What do you think?
Rate this book
Преспанска тетралогия #3
Илинден
Спорeд рeдицa изкaзвaния нa Тaлeв той e зaмиcлял ceрия от ромaни, почти бaлзaковcки по рaзмeри, която обxвaщa иcториятa нa няколко поколeния мaкeдонcки бългaри от врeмeто нa нaродното пробуждaнe прeз първaтa половинa нa минaлия вeк до дeвeти ceптeмври, т. e. повeчe от cто години. От този грaндиозeн зaмиcъл той оcъщecтвява eднa cъщecтвeнa чacт - от нaчaлото нa нaционaлното пробуждaнe до първото дeceтилeтиe нa нaшия вeк. "Жeлeзният cвeтилник" e първият ромaн от оcъщecтвeнaтa тeтрaлогия. Слeд нeго, прeз 1953 г., излизa трeтият, a нe вторият ромaн от порeдицaтa - "Илиндeн", - нaвярно във връзкa c чecтвaнeто нa 50-годишнинaтa от Илиндeнcкото въcтaниe. Прeз cлeдвaщaтa 1954 г. излизa вторият ромaн - "Прecпaнcкитe кaмбaни", a прeз 1966 г. чeтвъртият - "Глacовeтe ви чувaм".
868 pages, Paperback
First published January 1, 1953
64 people are currently reading
845 people want to read
About the author
Димитър Талев
30 books227 followersДимитър Талев (Dimitar Talev) Петров-Палисламов е изтъкнат български писател и журналист, автор на тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.
Димитър Талев е роден в град Прилеп, Македония, на 1 септември 1898 година. Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. На 9 г. остава без баща. Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война определят безсистемното му образование - учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора, завършва гимназия в Битоля през 1920 година. След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и философия. Следва по 1 семестър в Загреб и Виена през 1920–1921 г. Разбира, че това не го вълнува и точно в деня, в който умира Иван Вазов, той се връща от Австрия. После изучава и завършва българска филология в Софийския университет през 1925 година.
Талев издава книгата „Сълзите на мама“ — увлекателни и интересни разказчета за деца. „В тях има нещо много меко и нравствено“, споделя брат му Братислав Талев, „ за отношението към дома, към майка, към Бог.“ Талев не е бил много религиозен, но е споделял напълно моралните принципи на християнството.
През 1927 година той е привлечен като коректор във в. „Македония“, който се оформя постепенно като орган на дясното крило на македонското движение. През 1929 година поема поста редактор към изданието, а още на следващата година става главен редактор. Когато убиват директора на вестника през 1933 година, постът се заема от Димитър Талев.
През 1944 г. новият режим променя политиката на България по Македонския въпрос изцяло и започва активна македонизация на Пиринския край. Талев е обявен за националист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 той е арестуван, без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за „прояви на великобългарски шовинизъм“. Задържан е в Софийския централен затвор до края на марат 1945 година. По-късно е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол.
Димитър Талев отново е арестуван през октомври 1947 година. След тази случка здравословното му състояние се влошава и той получава тежка язва.
Димитър Талев е роден в град Прилеп, Македония, на 1 септември 1898 година. Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. На 9 г. остава без баща. Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война определят безсистемното му образование - учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора, завършва гимназия в Битоля през 1920 година. След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и философия. Следва по 1 семестър в Загреб и Виена през 1920–1921 г. Разбира, че това не го вълнува и точно в деня, в който умира Иван Вазов, той се връща от Австрия. После изучава и завършва българска филология в Софийския университет през 1925 година.
Талев издава книгата „Сълзите на мама“ — увлекателни и интересни разказчета за деца. „В тях има нещо много меко и нравствено“, споделя брат му Братислав Талев, „ за отношението към дома, към майка, към Бог.“ Талев не е бил много религиозен, но е споделял напълно моралните принципи на християнството.
През 1927 година той е привлечен като коректор във в. „Македония“, който се оформя постепенно като орган на дясното крило на македонското движение. През 1929 година поема поста редактор към изданието, а още на следващата година става главен редактор. Когато убиват директора на вестника през 1933 година, постът се заема от Димитър Талев.
През 1944 г. новият режим променя политиката на България по Македонския въпрос изцяло и започва активна македонизация на Пиринския край. Талев е обявен за националист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 той е арестуван, без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за „прояви на великобългарски шовинизъм“. Задържан е в Софийския централен затвор до края на марат 1945 година. По-късно е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол.
Димитър Талев отново е арестуван през октомври 1947 година. След тази случка здравословното му състояние се влошава и той получава тежка язва.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 41 reviews
April 16, 2020
В тази книга политиката започва да взема превез над личните истории, което оставя първите две книги на по-високо място в сърцето ми. Дори и при това е прекрасен роман сам по себе си.
March 2, 2012
Книгата е великолепна.На моменти се смях,съчувствах и преживявах несгодите и тревогите на героите,плаках...Почувствах се горда с българският народ,неговият непречупващ се дух и сила!А каква сила наистина!Биха се обърнали в гробовете си всички тези хора ако можеха да видят сега държавата ни...Определено се гордея много повече с историята и произхода си след тази книга!Тя събуди в мен родолюбие и жажда за правда!Трудно е да се опишат силните чувства...просто трябва да се прочете!
July 29, 2020
По случайност захванах тази книга точно покрай Илинден. А може би и така е трябвало да стане. Благодарение на изкусното перо на Талев съпреживявам радостите и мъките на вече 3 поколения Глаушевци. Всичките достойни хора и наследници на любимата баба Султана.
Романът ми помогна да се поставя на мястото на населението в клета Македония и да си дам сметка, че историята е била най-несправедлива именно към него. Оставено на турската милост след Освободителната война, а в същото време земята му превърната в плячка, върху която новоосвободените държави предявяват претенции. Големците въртят своята политика, а никой не се замисля за теглилата на обикновения човек. А той иска само мирен и спокоен живот. Иска да обработва земята си и да не гладува, да отглежда и да се радва на челядта си.
Димитър Талев прекрасно прави съпоставка между живота в града и на село, между полето и планината. Описва трудностите на градските занаятчии, които постепенно остават без работа с навлизането на машините в производството и на западната мода в облеклото. В същото време селяните на полето трябва да се молят за всяко зрънце жито, за да не гладуват през зимата, нищо че те сами са поляли земята с потта си. Братята им в планинските селца също водят своята борба за правото си на честен труд, за собствеността на гората.
А на фона на всичко това се заражда Вътрешната Македоно - Одринска Революционна Организация и вдъхва на хората нова надежда, нови сили да се справят с ежедневието си, че и смелост да надигнат гордо глави. Всеки прави някаква саможертва, но се включва с каквото може. Разбира се, не липсват предатели и доносници. Не липсват нашенци чорбаджии, които стискат богатствата си и откупват спокойствието си от властта. Въпреки всичко обаче подготовката кипи и Въстанието се случва.
Тук искам да отбележа нещо. Знаех, че ще бъде тежко и кърваво. Че ще пламнат пожари, ще има много жертви. Финалът обаче опустоши сърцето ми. Говоря конкретно за тежката съдба на Дона. Трудно ми е да си представя как един човек може да понесе толкова много мъка, а после да намери сили в себе си да отвори отново училището, да продължи да живее.. Надявам се да я срещна в следващата книга отново.
Романът ми помогна да се поставя на мястото на населението в клета Македония и да си дам сметка, че историята е била най-несправедлива именно към него. Оставено на турската милост след Освободителната война, а в същото време земята му превърната в плячка, върху която новоосвободените държави предявяват претенции. Големците въртят своята политика, а никой не се замисля за теглилата на обикновения човек. А той иска само мирен и спокоен живот. Иска да обработва земята си и да не гладува, да отглежда и да се радва на челядта си.
Димитър Талев прекрасно прави съпоставка между живота в града и на село, между полето и планината. Описва трудностите на градските занаятчии, които постепенно остават без работа с навлизането на машините в производството и на западната мода в облеклото. В същото време селяните на полето трябва да се молят за всяко зрънце жито, за да не гладуват през зимата, нищо че те сами са поляли земята с потта си. Братята им в планинските селца също водят своята борба за правото си на честен труд, за собствеността на гората.
А на фона на всичко това се заражда Вътрешната Македоно - Одринска Революционна Организация и вдъхва на хората нова надежда, нови сили да се справят с ежедневието си, че и смелост да надигнат гордо глави. Всеки прави някаква саможертва, но се включва с каквото може. Разбира се, не липсват предатели и доносници. Не липсват нашенци чорбаджии, които стискат богатствата си и откупват спокойствието си от властта. Въпреки всичко обаче подготовката кипи и Въстанието се случва.
Тук искам да отбележа нещо. Знаех, че ще бъде тежко и кърваво. Че ще пламнат пожари, ще има много жертви. Финалът обаче опустоши сърцето ми. Говоря конкретно за тежката съдба на Дона. Трудно ми е да си представя как един човек може да понесе толкова много мъка, а после да намери сили в себе си да отвори отново училището, да продължи да живее.. Надявам се да я срещна в следващата книга отново.
February 20, 2020
Дълбока, многопластова, изпълнена с житейски мъдрости и неволи.
Заслужава си всяка прочетена страница!
"Нищо друго живо на тоя свят не се мъчи така, както човек мъчи човека."
Заслужава си всяка прочетена страница!
"Нищо друго живо на тоя свят не се мъчи така, както човек мъчи човека."
February 10, 2021
Преди години, когато съм я чела за първи път съм я оценила с 4 звезди. Сега ще намаля с една. На фона на прекрасните предходни две, тази ми беше прекалено революционно настроена (ако мога така да се изразя). Първите две са ми любими заради разказа за бита, традициите, поминъка, ежедневието . Тук това ми липсваше и изобщо не можах да се пренастроя на тема комити, въстания, чети, революционери. Дори образите на Даме Груев и Гоце Делчев ме дразнеха с техните политически интриги - Македония да стане автономна и да се противопоставят на всяка помощ идваща от България. Но най-дразнещ ми беше образа на Борис Глаушев. Някои може да се подразнят от моя коментар, но за мен той е прекалено мекушав, прекалено пасивен, прекалено нерешителен и в много моменти без собствено мнение.
April 12, 2011
Най-дебелата и най-скучната от четирите. Твърде много ми дойде възстанничеството. Това, което е интересно в другите, са по-скоро личните истории, а тук са малко на заден план за сметка на историческите събития.
April 7, 2025
Уникален е Талев! Така умело се изразява - с прости думи, но толкова силни и чувствени! Удоволствие е да се чете, въпреки че някои моменти от книгата бяха толкова силни, че очите ми се напълниха със сълзи. Нямам търпение да прочета и последната книга от тетралогията "Преспанските камбани".
April 19, 2020
Третата книга от тетралогията на Димитър Талев - "Илинден", е своеобразната кулминация на борбата в Македония за политическа независимост, минала в предишните книги през просветна и църковна борба. Тук се разгарят скръбта и огъня по един епичен начин. Множество от причините как се формира съвременният македонски народ се излагат косвено и деликатно. Духът на народа, както и отворените рани на борбата са преплетени по брилянтен начин с истински лични истории. Тук започвам истински да съжалавам, че поредицата не е 8 книги, а само 4, тък като авторът не успява за осъществи целия си замисъл. Тук виждам защо в Македония продължава да боли тъй силно...
September 11, 2023
Този роман моментално ще ви пренесе във вече забравени времена,при силно туптящите македонски сърца изпълнени наместо кръв,с патриотизъм и жертвена готовност за един дъх свобода.
Първите:
Не минава много време преди Лазар да посети братовата къща в София.Голямото семейство на Кочо посреща гостоприемно по-малкия брат в дома си,а той самият точно там се запознава с младия Гоце Делчев,по-късно среща своята стара познайница Иванка Руменова,която вече е започнала живота си на чисто.
Наследникът на Аце-Райко Кутрев създава приятелство с привидно обикновен пътник във влака,който след това се оказва небезизвестният Даме Груев.Точно той,българският революционер, разкрива идеята на новосъздаденият ВМОРО и неговата цел-автономна Македония.
От този момент безкрайната мрежа от комитети започва да се плете из цяла Македония и Одринско, като всеки неин член се кълне с живота си във вярност към народа и неговата свобода.Редом с това се създава и Върховния Македонски комитет в границата на България с цел спомагане за освобождението на своите събратя,но с недобри последици за тях.
Райко разпространява из людете в града и околността тайната си дейност,но освен нея в съзнанието му главно място заема Мария Кузманова,неговата любима,а по-късно и невеста.Тайните им срещи са често шпионирани от братовчед ѝ Панту Кътърката,който е лудо влюбен в своята братовчедка и именно той става виновника за тяхното убийство след като ги издава на турските заптиета.По-късно в историята той започва работа при вече възрастния,но все така алчен Таки Брашнаров.
Живота на старият чорбаджия тече по същия начин както преди,докато трима комити не го раняват и опитват да ограбят,за да вземат пари за народното дело,а малко след това собственият му работник го довършва като забива нож в гърдите му.
Младият Глаушев през това време прави първата си среща с туркинята Лейла,заминава да завърши своето обучение и се връща отново в родния си град като млад,изучен момък
Апосолът:
След смърта на Райко Кутрев,Лазар Глаушев,член на тайната организация, бива съден и заточен, поради бунтовничексата си дейност. Благодарение на някаква султанска амисия през 1901 година той успява да се завърне при семейството състарен и променен.
Разприте между Селим бей и Рашид бей(най-богатият мъж в цялата Битолска околност)засягат невинните селяни в околността,които работят и се трудят денонощно за тях.
Поради турските гаври с народа Стефо Церски ,войвода на преспанската полска чета,започва да обезвредява турските насилници скитащи из полето.Марко Митрев,Китан Щъркот,Фидан,Димки,Арасо,Нове са верни негови спътници(нещастни събития в с.Криводол,четата срещу аскера,само Китан остава жив,скрива се в кладенец)
Борис или по прякор "Милостивия" започва работа като учител,но точно като баща си бързо заема място сред оглавниците на организацията начело с Никола Нешев,Йоан Сърчарот,Наум Катранов,Илия Роглев,Любен Расков и др.Запознава се лично с апостола Гоце Делчев и настанява госта си в къщата на своята братовчедка Дона Крайчева.
Борис Глаушев среща отново туркинята Лейла,а по-късно заедно с дружината си разбират,че Кътърката е сръбски шпионин и опитва да създаде сръбско училище в града,затова бива убит като народен предател.Борис е на косъм да бъде вкаран в затвора,заради това,че е комита,но благодарение на Ехтем ефенди се спасява.
Другатака на орлите:
След срещата си с Делчев,Дона Крайчева,дъщеря на Неда,сбъдва мечатата си да бъде учителка и заминава за планинското Рожден.Там тя е приютена в дома на Даме и Ордена Скорневи и техният млад син Велко.Между двама им пламва бързо любовна искра.Младата учителка обучава своя любим да пише и чете и когато любовта им е вече отркита за всички минават под венчилото и стават съпруг и съпруга.(колибата в гората)
Добра Лозанова изоставена от съпруга си Лозан,заминал за гурбет в България,живее заедно с детето си и неговата баба.Из селото е известна със своя разкрепостен и дързък нрав,а сред мъжете къщата ѝ е позната като често посещавана нощна спирка.Дори Велко бива погълнат от желанието си към нея,но когато Дона се появява в живота му всичко се променя.Самотната жена обаче съгрешава не как да е,а със самия Селим бей,който редовно посещава селото,за да вземе данъците си от покорната рая.Любовницата му насърчава бея да посегне и към все още неопетнената учителка,но Велко успява да я спаси от неговите ръце многократно.
Добра бива заплашена от комиетата,че ще бъде убита ако не спре да приютява лютия турчин,но след като тя разбира,че вече носи детето му в утробата си решава да отрови и двама им,за да сложи край на живота си.
В момента в който Дона разбира,че е бременна с дъщеря си,Велко заминава да се бори като четник и тя остава сам сама в къщата след насилствената смърт на родителите му.
Не далеч от Рожден в съседно планинско село Дебрища,Борис Глаушев се присъединява към четата на Гьорета Павлев.Живота му там е труден и мъчен,но именно сред народа той успява да осмисли същността на тяхната борба срещу султана.При смъртоносен сблъсък с турският аскер,Милостивия бива лошо ранен в крака и изпратен в една селска къща да се лекува.Там среща дъщерята на Кузман Велянов-Ружа,която се грижи за него.След като той оздравява взима Ружа за своя съпруга заминават за Преспа,но тя не успява да свикне с живота в града и се завръщат обратно на село.Там забременява с момче,а съпругът ѝ остава да работи като учител в селото.
Илинден:
През 1903 година започва така значимото събитие за героите в романа-Илинденско-Преображенското въстание.
Мъжа на Добра се завръща от България в селото.За един кратък миг Велко успява да се срещне отново със своите момичета,но бързо е принуден да замине отново,защото началото на въстанието започва в с.Дебрища.
С малък брой жертви Дебрища избързва да отпразнува своето освобождение,защото след това турският аскер напада с цялата си мощ планинското село и избива мъчително почти всеки негов гражданин.
Ружа загива,докато опитва да спаси двама свои съграждани,а детето ѝ остава при тетка ѝ,която отива до Преспа,за да го остави на Лазар и Ния,тъй като Борис е заловен от турците и изпратен на бесилото.
Останалото население на Дебрища се укрива в Рожден и околностите,а там войводите се подготвят да се защитят от врага.В това сражение пада мъртъв Велко Скорнев.Дона води оцелелите в гората,в колибата,която той е построил и успяват да се защитят поне за вечерта,докато не идва още по-голям аскер по петите им.След мъченията,през които преминават, турците ги помилват и всеки със сетни сили се прибира обратно към останките от подпалените си къщи.
Дона продължава живота си,но е сякаш чужд,мислите ѝ са постоянно при Велко и не осъзнава как малкото ѝ момиче се разболява и умира в ръцете ѝ.Погребва го до гроба на съпруга си и преди да се срине съвсем,селските люде я насърчават отново да започне работа,за да се разсее от трагедията.Тогава идва и предложението за брак от Лозан Конев,вече вдовец,но тя категорично му отказва.
Дона става секретар на селото и пазител на знамето,а е само на крехките 20 години.
През това време Ния и Лазар успяват да освободят сина си от бесилото с помощта на туркинята Лейла,която е съпруга на Рашид бей.Така Бориса се завръща като вдовец в Преспа при малката си рожба.
Първите:
Не минава много време преди Лазар да посети братовата къща в София.Голямото семейство на Кочо посреща гостоприемно по-малкия брат в дома си,а той самият точно там се запознава с младия Гоце Делчев,по-късно среща своята стара познайница Иванка Руменова,която вече е започнала живота си на чисто.
Наследникът на Аце-Райко Кутрев създава приятелство с привидно обикновен пътник във влака,който след това се оказва небезизвестният Даме Груев.Точно той,българският революционер, разкрива идеята на новосъздаденият ВМОРО и неговата цел-автономна Македония.
От този момент безкрайната мрежа от комитети започва да се плете из цяла Македония и Одринско, като всеки неин член се кълне с живота си във вярност към народа и неговата свобода.Редом с това се създава и Върховния Македонски комитет в границата на България с цел спомагане за освобождението на своите събратя,но с недобри последици за тях.
Райко разпространява из людете в града и околността тайната си дейност,но освен нея в съзнанието му главно място заема Мария Кузманова,неговата любима,а по-късно и невеста.Тайните им срещи са често шпионирани от братовчед ѝ Панту Кътърката,който е лудо влюбен в своята братовчедка и именно той става виновника за тяхното убийство след като ги издава на турските заптиета.По-късно в историята той започва работа при вече възрастния,но все така алчен Таки Брашнаров.
Живота на старият чорбаджия тече по същия начин както преди,докато трима комити не го раняват и опитват да ограбят,за да вземат пари за народното дело,а малко след това собственият му работник го довършва като забива нож в гърдите му.
Младият Глаушев през това време прави първата си среща с туркинята Лейла,заминава да завърши своето обучение и се връща отново в родния си град като млад,изучен момък
Апосолът:
След смърта на Райко Кутрев,Лазар Глаушев,член на тайната организация, бива съден и заточен, поради бунтовничексата си дейност. Благодарение на някаква султанска амисия през 1901 година той успява да се завърне при семейството състарен и променен.
Разприте между Селим бей и Рашид бей(най-богатият мъж в цялата Битолска околност)засягат невинните селяни в околността,които работят и се трудят денонощно за тях.
Поради турските гаври с народа Стефо Церски ,войвода на преспанската полска чета,започва да обезвредява турските насилници скитащи из полето.Марко Митрев,Китан Щъркот,Фидан,Димки,Арасо,Нове са верни негови спътници(нещастни събития в с.Криводол,четата срещу аскера,само Китан остава жив,скрива се в кладенец)
Борис или по прякор "Милостивия" започва работа като учител,но точно като баща си бързо заема място сред оглавниците на организацията начело с Никола Нешев,Йоан Сърчарот,Наум Катранов,Илия Роглев,Любен Расков и др.Запознава се лично с апостола Гоце Делчев и настанява госта си в къщата на своята братовчедка Дона Крайчева.
Борис Глаушев среща отново туркинята Лейла,а по-късно заедно с дружината си разбират,че Кътърката е сръбски шпионин и опитва да създаде сръбско училище в града,затова бива убит като народен предател.Борис е на косъм да бъде вкаран в затвора,заради това,че е комита,но благодарение на Ехтем ефенди се спасява.
Другатака на орлите:
След срещата си с Делчев,Дона Крайчева,дъщеря на Неда,сбъдва мечатата си да бъде учителка и заминава за планинското Рожден.Там тя е приютена в дома на Даме и Ордена Скорневи и техният млад син Велко.Между двама им пламва бързо любовна искра.Младата учителка обучава своя любим да пише и чете и когато любовта им е вече отркита за всички минават под венчилото и стават съпруг и съпруга.(колибата в гората)
Добра Лозанова изоставена от съпруга си Лозан,заминал за гурбет в България,живее заедно с детето си и неговата баба.Из селото е известна със своя разкрепостен и дързък нрав,а сред мъжете къщата ѝ е позната като често посещавана нощна спирка.Дори Велко бива погълнат от желанието си към нея,но когато Дона се появява в живота му всичко се променя.Самотната жена обаче съгрешава не как да е,а със самия Селим бей,който редовно посещава селото,за да вземе данъците си от покорната рая.Любовницата му насърчава бея да посегне и към все още неопетнената учителка,но Велко успява да я спаси от неговите ръце многократно.
Добра бива заплашена от комиетата,че ще бъде убита ако не спре да приютява лютия турчин,но след като тя разбира,че вече носи детето му в утробата си решава да отрови и двама им,за да сложи край на живота си.
В момента в който Дона разбира,че е бременна с дъщеря си,Велко заминава да се бори като четник и тя остава сам сама в къщата след насилствената смърт на родителите му.
Не далеч от Рожден в съседно планинско село Дебрища,Борис Глаушев се присъединява към четата на Гьорета Павлев.Живота му там е труден и мъчен,но именно сред народа той успява да осмисли същността на тяхната борба срещу султана.При смъртоносен сблъсък с турският аскер,Милостивия бива лошо ранен в крака и изпратен в една селска къща да се лекува.Там среща дъщерята на Кузман Велянов-Ружа,която се грижи за него.След като той оздравява взима Ружа за своя съпруга заминават за Преспа,но тя не успява да свикне с живота в града и се завръщат обратно на село.Там забременява с момче,а съпругът ѝ остава да работи като учител в селото.
Илинден:
През 1903 година започва така значимото събитие за героите в романа-Илинденско-Преображенското въстание.
Мъжа на Добра се завръща от България в селото.За един кратък миг Велко успява да се срещне отново със своите момичета,но бързо е принуден да замине отново,защото началото на въстанието започва в с.Дебрища.
С малък брой жертви Дебрища избързва да отпразнува своето освобождение,защото след това турският аскер напада с цялата си мощ планинското село и избива мъчително почти всеки негов гражданин.
Ружа загива,докато опитва да спаси двама свои съграждани,а детето ѝ остава при тетка ѝ,която отива до Преспа,за да го остави на Лазар и Ния,тъй като Борис е заловен от турците и изпратен на бесилото.
Останалото население на Дебрища се укрива в Рожден и околностите,а там войводите се подготвят да се защитят от врага.В това сражение пада мъртъв Велко Скорнев.Дона води оцелелите в гората,в колибата,която той е построил и успяват да се защитят поне за вечерта,докато не идва още по-голям аскер по петите им.След мъченията,през които преминават, турците ги помилват и всеки със сетни сили се прибира обратно към останките от подпалените си къщи.
Дона продължава живота си,но е сякаш чужд,мислите ѝ са постоянно при Велко и не осъзнава как малкото ѝ момиче се разболява и умира в ръцете ѝ.Погребва го до гроба на съпруга си и преди да се срине съвсем,селските люде я насърчават отново да започне работа,за да се разсее от трагедията.Тогава идва и предложението за брак от Лозан Конев,вече вдовец,но тя категорично му отказва.
Дона става секретар на селото и пазител на знамето,а е само на крехките 20 години.
През това време Ния и Лазар успяват да освободят сина си от бесилото с помощта на туркинята Лейла,която е съпруга на Рашид бей.Така Бориса се завръща като вдовец в Преспа при малката си рожба.
This entire review has been hidden because of spoilers.
March 25, 2021
Невероятна и разтърсваща!
December 19, 2017
Красива, пълноценна книга, ако мога така да я нарека. Не мога да кажа коя от тетралогията ми е любима, след като приключих тази, май е тя. :) При всеки случай, ако имаше продължения и след "Гласовете ви чувам", щях меко казано да съм щастлива да прочета!
Чети, комитети, битки, селски неволи, много смелост, човешки драми и съдби, много характери и епос. Грабващ роман с човешки истории, семейства, честни и паднали хора. Потапя те в онова време и те връхлитат ценности, които днес са поизгубили смисъла си, като безусловна доброта, чест и емпатия. А големият Талев пише изумително.. той не просто познава издълбоко човешките чувства и терзания, битките в душите на героите, но и рисува великолепни картини със силата на думите.
Един мой любим цитат, показващ майсторството на автора:
Една привечер, излязла на двора, докато високите планински върхове още пламтяха в ален слънчев блясък и небето беше бездънно море от зеленикава светлина, Дона чу далечен познат грак на птица и дигна нагоре лице: високо над нейното каменно гнездо, по прозрачните зелени вълни на небето, плаваше орел, краищата на разперените му крила загребваха слънчева светлина и проблясваха като сребърни весла.
Чети, комитети, битки, селски неволи, много смелост, човешки драми и съдби, много характери и епос. Грабващ роман с човешки истории, семейства, честни и паднали хора. Потапя те в онова време и те връхлитат ценности, които днес са поизгубили смисъла си, като безусловна доброта, чест и емпатия. А големият Талев пише изумително.. той не просто познава издълбоко човешките чувства и терзания, битките в душите на героите, но и рисува великолепни картини със силата на думите.
Един мой любим цитат, показващ майсторството на автора:
Една привечер, излязла на двора, докато високите планински върхове още пламтяха в ален слънчев блясък и небето беше бездънно море от зеленикава светлина, Дона чу далечен познат грак на птица и дигна нагоре лице: високо над нейното каменно гнездо, по прозрачните зелени вълни на небето, плаваше орел, краищата на разперените му крила загребваха слънчева светлина и проблясваха като сребърни весла.
February 14, 2024
Велик роман. Различава се по стил от предишните две части, но смятам не му отстъпва по нищо. Цялата тетралогия е задължително четиво за всеки уважаващ себе си българин.
October 22, 2025
един месец под гърмежите на Илинденското въстание, под мъките и страданията на тези хора, които въпреки робската си участ мечтаят, обичат, намират пътя си към живота.
,,Преспанските камбани" ми хареса много повече. Но това не означава, че ,,Илинден" не беше невероятна за четене - напротив. Историческата акуратност на Талев, преплетена с неговата чувствителност към малкия македонски човек са ненадминати. Вече разбирам хората, които се обръщат към Талев и го наричат ,,Толстой на българската литература" - кой друг би могъл да постигне такава литературна висота в тетралогия, проследяваща животите на хората от един род, но и не само - от един град, от едно обкръжение, от една държава. Този роман рязко сменя тона на предишните - повествованието е много по-наситено с действие и излагане на исторически факти. Обичам да чета и това, но за мен Талев е особено силен и открояващ се в онези мигове на привидно ,,затишие", когато само вътрешният свят на даден герой говори. Всеки път, в който читателят остава сам с даден герой, той знае, че пред него ще бъдат разгънати дълбините на една човешка и страдаща душа. Дона беше един изключително открояващ се персонаж в този роман. Малко ми е тъжно, че Бо��ис не получи нужното развитие и внимание, сякаш историята му се случваше на заден фон, но може би Талев я е пазел за ,,Гласовете ви чувам". Дона обаче получи свой собствен дял, в който тя наистина се разгърна и се превърна в една истинска ,,другарка на орлите". Толкова мъчно ми беше за нея през цялото време, докато четях, особено накрая, имам чувството, че мога да напиша цяла дипломна работа само за нея. Кръговността на нейния живот и на нейния персонаж като цяло е толкова интересна - започва самостоятелния си живот сама, а като се разделяме с нея, тя е сама отново. Истински въплътила образа на орела, който не бива задържан от нищо на земята. Няма да се впускам в повече обяснения, мога да напиша няколко страници, само ще кажа, че най-ценното за мен в тези книги е да видя т��рзанията на тези хора в и заради бушуващите събития около борбата за свобода на Македония. Няма нищо по-ценно от това да разбереш и почувстваш колко човечни и истински са Талевите герои. А героините във всяка книга са една безкрайна мрежа от чувства и събития, в която можеш да се ровиш винаги и постоянно да намираш богатство, скръб и обич.
,,Преспанските камбани" ми хареса много повече. Но това не означава, че ,,Илинден" не беше невероятна за четене - напротив. Историческата акуратност на Талев, преплетена с неговата чувствителност към малкия македонски човек са ненадминати. Вече разбирам хората, които се обръщат към Талев и го наричат ,,Толстой на българската литература" - кой друг би могъл да постигне такава литературна висота в тетралогия, проследяваща животите на хората от един род, но и не само - от един град, от едно обкръжение, от една държава. Този роман рязко сменя тона на предишните - повествованието е много по-наситено с действие и излагане на исторически факти. Обичам да чета и това, но за мен Талев е особено силен и открояващ се в онези мигове на привидно ,,затишие", когато само вътрешният свят на даден герой говори. Всеки път, в който читателят остава сам с даден герой, той знае, че пред него ще бъдат разгънати дълбините на една човешка и страдаща душа. Дона беше един изключително открояващ се персонаж в този роман. Малко ми е тъжно, че Бо��ис не получи нужното развитие и внимание, сякаш историята му се случваше на заден фон, но може би Талев я е пазел за ,,Гласовете ви чувам". Дона обаче получи свой собствен дял, в който тя наистина се разгърна и се превърна в една истинска ,,другарка на орлите". Толкова мъчно ми беше за нея през цялото време, докато четях, особено накрая, имам чувството, че мога да напиша цяла дипломна работа само за нея. Кръговността на нейния живот и на нейния персонаж като цяло е толкова интересна - започва самостоятелния си живот сама, а като се разделяме с нея, тя е сама отново. Истински въплътила образа на орела, който не бива задържан от нищо на земята. Няма да се впускам в повече обяснения, мога да напиша няколко страници, само ще кажа, че най-ценното за мен в тези книги е да видя т��рзанията на тези хора в и заради бушуващите събития около борбата за свобода на Македония. Няма нищо по-ценно от това да разбереш и почувстваш колко човечни и истински са Талевите герои. А героините във всяка книга са една безкрайна мрежа от чувства и събития, в която можеш да се ровиш винаги и постоянно да намираш богатство, скръб и обич.
February 5, 2020
"Железният светилник" и "Преспанските камбани" според мен са едни от най-добрите български книги - уникални, дълбоки, разтърсващи. Но... "Илинден" не ми донесе нищо от духа и емоцията на първите две книги от четирилогията. Освен, че на места ми беше почти скучна, разтеглена, сякаш четях все едно и също, македонският национализъм, който лъха от голяма част от страниците на третата книга, абсолютно и тотално развали удоволствието от четенето за мен. Не съм радетел за "България на 3 морета", но това да ме убеждават, че българите от Княжество България са "врагът", гадните "върховисти", които са наравно с турците, и трябва да се борят срещу тях, докато не бъдат изгонени или убити, ми идва доста в повече. Да, това е художествена литература, но базирана изключително на реални исторически събития. Тази книга ме остави с неприятното, да не кажа направо гадното усещане, че Македония и "македонците" са си заслужили съдбата след 1878 г.......
November 18, 2023
Най-нелюбимата ми част! Фокусът се измества от познатите ни Лазар и Ния, като цяло от битовото, и се насочва към освободително движение на Македония. Не е никак лошо да се припомни тази част от историята, но просто усещането докато четеш е различно от предходните две части на поредицата.
Стилът на Талев си е неизменен и историята те поглъща напълно, така че не мога да кажа, че романът разочарова. Талантът на автора не позволява такова нещо! Просто не ми хареса толкова много колкото другите.
Стилът на Талев си е неизменен и историята те поглъща напълно, така че не мога да кажа, че романът разочарова. Талантът на автора не позволява такова нещо! Просто не ми хареса толкова много колкото другите.
October 8, 2023
Илинден – 8.5/10
Историческия роман и третия от четирилогията на Димитър Талев представя живота на българите в Македония от освобождението на България до потушаването на Илинденското въстание. С централна тема и конфликт освобождението на македонските българи от османското робство и противопоставянето между българи и турци, читателят по отличен начин се докосва до емоционалните състояния и изпитания на всеразличните герои в произведението, като прави различни съпоставки между град-село и поробени-освободени. Освен вътрешните чувства на героите, авторът по отличен начин описва и ни запознава с все различните събития и възприети действия както от страната на потискания народ и поробителя, така и от третата страна в лицето на Княжество България. Книгата обхваща голям обсег от премеждия и конфликти и ни въвежда главно в животите на Борис Глаушев и Дона Крайчева, които изживяват своите моменти на щастие и голяма скръб. Романът на Димитър Талев има и значителна историческа стойност, която е съчетана с животите на героите от историята.
Историческия роман и третия от четирилогията на Димитър Талев представя живота на българите в Македония от освобождението на България до потушаването на Илинденското въстание. С централна тема и конфликт освобождението на македонските българи от османското робство и противопоставянето между българи и турци, читателят по отличен начин се докосва до емоционалните състояния и изпитания на всеразличните герои в произведението, като прави различни съпоставки между град-село и поробени-освободени. Освен вътрешните чувства на героите, авторът по отличен начин описва и ни запознава с все различните събития и възприети действия както от страната на потискания народ и поробителя, така и от третата страна в лицето на Княжество България. Книгата обхваща голям обсег от премеждия и конфликти и ни въвежда главно в животите на Борис Глаушев и Дона Крайчева, които изживяват своите моменти на щастие и голяма скръб. Романът на Димитър Талев има и значителна историческа стойност, която е съчетана с животите на героите от историята.
December 21, 2019
Краят е изключително тежък, но истински. Страхотна е наред с останалите книги от тетралогията.
This entire review has been hidden because of spoilers.
March 28, 2021
умопомрачително тежко, не мога да си представя през какво са минавали тия хора :|
September 26, 2022
И третата поредна книга от тетралогията на Талев ме впечатли силно. Радвам се, че се реших най-сетне да ги прочета и макар тази да се четеше малко по-бавно от другите, пак съм доволна от нещата, които се случиха.
December 18, 2023
Книгата продължава сагата на Македония. По-ясно разбираме за движението за независима Македония, защо и как се случва, за неговите водачи. Книгата е много по-фокусирана върху революционната организация и нейните действия, отколкото върху човешките характери. Индивидуалните човешки съдби по-скоро се прокрадват отколкото да са основна тема. Това, поне за мен, доведе до недостатъчна връзка с героите. А и следяхме ту Велко и Дона в Рожден, ту Борис, където е, ту някого другиго - имаше доста разпилени герои.
Искаше ми се да се спре с този болезнен реализъм. Цялата книга от първата до последната страница е белязана от тъга, усещане за безсилие и обреченост, въпреки усилията на хората. Борис, който уж трябва да е главния герой, остана някак недоразвит и вместо това ни запознаха много повече със съдбите на герои, които в последствие (реалистично) загинаха в обществената борба. Иска ми се да имаше повече фокус в тази книга и този фокус да спомогне за пренаписването на по-оптимистични събития за тези, които са важни.
Искаше ми се да се спре с този болезнен реализъм. Цялата книга от първата до последната страница е белязана от тъга, усещане за безсилие и обреченост, въпреки усилията на хората. Борис, който уж трябва да е главния герой, остана някак недоразвит и вместо това ни запознаха много повече със съдбите на герои, които в последствие (реалистично) загинаха в обществената борба. Иска ми се да имаше повече фокус в тази книга и този фокус да спомогне за пренаписването на по-оптимистични събития за тези, които са важни.
November 28, 2022
Всички българи и македонци трябва да прочетат тази книга (след първите две естествено), за да разберат до голяма степен какво и защо се случва ... фактите са си факти, измислицата е неизменна част от изкуството, но няма по-добър начин да се разбере историята от този. Отново поклон пред Талев!
June 26, 2017
Книгата е изпълнена с битки, революционни комитети, чети и мечти за свобода. Много е увлекателна и успешно въвлича читателя в драматичните събития от началото на 20ти век. На мен лично ми липсваше битовите проблеми и обикновенния живот на хората от Преспа, с които са пропити първите две книги, "Железният светилник" и "Преспанските камбани". "Илинден" също е изпълнен с колоритни и ярки образи, но не успях да се привържа към тях и да ги почувствам близки.
February 11, 2019
Какво повеке да ви пиша и разправям, ние там не бехме веке люде, само мъката ви беше човешка, и нищо друго живо на тоя свет не се мъчи така, както човек мъчи човека.
....
Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, но искаме свобода, човешки правдиви!
....
Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, но искаме свобода, човешки правдиви!
June 7, 2023
19-ти век отминава и 20-ти вече идва, но Македония е под турско владичество. Българите там се чувстват самотни и изоставени, някои от тях се преместват завинаги в Княжество България ... но то не оправдава идеалите на мнозина, а политиките на новата българска държава, външни и вътрешни, се оказват разочароващи. Започва борбата за автономна Македония.
В третия роман от тетралогията на Димитър Талев ще продължите да следите живота на семейство Глаушеви, на Лазар, Ния и техния син Борис, ще се срещнете с някои нови вълнуващи герои като Велко и Дона Скорневи, ще пророните някоя и друга сълза, защото "Илинден" е мрачна книга - тя все пак е за подготовката, разгара и потушаването на Илинденско-Преображенското въстание.
Споделям мнението на някои от ревюиращите тук, че в един момент "Илинден" започва да доскучава със своята описателност и политиката, но все пак това не ми попречи да се насладя на романа в неговата цялост. Очаквам с нетърпение да прочета "Гласовете ви чувам".
В третия роман от тетралогията на Димитър Талев ще продължите да следите живота на семейство Глаушеви, на Лазар, Ния и техния син Борис, ще се срещнете с някои нови вълнуващи герои като Велко и Дона Скорневи, ще пророните някоя и друга сълза, защото "Илинден" е мрачна книга - тя все пак е за подготовката, разгара и потушаването на Илинденско-Преображенското въстание.
Споделям мнението на някои от ревюиращите тук, че в един момент "Илинден" започва да доскучава със своята описателност и политиката, но все пак това не ми попречи да се насладя на романа в неговата цялост. Очаквам с нетърпение да прочета "Гласовете ви чувам".
December 18, 2021
Искам да напиша отзив за книгата, но се чувствам безмълвна. Тежка и покъртителна, но великолепно написана. По никакъв начин не смятам, че е по-слаба от предходните в тетралогията, каквито коментари често срещам. Да, още по-тежка ми дойде за моята емоционалност и като че ли нямаше моментите, които ме развесляваха и разсмиваха измежду разплакванията ми, но друга не си я и представям да бъде.
August 31, 2020
Първоначално книгата ми се стори с прекалено много обяснения, прекалено много нови герои. Когато се разказваше за въстанието разбрах защо са новите герои. Описанието на въстанието ми се стори прекалено "постно" . Хареса ми много книгата.
This entire review has been hidden because of spoilers.
June 18, 2022
Сюжетната линия не губи читателя и в третата книга. Отново вплетените тук-там малки истории на градчета и селца с техните жители и неволи могат да разплачат човек. За мен "Илинден" бе по-лека книга от предните две.
July 4, 2023
Absolutely amazing!
July 27, 2023
Велика Творба
March 12, 2025
Прекалено много политическа за вкуса ми. Не можах да я довърша.
Displaying 1 - 30 of 41 reviews