What do you think?
Rate this book
Верчето, Надежда и Любов
История за ново начало, което покълва от корените…
Верчето е поетеса по душа, но животът я прави счетоводителка. Любимата ѝ дъщеря търси пътя си отвъд океана, а в семейния апартамент двама почти непознати си задават едни и същи въпроси всяка вечер. Животът тече гладко и предвидимо като в естрадна песен и ако не беше страхът, че ще се пенсионира в омръзналата ѝ канцелария, Верчето би могла дори да е щастлива…
Внезапно обаче сънливото ѝ всекидневие е объркано от писмо, което я уведомява, че е наследила двестагодишна къща в Еленския Балкан. Въоръжена с любимия си диск с българска музика и намерението да продаде къщата на мига, Верчето заминава за Елена.
Ала съдбата има други планове. Още щом пристъпва в старата къща, Верчето сякаш попада в прегръдката на Любов – приятелката на майка ѝ Надежда, която ѝ е завещала къщата си, сандъците с билки и казана за ракия в плевнята. Сред аромата на вар, дюли и билки тя сякаш най-после си е отново у дома.
Под сянката на връх Чумерна Верчето открива идилията на селския живот – и една по една разкрива тайните на старата къщата, а с тях и тези на Надежда и Любов.
Красимира Кубарелова е автор на три романа – „Стари шлагери и крем брюле“, „Розов храст и сладко от смокини“ и „Кръстина и райските ябълки“, написани с много хумор и нежност като обяснение в любов към българката, която може и заслужава да е героиня на роман. Приличат на романи за жени, но е хубаво да се четат от мъже. „Верчето, Надежда и Любов“ е първият ѝ роман след десетгодишна творческа пауза.
Верчето е поетеса по душа, но животът я прави счетоводителка. Любимата ѝ дъщеря търси пътя си отвъд океана, а в семейния апартамент двама почти непознати си задават едни и същи въпроси всяка вечер. Животът тече гладко и предвидимо като в естрадна песен и ако не беше страхът, че ще се пенсионира в омръзналата ѝ канцелария, Верчето би могла дори да е щастлива…
Внезапно обаче сънливото ѝ всекидневие е объркано от писмо, което я уведомява, че е наследила двестагодишна къща в Еленския Балкан. Въоръжена с любимия си диск с българска музика и намерението да продаде къщата на мига, Верчето заминава за Елена.
Ала съдбата има други планове. Още щом пристъпва в старата къща, Верчето сякаш попада в прегръдката на Любов – приятелката на майка ѝ Надежда, която ѝ е завещала къщата си, сандъците с билки и казана за ракия в плевнята. Сред аромата на вар, дюли и билки тя сякаш най-после си е отново у дома.
Под сянката на връх Чумерна Верчето открива идилията на селския живот – и една по една разкрива тайните на старата къщата, а с тях и тези на Надежда и Любов.
Красимира Кубарелова е автор на три романа – „Стари шлагери и крем брюле“, „Розов храст и сладко от смокини“ и „Кръстина и райските ябълки“, написани с много хумор и нежност като обяснение в любов към българката, която може и заслужава да е героиня на роман. Приличат на романи за жени, но е хубаво да се четат от мъже. „Верчето, Надежда и Любов“ е първият ѝ роман след десетгодишна творческа пауза.
Paperback
Published October 1, 2022
91 people want to read
About the author
Красимира Кубарелова
4 books9 followersКрасимира Кубарелова е родена през 1958 г. във Варна.
Ако има прераждане би искала пак и пак да се роди и да живее в този град. Влюбена е в този град.
Книгите ѝ са обяснение в любов към българката, която може и заслужава да е героиня на роман. Приличат на романи за жени, но е хубаво да се четат от мъже, за да разберат най- накрая какво всъщност искаме ние от тях.
Ако има прераждане би искала пак и пак да се роди и да живее в този град. Влюбена е в този град.
Книгите ѝ са обяснение в любов към българката, която може и заслужава да е героиня на роман. Приличат на романи за жени, но е хубаво да се четат от мъже, за да разберат най- накрая какво всъщност искаме ние от тях.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 13 of 13 reviews
July 16, 2024
Когато сестра ми ми предложи тази книжка, бях готова с лекота да я отхвърля. Радвам се че не го направих.
Книгата е като една топла прегръдка. Написана с много хумор, нежност като обяснение в любов към всяка една жена.
"Хем крехки сте, хем силни, нежни, а като камък сте. На плещите си земята носите, плода й износвате. Вие ни раждате, вие ни погребвате. Що за чудо сте вие, жените, дъще..."
Книгата е като една топла прегръдка. Написана с много хумор, нежност като обяснение в любов към всяка една жена.
"Хем крехки сте, хем силни, нежни, а като камък сте. На плещите си земята носите, плода й износвате. Вие ни раждате, вие ни погребвате. Що за чудо сте вие, жените, дъще..."
Read
November 14, 2022Накратко за таланта на Краси Кубарелова в писането: не пия никакъв алкохол, ама зверски ми се допи от еленската сливова ракия, която Верчето и компания си свариха. :D ♡
September 6, 2023
Много красива, нежна и чиста история. Гласът на Вяра ни води през живота ѝ, през промяната, преоткриването на смисъла на живота, спомените и семейството. Посланието е важно, не че се осъзнава в първите страници. Мога да мърморя доста за тях - твърде банално започна за моя вкус (изграден от книги на все чужди автори). Ако не беше желанието ми да уважа този подарък, щях бързо да я зарежа. Радвам се, че не го направих. Накрая открих много повече смисъл от този, който някога бих търсила в случайна книга.
November 22, 2022
...Романтиката в последните години е добре продавана стока...
...Децата никога не са лоши, просто понякога подслушват разговорите на възрастните или ги копират...
...Лошото не се казва-ако е писано да дойде, не можеш да го спреш. А може и да се размине-ако не знаеш, че ще те сполети, а добро чакаш. А ако го изречеш, човекът ще чака лошо. И със страх ще върви, несигурни ще са стъпките му и току-виж подхлъзнал се и паднал. Лошите мисли викат лоши неща...
...Децата никога не са лоши, просто понякога подслушват разговорите на възрастните или ги копират...
...Лошото не се казва-ако е писано да дойде, не можеш да го спреш. А може и да се размине-ако не знаеш, че ще те сполети, а добро чакаш. А ако го изречеш, човекът ще чака лошо. И със страх ще върви, несигурни ще са стъпките му и току-виж подхлъзнал се и паднал. Лошите мисли викат лоши неща...
January 30, 2023
„Верчето, Надежда и Любов“ – понякога, за да започнеш отново трябва да се върнеш до началото
Имам много жив, но очевидно фалшив спомен за това как взимам „Стари шлагери и крем брюле“ от библиотеката в Бургас. Спомням си прозореца в заемната за възрастни, на чийто перваз бяха поставени кутиите с фентъзи и фантастика, от които най-често си забърсвах по нещо. В главата си съм се облегнала на един такъв кашон и прелиствам роман на Краси Кубарелова. Този спомен няма как да е истински, защото „Стари шлагери и крем брюле“ излиза през 2008, когато аз вече живеех в София. Не знам как е попаднала при мен първата ми книга на Красимира Кубарелова, но явно ми е донесла толкова силно усещане за дом и уют, че е изградила в главата ми цял спомен, по-реален от много други.
Прочетох и трите ѝ книги и често съм си мислила за тях през годините. Някак си историите ѝ си намират място в сърцето и ума ти и си свиват гнездо там. От време на време някоя птичка излита от него и каца на розовия храст на другия тротоар, клъвва си от райската ти ябълка или чурулика с мелодята на стари шлагери.
После Красимира изчезна. Често питах колегите от „Хермес“ какво се случва с авторката и още по-често бърках това толкова звучно фамилно име (Краси, дължа ти ако не риза, поне няколко бродирани носни кърпи). Тя, авторката, обаче е била заета с далеч по-важни житейски неща от писането на книги. Всеки ще се съгласи, че животът често пречи на литературата – независимо дали си от страната на читателите или на писателите. Без него обаче трудно се пишат хубави книги. Независимо от възрастта, житейският опит е основният извор на истории. А без тях книгите са просто сбор от похабена хартия, мастило и суета.
Историята как „Верчето, Надежда и Любов“ дойде при мен сама по себе си е достойна за книга, а защо не и за филм, но вече съм я разказвала тук. А една от тайните на разказвачеството (storytelling-a, както казват маркетолозите) е да се повтаряш с мярка. А и книгата е по-интересна от мен. Струва ми се, че след Чумата, а и по принцип в тези „интересни времена“, в които ни се налага да живеем, ни трябват повече книги, изпълнени… ами с вяра, с надежда и с любов. Толкова много ни трябват, че след десетгодишна пауза, в която творческата искра на Красимира Кубарелова е тлеела тихичко, захранвайки се с с истории от живота, е решила, че сега е моментът да избухне не в пламъци, ами във фойерверки.
Преди години, за една друга любима книга една приятелка написа, че „за да има завръщане, трябва да има заминаване“. Спомнях си тази мисъл, докато скролвах из страниците на „Верчето, Надежда и Любов“. Не казвам „прелиствах“, защото в наши дни (въпреки изкусителната романтика на образа), повечето книги започват живота си като единици и нули в паметта на някой компютър, доказвайки за пореден път, че литературата и математиката са любовници, а не смъртни врагове.
Та, книгата… Ако е вярно, че не можеш да се завърнеш без първо да си заминал някъде, то тогава „Верчето, Надежда и Любов“ е онова завръщане към началото, към оголеното не до кожа, а до кости „аз“, без което не можеш да започнеш от начало, да рестартираш системата (живота си). Верчето може да бъде всеки – избрала удобството пред уюта, заплатата пред мечтите, полумрака на идиличните самозаблуди пред ярката, остра светлина на истината, тя би трябвало да е щастлива. Всички сме били в тази ситуация – би трябвало, ама не. Щастието не подлежи на имитация и условни наклонения.
За Верчето рестартът на системата започва с едно писмо. То я изтръгва от рутината и я изпраща на път - в Елена, където под сянката на връх Чумерна ще започне нейното ново начало.
Очакват я една стара къща и куп истории за разплитане.
Аз не съм почитател на селския живот и неговата идилия ми е непонятна. Но докато четях как Верчето прехвърля долапите и открива съкровища в тях, как се учи да прави мехлем и да вари ракия, сърцето ми се изпълни с радост за нея, както се случва само с истински приятели. То и цялата книга е такава – като разговор с приятелка, която не си виждала отдавна. Прескачате от тема в тема, пийвате си кафе, някой пали цигара, но основният разговор си върви.
Красимира казва, че обича да пише за българката, която може и заслужава да бъде героиня на роман и тъкмо това ме привлича към книгите ѝ. Историите ѝ са на вид семпли, човешки и обикновени, но (за да продължа с кулинарните метафори), когато ги опиташ имат вкус на крем брюле, сладко от смокини, райски ябълки или домашна ракия – свършени, защото са искрени и истински.
Имам много жив, но очевидно фалшив спомен за това как взимам „Стари шлагери и крем брюле“ от библиотеката в Бургас. Спомням си прозореца в заемната за възрастни, на чийто перваз бяха поставени кутиите с фентъзи и фантастика, от които най-често си забърсвах по нещо. В главата си съм се облегнала на един такъв кашон и прелиствам роман на Краси Кубарелова. Този спомен няма как да е истински, защото „Стари шлагери и крем брюле“ излиза през 2008, когато аз вече живеех в София. Не знам как е попаднала при мен първата ми книга на Красимира Кубарелова, но явно ми е донесла толкова силно усещане за дом и уют, че е изградила в главата ми цял спомен, по-реален от много други.
Прочетох и трите ѝ книги и често съм си мислила за тях през годините. Някак си историите ѝ си намират място в сърцето и ума ти и си свиват гнездо там. От време на време някоя птичка излита от него и каца на розовия храст на другия тротоар, клъвва си от райската ти ябълка или чурулика с мелодята на стари шлагери.
После Красимира изчезна. Често питах колегите от „Хермес“ какво се случва с авторката и още по-често бърках това толкова звучно фамилно име (Краси, дължа ти ако не риза, поне няколко бродирани носни кърпи). Тя, авторката, обаче е била заета с далеч по-важни житейски неща от писането на книги. Всеки ще се съгласи, че животът често пречи на литературата – независимо дали си от страната на читателите или на писателите. Без него обаче трудно се пишат хубави книги. Независимо от възрастта, житейският опит е основният извор на истории. А без тях книгите са просто сбор от похабена хартия, мастило и суета.
Историята как „Верчето, Надежда и Любов“ дойде при мен сама по себе си е достойна за книга, а защо не и за филм, но вече съм я разказвала тук. А една от тайните на разказвачеството (storytelling-a, както казват маркетолозите) е да се повтаряш с мярка. А и книгата е по-интересна от мен. Струва ми се, че след Чумата, а и по принцип в тези „интересни времена“, в които ни се налага да живеем, ни трябват повече книги, изпълнени… ами с вяра, с надежда и с любов. Толкова много ни трябват, че след десетгодишна пауза, в която творческата искра на Красимира Кубарелова е тлеела тихичко, захранвайки се с с истории от живота, е решила, че сега е моментът да избухне не в пламъци, ами във фойерверки.
Преди години, за една друга любима книга една приятелка написа, че „за да има завръщане, трябва да има заминаване“. Спомнях си тази мисъл, докато скролвах из страниците на „Верчето, Надежда и Любов“. Не казвам „прелиствах“, защото в наши дни (въпреки изкусителната романтика на образа), повечето книги започват живота си като единици и нули в паметта на някой компютър, доказвайки за пореден път, че литературата и математиката са любовници, а не смъртни врагове.
Та, книгата… Ако е вярно, че не можеш да се завърнеш без първо да си заминал някъде, то тогава „Верчето, Надежда и Любов“ е онова завръщане към началото, към оголеното не до кожа, а до кости „аз“, без което не можеш да започнеш от начало, да рестартираш системата (живота си). Верчето може да бъде всеки – избрала удобството пред уюта, заплатата пред мечтите, полумрака на идиличните самозаблуди пред ярката, остра светлина на истината, тя би трябвало да е щастлива. Всички сме били в тази ситуация – би трябвало, ама не. Щастието не подлежи на имитация и условни наклонения.
За Верчето рестартът на системата започва с едно писмо. То я изтръгва от рутината и я изпраща на път - в Елена, където под сянката на връх Чумерна ще започне нейното ново начало.
Очакват я една стара къща и куп истории за разплитане.
Аз не съм почитател на селския живот и неговата идилия ми е непонятна. Но докато четях как Верчето прехвърля долапите и открива съкровища в тях, как се учи да прави мехлем и да вари ракия, сърцето ми се изпълни с радост за нея, както се случва само с истински приятели. То и цялата книга е такава – като разговор с приятелка, която не си виждала отдавна. Прескачате от тема в тема, пийвате си кафе, някой пали цигара, но основният разговор си върви.
Красимира казва, че обича да пише за българката, която може и заслужава да бъде героиня на роман и тъкмо това ме привлича към книгите ѝ. Историите ѝ са на вид семпли, човешки и обикновени, но (за да продължа с кулинарните метафори), когато ги опиташ имат вкус на крем брюле, сладко от смокини, райски ябълки или домашна ракия – свършени, защото са искрени и истински.
This entire review has been hidden because of spoilers.
November 4, 2023
Останете с Кубарелова до края, за да заживеете с Вяра, Надежда и Любов.
Вярвам в женската сила и в мъжете ценители.
"затова жената за мен чудо е, дъще, ангел е, почитам аз много жените, тайна има в тях голяма. Хем крехки сте, хем силни, нежни, а като камък сте. На плещите си земята носите, плода и износвате. Вие ни раждате, вие ни погребвате... с добро ни въртите, с поглед ни омайвате, с дума възли на душата ни връзвате. "
Вярвам, че има хора с чисти мисли и чисти любови.
"Нямаше да съм жена, ако тя не те беше оставила на мен. Така че благодарна съм и, че ми разреши да те имам. Знам аз, е Люба има добре сърце и няма да ме отрови, даже олеква ми от нейните отвари... Люба мравка няма да стъпче, камо ли човек да отрови."
Книгата ме докосна лично заради обичта ми към къщата, селото, Балкана... Върна ме в детството и в моментите, в които стъпвам боса на плочите, в надеждите ми.
"Сега е време за моето време."
Вярвам в женската сила и в мъжете ценители.
"затова жената за мен чудо е, дъще, ангел е, почитам аз много жените, тайна има в тях голяма. Хем крехки сте, хем силни, нежни, а като камък сте. На плещите си земята носите, плода и износвате. Вие ни раждате, вие ни погребвате... с добро ни въртите, с поглед ни омайвате, с дума възли на душата ни връзвате. "
Вярвам, че има хора с чисти мисли и чисти любови.
"Нямаше да съм жена, ако тя не те беше оставила на мен. Така че благодарна съм и, че ми разреши да те имам. Знам аз, е Люба има добре сърце и няма да ме отрови, даже олеква ми от нейните отвари... Люба мравка няма да стъпче, камо ли човек да отрови."
Книгата ме докосна лично заради обичта ми към къщата, селото, Балкана... Върна ме в детството и в моментите, в които стъпвам боса на плочите, в надеждите ми.
"Сега е време за моето време."
April 1, 2023
Книга за всяка жена преминала през трудности,ежедневие без видим път да промени нещо.
Авторката поднася една история на три коренно различни жени, различни за времето си, за мястото си, но толкова еднакви в мисленето си и усещането че нещо им липсва ,но съумяват да намерят мястото си !!!
Препоръчвам я на всеки ,който се чуди дали е щастлив!
Авторката поднася една история на три коренно различни жени, различни за времето си, за мястото си, но толкова еднакви в мисленето си и усещането че нещо им липсва ,но съумяват да намерят мястото си !!!
Препоръчвам я на всеки ,който се чуди дали е щастлив!
November 19, 2022
Книгата има атмосфера, но героите мъже са твърде склонни към дълги сърцераздирателни спонтанни монолози.
November 22, 2022
Много хубава, четивна и не дотам лека книга.
December 13, 2022
Симпатична, лека и приятна с дъх на природа, на селска къща изпълнена със спомени, на детство, на билки и безгрижие.
March 26, 2023
Приятна и лека
August 20, 2025
Приятна лека история.
August 10, 2024
Изключително приятна история. Чете се леко.
Displaying 1 - 13 of 13 reviews