„Мoja bogda sna“ е един приятелски и откровен разговор между Георги Бърдаров и Ваня Джаферович за важните и истински неща в живота. В основата е футбола, но всички истории са пречупени през житейския път на Ваня – горчивият спомен от войната, силата на семейството, успехите и разочарованията в спорта, светлината на любовта и големият дар на родителството.
Това е история за живота на Ваня Джаферович, но всъщност е историята на всички пострадали от Юговойните, превърнали се в бежанци и скитници по света, без сигурност и покой.
Ваня Джаферович: Тази книга не е биография, а и никога не е имала стремеж и претенция да бъде такава. „Moja bogda sna“ е един откровен разговор между двама приятели, в който нищо не остава неизказано или премълчано. Жоро Бърдаров успя да ме върне назад във времето, да преживея всичко отново, да се сблъскам с призраците от миналото и да погледна към бъдещето. Това е една история… къде тъжна, къде весела, къде балканска и с аромат на круша. А животът? Животът е красив. Специално, когато е изпълнен с любов.
Георги Бърдаров е доцент в Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е зам.-декан на факултета и ръководител на катедрата по Социално-икономическа география. Автор е на десетки научни и популярни разкази. Трикратен победител в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думите”. Бърдаров е дългогодишен сценарист на няколко телевизионни предавания, а разказът му „За петата ракия или колко е хубав животът” се превърна в един от най-четените текстове в родното интернет пространство през последните години.
".....Войната е жесток учител, който ако те скъса, не ти дава възможност за поправителен изпит. Войната ни разделя, войната ни събира, войната ни проверява какви хора сме същност. Има една стара римска сентенция, че жената се проверява с пари, мъжът се проверява с жена, аз бих я допълнила, че хората се проверяват с война."
Просто Георги Бърдаров е ниво, което не се нуждае от коментар. Увлекателен диалог на интелигентни хора. За любители на истории от войната, книгата е едно чудесно четиво.
Тази книга успя да ме разплаче. Почти нямаше страница, на която очите ми да не се пълнят със сълзи. Това не е биографична книга. По-скоро е разговор между двама приятели, седнали на по чашка крушова ракия. Разговор в който основния герой е миналото, а настоящето и бъдещето само надничат срамежливо зад ъгъла. Moja Bogda Sna е разказ за това как войната проваля човешки животи и съдби, но паралелно с това разказва за едно силно балканско момче, минало през какви ли не перипетии, продължило да бъде човек, въпреки всичко и на пук на всичко. В книгата ще прочетете за живота преди, по време и след войната. За трънливия път към спортните успехи, както и какво е да на си върха на спортната слава в чужда държава. От книгата разбираме как се е събрал с половинката си Жени. Както и преживелиците си в Камбоджа(като участник в Сървайвър). В Moja Bogda Sna Ваня е искрен и прям. Не говори със заобиколни фрази, не избягва въпросите на Бърдаров. Открит е, споделя цялата болка, събирана през годините. Лично на мен всяка една от историите му ми беше интересна. Въпреки тежкия сюжет, искрено се забавлявах на описанията на родните тарикати, с които се е сблъскал при пристигането си у нас. Книгата не е за всеки, ако искате да четете леки книги, неангажиращи, то Moja Bogda Sna не е за вас. Тя ще ви ангажира от първата до последната страница. В края на книгата се “включва” и майката на Ваня, която обогатя целия разказ. Прави го още по-емоционален и въздействащ. Снимките в средата на книжното тяло допринасят за колорита на разказаното. Искам да чета повече такива книги.
Реално за мен книгата започна сравнително слабо като имаше моменти, в които ми харесваше повече, но до някакъв етап малко преди средата, си мислех дори, че накрая ще оставя 3 звезди.
Цялостно обаче до финала ми хареса, имаше добър баланс. Не ми беше толкова тежка както “Аз още броя дните”. Историите за футбола и риалитито ми бяха даже също доста интересни. Все пак съм фен на Сървайвър.
Усетих тази книга лична по някакъв начин. Може би защото все пак от близо 10 години знам кой е Ваня Джаферович и сякаш самата аз съм тази, водеща разговор с него. Със сигурност това ми помогна да приземя този образ на реалити звезда и това, което виждаме в социалните медии, с напълно обикновен човек, преминал през доста тежки събития още на ранна детска възраст.
Бърдаров си е Бърдаров. Отново става дума за конфликт близък до нас териториално и времево. Тук обаче е автобиография, включваща цялата история на Ваня след войната, което също е интересно и приятно за четене, НО войната си е главната тема на писателя, както и акцент в живота на всеки преживял такова нещо. Очите ми се напълниха не веднъж, докато минавах през историите от едно детство във война. За мен Бърдаров е твърдо в топ 3 наши живи писатели и определено е над Господинов.
Историята е доста трогателна, но за това силно допринася и брилянтният начин, по който Георги Бърдаров я поднася на читателя. Това, което обаче не ми допадна, беше поставянето на футбол и реалити формат до събитие като обсадата на Сараево - редуването на тези теми само по себе си ми се стори някак неестествено.
Не очаквах тази книга толкова много да ми хареса - книга за спортист, при това футболист. Но това не е книга само за спорт и футбол, това е книга за войната, за любовта, за живота, за мечтите, които се сбъдват, колкото и трудно да е понякога. В незабравимия стил на Георги Бърдаров, който ме разплаква още от За петата ракия та чак до сега.
Войната, футболът, риалитата... Ваня Джеферович обединява в себе си и трите, а с тази книга надникваме в най-съкровените му мисли, благодарение на уникалния стил на Георги Бърдаров. И дори тук, където всичко е под формата на интервю, разговор, Бърдаров разказва така омайно. Не съм запозната с личността на Джаферович, не мога да кажа, че знам за него нещо повече от името му и че е бивш футболист (дори не знаех от коя част от Югославия е), това че е участвал в Сървайвър пък го разбрах от тези мемоари (не го гледам това предаване). Т.е. нищо в него не ме провокира да науча повече за биографията му и ако бе написана от друг, така и нямаше да посегна. Но тъй като е книга на Бърдаров реших да я слушам (Сторител) от любопитство към самия автор. И не сбърках, много ми хареса - и темата за войната през погледа на детето Ваня, и живата и ярка картинка на родния футбол, и запознанството му със съпругата му, че и дори някакво си риалити. Всичко ми беше интересно, а някои моменти и много емоционални!
Давам 5* само, защото няма повече... Мислех, че всички сълзи за книги съм изплакала с двете издания на "Аз още броя дните", но се оказа, че разполагам с неограничен запас и щедро го харчех в двата дни, докато четох "Moja bogda sna", буквално на всяка глава... Браво, Жоро! От теб не очаквам нищо по-малко от перфектно! С нетърпение чакам следващата...
Книга за една друга война през призмата на едно дете тогава много чувствена дълбока изпълнена с много болка за едно изгубено детство и един нов живот като бежанец силата дасе събереш и да успееш въпреки ракетите никое никое дете не заслужава и не трябва да вижда ужаса на войната четейки книга се води война в Украйна и започна една друга между Палестина и Изрел
Слушах книгата в аудио вариант, частта за болната и щекотлива тема с войната беше интересна за ме, гледната точка на едно дете , което просто не е имало детство...Има интересни и забавни истории, но на частта с реалити формата загубих интерес за някакво време... Едно е сигурно, Бърдаров знае как да говори с хората :)
"Аз още броя дните" и "Absolvo te" много вдигнаха очакванията ми за тази книга. Със сигурност те повече ме грабнаха от Moja Bogda Sna, но въпреки това самата книга е много истинска, човешка и интересна... използвах всеки един удобен момент да я слушам и така за 3-4 дни свърши, което е достатъчно показателно за това как те грабва историята и не те пуска до края.
Тази книга не се чете, тя се преглъща. Преглъща се! С чаша високоградусово питие, което да отмие топката в гърлото. Така са всички книги на моя приятел доц. Бърдаров. Затова съветвам всички читатели да си набавят книгата и бутилка и да се потопят в двете едновременно.
Обожавам да чета Бърдаров. Той е един от най- умелите съвременни разказвачи на тежки истории. Но тук се изгубих някъде по средата. Нямах онази буца в слънчевия сплит, както при предходните книги.
Пояснение: Тази оценка не е за историята, защото ми се струва грешно да я оценявам по какъвто и да е начин. Георги Бърдаров е уникален разказвач, чувствителен слушател и много талантлив във вземането на интервюта. Бих прочела всичко, което е написал или някога ще напише.
Започнах книгата с големи очаквания. Приключих я с леко разочарование. Не ме докосна толкова силно, колкото Абсолво те и Аз още броя дните. Те те хващат за гушата и не те пускат и след последната страница. Тук става преход от войната към футбола, пак към войната, после към любовта, и пак към войната...Някак отгоре отгоре.. Вероятно, за да не те смаже тъгата, но пък аз явно имах нужда от нещо по-дълбоко, а не от мезе за крушовката.
Историята на семейство, преминала през войната в Югославия и как политиката разделя хора, които иначе живеят в разбирателство. Много трогателна и тъжна история с много поука.
Много симпатична книга за онези теми, които като че ли са актуални за всички нас на Балканите и по които трябва да си говорим по-често. Дори и да е само на по чаша крушова ракия. :)
The war in Sarajevo told in the first person. A casual conversation between Bardarov and Vanja Dzeferovic. A pain suffered. I did't like the only conversation about football.
Винаги съм харесвала Ваня, а сега още повече. Искрената история на едно момче, преминало през ужаса на войната,но не загубил доброто в себе си. Луда глава, която почели симппатии с чистото си сърце и безкрайната усмивка. Макар и чужденец, той си е едно наше момче и разказа му доказва колко сме близки по душа тези народи и колко ужасно е, че политиката понякога ни разделя и настройва едни срещу други.