Черните пътища на Европа

by Мартин Карбовски

Това са дните, в които българите са леко отчаяни. Сблъсъкът им с цивилизацията на държавата континент не им дава надежда. Това трябваше да бъдат дни на прогрес и възраждане, но те не се получиха такива. Българите са самотниците на планетата, с много претенции и нищожна разпознаваемост сред другите нации. Те трудно организират бита си и дори вече не мечтаят за великата си държава, за която се твърди, че са притежавали. Те плачат, но никой в тази планетарна вакханалия не им обръща внимание - като дете на балканска сватба. Днес те бягат. Престанали са да произвеждат народ и отиват в тъканта на другите нации, където се чувстват по-добре. Днес „България не заслужава децата им". Това е само началото на събития, предчувствие за много голям пожар, познат ни само от близкото минало. Това са „Черните пътища на Европа" - забързани записки, в които един българин се оглежда в огледалата на европейските държави. Българинът е Мартин Карбовски, държавата е Европа. Сблъсъкът е неизбежен.

160 pages, Paperback

First published January 1, 2009

About the author

Мартин Карбовски (с истинско име Мартин Кирилов Богданов) е български журналист. През 1988 година завършва Немската гимназия в София. Има 2 висши образования — мебелно инженерство и телевизионна журналистика.[1] Известен е с провокативния си стил.
Водещ е на предаването „Емигранти“ и „Отечествен фронт“ по „Нова телевизия“ и е бил автор на материали в списания „Егоист“, „Плейбой“ и други. Водещ на предаването „Пропаганда“ по „Дарик Радио“ и бивш втори водещ на предаването на Кеворк Кеворкян „Всяка неделя“ по Националната телевизия.
Автор на книгите „Дефлорация" (1995), „Едно" (1998), „Обществен eXperiment“ (2003), „Пътеписите“ (2005) и стихосбирката „Недялко яде лайна в НДК“. Водеща фигура в групировката "Литература-диктатура". През 2008 с "Бързалитература" издават стихосбирката "Антология на живите".[2][3] В края на 2009 излиза последната му стихосбирка "Технология на екстаза".

Reviews

[Бранимир Събев · Rating 3 out of 5]

Накратко, за какво става въпрос. Карбовски и екипът му правят проект, при който обикалят цяла Европа - тръгват от София, минават през Румъния, Унгария, Австрия, Швейцария, Франция, Испания, Португалия, завиват на юг и пак през Испания, Италия, Сърбия и обратно в България. През този европейски поход те се срещат с немалко чужденци и с още повече българи, разговарят с тях и записват впечатленията си. На пръв поглед звучи - не е кой знае какво.
Но е.
Мартин Карбовски предупреждава - "Не се заблуждавайте. В Европа черни пътища няма. Най-скапаният път през който минахме, беше от София до Видин и на връщане през Калотина". Черните пътища са тези, по които ние, българите отиваме в Европа да работим. Те са. Почернели от хора, спуснали се да си дирят късмета извън България. Почернели от носталгия по родината, почернели от глад, мизерия, мъка и огорчения, търпени и в България, и в Европа...
Корицата е интересно нещо в случая. Не е опит за имитиране на известната картина на Салвадор Дали с часовниците, нито е дело на фотошоп. Този светофар е сниман в Италия на малко неаполитанско кръстовище във Варка д'Оро и се е разтекъл така, защото черните емигранти, които кибичат там са събрали около него всякакви боклуци и са ги запалили. И въпреки това той продължава да работи. No comment.
Тази тънка книжка съдържа в себе си неща, които ще провокират всякакви чувства във вас - мълчаливо съгласие с автора, бурно негодувание и отричане на нещата които казва, на места ще ви удиви, на други развесели, ще се почудите как разсъждават европейците, ще си задавате въпроса как може българи да живеят в чужбина ТАКА и да им харесва... Но най-вече книгата съдържа в себе си тъжната истина, че няма за какво да се гордеем, че сме българи. Дори и някога да е имало с какво да се гордеем, сега вече просто няма.

[Kiril · Rating 2 out of 5]

Честно да си призная в тази книга не открих нищо ново или изненадващо. Може би не съм целевата аудитория, пътувал съм много. На моменти критичността към нашите български неразбории и безхаберие ми звучеше доста нихилистично. Какви били пътищата при тях, а какви при нас, какви били тоалетните при тях и какви при нас и прочие. Известни истини от врмето преди освобождението ни от турско. Това, което ми хареса и беше различно бяха историите от първа ръка на наши емигранти. Заащо живеят там, искат ли да се върнат и проочие. Не на последно място бих сложил и тъжният изввод, че само със славно минало не се живее и че всъщност нямаме много с какво да се гордеем днес, макар и някога да сме били на три морета.

[Иван Иванов · Rating 5 out of 5]

Тъжна книга за пътищата и безпътицата на българите по света и у нас. Повечето са предоволни да бъдат бели роби, за да могат да си позволят някоя нова лъскава джунджурийка в преследване на някаква илюзорна мечта за достоен живот - но в душите си остават същите дребни човечета. Е, няма как да стане по този начин!

Единственият по-сериозен минус на тази книга - има болезнена нужда от редактор!

[Pavel Kanazirev · Rating 3 out of 5]

На мен стилът на Карбовски си ми харесва още от "Егоист". Сигурен съм, че има нужда от нова книга на същата тема. Забавно ми беше да прочета как бъдещето го е опровергало - магазини "Икеа" в България - вече има :)

[Pati]

"Животът е това, което причиняваш на другите. Останете в мир и причинете на другите свободна воля и добронамерие."
Една от най-тъжните книги, които съм чела в последно време..

[Vania Galcheva · Rating 5 out of 5]

черните пътища на европа