Разказите на Елин Пелин са богати както на комични ситуации и дяволити герои от българското село, така и на трогателни моменти и докосващи сърцето случки. Те по чаровен начин разкриват характерни черти от бита и съзнанието на българина. В изданието са включени едни от най-известните и обичани разкази на Елин Пелин, сред които: „Ветрената мелница“, „На браздата“, „По жътва“, „Старият вол“, „Напаст божия“ и други.
Елин Пелин е псевдоним на Димитър Иванов Стоянов. Други псевдоними: Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина, Бокич, Слова.
Учи гимназия в Панагюрище и София. Учителства в родното си село, журналист и редактор на различни периодични издания. Започва да пише още като ученик на село. През 1885 г. обнародва първите си творби, но известност придобива в началото на миналия век, когато излизат неговите „Разкази” в два тома (1904; 1911). Освен на разкази, Елин Пелин е автор на повестите „Гераците” и „Земя”, на цикъла „Под манастирската лоза”, на стихотворения в проза „Черни рози”, на книгата с хуморески „Пижо и Пендо”.
За деца Елин Пелин пише предимно: лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки, изпълнени са с ведър хумор и жизнелюбие.
Присъдата: Ненадминат майсторлък на късия разказ, космическа атмосфера и гениален сблъсък между реалност и приказка Класическият разказ „Косачи“ на Елин Пелин е фундаментално постижение в българската литература и заема безапелационно място сред 5/5 любимите произведения. В рамките на едва няколко страници Пелин изгражда изумителна повествователна архитектура, улавяйки нощната магия край река Марица, тежкия селски труд и вечния копнеж на човешката душа по нещо по-извисено. Това не е просто разказ за петима косачи около огъня – това е философски трактат за силата на изкуството, приказките и илюзиите, поднесен с хирургическа прозаична прецизност.
Защо „Косачи“ е безупречен 5/5 шедьовър: Гениалният философски спок между Благолаж и Лазо: Разговорът край огъня съдържа една от най-красивите и дълбоки дефиниции за изкуството в българската класика. Сблъсъкът между прагматичния, стъпил на земята Лазо и сладкодумния Благолаж („Приказката е за това, да те изведе от истината, за да разбереш, че си човек“) е изведен с невероятна лекота, но носи разтърсваща духовна сила.
Семпла структура с максимална емоционална плътност: Пелин постига съвършена информационна ефективност. Без излишен пълнеж, само чрез сдържани диалози и трепкащия пламък на огъня, той успява да подпали въображението на читателя и да събуди ревността, копнежа и обичта в сърцето на младия Лазо.
Феноменална пейзажна и сензорна атмосфера: Описанието на лятната нощ, песента на щурците, усещането за хлад край реката и далечните сенки създават плътна, почти хипнотична атмосфера. Природата тук не е просто фон, а жив съучастник в психологическото съзряване на героите.
Вечно и универсално послание: Разказът напомня защо хората имат нужда от истории, песни и мечти – особено когато суровата реалност и тежкият труд заплашват да смажат човешкото у нас. Поривът на Лазо да изостави коситбата и да се върне при младата си булка Пенка е триумф на любовта и живота над сухия прагматизъм.
Финална мисъл: Безапелационно 5/5. „Косачи“ е диамант на българския кратък разказ – съвършен пример за литературна дисциплина, дълбок психологизъм и поетична сила. Абсолютно задължителен шедьовър, който се препрочита за броени минути, но остава в съзнанието за цял живот.
Книгите са като хората - когато остареят, стават мъдри. Науката и мъдростта са дело на миналото. Настоящето винаги е било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път.