„Моята главна цел е да възхитя малкия читател и да обогатя неговите асоциации.“ – Емилиян Станев
Писателят потапя малкия читател в царството на горските животни и птиците. В гората и полето, сред дървета и тревички, героите създават приятелства, изживяват приключения, впускат се в забавни игри, научават разликата между добро и лошо. Ден след ден се сменят сезоните и разкриват нови светове. С тяхна помощ малкият читател се запознава с животинския свят, учи се на добродетели и възпитава у себе си любов към природата.
Емилиян Станев публикува първите си произведения през 1931.
Завежда отдел "Белетристика" във в. "Литературен фронт" (1950-1955). Сътрудничи на сп. "Съдба", "Завети", "Златорог", "Изкуство и критика", "Венец", "Българска реч" и др. Пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести. По време на престоя си в София се запознава с много от тогавашните интелектуалци - писатели, художници и журналисти, които оказват сериозно въздействие върху произведенията, които той пише в по-късната част на своята творческа кариера.
Първата му книга - сборник с разкази с името "Примамливи блясъци" е издадена през 1938 г. Следващата му книга е сборникът "Сами" (1940 г.), с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още "Вълчи нощи" (1943), "Делници и празници" (1945), "Дива птица" (1946), "В тиха вечер" (1948). През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения - повестта "Крадецът на праскови". След 1950 г. в продължение на 14 години работи върху своя роман "Иван Кондарев", в който са описани събитията свързани със Септемврийското въстание от 1923 г.
Автор е на книги за деца и юноши: "През гори и води" (1943), "Лакомото мече" (1944), "Повест за една гора" (1948), "Когато скрежът се топи" (1950), "Чернишка" (1950) и др.
Произведенията му от следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания на тема история на България. От този период са романите "Легенда за Сибин, преславския княз"(1968), "Тихик и Назарий"(1985), "Антихрист"(1970), "Търновската царица" (1974) и др.
Книгата е съставена от отделни разкази. В тях се разказва за диви животни. Авторът наблюдава горските обитатели и ни запознава с интересния им живот. От книгата научих много за поведението на животните. Животните са умни и си помагат както щеркелите и врабците, лукави като лисицата, подли като кукувицата. Животните се борят за живота си.
Личи си , че автора обича и познава природата . Много хубави разкази за животните и птиците и тяхните навици и привички разказани увлекателно и с красиви описания . Както казва автора . Запознайте децата с природата и те ще я обикнат за цял живот . Книжен вариант .
Едва ли ще дойде ден, в който да не се връщам към разказите и повестите за природата на Емилиян Станев. Малко книги ме карат да се чувствам толкова уютно, както историите за дивите животни. Особено когато са разказани от него. Описанията на горите, реките, планините и други любими места са толкова добри, че усещам чистия въздух, чувам пукането на сухи клонки под краката си и долавям уханието на боровата гора. Когато цивилизацията и всичките й недостатъци започнат да ме смазват, просто отварям "Лакомото мече", "През води и гори" или "Повест за една гора", за да може животът да стане по-лек, докато не ми се отдаде възможност да се върна към природата и цял ден да вървя по кривите, тесни, стръмни планински пътеки. Защото истинският свят е там, където не може да стигне автомобил, където се чува вълчи вой и където огромните криле на орлите засенчват дребните дразнения, които ни създава градът.
ПП: Не бих казал, че "Лакомото мече" е само за деца. По-скоро ще се хареса на всички любители на природата, които не са станали големи темеру... кхъ-кхъ... хора.