Разказите на Елин Пелин са богати както на комични ситуации и дяволити герои от българското село, така и на трогателни моменти и докосващи сърцето случки. Те по чаровен начин разкриват характерни черти от бита и съзнанието на българина. В изданието са включени едни от най-известните и обичани разкази на Елин Пелин, сред които: „Ветрената мелница“, „На браздата“, „По жътва“, „Старият вол“, „Напаст божия“ и други.
Елин Пелин е псевдоним на Димитър Иванов Стоянов. Други псевдоними: Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина, Бокич, Слова.
Учи гимназия в Панагюрище и София. Учителства в родното си село, журналист и редактор на различни периодични издания. Започва да пише още като ученик на село. През 1885 г. обнародва първите си творби, но известност придобива в началото на миналия век, когато излизат неговите „Разкази” в два тома (1904; 1911). Освен на разкази, Елин Пелин е автор на повестите „Гераците” и „Земя”, на цикъла „Под манастирската лоза”, на стихотворения в проза „Черни рози”, на книгата с хуморески „Пижо и Пендо”.
За деца Елин Пелин пише предимно: лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки, изпълнени са с ведър хумор и жизнелюбие.
Книгите са като хората - когато остареят, стават мъдри. Науката и мъдростта са дело на миналото. Настоящето винаги е било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път.