What do you think?
Rate this book
Българи от старо време
Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост.
164 pages, малък формат, меки корици
First published January 1, 1867
8 people are currently reading
132 people want to read
About the author
Любен Каравелов
14 books24 followersЛюбен Стойчев Каравелов е български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф; национален герой, поборник за освобождението на България от турско робство. Любен Каравелов е по-големият брат на влиятелния следосвобожденски политик Петко Каравелов (1843-1903).
Любен Каравелов допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния в началото на 70-те на 19 век.
Любен Каравелов допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния в началото на 70-те на 19 век.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 16 of 16 reviews
March 1, 2023
Любен Каравелов чудесно описва закостенялостта и недостатъците на патриархалния начин на живот в своята повест „Българи от старо време“! Според тогавашните обществени нрави, единствено възрастните мъже са имали право да решават какво ще се случва в семейството, жените са били напълно пренебрегвани, а пък биенето на децата е било нещо обичайно...
Чрез образите на хаджи Генчо и дядо Либен, авторът представя отрицателните черти на нашия народ, създавайки много силна сатира! Генчо е злобен псевдо-интелектуалец и чревоугодник, който постоянно мисли как да използва останалите хора, докато Либен е стар самовлюбен търговец, който на младини е забогатял от разбойничество. В един момент двамата решават, че трябва да оженят своите деца. Това се оказва неочаквано добра новина, тъй като младите Павлин и Лила се харесват и годежът им скоро се случва. Селските интриганти обаче успяват да скарат Либен и Генчо (след като първо са се почерпили на тържеството им, разбира се), така че щастието на децата е поставено пред огромна опасност...
„Хаджи Генчо е голям оракул. Идете при него и разкажете му своя сън или му обадете, че дланта ви сърби, че лявото или дясното око ви играе, че клепката ви трепери или че сте кихнали на Сурова година — и той тоя си час ще да ви обясни значението на тия важни сръхестествени явления, които смущават неразумния живот на човека.“
„Зъди градинката е издълбан кладенец, а тоя кладенец най-вярно може да ни изобрази характера на хаджи Генча. Кладенецът е направен под самите прозорци на къщата и хаджи Генчо може чрез неговите отворени „устия“ без никакво затруднение да спуща своето ястие и питие да се поразхладят. Той везва с едно въже своята червена бъклица, която е пълна с бяло вино, а за друго въже е везана една торба, в която се намира голяма стрелешка диня. Това е, както видите, неговото студено лятно мезенце.“
„— Да ме простиш, хаджи. Старите вина са сто пъти по-добри от новите. Старо вино, стар тютюн и стар приятел са всякога по-добри от новите. Пий си старо винце и не бой се! — казва дядо Либен и смее се.“
„Но при всичкото това дядо Либен имал и една малка слабост: той обичал своето отечество, но не всичкото, а само Коприщица. Когато кърджалиите или делибашиите мислили да направят някоя пакост на Коприщица, то дядо Либен отивал напред в своето рождено селце, извещал жителите, че им грози опасност, и накарвал ги да бягат и да оставят къщите си. И така ту с обири, ту с хайдутлук, ту с беглихчилък — с последний занаят той се занимавал малко по-късно — той печелил големи богатства, но тия богатства се унищожали лесно защото лесно се и добивали. Когато дядо Либен напълвал кесията си, то той оставял и кърджалиите, и хайдутлука, дохождал си в Коприщица и захващал да харчи своите махмудии.“
„Хаджи Генчо се ухилил така, както се ухилва длъжникът, когато неговият кредиторин се съгласи да почака още няколко месеца. Нему било приятно да стане роднина с дяда Либена; а хилядо пъти му било още по-приятно и още по-мило да чуе от дяда Либена похвала, защото дядо Либен никога и никого не хвалил освен себе си. Какво щеш да му правиш, когато той са бил родил такъв!…“
„Ние не пущаме детето си. Койчо не трябва да ходи в това проклето школьо; нека по-добре иде да шие пантофи или да вари сапун… Стига му толкова учение — поп няма да стане; а на баща му е потребен работник в сапунджийницата.“
„Българите нямат обичай да си свалят шапките, когато влязат в някоя къща, но дядо Либен не прилича на другите хора; той и дома си, и по чуждите къщя сваля шапката си, защото такова едно нещо правят и всичките големи хора. „Московците — казва дядо Либен — свалят шапките си, когато влазят в някоя къща; свалят ги даже и в механата и почти всякога се кръстят… Кръстят се, кръстят, а най-после се и напият като копачи; а за виното не плащат…“
„Лила не седнала да яде — такава свобода ней не била дозволена: всяка една годеница трябва да се мъчи и да работи, за да се покаже пред свекъра си колкото се може по-достойна.“
„Но най-лошаво е това, че в нашето село лъже не само Тончо: тука лъжат и мнозина други, които мислят, че само тогава е празник, когато им се удаде да очернят нечие добро име.“
Чрез образите на хаджи Генчо и дядо Либен, авторът представя отрицателните черти на нашия народ, създавайки много силна сатира! Генчо е злобен псевдо-интелектуалец и чревоугодник, който постоянно мисли как да използва останалите хора, докато Либен е стар самовлюбен търговец, който на младини е забогатял от разбойничество. В един момент двамата решават, че трябва да оженят своите деца. Това се оказва неочаквано добра новина, тъй като младите Павлин и Лила се харесват и годежът им скоро се случва. Селските интриганти обаче успяват да скарат Либен и Генчо (след като първо са се почерпили на тържеството им, разбира се), така че щастието на децата е поставено пред огромна опасност...
„Хаджи Генчо е голям оракул. Идете при него и разкажете му своя сън или му обадете, че дланта ви сърби, че лявото или дясното око ви играе, че клепката ви трепери или че сте кихнали на Сурова година — и той тоя си час ще да ви обясни значението на тия важни сръхестествени явления, които смущават неразумния живот на човека.“
„Зъди градинката е издълбан кладенец, а тоя кладенец най-вярно може да ни изобрази характера на хаджи Генча. Кладенецът е направен под самите прозорци на къщата и хаджи Генчо може чрез неговите отворени „устия“ без никакво затруднение да спуща своето ястие и питие да се поразхладят. Той везва с едно въже своята червена бъклица, която е пълна с бяло вино, а за друго въже е везана една торба, в която се намира голяма стрелешка диня. Това е, както видите, неговото студено лятно мезенце.“
„— Да ме простиш, хаджи. Старите вина са сто пъти по-добри от новите. Старо вино, стар тютюн и стар приятел са всякога по-добри от новите. Пий си старо винце и не бой се! — казва дядо Либен и смее се.“
„Но при всичкото това дядо Либен имал и една малка слабост: той обичал своето отечество, но не всичкото, а само Коприщица. Когато кърджалиите или делибашиите мислили да направят някоя пакост на Коприщица, то дядо Либен отивал напред в своето рождено селце, извещал жителите, че им грози опасност, и накарвал ги да бягат и да оставят къщите си. И така ту с обири, ту с хайдутлук, ту с беглихчилък — с последний занаят той се занимавал малко по-късно — той печелил големи богатства, но тия богатства се унищожали лесно защото лесно се и добивали. Когато дядо Либен напълвал кесията си, то той оставял и кърджалиите, и хайдутлука, дохождал си в Коприщица и захващал да харчи своите махмудии.“
„Хаджи Генчо се ухилил така, както се ухилва длъжникът, когато неговият кредиторин се съгласи да почака още няколко месеца. Нему било приятно да стане роднина с дяда Либена; а хилядо пъти му било още по-приятно и още по-мило да чуе от дяда Либена похвала, защото дядо Либен никога и никого не хвалил освен себе си. Какво щеш да му правиш, когато той са бил родил такъв!…“
„Ние не пущаме детето си. Койчо не трябва да ходи в това проклето школьо; нека по-добре иде да шие пантофи или да вари сапун… Стига му толкова учение — поп няма да стане; а на баща му е потребен работник в сапунджийницата.“
„Българите нямат обичай да си свалят шапките, когато влязат в някоя къща, но дядо Либен не прилича на другите хора; той и дома си, и по чуждите къщя сваля шапката си, защото такова едно нещо правят и всичките големи хора. „Московците — казва дядо Либен — свалят шапките си, когато влазят в някоя къща; свалят ги даже и в механата и почти всякога се кръстят… Кръстят се, кръстят, а най-после се и напият като копачи; а за виното не плащат…“
„Лила не седнала да яде — такава свобода ней не била дозволена: всяка една годеница трябва да се мъчи и да работи, за да се покаже пред свекъра си колкото се може по-достойна.“
„Но най-лошаво е това, че в нашето село лъже не само Тончо: тука лъжат и мнозина други, които мислят, че само тогава е празник, когато им се удаде да очернят нечие добро име.“
June 21, 2013
В началото, повестта ми беше твърде скучна. Започнах да я чета, надявайки се да ме заинтригува повече в хода на събитията; така и стана. Отделено е твърде много време за описание на героите, техните привички, добродетели, разбирания и др., което на един съвременен читател като мен се струва излишно, но в действителност нали именно това е целта на Каравелов- да ни пренесе в ежедневието на възрожденския българин.
''Замисълът на повестта е да разкрие характерно българското в бита, психологията, фолклора и езика''...
Първият герой, с когото се запознаваме, хаджи Генчо, е пример за човек с остарели разбирания. Точно това ме накара да се замисля каква въобще е идеята на повестта, както и къде точно се виждат Възрожденските мотиви, толкова различни от образа на патриархалния глава на семейството ''тиранин''. Хаджи Генчо е отмъстителен, дребнав, докачлив, инат, нелюбящ- твърде много отрицателни черти. Но не това е образа на възрожденския човек. Напротив. Пример за него е другият главен герой дядо Либен, в чиито разбирания ярко се откроява личност от новото ренесансово време.
Хаджи Генчо е наричан ''султан'' и ''деспот'' на жена си. Положението на жената е пресъздадено точно. Тя прислужва, търпи, няма право на мнение и не се ползва с голяма свобода. Животът й се върти около това да се грижи за мъжа си, децата и домакинството и разбира се, да е послушна...
''Лила не седнала да яде- такава свобода ней не била дозволена: всяка една годеница трябва да се мъчи и да работи, за да се покаже пред свекъра си колкоъо се може по-достойна''
Възрожденските образи, представителите на новото- откъм поколение и откъм промяна във все повече променящия се свят на българина, са двамата влюбени, около които се върти и основния конфликт. Те се борят за личното си щастие, пренебрегват патриархалните порядки, не са удволетворени от модела на традиционното семейство, управлявано от баща-деспот, лишено от любов и топлота. И двамата, особено Павлин, защитават чувствата и правата си за свобода на избор дръзко, до такава степен, че самия дядо Либен се наема да им помогне да се съберат. Творбата ми хареса именно заради това покълване на новото, когато свободата и личният избор започват да стават приоритет, когато щастието и хармонията са идеала, а не йерархията в семейството. Освен всичко друго, за мен това е книга за силата на любовта, за това, че когато решиш да направиш нещо, никой не може да те спре, и за това, че понякога трябва да се въоражиш с голяма доза търпение, за да дочакаш сбъдването на мечтите си...
''Замисълът на повестта е да разкрие характерно българското в бита, психологията, фолклора и езика''...
Първият герой, с когото се запознаваме, хаджи Генчо, е пример за човек с остарели разбирания. Точно това ме накара да се замисля каква въобще е идеята на повестта, както и къде точно се виждат Възрожденските мотиви, толкова различни от образа на патриархалния глава на семейството ''тиранин''. Хаджи Генчо е отмъстителен, дребнав, докачлив, инат, нелюбящ- твърде много отрицателни черти. Но не това е образа на възрожденския човек. Напротив. Пример за него е другият главен герой дядо Либен, в чиито разбирания ярко се откроява личност от новото ренесансово време.
Хаджи Генчо е наричан ''султан'' и ''деспот'' на жена си. Положението на жената е пресъздадено точно. Тя прислужва, търпи, няма право на мнение и не се ползва с голяма свобода. Животът й се върти около това да се грижи за мъжа си, децата и домакинството и разбира се, да е послушна...
''Лила не седнала да яде- такава свобода ней не била дозволена: всяка една годеница трябва да се мъчи и да работи, за да се покаже пред свекъра си колкоъо се може по-достойна''
Възрожденските образи, представителите на новото- откъм поколение и откъм промяна във все повече променящия се свят на българина, са двамата влюбени, около които се върти и основния конфликт. Те се борят за личното си щастие, пренебрегват патриархалните порядки, не са удволетворени от модела на традиционното семейство, управлявано от баща-деспот, лишено от любов и топлота. И двамата, особено Павлин, защитават чувствата и правата си за свобода на избор дръзко, до такава степен, че самия дядо Либен се наема да им помогне да се съберат. Творбата ми хареса именно заради това покълване на новото, когато свободата и личният избор започват да стават приоритет, когато щастието и хармонията са идеала, а не йерархията в семейството. Освен всичко друго, за мен това е книга за силата на любовта, за това, че когато решиш да направиш нещо, никой не може да те спре, и за това, че понякога трябва да се въоражиш с голяма доза търпение, за да дочакаш сбъдването на мечтите си...
April 17, 2016
Московските пушки са по-добри от турските, а твоят кон не е кон, а клепоуха свиня.
July 16, 2025
przygnębiająca książka, ale dająca dobry obraz mentalności Bułgarów
May 22, 2016
Наистина, Каравелов знае какво е носталгията,особено родното.
От позицията на искрен родолюбец и убеден демократ той рисува картини от живота на българското общество! за да го представи такова, каквото е - консервативно и консервирано в своите обичаи и порядки, чиито герои изглеждат като в музей на восъчни фигури, недокоснати от времето и неговите промени.
В разказа за дружбата и конфликта между Хаджи Генчо и Дядо Либен се оглеждат като в криво огледало дребните житейски недоразумения и дребнавите житейски стремежи на копривщенските чорбаджии.
,,Хаджи Генчо е такъв един българин, какъвто се рядко ражда и на Еньовден:такъв човек ти не можеш намериш ни в Ингелизко". Така започва повестта - с портрет на знаменателния герой ,чийто прототип е Хаджи Геро Дабрович Мушек , учител в Копривщица.
Другият ,,българин от старо време" - дядо Либен има два прототипа: Либен Стойчо Каравела, дядо на Л.Каравелов, и чорбаджи Петко Догана, вуйчо на писателя.На пръв поглед старият копривщенски чорбаджия е пълна противоположност на Хаджи Генчо със своята жизненост,енергичност и любов към всичко красиво -това е изразено и във фамилията на Либену - Лудомладов.
В дружбата между двамата стари приятели се оглеждат традициите и битът на патриархалните българи с препирните им по ,,жизненоважни" въпроси.
Според родовия обичай те определят и годежа на децата си - дълг на децата е да се подчинят на волята на родителите си.Волята и гласа на влюбените изобщо не се счита.И пак родителите уведомяват Павлин и Лила за разваления им годеж, но този път правото на сърцето застава над дълга към смирението.Младите са направили личния си избор и са готови да го защитят на всяка цена, с риск да бъдат отхвърлени и лишени от родителската благословия.Бунтът против старовремското се превръща в бунт срещу консерватизма на цяло едно общество.Дори самият дядо Либен оставя старото от порива на тези прекрасни влюбени бунтовници,които искат промяна и прогрес, което довежда до едно всеобщо съгласие във финала на повестта.
"Няма,няма на света по-сладко нещо,отколкото да направи човек добро.Ако да не беше агата, то аз щях да погубя сина си.Бъди благословен хилядо пъти,добри човече,ако и да си турчин" - Дядо Либен.
Peace
От позицията на искрен родолюбец и убеден демократ той рисува картини от живота на българското общество! за да го представи такова, каквото е - консервативно и консервирано в своите обичаи и порядки, чиито герои изглеждат като в музей на восъчни фигури, недокоснати от времето и неговите промени.
В разказа за дружбата и конфликта между Хаджи Генчо и Дядо Либен се оглеждат като в криво огледало дребните житейски недоразумения и дребнавите житейски стремежи на копривщенските чорбаджии.
,,Хаджи Генчо е такъв един българин, какъвто се рядко ражда и на Еньовден:такъв човек ти не можеш намериш ни в Ингелизко". Така започва повестта - с портрет на знаменателния герой ,чийто прототип е Хаджи Геро Дабрович Мушек , учител в Копривщица.
Другият ,,българин от старо време" - дядо Либен има два прототипа: Либен Стойчо Каравела, дядо на Л.Каравелов, и чорбаджи Петко Догана, вуйчо на писателя.На пръв поглед старият копривщенски чорбаджия е пълна противоположност на Хаджи Генчо със своята жизненост,енергичност и любов към всичко красиво -това е изразено и във фамилията на Либену - Лудомладов.
В дружбата между двамата стари приятели се оглеждат традициите и битът на патриархалните българи с препирните им по ,,жизненоважни" въпроси.
Според родовия обичай те определят и годежа на децата си - дълг на децата е да се подчинят на волята на родителите си.Волята и гласа на влюбените изобщо не се счита.И пак родителите уведомяват Павлин и Лила за разваления им годеж, но този път правото на сърцето застава над дълга към смирението.Младите са направили личния си избор и са готови да го защитят на всяка цена, с риск да бъдат отхвърлени и лишени от родителската благословия.Бунтът против старовремското се превръща в бунт срещу консерватизма на цяло едно общество.Дори самият дядо Либен оставя старото от порива на тези прекрасни влюбени бунтовници,които искат промяна и прогрес, което довежда до едно всеобщо съгласие във финала на повестта.
"Няма,няма на света по-сладко нещо,отколкото да направи човек добро.Ако да не беше агата, то аз щях да погубя сина си.Бъди благословен хилядо пъти,добри човече,ако и да си турчин" - Дядо Либен.
Peace
December 22, 2024
Обожавам тази книга. Започнах я защото е заложена в учебната ми програма тази година и неочаквано ми хареса. Знаех, че е интересна, но Хаджи Генчо ме грабна веднага със своите хумористични характеристики и с факта колко забавна е самата книга. Радвам се че я прочетох. То само българите го можем това - да си смятаме дажбата вино за месеци напред докато обсъждаме сватосването на децата си! УНИКАЛНА книга!
July 5, 2019
Любен Каравелов е не по-малък познавач на българския селски бит от Йовков и Елин Пелин
November 11, 2020
Не я бях чела в училище, вдъхнових се от наскоро прочетената Калуня-каля, която разказва за същия период и много ме впечатли. Очаквах топъл и романтичен разказ за любимата ми Копривщица по време на турско, но доста се разочаровах и книгата ми беше адски досадна :-) Една от причините е романтизирането на този период и град, но роля има и избраният начин на повествование. Беше ми безличен. Героите имаха наченки на характери, но не бяха развити. Разочароващо беше дребнотемието на уж лидерите на общността, както и развитието на конфликта млади - стари. Днес трудно се разбира и патриархалното общество и ролята на жената :-) Не я препоръчвам, бг литература от този период има далеч по-големи постижения.
May 16, 2024
Беше интересно да слушам "Българи от старо време" в наши дни. Любен Каравелов наистина е имал усет към детайлите, образите на хаджи Генчо и дядо Либен са се запечатали в съзнанието ми толкова ясно. Определено бях забравила края, по навик очаквах да се случи нещо фатално и треперих до последно дали ще оженят младите.
May 27, 2012
Не я започнах с голямо желание, но пък за моя изненада ми хареса. Успях да се пренеса толкова години назад във времето и почти си представих как бих живяла, ако се бях родила тогава..
April 11, 2015
Историята ми беше интересна. Със сигурност ми хареса повече от "Маминото детенце".
March 22, 2020
Може би най-интересното четиво от Възрожденската литература, поне според мен.
Книга не само с литературна, но и с голяма етнографска стойност.
Книга не само с литературна, но и с голяма етнографска стойност.
January 18, 2021
I didn't finish it, it was boring for the most part and I couldn't get through it. Maybe some day...
July 28, 2013
love is everywhere!!!
December 2, 2015
It perfectly shows the difference between "now" and "then". How different peoples minds were and culture. It's like reading Jane Austen's books.
August 9, 2016
I'm just so glad it had a happy ending! I was so afraid whether it was going to happen.
Displaying 1 - 16 of 16 reviews