И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де – някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят.
Много слаба стихосбирка, дали ми харесаха 6-7. Всичко е написано много хаотично, без никакъв смисъл. През цялото време се чудих какво се опитва да каже автора, но без много успех. :)
Оф, или наистина не разбирам от поезия хич или просто вече се пише за пари… Даже не знаех, че може да се пише за пари, което е притеснително. Думите ги има, ама нещо мисълта му не върви като хората, не се разбира идеята му почти 80% от времето… Къде са писателите, бе, къде са?
... и аз имам нещо да кажа: не ме докосна. 🫥 Стилът е леко хаотичен и не усетих онази магия. Може би стихосбирката не е чак толкова лоша, просто не беше моето нещо. 🙅🏻♀️
И аз имам няколко неща да кажа за творчеството на Константин Трендафилов и за образа на Константин Трендафилов, но не в ревю в goodreads. Иначе ето няколко красиви стиха:
Може би трябваше да е песен
надали ще разбереш едва ли някой би какво е да умреш и пак да те боли
Спор
Стояха от двете страни на прага на вратата, спореха: единият натояваше, че е вход, другият не отстъпваше - това е изход.
За съжаление, не мога да кажа почти нищо хубаво за стихосбирката. Допаднаха ми едва няколко "стихотворни откъса" от нея. Всичко останало беше някак хаотично, мъгливо и неразбираемо и колкото и да се опитвах да вникна в евентуалния смисъл, който авторът е вложил в думите си, не успявах. Усетих желание да се кажат много неща с малко думи, което желание обаче въобще не се е увенчало с успех.
3 mi haresaha 20-min chetivo za vyv vlaka imashe edno interesno olicetvorenie na spomenite na chovek s lybimata kato vratovryzka i liricheskiqt geroi se chudi "koq shte se zategne okolo vrata mu dnes" i tova beshe naistina interesen take. poeziqta e tip syvremenna..daleche ot tazi na damqnov, debelqnov i dalchev
Имаше някои добри стихотворения, но като цяло за мен лично, повечето стихотворения бяха неразбираеми и на моменти не намирах смисъл в тях.
Това е втората книга на Константин Трендафилов, която чета, като първата беше ,,За кого се сещаш, когато се сещаш за някого", която ме впечатли много повече от тази. ♡ ╮(╯_╰)╭
Не знам защо изобщо някой заявява, че това е книга с поезия. За текстове за песни става, но не, категорично не е поезия. Съжалявам, че е навсякъде по рафтовете и се реклама, за разлика от наистина добрите български поети като :Иван Теофилов, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Силвия Чолева, Марин Бодаков, Ина Иванова, Ренета Бакалова, Аксиния Михайлова, Теодора Тотева, Стоянка Грудово, Нели Станева и други. Жалко е, че е така видима и така непоносимо предлагана. Четенете гореизбоените!
Ще се гордея със себе си - ще бъда толкова тих и спокоен, какъвто обикновено не сьм. Ще ме заведете на планина или на река, или другаде, кьдето обикновено не бих отишьл, а аз няма да давам акъл откъде да минете, как да стигнете, и кога да си тръгваме, че ми е скучно -
колко имаш да помъдряваш, докато достигнеш крайната си точка, тяло мое, ум мой, колко повече ще има за харесване в теб, когато станеш пепел.
"Имам нещо да ти кажа" е втората стихосбирка на Константин Трендафилов, познат още в музикална индустрия като Papi Hans. Сред дълго отсъствие в поезията, мога да кажа, че това е едно добро завръщане, вървящо почти успоредно с чувствата и емоциите, които се откриват и сред наскоро обявеният му албум "12".
Мога да кажа, че първата му стихосбирка ми харесва повече, тъй като беше въведение за мен в поезията. Мога да кажа свободно, че ще трябва да се препрочита докато намеря по-дълбок смисъл. Единственото, което очаквах може би беше основната тема да е различна и да имат някаква подредба стиховете(разбира се за автора може и да има някакъв смисъл подредбата).
Не знам защо нон-стоп го бутат по книжарниците - където и да съм - ТАЗИ КНИГА, ами не, не е поезия, не става, не знам защо е навсякъде, а значими съвременни български автори не са. маркетингова книга... не я четене. намерете си други автори.
Приключи по-случайно, отколкото започна,навън валеше, а те спореха за нещо(маловажно и за двамата). Той излезе преди да стигнат до изводи Така петнайсет години. Сега вали и той е някъде. Тя също. Умълчават се на масата сред новите си семейства. Май още довършват спора.
В 85% от времето се чудих какво е искал да каже авторът. Препрочитах стиховете, но и така и не разбрах. А обожавам да чета поезия и по принцип я разбирам.. А ето няколко цитата, които ми направиха добро впечатление:
“И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира.”
Прочетох повечето ревюта и мога да кажа,че това не е формула ,която да се научи, не е и нещо,което да се разбере. Можеш да го почувстваш, да си го припомниш, но не и да го разбереш, ако преди това не си.