Животът на патологичния лъжец Мартин се преобръща на сто и осемдесет градуса, когато всичко рязко му е отнето от родителите му. Той ще направи и невъзможното да си възвърне досегашния статут, но битието и премеждията в „Обеля“ 2 се оказват коренно различни от тези на улица „Оборище“.
По принцип нямам никакъв проблем с вулгарност или простащина в литературата. Стига да са издържани и да пасват на добре разказана история аз съм За. Но това беше най-просташко-безсмислената книга, която съм подхващал. Литературна стойност НУЛА за мен. Някой ще каже „ама това е БГ действителност“ е какво пък и е толкова интересно на ТАЗИ действителност, че трябва постоянно да е дъвчем и преразказваме? Самата история? Разглезен професионален син е останал на улицата след като техните са му взели парите. Мисли се за по-добър от всички и защо не? Всеки, с когото се среща главния персонаж умее да му отговаря само и единствено с прости изречения от по няколко думи. Никой освен него няма собствено мнение или желание да го изрази. Предполагам, че идеята е стигане на дъното и поучаване от грешките, но след като в един откъс нарече 20 пъти приятелката си „жалка курва“ и я предложи на таксиметровия шофьор да я „пробва“ загубих всякакъв интерес да му давам шанс за променя. Това е типаж, който най-вероятно съществува, но не бих искал никога да познавам лично.
Това е една от най-бруталните, цинични, просташки и вулгарни книги, които някога съм чел, а имах по-високи очаквания към нея. Псувните и гаменското са почти на всяка страница. Като стил много се доближава до "Ситуация след ситуация" на Тео Чепилов - и двамата автори имат високо самомнение, че са гениални, а реално книгите им имат нулева литературна стойност. Силно критичните коментари към предишни творби на г-н Калбуров тук, в Goodreads, имат своето основание - той не може да надскочи себе си, макар да пише прилична любовна поезия и разумни коментари към женски сайт. Очевидно това е посланието на автора и на издателството, което съчетано с профанските ни мафиотски сериали в прайм-тайма (например по "Нова" и не само там), оформят общество, което е бедно на ценности, морал и идеали и от което (уж) шумно се възмущаваме всеки ден. Никаква рекламна и PR кампания не може да скрие това.
Давам ѝ две звезди заради някои малки попадения тук-там.
Както би казал автора - зловеща простотия. Тая книга има литературната стойност на пакет тоалетна хартия. Просто нямам думи, тоест имам, ама това ревю би изглеждало като страница от тази "книга" сиреч пълна с псувни и безмислено разтягане на локуми и подреждане на псувните в нова конфигурация. Каква загуба на мастило...
Каквото и да кажа за тази книга,то ще е малко ! Страхотна, невероятна, изумителна, невъзможна и докарваща до спазми в стомаха от неконтролируем смях и грухтене ! Не е реално да има такава книга и тя да е българска,ама на ,има. Не се препоръчва за хора без чувство за хумор или ампутирано такова !
А каква е историята- иде реч за адаша ми Марто ,който си живее царски,има си БМВ ,има си хубав апартамент,дрехи, телефон и всички екстри ,които си вървят с парите на мама и тате. Но всичко си има граници и очевидно Мартин е пресякъл тази. В един момент той губи всичко това и се озовава в квартира под наем в Обеля,без кола и без високия си стандарт на живот,а и логично без приятели,които са били до него. С това се започва верига от събития ,които са толкова невероятни,че всъщност са възможни,защото се случват в България. Докато четеш,си казваш,че този Мартин като всички онези тарикатчета ,които правят каквото си искат и са като богове,и няма да сбъркате ,но накрая се оказва,че той е като едно пале ,лишено от истинска любов и оставено да се оправя само . Дали ще успее и какво се крие зад това изпитание за зрялост ? Ще разберете,ако прочетете тази страхотна творба.
Чела съм всички книги на Калбуров. В поезията и разказите му почти винаги намирам смисъл или поне развлекателна стойност. Уви, в този роман липсва какъвто и да било смисъл. История, която може да бъде разказана в 50 страници е "обогатена" с цинизми и не особено впечатляващи отклонения. Опитът да наподоби цинизма на големи автори е несполучлив.
Смесени чувства, клонящи към разочарование. Книгата е странна смесица от хумор (макар и леко "просташки"), доза сериозност (разкрита във финалните страници, посветени на разбулването на мистериите около живота на главния герой, и в същото време представящи една доста правдива картина на съдебната ни система и "тъмния свят") и доста нелогичност (определено една част от ситуациите, в които се въвличаше героят, граничат с фантазното). Сюжетът започва комично, успява да изгради един неприятен образ на съвременния "лигльо", за да поеме в тотално различна посока в последната глава на романа. Признавам си, че очаквах друг развой на събитията и останах изненадана от определено претупания край. Дори минимална промяна не се появи у героя, защото "да си обикновен е ла*н*но! Нелепите ситуации, в които попадаше, по някое време станаха отекчителни, заради сюжетното пренасищане с тях. Цинизмите дойдоха в повече - да, факт е, че те са очакваният речников запас на човек като Мартин, но определено можеха да бъдат по- внимателно употребени. Всички герои си останаха епизодични, без да окажат каквото и да било влияние върху главния персонаж. Претупан край, който би могъл да се развие малко повече за сметка на прекалено обширното "приключенско" повествование на героя.
Учудващо безстойностен труд. Вероятно напън за сценарий (твърде голямо внимание на определени детайли). Реакциите на главния герой възпитават поведение, което обичайно и с право е сатанизирано от съвремените автори с интелектуална претенция. Заемането на обратната позиция не би било успешно, а и не е търсено от автора. Остава вкус на загубено време. Не мога да препоръчам.
Значи, не съм сигурна точно какво да напиша за ревю. Рядко сядам да се обяснявам писмено, но Камбуров така старателно ме кара да си блъскам главата в шкафа, така че и до там стигнахме.
Не мога да кажа дали съм повече впечатлена или ужасена от тази книга. Може би ужасено впечатлена. Познавам го от други негови книги и стенд ъп, ама чак такава... простотия (меко казано) не съм очаквала. Човекът като стенд ъп комик е супер забавен и, отваряйки последната му книга, очакванията ми бяха да е нещо като представленията му. Той вярно, че предупреди, че е писал всякакви глупости.... но това си е някакъв висш левъл на простотия :D Чак е впечатляващо. Смисъл, с всяка глава случките ставаха все по-ненормални и по-ненормални. Тъкмо ще си кажеш "бам, не може по-зле", и ето че четеш как травестити бягат по голи задници :D А после и по-откачено става.
Камбуров изглежда толкова миличък и добричък, как мозъкът му е измислил тая мега яка идиотщина е мистерия :D Много време ми отне са я приключа. Големите книги не са лошо нещо по принцип, но когато главният ти герой е едно...нещо (трудно мога да нарека човешко същество) всяка една страница ми се струваше като безкрайна. И като се има в предвид, че в историята има десетки други историйки....абе мнооого дълга беше тази книга. Примерно главите с пиесата бяха изключително ненужни. С нищо не допринесоха към сюжета...освен с простотия....ама то сюжета основно се базира на това, така че май пасват идеално.
Честно казано имах усещането, че това е писано от някой който мрази всички хора, но не може да го каже и да се държи така пред другите, за това се запознахме с Мартин, за когото няма един нормален човек на този свят и всички за п***и. Извинете за израза.
Защо я довърших въпреки лошото ми мнение? Първо, имах свободно време на работа. И второ...ами от любопитство. Колко по-зле може да стане. До кога ще деградира този персонаж. И няма ли накрая да го блъсне тролейбус. Това е книга без дефиниран край. Имам в предвид, какво хубаво може да се случи накрая? Ами нищо. Супер депресарско. И епилогът на книгата и той...един такъв никакъв. Всичко се обърна и едва ли не нашият се оказа жертва. А той прасе на прасетата. Поне си остана прецакан завалията. Единственото хубаво нещо в цялата тая вулгарна история. Предполагам, че историята трябваше да е забавна, но изключително рядко имаше нещо наистина смешно. По скоро беше WTF.
В заключение: пак бих отишла да гледам някое от шоутата на Камбуров. Забавен е. Ама що се отнася за книги...вече му нямам никакво доверие 😀
Майко, майко, майко!! Колко неща могат да се кажат за тази книга...и повечето са негативни, ако влезете да четете мнения в нет-а. На мен лично ми попадна в полезрението, когато бях на гости на един приятел и реших да я пробвам: едно, че е българска, второ че корицата и заглавието ме заинтригува. Самият автор не го бях чувал, но впоследствие разбрах, че е познат на широка аудитория покрай "Пощенска кутия за мръсни приказки". След извисяването ми с последната книга, която беше на Рей Бредбъри (един истински виртуоз на белия лист), тази ми дойде като отрезвителен шамар, ама не какъв да е, а цигански от немец, подстрекаван на немски от циганин! Признавам, че остроумието в нея струи като...добре, няма да използвам това сравнение...но е на всяка страница, примесено с убийствена доза ирония и сарказъм - в изобилие! Цинизъм? Да, разбира се. Пошлост? Естествено. Не, наистина, ама наистина не съм чел нещо подобно! Около 450 страници неспиращ черен хумор на В С Я К А страница. Няма и 4-5 реда спокойствие, в които да си отдъхнеш. Тази книга...ако беше кола, щеше да е самолет, ако беше секс, щеше да с животни, ако беше музика, щеше да е метал с чалга и рап...+реге и техно, ако беше наркотик, щеше да е фентанил примесен с всички ин-ове, ако беше приятел, щеше да е враг, ако беше държава, щеше да е България, ако беше парти, щеше да е @jackpot_dj_ парти....ок, мисля че схванахте картината! И така, тръгваме на трета от първата страница и вече сме на пета на втората страница и така до финала, който пък се оказва сладка черешка, ама вишна. По принцип си падам понякога (през повечето време) леко борсук, особено когато съм прекарал повече време сам, та щом аз съм я намерил за забавна, много от вас простаци и простакеси бихте оценили повече даже, но ако може да се абстрахирате от простащината си и гледате да водите разумен и съвествен живот, тази книга не е за вас (НЕ ПИПАЙ ТАЗИ КНИГА)! Реално бих и дал 3.5 оценка, но понеже няма, закръгляме, защото си е уникална! И честно да Ви кажа, тази книга заслужава филм, но едва ли ще се намери бюджет, но наистина заслужава филм. Даже нека приемем, че това е сценарии, а не роман, ще ви олекне и току-виж я оцените. Смехът е здраве!
Не мисля, че тази книга има великите амбиции да предостави някаква грандиозна, заплетена и вълнуваща история. Мисля, че основната й цел, е да расзмее, забавлява и внесе доза напрежение в правилните моменти. И, лично за мен, изпълнява целта си блестящо, чрез брутална вулгарност, нелепи ситуации и специфичен, но за правилните хора, великолепен хумор.
Честно казно, не знаех как за 500 страници, Калбуров ще успее да задължи вниманието и да направи историята достатъчно интересна, предвид предишните му работи. Но някак си успях не само да чета с неочакван интерес, но и да се смея гръмко през повчето време. Определно хуморът за мен беше точно попадение и цялата абсурдност и нелепост на всичко, което се случва на Мартин задържа интереса ми успешно - следенето на историята беше по-скоро вълнение каква глупост ще се стовари на главата на главния герой, а не как ще протече "тестът" на родителите му.
Абсолютно честно - давам оценката си напълно на база удоволстие, защото книгата искрено ме забавлява и разсмива през цялото време. Историята сама по себе си е изключително плоска и скучна с добре замаскирано развитие, което, въпреки това изглежда доста прибързано и претупано и в крайна сметка, разочероващо (също така, мистерията какво се случи с Тишо, Мишо и Тони, лично мен ме вълнуваше дълбоко и се надявах на някакво развитие). Но, както казах, за мен силата на книгата е в хумора и нелепостта на всичко, което се случва.
Калбуров е добър автор и пише увлекатлено, а освен поезията му и късия разказ, за мен винаги силата му е била просташкият хумор.
🧠 Мисли, мнение: Книгата стои точно на границата на произведение на човешката простотия и история, която изобразява човешката простотия. Точно заради това е важно човек да я чете с правилното намерение. Ако я чете с идеята, че това е сериозна литература, най-вероятно ще изпадне в невероятен потрес от съдържанието. Ако пък я чете с желание за качествено забавление и голяма доза цинизми, ще се залее от смях. Калбуров е много добър в това да изобразява човешката простотия по един много подробен, автентичен, забавен и дори леко пресилен начин и тази книга отново го показва. Аз лично много се забавлявах с нея и смятам че е страхотно четиво за лятото. Виждам обаче, защо не би се харесала на всеки.
✅️ Какво ми хареса? Беше страшно забавна Авторът беше уловил точния начин на говорене и изказване на персонажите, които изобразяваха колоритни личности, които често срещаме в ежедневието си
❌️ Какво не ми хареса? Краят ми се стори малко разочароващ. Очаквах да си случи нещо съвсем различно. Някак ми се струва, че има нужда от втора част. На моменти книгата ми идваше прекалено дълга, но това чувство бързо се заличаваше заради поредния абсурдно смешен момент.
🥰 Кой би я харесал? Човек, който в свободното си време редовно се залива от смях на абсурдни клипове в TikTok. Също така човек, който има нужда от доза смях заради сериозната си природа.
Чела съм всички книги на Калбуров и тази е най-разочароващата. Може би това е българската реалност, но не искам да чета за такива герои, които искрено ме отвращават, още по-малко да ги познавам в реалния свят. Може би просто аз съм избрала грешната книга. Ако махнем цинизмите и псувните може би обемът на книгата ще спадне на половина. Много ми се искаше да видя промяна в героя, но не - предполагам е по-реалистично. Случките, през които преминава героят, звучат нелепо. Имах много по-високи очаквания, защото всички други негови книги са ми харесали и отдавна чаках нещо ново от него.
Разпознах името на автора след завличането ми да слушам прочит на "мръсни приказки" от известни личности, което беше със същата литературна стойност - никаква. Неприятно просташка история, която силно се надявам да не е преведена на чужди езици. На места трябваше на български да си я превеждам. Радвам се че има някой там да пише нещо на български, но ако това е стандарта - не, мерси. Корицата е по-стойностна от книгата. З*, защото не я хвърлих дори след "раздялата с приятелката му" или след напълно ненужните "пиеси".
Книгата е интересна и се чете бързо, на моменти не исках да я оставям. Главния герой е лекенце, от тоя тип дето ти се иска да му отвъртиш два шамара, но ситуациите, в които попада са забавни. Има разнообразни типажи, изцепк��, бой, разправии с полицията. Сега, ако търсите смисъла на живота няма да го намерите тук. Ако искате просто да се забавлявате докато четете нещо интересно - пробвайте.
Всъщност, на база негативните коментари, които изчетох, нямах очаквания от книгата и затова ще кажа: ами, увлекателна е, има последователност и хронология, има и интересна история и развръзка.