Интересна книга!
Хареса ми, че е автобиография, в който основно се изреждат факти и случки. Начетох се на истории от типа „събрахме се с тези момчета - отидохме там и записахме албум - направихме страхотно турне...“ - твърде елементарно и безинтересно е това. В тази книга има наистина дълбок разговор с автора, наред с истории за записи и турнета. Така историята е станала много по-лична и истинска.
Първоначално ми хареса и форматът, в който е разказана историята. Започнаха обаче да ми идват прекалено много и ненужни акцентите от текста с различен шрифт. (Това, че няма съдържание малко ме ядоса и ми напомни за началото на „Благодатният четвъртък“, но реално е пренебрежимо в случая.)
Същото се получи и с историите за Любо от други хора - в началото беше ОК, придават малко по-различен тон... След един момент ми стана откровено досадно да чета как възхваляват Любо, колко е откровен, непринуден, какъв професионалист е и т.н. Първо, това вече съм го разбрал от началото на книгата с всички тези истории от негови приятели и роднини. Второ, аз вече го харесвам и затова и съм си купил книгата. В резултат на това към края започнах да ги чета по диагонал и откровено да прескачам текстовете на Мария Илиева, която иначе също харесвам.
И в един момент си дадох сметка, че вероятно тези текстове, особено във втората част на книгата, са включени, за да разнообразят авторския текст, който без тях би се състоял единствено от пространните разсъждения на Любо за вярата и философията и за записите на „Както преди“, което може да се стори досадно на много хора. На мен щеше да ми е достатъчно, защото написаното е смислено и интересно.
Хареса ми идеята с приложението и кодовете, които водят до допълнителни снимки. Обаче за клипове в youtube са ми ненужни - мога да си ги видя и сам. Освен това, не ми беше удобно да чета и да сканирам - реално последното се случи след прочитане на даден брой страници. В този ред на мисли, щеше да ми е по-удобно да има по-малко кодове, водещи до повече снимки.
А кавичките, преносите, тиретата и бележките на редактора, в които ми обяснява какво е feedback (но е пропуснал да го направи за безброй чуждици, написани на кирилица, като „криейтив“) са досадности, които не ми се коментират повече.