Романът „Четвъртък“ от Здравка Евтимова разкрива живота на четири жени в съвременна България. Бащата на Дебелото момиче Симона не е в състояние да пише на правилен български език, но властва над цял окръг, продавайки на хората дрехи втора употреба, долнопробен алкохол, телевизори, презервативи, метални конструкции, всичко. Той има много конкуренти, бомби избухват пред къщата му, но умира съвсем обикновено – застрелян е пред къщата си. Дебелото момиче наследява цялата му „империя“ от кръчми, мандри, цехове, която ръководи с не по-малка жестокост от баща си, превръщайки населението на цял град в свои крепостни селяни. Същевременно Симона е влюбена в циганина Симо, на когото първоначално плаща да спи с нея, а той я обича с цялото си златно сърце, без да подозира кое е момичето, което иска да направи своя жена.
Дебелото момиче е приятелка на г-жа Арсениева, съпруга на един от най-влиятелните бизнесмени в югозападна България. Г-жа Арсениева ненавижда своя съпруг. Тя е много привлекателна жена, отегчена от бизнес-партньорите на съпруга си и въпреки че спи с един от тях, мечтае за Д. – тайнственото момиче, което я масажира всеки четвъртък от 18 до 19 часа. Майката на Д. е безработна преводачка от руски език, станала по неволя гувернантка на сина на г-н и г-жа Арсениеви. Нора – корава млада жена, работеща в долнопробното кафене „Мазното”, е подложена на грозни унижения. Но тя излиза победител в борбата с насилниците и силните на деня. Нора се грижи за болната си майка и за братята си близнаци, които напускат България, търсейки живот и хляб.
Д. – тайнствената масажистка, която срещу заплащане трябва да спи със сина на богата дама, за да гарантира правилното му сексуално развитие, е най-силната студентка в потока, която застава с непроницаемо лице и непокорно сърце пред света, който иска да я превие.
Романът „Четвъртък“ е произведение за упоритостта на човешкия дух да се справи и оцелее в условията на нравствената Сахара в България днес. Той е роман за смазващата сила на парите, роман за глада и роман за любовта, която въпреки всичко – предателства, продажност, подкупи – остава жива. Това е роман за надеждата, че съвременна България бавно, мъчително, но все пак успешно се откъсва от черната сянка на насилието, корупцията, унижението, за да се придвижи към по-човешки дни за своя народ. Историята на Дебелото момиче Симона е отпечатана като новела със заглавие „Дебелото момиче“ в канадското литературно списание „Adirondack review”.
Историята на сервитьорката Нора, болната ú майка и братята ú е публикувана като новела в американското литературно списание „In Posse Reviеw“ под заглавие „Някой друг”. Историята за Д. е публикувана в американското списание „Muse Apprentice Guild“ и в канадското списание „Slingshot“ със заглавие „Четвъртък”. Новелата за госпожа Арсениева е публикувана в американското списание „Cauldron“ и в английското списание за авангардна проза „Texts’ Bones“ – Уелс със заглавие „Горчиво небе”. Четирите публикации са в периода септември 2002 г. – май 2003 г.
ама че гнусна книга! каква гротеска - не бяха истински героите, всичко беше изкривено и нарочно направено максимално отблъскващо. но няма какво да възклицавам - бедността е гнусна, унизителна, страшна. действието на книгата се развива в наши дни в българия и идеята е чрез контраст да се покаже най-грозната бедност на едни и най-празното незаслужено охолство на други.
много трудно я прочетох, бръчех нос почти през цялото време и исках да я зарежа. всичко в нея беше ужасно отблъскващо. и ми стана страшно като си помислих колко на брой хартийки ме отделят от въпросната Бедност - не говоря за това (временно) да ти се наложи да се лишиш от малките и големите си разточителни удоволствия, говоря за това безработни възрастни мъже да си взимат назаем два, пет, осем лева и тези пари да значат нещо!
Не е лесно да се чете Здравка Евтимова. И не е лесно да се харесат нейните книги. Атмосферата на тази черна, изкривена до уродливост, и вярвам, не самоцелна безизходица, която авторката описва, мен ме грабва всеки път.
За първи път попадам на съвременна българска проза в която теми обвързвани с периодите "преходът" или "соца" (за вторият споменат тук, в книгата не се говори) не са главният герой а само фон/поддържаща роля на иначе безупречно изградените герои, които Здравка Евтимова така умело е описала. Няма значение дали действието се развива в Перник и София, или пък някъде в Парагвай, основата на романа лежи върху плещите на титаните жени - Бети, Деси, Нора и Мона. Всяка от които живее силно, без значение съдбата си.
Романът първоинстинктно е черно-бял, няма междинни тонове и цветове. В последствие разбираш как плавно ни показва и напомня, че в бялото всъщност се съдържат всички цветове. Както, и че черното е противоположността без която бялото се обезсмисля.
Не се съгласявам с повечето рецензии написани тук, че книгата е трудна за четене. Прочетох я на един дъх. Трудна е за преглъщане, но това не я прави по-малко интересна и заслужаваща внимание. Във всеки случай ако си търсите нещо леко и развлекателно, по-добре я подминете.
Обичам Здравка Евтимова, но четенето на тази книга е едно от най-гадните неща, които са ми се случвали. И не заради печалната действителност, пропита от смрад, безнадеждност и безизходица, а защото всячески унижава човешкият дух и женствеността.