Дебютната книга на Милен Русков (роден 1966 г.), загърбила стилистично модернизма и принципно скептична към Модерността, е книга за паметта, за миналото, за чара на изгубените от нас светове на ренесанса, късното средновековие и отчасти Античността – предпросвещенските светове, свързани тук по линията на магичното, което преминава през тях като устойчивата традиция на „Древните Изкуства”. Основна характеристика на книгата е нейната мека, обичаща, носталгична ирония; тя е иронично дистанцирана от своите герои, обича това, на което се смее, а често и изключително пъстра, разказана с много гласове. Както жанрово, така и стилистично в тази книга можем да видим самото лице на постмодернизма – на „консервативния постмодернизъм”, според уточнението на автора ú в предговора. Този решаващ литературен избор, вплетен в тъканта ú, е едно от нещата, които правят „Джобната енциклопедия” това, което е: много своеобразна, неочаквана и същевременно изключително добра книга.
Удоволствие е да се мъчиш да прочетеш тази книга. И е мъка да намериш удоволствие след прочитането й. Прекрасен стил, който хем е удоволствие, хем е предизвикателство за интелекта и нервите ти. И след като приключиш, а аз даже още към средата на книга, се чудиш дали си е заслужавало.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Превъзходна книга, голямо удоволствие ми достави. Преплитането на действащи лица с почти библиографското изследване на стари текстове е чудесно хрумване.
"Джобна енциклопедия на мистериите" е втората ми среща с Милен Русков. След прочитането на "Захвърлен в природата" изобщо не бях сигурен дали ще дам втори шанс, тъй като бях леко казано разочарован от това, което прочетох. Тук, обаче, очакванията ми бяха посрещнати.
Книгата е наистина разиграна във формата на енциклопедични статии с много сходна дължина. Читателят преминава през 12 области на мистичното: от астрологията през херметизма и тамплиерите до чумата, опустошавала Европа през ХIV в. и едва ли не оказала се една от най-активните съставки, катализирали процеса, довел до Ренесанса. Именно с нея и приключва книгата. Всъщност, човек може да се замисли дали пътуването из "фактите" (понеже все пак говорим за произведение на художествената литература) всъщност не е пътуване във времето и развитието на видовете мистично познание. Със сигурност, струва ми се, текстът може да се чете и така.
Главният герой в цялото произведение сякаш е човешката природа, проявявана през разбични персонажи и изявявана през ироничните вмятания на автора, които правят текста още по-приятен.
Иначе, книгата е тегава и тежка. Пълна е с фактология (със или без кавички), липсва фабула или ясен сюжет, ако изобщо има някакъв. За мен беше удоволствие да я чета, но си мисля, че без определени предварителни знания, ще е просто насипна информация. Може би и ако моите бяха повече, щях да я оценя още повече, времето ще покаже, евентуално.
Романът изиза 2003 и опраделено е събитие за българската литература - силно заиграване с постмодерните разкъсвания на наратива, фрагментирането на възприятията и преосмислянето на историческата перспектива.
Много, много се радвам, че се понасилих да я почна.
Свикнала съм да чета такива книги,мъчни за каквито ги имат повечето хора заради твърде много от по-“лесната” литература... но... въпроса е дали има смисъл.В моя случай -не. Три,заради опита:Д
Самият автор в предговора отбелязва, че не е убеден доколко тази книга би доставила удоволствие на четящия, но определено е доставила удоволствие на пишешия. И наистина, човек, някакси, е склонен за завиди на автора за цялото това прилючение, което е съставлявало проучването на пребогатата тематика и съпътстващото или пък - последвало написване на книгата. Е, в случая, съм читател. Русков е подбрал няколко изключително интересни теми разпръснати небрежно из времето и пространството, а и аз полето на познанието. Всяка от тях е обект на невероятни мистификации, суеверия и конспиративни теории. Презентацията на всяка тема се състои от нехудожествено теоретично-фактологично изложение изпъстрено с иронични художествени мистификации, които варират от изключително остроумни до... не съвсем. В моите очи, най-голямото достойнство на книгата е липсата на задни мисли у писателя. Тя (книгата) не е негов скрит религиозен, философски или политически манифест. Дори не ни проповядва носталгия. Оставил ни е достатъчно място да настаним във всяка една тема личното си възприятие и светоусещане. (Подведен от хипотезата, че имаме такива.) Тази, първа за мен, среща с писателя няма да остане единствена.
Рецензия: 4/5 ⭐️ Джобна енциклопедия на мистериите – Милен Русков
С този сборник Милен Русков отново демонстрира неподражаемия си стил, остроумие и усет към иронията. Макар и представена като "енциклопедия", книгата е всъщност игра с жанровете, съчетаваща сатира, фалшива ерудиция и блестящо чувство за абсурд.
Авторът се заиграва с теми като тайни общества, конспирации, паранормални явления и загадъчни исторически факти, като ги поднася с безпощадно чувство за хумор и леко намигване към читателя. Това е интелигентна пародия на човешката склонност да търси смисъл в мистерии — дори когато такъв няма.
Причината за оценката 4/5, а не 5/5, е, че на моменти форматът може да стане леко монотонен, особено при последователно четене. Това е книга, която работи най-добре в малки дози — като джобен наръчник за иронично мислене.
В обобщение: Остроумна, интелигентна и приятно абсурдна енциклопедия на човешката лековерност. Милен Русков в отлична форма. 4/5.
На всички Алесандро Ескалатори, Игнаций Бърдове и шармантни Гласия-Лаболаси от световната история. И на Урода Джон.
„Неща като това, изглежда, са абсолютно непостижими за индивидуалното въображение, колкото и богати да са изворите на този голям дар, дошъл тук да покаже, че Бог наистина е милостив. За щастие тези неща не са едно и две, тъй че човек би могъл да си купи шапка, да я свали, а дори и да я удари на не прашно място в земята в знак на почит към този голям Майстор, който разгъва пред него такива истории, а също и към техните герои, които са имали смелостта и духовната сила да участват в тях и, тъй да се каже, са дали всичко от себе си за сбъдването на разказа. И той се е сбъднал.”
Фантастично написана псевдо-енциклопедична книга. Със сигурност няма да допадне на много хора, защото е повече от неординарно четиво, но на мен идеята за научно-иронично смесване на фикция и факти, времена, нрави, езици и културни, ми допада толкова много, че даже съвсем лесно бих се абстрахирал от моментите на монотоние и сухота, които са неизбежни за подобни текстове, пък били те и псевдо. Повтарящите се герои в наглед съвсем разнопосочните глави спомагат за по-интимната спойка и плавно преплитане на сюжетите и темите. Струва ми се, че през цялото време Русков е умерено саркастичен спрямо централната религиозна тематика, без реално да го демонстрира, което си е майсторлък. А може и само на мен така да ми се е сторило. При всички случаи - удовлетворяващо изживяване, макар една идея по-трудоемко от обикновения роман.
Една книга, която изцяло ме потопи в своя силно фактологичен свят. Създава предпоставки за дебат дали е роман, или нещо друго. Сюжет има, но е умело прикрит под повърхността.