Замислих се, защо англичаните са толкова добри писатели. Ами какво друго им остава , в това лошо време , в което са принудени да живеят, освен да се научат да пишат . От собствените им разкази, освен да пишат, се разбира , че обичат доста и да си пийват.
Наистина им се възхищавам , за лекотата с която са готови , да се преместят да живеят в абсолютно непознати нови места. Не без значение е, че могат да си го позволят.
Страхотен разказвач е автора. Толкова детайлно е описано всичко, буквално имам чувството , че участвам във всичко.
Много ми харесва отношението на французите към храната , но определено не е моят стил.
Напоследък си мечтая точно за такъв начин на живот, но нищо не е същото и не знам дали някъде по света , продължават да живеят по този начин. Както живеехме и повечето от нас, в недалечното минало. По-спокойно, в разбирателство със съседи и близки, с готовност винаги да сме полезни един на друг.
Установих за французите, че когато решат да се занимават с някакъв спорт,то първото което правят е да се сдобият с екипировка като за професионалисти. Ето това е , в което си приличаме. Трудно е да се каже ,колко време ще продължи увлечението ми, но трябва да съм екипирана по всички критерии и изисквания.
Много,много приятно си прекарах в компанията на тази книга. И не малко се посмях.
Това , което научих е , че правилото на Леонардо да Винчи е да оставя улицата толкова широка,колкото са високи сградите.
Ех, защо вече никой не следва тези правила.