What do you think?
Rate this book
Объркани в свободата
Романът Объркани в свободата се състои от два сюжетни и мисловни потока. Едната сюжетна линия се развива в съвременността и разказва за насилието и несвободата, предизвикани от пандемията, която ни отне различието и ни потопи в нереалното виртуално съществуване. Втората сюжетна линия ни пренася в Средновековието и засяга темата за исихазма - едно удивително духовно учение в търсене на единение с Бог.
Привидно тези две сюжетни линии изглеждат несъвместими. Това, което ги обединява в романа, е проблемът за свободата, за величието на човешката свобода, която до голяма степен осмисля живота ни.
"Аз наистина вярвам, най-наивно продължавам да вярвам, че съвършенството, ако то е постижимо, може да се сравни и да се опише единствено с абсолютната свобода. Възможно ли е в затвора, в затвора на високите стени, на решетките, на ключалките и на принудата - питам се и до днес аз, - дори в затвора на нашите страсти, желания, надежди и илюзии, човек да изпита усещане за съвършенство и за неизмерима свобода?"
Из книгата
"Големият романист Владимир Зарев отново ни поднася четиво с пределна актуалност: Пандемията е нахлула мощно в битието на хаотично живеещите му герои. Отново ще намерим познати от предишните му романи на съвременна тема мотиви: за развращаващата сила на натрупаното набързо богатство, за емоционалната нестабилност на героя-интелигент. Но в романа има и един втори план. И точно той - ръкописът на оставащ неизвестен автор, дава стабилността и пластическата сила на цялото повествование. Спиритуалната извисеност на исихастите, техните духовни дирения хвърлят своя отблясък и върху живота на съвременните хора."
Проф. Михаил Неделчев
"Владимир Зарев вкарва в синергия съвременност и Средновековие, плете плътна мрежа от истории, многоизмерност, разгърната вещо - със знание и майсторлък. Отвъд цялата сложност прозира обаче една несантиментална лична равносметка, биографична и духовна. Тя задава основната тема - стремежа към съвършенство, безграничността на свободата, простотата на действителното съществуване. И разбужда сетивата за единия смисъл - смисъла на живота."
Проф. Георги Каприев
"Владимир Зарев ни зарадва с нов роман. В негов стил: с препратки към социалното, с преплитания на съдби, с пресичания на житейски сили. Удивителна е неговата талантлива работоспособност, удивително е и неговото остро обществено чувство: благодарение на тях той се превърна в един от водещите български романисти, признат в Европа, признат в света."
Митко Новков
Привидно тези две сюжетни линии изглеждат несъвместими. Това, което ги обединява в романа, е проблемът за свободата, за величието на човешката свобода, която до голяма степен осмисля живота ни.
"Аз наистина вярвам, най-наивно продължавам да вярвам, че съвършенството, ако то е постижимо, може да се сравни и да се опише единствено с абсолютната свобода. Възможно ли е в затвора, в затвора на високите стени, на решетките, на ключалките и на принудата - питам се и до днес аз, - дори в затвора на нашите страсти, желания, надежди и илюзии, човек да изпита усещане за съвършенство и за неизмерима свобода?"
Из книгата
"Големият романист Владимир Зарев отново ни поднася четиво с пределна актуалност: Пандемията е нахлула мощно в битието на хаотично живеещите му герои. Отново ще намерим познати от предишните му романи на съвременна тема мотиви: за развращаващата сила на натрупаното набързо богатство, за емоционалната нестабилност на героя-интелигент. Но в романа има и един втори план. И точно той - ръкописът на оставащ неизвестен автор, дава стабилността и пластическата сила на цялото повествование. Спиритуалната извисеност на исихастите, техните духовни дирения хвърлят своя отблясък и върху живота на съвременните хора."
Проф. Михаил Неделчев
"Владимир Зарев вкарва в синергия съвременност и Средновековие, плете плътна мрежа от истории, многоизмерност, разгърната вещо - със знание и майсторлък. Отвъд цялата сложност прозира обаче една несантиментална лична равносметка, биографична и духовна. Тя задава основната тема - стремежа към съвършенство, безграничността на свободата, простотата на действителното съществуване. И разбужда сетивата за единия смисъл - смисъла на живота."
Проф. Георги Каприев
"Владимир Зарев ни зарадва с нов роман. В негов стил: с препратки към социалното, с преплитания на съдби, с пресичания на житейски сили. Удивителна е неговата талантлива работоспособност, удивително е и неговото остро обществено чувство: благодарение на тях той се превърна в един от водещите български романисти, признат в Европа, признат в света."
Митко Новков
312 pages, Paperback
Published November 15, 2022
26 people want to read
About the author
Владимир Зарев
48 books50 followersВладимир Зарев е роден на 05.10.1947 г. в София. Завършил е българска филология в СУ „Климент Охридски”. От 1973 г. работи в списание „Съвременник” като редактор, завеждащ отдел преводна литература, зам.главен редактор. Понастоящем е главен редактор на списанието.
Владимир Зарев е автор на шестнадесет книги, десет от които са романи, между които трилогията „Битието”, „Изходът”, „Изборът” и, „Хрътката”, „Хрътката срещу Хрътката”, „Лето 1850”, „Поп Богомил и съвършенството на страха”, „Разруха”, „Светове”.
Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, романите „Хрътката” и „Хрътката срещу Хрътката” излизат в бившия Съветски съюз в 200000 тираж, а романът му „Денят на нетърпението” е отпечатан в „Роман газета” в 1 300000 тираж.
През 2006 г. романът „Разруха” на Владимир Зарев е преведен в Германия и издаден от “Кипенхойер и Вич”, и по мнение на радио „Дойче Веле” е най-успешната българска книга, излизала някога на немски език. Във Франкфуртер Алгемайне цайтунт „Разруха” е наречен „романът на промяната в цяла Източна Европа”, а авторът – “българският Балзак”. Книгата е приета с изключителен възторг от немската критика, за нея излизат над 40 отзива в най-значимите немскоезични медии.
В предаването си “Фьоникс” ZDF излъчва филм за Зарев. През май 2009 година в издателство “Дойтике” във Виена е отпечатана и първата част от трилогията на Владимир Зарев „Битието”, като още първата седмица за романа се появяват положителни отзиви в австрийските радио и телевизия, и в най-престижните немскоезични вестници „Ди пресе”, „Стандарт”, “Тагес Анцейгер”, “Нойе Цюрхер Цайтунг”. Вторият и третият романи от трилогията, “Изходът” и “Изборът” излизат на немски език, отново в превод на Томас Фрам, съответно през 2011 и 2012 година.
През 2008 Владимир Зарев получава от баварския министър на културата едногодишна писателска стипендия в Международния творчески дом “Вила Конкордия” в Бамберг, през 2010 е поканен в творческия дом в Кремс край Виена. Авторът е имал десетки четения в Европа и участия в най-престижните европейски литературни форуми.
Владимир Зарев е и баща на три дъщери.
Владимир Зарев е автор на шестнадесет книги, десет от които са романи, между които трилогията „Битието”, „Изходът”, „Изборът” и, „Хрътката”, „Хрътката срещу Хрътката”, „Лето 1850”, „Поп Богомил и съвършенството на страха”, „Разруха”, „Светове”.
Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, романите „Хрътката” и „Хрътката срещу Хрътката” излизат в бившия Съветски съюз в 200000 тираж, а романът му „Денят на нетърпението” е отпечатан в „Роман газета” в 1 300000 тираж.
През 2006 г. романът „Разруха” на Владимир Зарев е преведен в Германия и издаден от “Кипенхойер и Вич”, и по мнение на радио „Дойче Веле” е най-успешната българска книга, излизала някога на немски език. Във Франкфуртер Алгемайне цайтунт „Разруха” е наречен „романът на промяната в цяла Източна Европа”, а авторът – “българският Балзак”. Книгата е приета с изключителен възторг от немската критика, за нея излизат над 40 отзива в най-значимите немскоезични медии.
В предаването си “Фьоникс” ZDF излъчва филм за Зарев. През май 2009 година в издателство “Дойтике” във Виена е отпечатана и първата част от трилогията на Владимир Зарев „Битието”, като още първата седмица за романа се появяват положителни отзиви в австрийските радио и телевизия, и в най-престижните немскоезични вестници „Ди пресе”, „Стандарт”, “Тагес Анцейгер”, “Нойе Цюрхер Цайтунг”. Вторият и третият романи от трилогията, “Изходът” и “Изборът” излизат на немски език, отново в превод на Томас Фрам, съответно през 2011 и 2012 година.
През 2008 Владимир Зарев получава от баварския министър на културата едногодишна писателска стипендия в Международния творчески дом “Вила Конкордия” в Бамберг, през 2010 е поканен в творческия дом в Кремс край Виена. Авторът е имал десетки четения в Европа и участия в най-престижните европейски литературни форуми.
Владимир Зарев е и баща на три дъщери.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
January 2, 2023
Като цяло този роман е за мен голямо разочарование.
Както вече знаете, в него има две сюжетни линиии.
Едната е развита добре, с чувство за мярка и ритъм, с красив език. Не знаем какви точно практики са ползвали исихастите, защото като във всяко мистично течение, и в християнския мистицизъм, те не са достояние на всеки, който изпитва обикновено интелектуално любопитство към тях, а на онзи, който е готов да им се посвети.
Но на мен поне търсенията, лутанията, трудностите и нагласата на монаха-исихаст, схизматик от 15 век, самоизолирал се в малък скален манастир и търсещ Бога във физически и психологически изключително трудни условия , ми звучаха убедително.
Ако авторът беше спрял дотук, щеше да бъде стойностен и принос в нашата литература поради малкия брой книги на такава тема и като че ли на писатели, интересуващи се от нея.
Аз всъщност съм чела само “Антихрист” от Емилиян Станев, която да е фокусирана върху подобни духовни тежнения.
За съжаление втората сюжетна линия, ситуирана в настоящето, не е добре развита и категорично и липсва център.
Най-вероятният прототип на милиардера-престъпник е Васил Божков. Образите на двамата интелектуалци, свързани по стечение на обстоятелствата с него, не са особено убедителни като образи, но най вече отсъства спойка между двете части на романа.
Какво общо може да има между духовните търсения на един монах и Ковид и “Пандемията”?
Явно самият автор не е бил убеден, че е успял да прокара връзка между тези два вида състояния (на несвобода, според както аз го разбрах в романа) и затова се впуска да обяснява.
Започне ли един писател да обяснява в самия роман какъв е замисълът на романа му, сам не е наясно какво точно е вложил.
Пък се и ваксинира накрая героят, все едно това има някакво значение за вътрешната свобода или несвобода?!
Освен очевидната неспособност да прокара идея за свободата/несвободата и властта, този роман е и страхливо написан.
Само веднъж се споменава, че в София има накакъв протест, но не и срещу какво и в името на какво. За разлика от “Орлов мост”, която беше смела за времето си книга, защото в нея Зарев показва как Бойко Борисов внедрява хора сред протестиращите срещу него през 2013 година и така проваля въпросните протести, в “Объркани в свободата”, няма желания за промяна, няма несъгласни, има само корупция и Ковид. А и крадливият милиардер все пак е наказан! Излиза, че е въздадена справедливост!
Изключително политкоректен роман, престараващо политкоректен, особено на фона на твърденията на главния герой-разказвач какъв бунтар е, непримирим и смел.
Объркване наистина виждам, но не в свободата. Наистина жалко, романът има потенциал, но не и център -идеен или композиционен.
Както вече знаете, в него има две сюжетни линиии.
Едната е развита добре, с чувство за мярка и ритъм, с красив език. Не знаем какви точно практики са ползвали исихастите, защото като във всяко мистично течение, и в християнския мистицизъм, те не са достояние на всеки, който изпитва обикновено интелектуално любопитство към тях, а на онзи, който е готов да им се посвети.
Но на мен поне търсенията, лутанията, трудностите и нагласата на монаха-исихаст, схизматик от 15 век, самоизолирал се в малък скален манастир и търсещ Бога във физически и психологически изключително трудни условия , ми звучаха убедително.
Ако авторът беше спрял дотук, щеше да бъде стойностен и принос в нашата литература поради малкия брой книги на такава тема и като че ли на писатели, интересуващи се от нея.
Аз всъщност съм чела само “Антихрист” от Емилиян Станев, която да е фокусирана върху подобни духовни тежнения.
За съжаление втората сюжетна линия, ситуирана в настоящето, не е добре развита и категорично и липсва център.
Най-вероятният прототип на милиардера-престъпник е Васил Божков. Образите на двамата интелектуалци, свързани по стечение на обстоятелствата с него, не са особено убедителни като образи, но най вече отсъства спойка между двете части на романа.
Какво общо може да има между духовните търсения на един монах и Ковид и “Пандемията”?
Явно самият автор не е бил убеден, че е успял да прокара връзка между тези два вида състояния (на несвобода, според както аз го разбрах в романа) и затова се впуска да обяснява.
Започне ли един писател да обяснява в самия роман какъв е замисълът на романа му, сам не е наясно какво точно е вложил.
Пък се и ваксинира накрая героят, все едно това има някакво значение за вътрешната свобода или несвобода?!
Освен очевидната неспособност да прокара идея за свободата/несвободата и властта, този роман е и страхливо написан.
Само веднъж се споменава, че в София има накакъв протест, но не и срещу какво и в името на какво. За разлика от “Орлов мост”, която беше смела за времето си книга, защото в нея Зарев показва как Бойко Борисов внедрява хора сред протестиращите срещу него през 2013 година и така проваля въпросните протести, в “Объркани в свободата”, няма желания за промяна, няма несъгласни, има само корупция и Ковид. А и крадливият милиардер все пак е наказан! Излиза, че е въздадена справедливост!
Изключително политкоректен роман, престараващо политкоректен, особено на фона на твърденията на главния герой-разказвач какъв бунтар е, непримирим и смел.
Объркване наистина виждам, но не в свободата. Наистина жалко, романът има потенциал, но не и център -идеен или композиционен.
November 25, 2022
За пореден път Владимир Зарев (моят любим български писател) ме развълнува с новия си роман “Объркани в свободата”- тук темите отново са за властта разгледани през погледа на несвободния човек по време на пандемията , липсата на избор по време на свобода, и не на последно място свободата да вярваш или не вярваш в Бога-темата за вярата в Бог. Зарев е Титан и познавач на душата нейната слабост и лутане в търсене на съвършенството
September 1, 2023
Роман от два свята на крайностите: единият е похот, алчност и безчовечие, другият е аскетично до безкрай монашество. Не ми допадна безнадежността на посланието, а и липсата на такова. Бих и аз отишал в крайност: роман-самотерапия.
December 13, 2022
"Объркани в свободата" се помни! Наложи се да я оставя за десетина дни. Днес я взех в ръце отново и все едно не съм я затварял. Благодаря ти за прекрасното четиво, Учителю!
September 26, 2025
Интересна книга и приказна, но „Пропаст“ за мене е неговото најдобро дело.
January 6, 2024
Актуална, предизвикваща размисъл за Бог и вярата, за свободата и властта, за семейство и
богатство.
Някои мисли, които искам да запомня;
- Ако загубиш, недей да губиш урока.
- Далай Лама "- Помнете, че когато не получавате това, което искате, понякога е голям късмет.
- Съдете за вашия успех по това,от което трябва да се откажете при постигането му.
- Помнете, че понякога тишината е най-добрият отговор.
- Помнете,че най-добрата връзка е тази,при която любовта ви един към друг е повече от нуждата ви да сте заедно."
- Началото на тоталитарната власт започва то осъзнаването за нейното несвършване.
- Съвършенството може да се постигне само с абсолютната собода.
- Да бъдем абсолютно свободни, като доброволно се съгласим да бадем несвободни?
богатство.
Някои мисли, които искам да запомня;
- Ако загубиш, недей да губиш урока.
- Далай Лама "- Помнете, че когато не получавате това, което искате, понякога е голям късмет.
- Съдете за вашия успех по това,от което трябва да се откажете при постигането му.
- Помнете, че понякога тишината е най-добрият отговор.
- Помнете,че най-добрата връзка е тази,при която любовта ви един към друг е повече от нуждата ви да сте заедно."
- Началото на тоталитарната власт започва то осъзнаването за нейното несвършване.
- Съвършенството може да се постигне само с абсолютната собода.
- Да бъдем абсолютно свободни, като доброволно се съгласим да бадем несвободни?
Displaying 1 - 6 of 6 reviews