What do you think?
Rate this book
Инспектор Даниел Целов #1
Мъртвешко парти
Инспектор Даниел Целов не харесва празниците – стажът му в полицията го е убедил, че именно тогава броят на тежките престъпления нараства. Затова не остава особено изненадан, когато служебно телефонно позвъняване прекъсва другарската му среща навръх 24 май и го отвежда в апартамента на мъртвец с картонена парти шапчица на главата и свещичка, оформена като цифрата 1, в стиснатата му шепа...
С новия си роман Димитър Цолов се впуска в неизследвана до момента от него жанрова територия – криминалната проза, а всяка заподозряна прилика с лица и събития следва да бъде тълкувана като плод на авторовата фантазия.
С новия си роман Димитър Цолов се впуска в неизследвана до момента от него жанрова територия – криминалната проза, а всяка заподозряна прилика с лица и събития следва да бъде тълкувана като плод на авторовата фантазия.
- GenresBulgarian Literature
208 pages, Paperback
Published December 1, 2022
2 people are currently reading
66 people want to read
About the author
Димитър Цолов
35 books445 followersДимитър Цолов е роден в град Враца на 01.06.1977, а този факт обяснява упоритото му отказване да порасне. По професия е хуманен лекар, с придобита специалност „Образна диагностика”, но в глобалното пространство е познат като ПИЯНИЯТ БАРД, по името на страницата, която списва във фейсбук от зимата на 2009 г. Фронтмен и китарист на пънк бандата ДОКТОРС ГОГО БЕНД. Интересите му гравитират около хумористичната, често дори вулгарна поезия и прозата с остър сюжет – фентъзи, хорър и трилър.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 39 reviews
June 6, 2025
Страхотен полицейски трилър! В „Мъртвешко парти“ главен герой е инспектор Даниел Целов, който трябва да разследва мистериозни убийства в мрачната българска действителност... Димитър Цолов умело е съчетал страшно напрегнати и интересни сюжетни линии от наши дни и миналото, за да се получи превъзходно криминале. Основните персонажи в романа са многопластови и отлично изградени, а също така много ми допаднаха различните препратки към книги, филми и музика!
December 19, 2025
В разгръщането за първи път на книга от човека, дето я е писал, има и един тънък неловък момент (почти като първия секс с ново гадже, кхъ-кхъ) - хем ти е страшен кеф, хем се притесняваш дали всичко по редакция/корекция е станало точ. Но-о заровете вече са хвърлени на масата, а главният герой, и той на нея, е в плен на кахърни емоции:
Какво правя тук?
Преди пет години на същата дата и същото място Даниел Целов се беше запитал същото. Вероятно и след пет години, ако междувременно не ритнеше камбаната, разбира се, пак щеше да си зададе този въпрос. И не, нямаше фатализъм в мислите му, а трезво осъзнаване, че за хората, наближаващи четиресетте, особено с професия като неговата, обратното броене вече е започнало. Колко колеги си заминаха, покосени от инфаркти, ракови заболявания и самоубийства, без да дочакат пенсия…
Водката – малка с две бучки лед, – останала почти недокосната на масата, се блещеше като око на мъртвец, а телцето на една тлъста муха, смогнала по някое време да се удави в блудкавата течност, довършваше илюзията за черно-кафеникав ирис в центъра на чашата.
Цигарите, които Целов палеше една след друга, имаха различен от обичайния вкус. Така обикновено ставаше, щом настинеше, но сега не усещаше да е болен. Просто не се чувстваше комфортно.
Силната музика, проникваща от вътрешността на ресторанта към остъклената тераса, беше благословия. Спестяваше му усилията да води банални разговори на теми, които не го вълнуваха.
Чуждите деца. Чуждата работа.
- - - - -
Review update
Книжката се сдоби и с Audiobook профил:
https://www.goodreads.com/book/show/1...,
а прочитът на актьора Христо Чешмеджиев
(чуй тук: https://www.storytel.com/bg/books/%D0... )
изключително много ме радва с уникалния "бърбън и тютюнев дим" тембър.
Какво правя тук?
Преди пет години на същата дата и същото място Даниел Целов се беше запитал същото. Вероятно и след пет години, ако междувременно не ритнеше камбаната, разбира се, пак щеше да си зададе този въпрос. И не, нямаше фатализъм в мислите му, а трезво осъзнаване, че за хората, наближаващи четиресетте, особено с професия като неговата, обратното броене вече е започнало. Колко колеги си заминаха, покосени от инфаркти, ракови заболявания и самоубийства, без да дочакат пенсия…
Водката – малка с две бучки лед, – останала почти недокосната на масата, се блещеше като око на мъртвец, а телцето на една тлъста муха, смогнала по някое време да се удави в блудкавата течност, довършваше илюзията за черно-кафеникав ирис в центъра на чашата.
Цигарите, които Целов палеше една след друга, имаха различен от обичайния вкус. Така обикновено ставаше, щом настинеше, но сега не усещаше да е болен. Просто не се чувстваше комфортно.
Силната музика, проникваща от вътрешността на ресторанта към остъклената тераса, беше благословия. Спестяваше му усилията да води банални разговори на теми, които не го вълнуваха.
Чуждите деца. Чуждата работа.
- - - - -
Review update
Книжката се сдоби и с Audiobook профил:
https://www.goodreads.com/book/show/1...,
а прочитът на актьора Христо Чешмеджиев
(чуй тук: https://www.storytel.com/bg/books/%D0... )
изключително много ме радва с уникалния "бърбън и тютюнев дим" тембър.
November 3, 2023
Тази кримка,написана от български автор,ми достави истинско удоволствие .Напоследък изпитвах истинско разочарование от уж всепризнати западни имена в сферата на криминалната литература(най-вече автори от последните десетина години).Изслушах”Мъртвешко парти”,озвучена страхотно от четеца Христо Чешмеджиев.Не можех да се спра,докато не я завърших,дори не можах да позная кой е извършителя.Копнеех за подобен стил и изразни средства,особено ми допадаше иронията на главния герой(слушах и се подхилквах сама,ако някой ме наблюдаваше,сигурно щеше да ме обяви за луда).Историята сама по себе си,може би ще звучи за някой тривиална,но самото авторско изпълнение беше истински триумф над посредствените криминални романчета,издадени на конвейер напоследък.Димитър Цолов ми върна надеждата за качествена,и то българска литература.Докторе,пияний барде(мисля че си сред приятелите ми в Goodreads),ако го четеш това ревю,приеми моите аплодисменти и не спирай да ни радваш с героя Целов.
July 1, 2023
Останах очарована от книгата, прочита беше супер, което допринесе и за удоволствието от слушането.
January 11, 2023
Тази книга не само, че успя да ме изненада (много приятно), но ми показа, че авторът освен, че пише много хубави ревюта на книги - много хубаво пише и собствени истории! Първа негова книга, която чета, но със сигурност няма да е последна.
В книгата имаше всичко - интересна история, преплитащи се взаимовръзки - минало-настояще, неочаквани обрати и добри персонажи - чистокръвни, пълни образи. Диалозите също са на ниво, макар и типично по български, манталитетът на отделните групи в обществото е хванат много добре. А това, че авторът е и лекар си личи чрез медицинските термини, познава методиката и действията и в лицето на съдебния лекар си личи достоверността.
Историята се развива в настоящето и започва с откриването на труп, а разследването започва да се води от инспектор Даниел Целов. Авторът обаче е вмъкнал и глави развиващи се в миналото и това редуване първоначално обърква читателя, защото си мисли, че е схванал връзката, но само си мисли. Много добре се е получило това нарочно подвеждане кой кой е бил, защото точно когато читателят решава, че е разгадал цялата ситуация, отново следва обрат и... "Совите не са това, което са".
Точно това тънко подвеждане, тази неочаквана развръзка ме накара лично мен да дам най-висока оценка.
Имам само една мъничка забележка - градовете в тази книга са без имена. Много ми бъркаше в мозъка изрази като "голям областен град, "съседния областен град", "другия областен град" и подобни и се чудиш сега в този град ли си или в онзи другия или в третия (може и само два да са, ама съвсем ме объркаха тези определения).
Иначе книгата се чете много бързо и е лека и приятна за четене, времето с нея лети неусетно. 5*
В книгата имаше всичко - интересна история, преплитащи се взаимовръзки - минало-настояще, неочаквани обрати и добри персонажи - чистокръвни, пълни образи. Диалозите също са на ниво, макар и типично по български, манталитетът на отделните групи в обществото е хванат много добре. А това, че авторът е и лекар си личи чрез медицинските термини, познава методиката и действията и в лицето на съдебния лекар си личи достоверността.
Историята се развива в настоящето и започва с откриването на труп, а разследването започва да се води от инспектор Даниел Целов. Авторът обаче е вмъкнал и глави развиващи се в миналото и това редуване първоначално обърква читателя, защото си мисли, че е схванал връзката, но само си мисли. Много добре се е получило това нарочно подвеждане кой кой е бил, защото точно когато читателят решава, че е разгадал цялата ситуация, отново следва обрат и... "Совите не са това, което са".
Точно това тънко подвеждане, тази неочаквана развръзка ме накара лично мен да дам най-висока оценка.
Имам само една мъничка забележка - градовете в тази книга са без имена. Много ми бъркаше в мозъка изрази като "голям областен град, "съседния областен град", "другия областен град" и подобни и се чудиш сега в този град ли си или в онзи другия или в третия (може и само два да са, ама съвсем ме объркаха тези определения).
Иначе книгата се чете много бързо и е лека и приятна за четене, времето с нея лети неусетно. 5*
January 20, 2023
Видях с очите си как „Потайниче“ удари джакпот по време на панаира на книгата в НДК, когато Димитър Цолов дойде да раздава автографи на техния щанд. Предварително заредените бройки от все още топлата книга „Мъртвешко парти“ свършиха и трябваше спешно да се прави ново зареждане.
За книгата разбрах преди около два месеца, когато авторът реши да разкрие намерението си да се впусне в крими жанра. Водите, в които Димитър Цолов – Доктора се чувства комфортно, са героичното фентъзи и хоръра. В последната си книга обаче той е насочил енергията си в нова посока и...
Док, посоката е вярна!
Уверено мога да кажа, че „Мъртвешко парти“ не е експеримент, а плодородна почва, която се надявам авторът да разорава и по-нататък. Току-що стигнах до последната страница и бързам да споделя задоволството си от романа. Историята, която се разказва, е криминална по много класически начин. Много ми допадна изостреното внимание към детайлите, които правят разказа пълнокръвен, пъстър и плътен. Образите също са изградени по класически за жанра начин. Има го и онзи момент, който всяка кримка задължително трябва да осигурява – циничната самоирония на героя. И ако дотук съм изброил няколкото must have маркера за всяка кримка, то това, което прави „Мъртвешко парти“ запомняща се и оригинална история, са вплетените в нея типични за северозапада грубовати персонажи, някои много хитри вмъквания на ганьовски (по-скоро балкански) лафове, ироничният подход към сексистките клишета, къделите цигарен дим, умишлено подбраните бездарни имена на хотели, заведения, барове... и още, и още... Както споменах по-горе – детайлите в текста са много, изпипани са, не са случайни, създават плът на цялото действие.
Дори няма смисъл да казвам, че историята сама по себе си е интересна и нито за момент не усетих лошия полъх на досада от четенето. И това при положение, че не съм от големите фенове на кримките.
Часове удоволствие от четенето, от уместно употребените лафове и от оригиналния език на автора. Това ви очаква в „Мъртвешко парти“.
За книгата разбрах преди около два месеца, когато авторът реши да разкрие намерението си да се впусне в крими жанра. Водите, в които Димитър Цолов – Доктора се чувства комфортно, са героичното фентъзи и хоръра. В последната си книга обаче той е насочил енергията си в нова посока и...
Док, посоката е вярна!
Уверено мога да кажа, че „Мъртвешко парти“ не е експеримент, а плодородна почва, която се надявам авторът да разорава и по-нататък. Току-що стигнах до последната страница и бързам да споделя задоволството си от романа. Историята, която се разказва, е криминална по много класически начин. Много ми допадна изостреното внимание към детайлите, които правят разказа пълнокръвен, пъстър и плътен. Образите също са изградени по класически за жанра начин. Има го и онзи момент, който всяка кримка задължително трябва да осигурява – циничната самоирония на героя. И ако дотук съм изброил няколкото must have маркера за всяка кримка, то това, което прави „Мъртвешко парти“ запомняща се и оригинална история, са вплетените в нея типични за северозапада грубовати персонажи, някои много хитри вмъквания на ганьовски (по-скоро балкански) лафове, ироничният подход към сексистките клишета, къделите цигарен дим, умишлено подбраните бездарни имена на хотели, заведения, барове... и още, и още... Както споменах по-горе – детайлите в текста са много, изпипани са, не са случайни, създават плът на цялото действие.
Дори няма смисъл да казвам, че историята сама по себе си е интересна и нито за момент не усетих лошия полъх на досада от четенето. И това при положение, че не съм от големите фенове на кримките.
Часове удоволствие от четенето, от уместно употребените лафове и от оригиналния език на автора. Това ви очаква в „Мъртвешко парти“.
September 5, 2023
Страхотна е! Адмирации за корицата и оформлението. Беше толкова лека и приятна за четене, че изобщо не исках да свършва. Надявам се на поне още една част.
June 7, 2024
Завладяващ криминален роман! Трудно може да спреш да четеш, докато не стигнеш края.
Настръхвах всеки път, когато инспектор Целов сдъвкваше беналгини 😀 (като знам какви са гадни, дори като се преглъщат с вода).
Много добре написана книга. След като я прочетох, имам чувството, че не съм чела, а направо съм гледала филм.
Благодаря на автора за удоволствието!
Настръхвах всеки път, когато инспектор Целов сдъвкваше беналгини 😀 (като знам какви са гадни, дори като се преглъщат с вода).
Много добре написана книга. След като я прочетох, имам чувството, че не съм чела, а направо съм гледала филм.
Благодаря на автора за удоволствието!
June 27, 2023
Брей! Доста, доста приятно изненадана съм - подхванах аудиокнигата съвсем случайно, защото прочитът беше на любимия ми Христо Чешмеджиев, и далеч не съжалявам за това мегапопадение. Смело мога да го сравня с творбите на обожавания от мен Ю Несбьо - интригуващ сюжет с подвеждащи следи за непредвидим край. Определено ще проверя и останалите творения на неизвестния ми до момента автор Димитър Цолов.
December 18, 2022
Mитко Цолов за пореден път не само, че не ме разочарова, ами направо ме разцепи!
Прочетох книгата за около 6-7 часа, не можех да я оставя, толкова беше завладяваща.
Не обичам кримки и изключително рядко чета такива, но определено чакам втора част за инспектор Целов.
Действието се развива в родния ми град, голяма част от местата и персонажите са къде истински, къде вдъхновени от нещо реално - голям кеф!
Имаше една мисъл, която не си спомням дословно, но е нещо от сорта на "Когато ми се чете хубава книга - сядам и я пиша". При мен е "Когато ми се чете хубава книга - сядам и се надявам Доктора да пусне скоро някоя." =)
Оценка 6 по петобалната, т'ва е положението тука. Който още не е - да поръчва и да почва да чете. =)
Прочетох книгата за около 6-7 часа, не можех да я оставя, толкова беше завладяваща.
Не обичам кримки и изключително рядко чета такива, но определено чакам втора част за инспектор Целов.
Действието се развива в родния ми град, голяма част от местата и персонажите са къде истински, къде вдъхновени от нещо реално - голям кеф!
Имаше една мисъл, която не си спомням дословно, но е нещо от сорта на "Когато ми се чете хубава книга - сядам и я пиша". При мен е "Когато ми се чете хубава книга - сядам и се надявам Доктора да пусне скоро някоя." =)
Оценка 6 по петобалната, т'ва е положението тука. Който още не е - да поръчва и да почва да чете. =)
December 29, 2022
Писах му 5-ца на Док. Повествованието е динамично и се чете на един дъх. Въпреки че не харесвам кримки ми допадна неочаквания край (пак не познах кой е убиеца) и случайното съвпадение на лица и събития в града Х..., както обичат да спекулират руските класици. Препоръчвам определено!
December 26, 2023
Принципно, чистият криминален жанЪр не ми е на сърце особено. Ако се вкара фентъзи или фантастика, съм предоволен, но без тези елементи, чета такива произведения само ако са от много тачени от мен писатели. Точно затова и ударих този роман. :)
Даниел Целов е интересен персонаж, като макар и да недолюбвам умерената му обич точно към водката, е логичен такъв за инспектор в полицията. На всичкото отгоре и си върши работата - интересно колко процента от реално съществуващите му колеги са така. ;)
Та, главният персонаж ми хареса, а второстепенните такива са отчетливо маловажни и небезкрайно сложни, но и не може да се очаква на 200 страници да има кой знае колко многопластови персонажи.
Хареса ми и похватът с алтернативната сюжетна нишка - тази на убиецът, постепенно разкриваща мотивацията му и начинът на действие.
Инспекторската линия гони другата и е осезаемо как я настига - бавно, но сигурно.
Друго, за което авторът заслужава адмирации, са качествените диалози. Трудно умение е да се пишат диалози, а мосю Цолов го е овладял.
Читателска благина са и кратките цитати от песни, посветени на партито в началото на всяка от трите части!
И понеже не може всичко да е цветя и рози, има и две неща, които не ми харесаха. Ще се опитам да ги опиша без да спойлвам:
- Жертва номер 1 е намерена със забит в тялото нож, но по потника, с който е облечена, няма кръв. Това е аргументирано с факта, че ножът е забит след смъртта й. Доколкото знам, съсирването на кръвта в мъртво тяло продължава 4-5 часа, така че дори и сърцето да не работи, ако скоро след като е спряло трупът бъде намушкан, ще има кръв. Може да е по-малко, може да няма налягане, нале, ама ще се види и ще окървави дрехата. Сега, знам че авторът е несравнимо по-компетентен в тая област, ма ми се стори нереалистично.
- Насочването на вниманието на читателя (а и на Целов) към определена персона, близка до инспектора, като заподозряна, е кофти, щото читателят вече знае (заради описаната мотивация на убиеца), че няма как да е тя. Така е ясно, че Целов е в грешка и също така, че рано или късно ще разбере това. Ако е бил опит за финален обрат, при мен поне нема такъв поради тази причина.
В заключение ще напиша, че романът ми се вслади доволно и чакам с нетърпение втория - догодина, надявам се!
Даниел Целов е интересен персонаж, като макар и да недолюбвам умерената му обич точно към водката, е логичен такъв за инспектор в полицията. На всичкото отгоре и си върши работата - интересно колко процента от реално съществуващите му колеги са така. ;)
Та, главният персонаж ми хареса, а второстепенните такива са отчетливо маловажни и небезкрайно сложни, но и не може да се очаква на 200 страници да има кой знае колко многопластови персонажи.
Хареса ми и похватът с алтернативната сюжетна нишка - тази на убиецът, постепенно разкриваща мотивацията му и начинът на действие.
Инспекторската линия гони другата и е осезаемо как я настига - бавно, но сигурно.
Друго, за което авторът заслужава адмирации, са качествените диалози. Трудно умение е да се пишат диалози, а мосю Цолов го е овладял.
Читателска благина са и кратките цитати от песни, посветени на партито в началото на всяка от трите части!
И понеже не може всичко да е цветя и рози, има и две неща, които не ми харесаха. Ще се опитам да ги опиша без да спойлвам:
- Жертва номер 1 е намерена със забит в тялото нож, но по потника, с който е облечена, няма кръв. Това е аргументирано с факта, че ножът е забит след смъртта й. Доколкото знам, съсирването на кръвта в мъртво тяло продължава 4-5 часа, така че дори и сърцето да не работи, ако скоро след като е спряло трупът бъде намушкан, ще има кръв. Може да е по-малко, може да няма налягане, нале, ама ще се види и ще окървави дрехата. Сега, знам че авторът е несравнимо по-компетентен в тая област, ма ми се стори нереалистично.
- Насочването на вниманието на читателя (а и на Целов) към определена персона, близка до инспектора, като заподозряна, е кофти, щото читателят вече знае (заради описаната мотивация на убиеца), че няма как да е тя. Така е ясно, че Целов е в грешка и също така, че рано или късно ще разбере това. Ако е бил опит за финален обрат, при мен поне нема такъв поради тази причина.
В заключение ще напиша, че романът ми се вслади доволно и чакам с нетърпение втория - догодина, надявам се!
July 6, 2023
Дойде ред и да се позабавлявам с инспектор Целов, а то наистина си беше забавление, за жалост кратичко, едни 200 странички само. Приятно крими с обрат в края и нещото, което най-много ми харесва - много пълнокръвно изградени персонажи и диалози между тях. Поздравления :)
May 1, 2025
Закъсняло отмъщение в „Мъртвешко парти“: https://knigolandia.info/murtveshko-p...
Разбира се, всичко започва с труп. Убитият не е човек, който не е заслужил участта си, но всичко случило се преди деянието изглежда мистериозно – чак до свещичката от торта, пъхната в дланта му, която може би възвестява появата на сериен убиец. Целов пристига на местопрестъплението, след като е бил на среща със стари съученици, където една някогашна любов внезапно се появява в картинката. Хубавото и лошото вървят ръка за ръка в живота му, защо и сега да не е така? Той се заема да разнищи загадката, чиито корени се простират далеч назад в миналото, когато в модерната тогава дискотека „Империум“ злото е взело невинен живот. И някой е дошъл да отмъсти за него…
Издателство "Потайниче"
https://knigolandia.info/murtveshko-p...
Разбира се, всичко започва с труп. Убитият не е човек, който не е заслужил участта си, но всичко случило се преди деянието изглежда мистериозно – чак до свещичката от торта, пъхната в дланта му, която може би възвестява появата на сериен убиец. Целов пристига на местопрестъплението, след като е бил на среща със стари съученици, където една някогашна любов внезапно се появява в картинката. Хубавото и лошото вървят ръка за ръка в живота му, защо и сега да не е така? Той се заема да разнищи загадката, чиито корени се простират далеч назад в миналото, когато в модерната тогава дискотека „Империум“ злото е взело невинен живот. И някой е дошъл да отмъсти за него…
Издателство "Потайниче"
https://knigolandia.info/murtveshko-p...
September 14, 2025
Честно да си кажа, започнах книгата без никакви очаквания и може би това е най-добрата стратегия за каквато и да е книга. Забелязала съм, че много често се разочароваш, когато завишаваш стандартите си. Лепнах романа и определено не съм разочарована. Дори напротив. До последната страница, до последното изречение - сюжетът успя да ме омотае и заинтригува, за което огромно браво на автора. Образите успяха да ме заинтригуват със своя вътрешен свят, пък дори и със самата обстановка и житейските им решения. Инспектор Целов е много добре обоснован мъжки персонаж и задържа вниманието. Страшно ми допада стилът, пък и тук имаше доста препратки към '90-те години, на които аз съм абсолютен фен. И не че защото аз самата съм дете на онези години, не! Има някакъв чар в това смутно време. Някакъв преход от старо към ново, което господин Цолов успешно е пресъздал повече, отколкото бих имала като очаквания. Вярвам още, че прозата му от тук нататък едва ли ще ме разочарова, за това напред към № 2 на криминалните разследвания на инспектор Целов!
Препоръчвам тази книга! И огромни аплодисменти на автора! Просто няма как да не спомена колко много ми е допаднало всичко - сюжет, герои, мистерия, външна среда, развръзка... Всичко, всичко...
Препоръчвам тази книга! И огромни аплодисменти на автора! Просто няма как да не спомена колко много ми е допаднало всичко - сюжет, герои, мистерия, външна среда, развръзка... Всичко, всичко...
January 21, 2023
Прочетена за два дни. Направо сама се чете! Отдавна не бях чел кримки, постоянно ме държа в напрежение, удава ти се и тоя жанр!
Очакваме следващите творения!
Очакваме следващите творения!
June 4, 2024
След разказа на Димитър Цолов-Доктора в сборника Възкресения, който много ми допадна това е първата му повест която чета и определено се е справил много добре. Криминалната нишка е развита доста добре, за мен финала на книгата си е като отворен. Сюжета е доста актуален и докато четях намирах много прилики с истински герои от едно по старо време а и заигравката с фамилията на детектива Целов-Цолов също е добра. 4.1⭐️
July 18, 2025
Български криминален роман, някъде из Северозапада, доста суров, две и половина убийства преди да намерят убиеца. Цолов е изградил един силно осезаем свят и структура на разказване, която оставя достатъчно пространство на читателя да гадае какво се случва и да се чувства доволен когато познава, защото не е чак толкова просто.
махам една звезда само заради Инспектор Даниел Цолов - не е лош човек инспектора, но ми беше антипатичен в плоскостта си като персонаж. Иначе е умен и наблюдателен, просто е скучен.
махам една звезда само заради Инспектор Даниел Цолов - не е лош човек инспектора, но ми беше антипатичен в плоскостта си като персонаж. Иначе е умен и наблюдателен, просто е скучен.
April 8, 2023
Със сигурност най-доброто нещо на Доктора, което съм чел. Много приятен трилър, развиващ се на нашенска територия, който по нищо не отстъпва на нашумелите заглавия в жанра.
Историята беше супер готина, с всички особености на родната действителност, включително отвратителните неща, които се случваха през 90-те. (Абе, имаме си и ние какво да дадем на тоя жанр :D )
Няма да издавам части от сюжета, защото си има туйстова, изненади, т`ва-он`ва :), но ще си позволя да кажа, че персонажите бяха много добре написани и всички правила на драматургията си бяха съобразени, което за мен е голям плюс.
Силно препоръчвам книжката, да не говорим, че е 200-на странички и се чете на две-три отваряния. Няма излишни локуми и прочее. Браво на Митко Цолов и на издателство Потайниче, че са дали зелена светлина на проекта.
Историята беше супер готина, с всички особености на родната действителност, включително отвратителните неща, които се случваха през 90-те. (Абе, имаме си и ние какво да дадем на тоя жанр :D )
Няма да издавам части от сюжета, защото си има туйстова, изненади, т`ва-он`ва :), но ще си позволя да кажа, че персонажите бяха много добре написани и всички правила на драматургията си бяха съобразени, което за мен е голям плюс.
Силно препоръчвам книжката, да не говорим, че е 200-на странички и се чете на две-три отваряния. Няма излишни локуми и прочее. Браво на Митко Цолов и на издателство Потайниче, че са дали зелена светлина на проекта.
December 29, 2022
Когато си поставяш ясни цели и ги изпълваш по най-добрия начин. Това е този роман. Героите са изградени не сами за себе си, без голяма дълбочина, а като част от времето на 90-те години, белязало ги за целия им следващ живот. Това създава пространствена и времева дълбочина на целия роман. Събитията са повече от достоверни, особено за тези от нас, които живяхме тогава в този град, с всички събирателни образи на онова време.
А краят! Е, краят на един роман е само малка част от изкуството да напишеш добър роман. Този е от много добрите.
А краят! Е, краят на един роман е само малка част от изкуството да напишеш добър роман. Този е от много добрите.
January 8, 2023
Първо криминале и първа книга на другаря Цолов, с голямо за мен щастие мога да се обявя като фен-новак на този нов за мен жанр. Увлекателна, напрегната и най-вече страшно забавна и близка до реалността.
January 29, 2025
Книгата е увлекателна и поддържа жив читателския интерес от началото до края, без нужда от интубация и апаратна вентилация.
January 5, 2023
Динамика, неочаквани врътки в сюжета, колоритни герои, пиперливи лафове а ла Чандлър... Браво, Док! Първа кримка. Не боли, нали? Трябваше да я направиш поне преди 5 години.
А нали съм стар мърморко, една бележка с две стрелички (съвсем, ама съвсем добронамерени, защото и аз съм го правил... пък може и сега, знам ли): рязко намали многоточията и не всяко изречение "заслужава" да е на нов ред.
А нали съм стар мърморко, една бележка с две стрелички (съвсем, ама съвсем добронамерени, защото и аз съм го правил... пък може и сега, знам ли): рязко намали многоточията и не всяко изречение "заслужава" да е на нов ред.
September 16, 2025
„Мъртвешко парти“ е динамично криминале с духа на 90-те и онзи суров чар на Северозапада, който обичам. Музикалните препратки също много ми харесаха. Следя автора и ревютата му, защото там почти винаги намирам книги по мой вкус и тази не прави изключение. Вече се оглеждам за втората част.
January 5, 2023
Отворите ли тази книга,всичко приключва-оставате там и прехвърляте само страниците,забравяте всичко останало.Сън няма да ви хване,докато не прочетете края !Страхотна !
January 5, 2023
Много увлекателно четиво - чете се на един дъх.
Връща те във времето на мутрите и НЕ/възможностите.
С нетърпение очаквам новини от инспектор ЦЕЛов :)
Връща те във времето на мутрите и НЕ/възможностите.
С нетърпение очаквам новини от инспектор ЦЕЛов :)
July 30, 2023
Браво, Док! Никак не е зле като за първи опит в жанра! С нетърпение очаквам следващата!
November 1, 2023
Като цяло не съм особено голям почитател на криминалната литература, но не защото не я харесвам, а защото не проявявам чак такъв интерес към нея, без да имам ясна причина за това. Чел съм, разбира се, сър Артър Конан Дойл, дори „Баскервилското куче“ е една от любимите ми книги, но никога не съм чел Агата Кристи да кажем. За това точно тази литературна ниша ми е много непозната, та може да се каже, че все още до някаква степен я чета с чисти и неосквернени очи. От друга страна не съм сигурен дали това, колко човек е чел от даден жанр, е особено значимо за начинът по който го наблюдава. Книгата, подобно на филма, както и останалите форми на изкуство в този ред на мисли, рядко може да се определя по жанра дали е добра или не е. Това е като да кажеш, че една книга не е добра книга, но е добър трилър, е нещо, с което няма да се съглася. Ако едно нещо е добро само по себе си, то няма да се промени, в случай че някой реши да му сложи етикет. Не може една книга да е добър трилър, без на първо място да бъде добра книга. Разтягам тези локуми, защото се опитвам да кажа, че „Мъртвешко парти“ на Димитър Цолов не е добра книга, само защото е добро криминале. Не е и защото аз като лаик, бих се впечатлил от почти всичко що е криминално.
Нарочно се държах на тъмно за сюжета. Всъщност не исках да знам абсолютно нищо за книгата (обикновено така обичам да поглъщам произведенията, така че не ме питайте как си ги избирам, щом не знам нищо за тях). Уви, трябваше да разбера, че другарската среща на инспектор Даниел Целов е прекъсната, заради открит труп на мъж с парти шапчица на главата. Разбрах го, не защото го прочетох някъде, а защото авторът сам го каза на една полуофициална среща с него и аз нямаше как да възкликна пред всички гости, че не искам да знам нищо! За щастие той не разкри много повече и в крайна сметка останах доволен. По този начин аз нямах абсолютно никакви очаквания към книгата, героите, сюжета, че даже и изразите. Имах само към стила, тъй като това е десетата книга от Димитър Цолов, която чета и, да кажем, съм до някаква степен запознат с него. Мисля, че чисто стилово, това е най-добрата книга на Димитър Цолов. Той винаги е писал много леко и четивно, но тук според мен е надминал себе си. Четейки тези напълно изчистени от каквато и да било тежест изречения, бях излъган, че авторът е написал книгата толкова бързо, колкото аз я прочетох. Лекият стил помага и на действието да се развива стремглаво, без да спира, куца или забавя. Въпреки че книгата предлага богат речник, думите не са от най-сложните и са употребени на правилните места. Та ст��лът и изказът нямат забележка и добавят една допълнителна лекота при прочита на книгата. И въпреки това някои части успяват да бъдат доста литературни, отново доста умерено и равномерно разпределени.
„Водката – малка с две бучки лед, – останала почти недокосната на масата, се блещеше като око на мъртвец, а телцето на една тлъста муха, смогнала по някое време да се удави в блудкавата течност, довършваше илюзията за черно-кафеникав ирис в центъра на чашата.“
„Човешките тела са бомби с часовников механизъм, чиито обратни броячи са нагласени на произволен принцип и не могат да бъдат обезвредени по никакъв начин.
…
Понякога обаче таймерите можеха съзнателно да се манипулират, така че мигът на взрива да бъде фиксиран с точност до секундата.“
Ясно е, че ако текстът изобилстваше от такива изречения, книгата щеше да стане доста по-тромава. Но в тези моменти авторът все едно казва „ето едно яко, даже цинично описание или сравнение, а сега да се захващаме за работа“. Някои са само отделни изречения, други са цели абзаци, но винаги са на мястото си и изпълняват първоначалната си идея с малко думи да обяснят емоционалното състояние, вътрешния свят и мисловните процеси на героите.
А героите в „Мъртвешко парти“ се оказаха интересни и достатъчно многопластови, въпреки ограничения брой страници, с които всеки от тях разполагаше. Всъщност действащите лица се оказаха повече, отколкото в началото предполагах, благодарение на няколкото любопитни сюжетни обрати, които не веднъж ме накараха да си кажа „…чакай малко!“. Разбира се, не може да се говори за „арка на героя“ (похват, при който главният герой преживява метаморфоза), но такова нещо не мисля, че е често срещано при криминалетата. Тук героят е по-скоро статичен и постоянен, без да се изменя, независимо от случващото се около него. Но искам да подчертая, че статичен и плосък герой са две различни неща, въпреки че и двата термина се определят от липсата на „арка“. Шерлок Холмс например е именно статичен герой. Героите в „Мъртвешко парти“ са достатъчно комплексни, за да не спадат към плоските. И все пак смятам, че при този тип литература, особено в този формат, сюжетът, а не толкова главните действащи лица са движещата сила на произведението.
Аз лично винаги съм се изумявал на сложните сюжети с цял куп взаимовръзки между събития и герои и ми е много любопитно как авторите ги създават. Дали измислят всичко предварително или някои от детайлите се появяват в процеса на писане? Улових се, че в един момент се превърнах в гадняр и започнах преднамерено да сканирам за сюжетни дупки, но или такива няма, или сюжетът е достатъчно добре завъртян, че да ме излъже, че такива няма. Така че ще се наложи да приема, че щом не съм го чул, падащото в гората дърво не е издало никакъв звук. Това, което една идея не ми хареса беше, че в голямата си част сюжетните връзки са по-скоро низ от случайни събития, отколкото някаква сложна и добре замислена конспирация. Но това е изцяло мое предпочитание и не мога да го разглеждам като обективна (до колкото такъв израз би могъл да съществува, особено в изкуството) забележка. Истината е, че низът от щастливи и нещастни случайности е толкова заплетен и сложен, че дори самият герой си дава сметка за това.
И все пак сюжетът някак остана в сянката на нещо голямо, нещо, което все още не се е показало. Наченките на конспирацията съществуват, но те останаха в периферията на текста. Видими, но без фокус. Надявам се това да са наченките на по-мащабна сюжетна арка, която да присъства по-осезаемо в останалите книги, в случай че такива има.
Едно от нещата, които обикновено не харесвам в литературата, е когато героите, независимо кои са, говорят с гласа на автора и всички използват едни и същи изразни средства. Да, знам, че това е често срещано и именно поради това може би не прави впечатление, но за мен е важно. Ако всички говорят с един и същи глас и използват едни и същи думи, това взема твърде много от самоличността на героите и намалява с една идея разликите между тях. В много случаи това не личи особено, но когато единадесет годишно момиче каже на баща си „Ако преди години е съществувала пропаст между поколенията, то тя сега вече е цяла бездна“, тогава някак се набива на очи. Всъщност може да познаете кога говори дете само по това, че използват „леля“, „вуйчо“, „тате“, „мама“ и т.н., но като изключим това, те общуват точно като възрастни. И тук имам предвид единадесет, а не петнадесетгодишните. А когато Целов каже на дъщеря си, че „Не живеем в холивудска кримка…“, личи, че това е гласът на автора, а не гласът на героя.
Другата ми забележка отново е към диалога. Тя е дори още по-често срещана от предишната, но това не я прави по-малко проблемна. Героите много пъти казват това, което имат предвид. Сякаш авторите забравят, че някои неща не само могат, но и трябва да се разбират само от контекста на казаното, иначе диалогът започва да звучи така, сякаш дава информация по-скоро на читателя. Ако седнете на заведение и си поръчате чай, сервитьорката няма да се върне с думите „ето чаят, който си поръчахте преди малко“. Такъв пример няма в книгата, разбира се, това би било абсурдно, но ме разбирате, надявам се. Не казвам, че всички писатели трябва да са завършили школата на Куентин Тарантино по писание на диалог, казвам само, че такива неща правят впечатление. Всъщност си давам сметка, че може да прочетете книгата, без да го забележите, просто защото сте свикнали с този тип диалози, виждайки ги в болшинството от книги и филми. Може би аз имам твърде разглезен вкус. А може и да не го забележите, просто защото в тази книга това е много по-слабо забележимо, отколкото у други. Все пак не е фрапантно, не е особено дразнещо, но на места изпъква.
Третата ми (и последна!) забележка към диалога е отново много често срещана. В много случаи диалозите могат да бъдат използвани и като индиректна експозиция, което е техника за изграждане на света и/или героите. Ако пишеш проза, прибягването до този похват е почти неизбежно, съзнателно или не. Но според мен всеки автор трябва да има предвид, че диалозите на първо място трябва да имат смисъл за героите, а след това за читателя. Ако книгата започне от средата на диалог, ще ви е нужно време да схванете за какво си говорят героите, но няма да се усъмните, че те самите знаят за какво разговарят. Това, че не разбираш диалога, не намалява удоволствието от него. Това, което разваля удоволствието е, когато виждам как разговарящите герои дават информацията на мен, а не един на друг. Какъв е смисълът герои, които се познават цял живот и се виждат всяка седмица да обясняват какво точно е естеството на работата? Абсолютно никакъв. Тази информация е нужна само за читателя. Героите би трябвало да са запознати с нея. Колкото и да е странно, това също го има основно в частите, където в диалога участват деца, а за мое огромно щастие тези части са кратки и са само три.
Като изключим всичко, което изписах по-горе относно диалозите, те са добри. Колкото на споменатите места са неестествени, толкова на други са автентични и непринудени. Взаимодействието между отделните герои е представено интересно и създава усещането, че те контактуват много и начесто. Присъстват и неща, които остават неизказани и неясни за читателя, но това само допринася за тази автентичност при взаимодействието. Създава усещане, че животът на действащите лица е съществувал, съществува и ще продължи да съществува дълго, след като книгата бъде затворена. Очевидно Димитър Цолов притежава умението чрез диалозите да постига усещането, че героите съществуват и без да бъдат наблюдавани. Тогава защо на места забравя, че го може? Сигурно заради този контраст, минусите ми се набиха на очи.
Очаквах „Мъртвешко парти“ да е добра книга, но наистина не очаквах да е толкова добра. Литературна стойност, богат език, автентични герои, заплетен и добре замислен сюжет, интересни литературни похвати, които не са там само заради изненадата и шока, а добавят много към историята, идеален ритъм. Единствените неща, които ми липсваха, бяха по-осезаема атмосфера и едни петдесет страници отгоре. Изобщо не личи, че това е първата криминална книга на Димитър Цолов. Останах впечатлен от вниманието към дребните детайли, което авторът е проявил и не е позволил да бъде спипан със свалени гащи пред сюжетна дупка. Дори реакциите на героите на определени въпроси, забележки или събития е важно и добре обмислено. Имаше моменти, в които оставях книгата и си казвах „добре, защо тогава…?“ и след това се сещах за друг момент и си казвах „а, да, ето защо…“. Не знам дали само авторът или и редакторът има пръст в тая работа, но личи, че е добре изпипана. Димитър Цолов може да добави и моите адмирации в чувала по адрес на книгата си. А на мен ми остава само да се заредя с търпение и да очаквам следващата му книга, с плаха надежда за продължение.
P.S. Докторе, заслужи си краткото ревю.
Нарочно се държах на тъмно за сюжета. Всъщност не исках да знам абсолютно нищо за книгата (обикновено така обичам да поглъщам произведенията, така че не ме питайте как си ги избирам, щом не знам нищо за тях). Уви, трябваше да разбера, че другарската среща на инспектор Даниел Целов е прекъсната, заради открит труп на мъж с парти шапчица на главата. Разбрах го, не защото го прочетох някъде, а защото авторът сам го каза на една полуофициална среща с него и аз нямаше как да възкликна пред всички гости, че не искам да знам нищо! За щастие той не разкри много повече и в крайна сметка останах доволен. По този начин аз нямах абсолютно никакви очаквания към книгата, героите, сюжета, че даже и изразите. Имах само към стила, тъй като това е десетата книга от Димитър Цолов, която чета и, да кажем, съм до някаква степен запознат с него. Мисля, че чисто стилово, това е най-добрата книга на Димитър Цолов. Той винаги е писал много леко и четивно, но тук според мен е надминал себе си. Четейки тези напълно изчистени от каквато и да било тежест изречения, бях излъган, че авторът е написал книгата толкова бързо, колкото аз я прочетох. Лекият стил помага и на действието да се развива стремглаво, без да спира, куца или забавя. Въпреки че книгата предлага богат речник, думите не са от най-сложните и са употребени на правилните места. Та ст��лът и изказът нямат забележка и добавят една допълнителна лекота при прочита на книгата. И въпреки това някои части успяват да бъдат доста литературни, отново доста умерено и равномерно разпределени.
„Водката – малка с две бучки лед, – останала почти недокосната на масата, се блещеше като око на мъртвец, а телцето на една тлъста муха, смогнала по някое време да се удави в блудкавата течност, довършваше илюзията за черно-кафеникав ирис в центъра на чашата.“
„Човешките тела са бомби с часовников механизъм, чиито обратни броячи са нагласени на произволен принцип и не могат да бъдат обезвредени по никакъв начин.
…
Понякога обаче таймерите можеха съзнателно да се манипулират, така че мигът на взрива да бъде фиксиран с точност до секундата.“
Ясно е, че ако текстът изобилстваше от такива изречения, книгата щеше да стане доста по-тромава. Но в тези моменти авторът все едно казва „ето едно яко, даже цинично описание или сравнение, а сега да се захващаме за работа“. Някои са само отделни изречения, други са цели абзаци, но винаги са на мястото си и изпълняват първоначалната си идея с малко думи да обяснят емоционалното състояние, вътрешния свят и мисловните процеси на героите.
А героите в „Мъртвешко парти“ се оказаха интересни и достатъчно многопластови, въпреки ограничения брой страници, с които всеки от тях разполагаше. Всъщност действащите лица се оказаха повече, отколкото в началото предполагах, благодарение на няколкото любопитни сюжетни обрати, които не веднъж ме накараха да си кажа „…чакай малко!“. Разбира се, не може да се говори за „арка на героя“ (похват, при който главният герой преживява метаморфоза), но такова нещо не мисля, че е често срещано при криминалетата. Тук героят е по-скоро статичен и постоянен, без да се изменя, независимо от случващото се около него. Но искам да подчертая, че статичен и плосък герой са две различни неща, въпреки че и двата термина се определят от липсата на „арка“. Шерлок Холмс например е именно статичен герой. Героите в „Мъртвешко парти“ са достатъчно комплексни, за да не спадат към плоските. И все пак смятам, че при този тип литература, особено в този формат, сюжетът, а не толкова главните действащи лица са движещата сила на произведението.
Аз лично винаги съм се изумявал на сложните сюжети с цял куп взаимовръзки между събития и герои и ми е много любопитно как авторите ги създават. Дали измислят всичко предварително или някои от детайлите се появяват в процеса на писане? Улових се, че в един момент се превърнах в гадняр и започнах преднамерено да сканирам за сюжетни дупки, но или такива няма, или сюжетът е достатъчно добре завъртян, че да ме излъже, че такива няма. Така че ще се наложи да приема, че щом не съм го чул, падащото в гората дърво не е издало никакъв звук. Това, което една идея не ми хареса беше, че в голямата си част сюжетните връзки са по-скоро низ от случайни събития, отколкото някаква сложна и добре замислена конспирация. Но това е изцяло мое предпочитание и не мога да го разглеждам като обективна (до колкото такъв израз би могъл да съществува, особено в изкуството) забележка. Истината е, че низът от щастливи и нещастни случайности е толкова заплетен и сложен, че дори самият герой си дава сметка за това.
И все пак сюжетът някак остана в сянката на нещо голямо, нещо, което все още не се е показало. Наченките на конспирацията съществуват, но те останаха в периферията на текста. Видими, но без фокус. Надявам се това да са наченките на по-мащабна сюжетна арка, която да присъства по-осезаемо в останалите книги, в случай че такива има.
Едно от нещата, които обикновено не харесвам в литературата, е когато героите, независимо кои са, говорят с гласа на автора и всички използват едни и същи изразни средства. Да, знам, че това е често срещано и именно поради това може би не прави впечатление, но за мен е важно. Ако всички говорят с един и същи глас и използват едни и същи думи, това взема твърде много от самоличността на героите и намалява с една идея разликите между тях. В много случаи това не личи особено, но когато единадесет годишно момиче каже на баща си „Ако преди години е съществувала пропаст между поколенията, то тя сега вече е цяла бездна“, тогава някак се набива на очи. Всъщност може да познаете кога говори дете само по това, че използват „леля“, „вуйчо“, „тате“, „мама“ и т.н., но като изключим това, те общуват точно като възрастни. И тук имам предвид единадесет, а не петнадесетгодишните. А когато Целов каже на дъщеря си, че „Не живеем в холивудска кримка…“, личи, че това е гласът на автора, а не гласът на героя.
Другата ми забележка отново е към диалога. Тя е дори още по-често срещана от предишната, но това не я прави по-малко проблемна. Героите много пъти казват това, което имат предвид. Сякаш авторите забравят, че някои неща не само могат, но и трябва да се разбират само от контекста на казаното, иначе диалогът започва да звучи така, сякаш дава информация по-скоро на читателя. Ако седнете на заведение и си поръчате чай, сервитьорката няма да се върне с думите „ето чаят, който си поръчахте преди малко“. Такъв пример няма в книгата, разбира се, това би било абсурдно, но ме разбирате, надявам се. Не казвам, че всички писатели трябва да са завършили школата на Куентин Тарантино по писание на диалог, казвам само, че такива неща правят впечатление. Всъщност си давам сметка, че може да прочетете книгата, без да го забележите, просто защото сте свикнали с този тип диалози, виждайки ги в болшинството от книги и филми. Може би аз имам твърде разглезен вкус. А може и да не го забележите, просто защото в тази книга това е много по-слабо забележимо, отколкото у други. Все пак не е фрапантно, не е особено дразнещо, но на места изпъква.
Третата ми (и последна!) забележка към диалога е отново много често срещана. В много случаи диалозите могат да бъдат използвани и като индиректна експозиция, което е техника за изграждане на света и/или героите. Ако пишеш проза, прибягването до този похват е почти неизбежно, съзнателно или не. Но според мен всеки автор трябва да има предвид, че диалозите на първо място трябва да имат смисъл за героите, а след това за читателя. Ако книгата започне от средата на диалог, ще ви е нужно време да схванете за какво си говорят героите, но няма да се усъмните, че те самите знаят за какво разговарят. Това, че не разбираш диалога, не намалява удоволствието от него. Това, което разваля удоволствието е, когато виждам как разговарящите герои дават информацията на мен, а не един на друг. Какъв е смисълът герои, които се познават цял живот и се виждат всяка седмица да обясняват какво точно е естеството на работата? Абсолютно никакъв. Тази информация е нужна само за читателя. Героите би трябвало да са запознати с нея. Колкото и да е странно, това също го има основно в частите, където в диалога участват деца, а за мое огромно щастие тези части са кратки и са само три.
Като изключим всичко, което изписах по-горе относно диалозите, те са добри. Колкото на споменатите места са неестествени, толкова на други са автентични и непринудени. Взаимодействието между отделните герои е представено интересно и създава усещането, че те контактуват много и начесто. Присъстват и неща, които остават неизказани и неясни за читателя, но това само допринася за тази автентичност при взаимодействието. Създава усещане, че животът на действащите лица е съществувал, съществува и ще продължи да съществува дълго, след като книгата бъде затворена. Очевидно Димитър Цолов притежава умението чрез диалозите да постига усещането, че героите съществуват и без да бъдат наблюдавани. Тогава защо на места забравя, че го може? Сигурно заради този контраст, минусите ми се набиха на очи.
Очаквах „Мъртвешко парти“ да е добра книга, но наистина не очаквах да е толкова добра. Литературна стойност, богат език, автентични герои, заплетен и добре замислен сюжет, интересни литературни похвати, които не са там само заради изненадата и шока, а добавят много към историята, идеален ритъм. Единствените неща, които ми липсваха, бяха по-осезаема атмосфера и едни петдесет страници отгоре. Изобщо не личи, че това е първата криминална книга на Димитър Цолов. Останах впечатлен от вниманието към дребните детайли, което авторът е проявил и не е позволил да бъде спипан със свалени гащи пред сюжетна дупка. Дори реакциите на героите на определени въпроси, забележки или събития е важно и добре обмислено. Имаше моменти, в които оставях книгата и си казвах „добре, защо тогава…?“ и след това се сещах за друг момент и си казвах „а, да, ето защо…“. Не знам дали само авторът или и редакторът има пръст в тая работа, но личи, че е добре изпипана. Димитър Цолов може да добави и моите адмирации в чувала по адрес на книгата си. А на мен ми остава само да се заредя с търпение и да очаквам следващата му книга, с плаха надежда за продължение.
P.S. Докторе, заслужи си краткото ревю.
March 29, 2023
Мъртвешко парти на Димитър Цолов - Доктора е една чудесна криминална история. Тя е написана леко, чете се с интерес. Действието се развива в малък провинциален град, като в основата са събития и случки, които са се случили през 90-те - онези мътни години на прехода, когато западната култура навлизаше в България и бяха както се казва мътни времена. Криминалната история, която разгръща умелото перо на Димитър Цолов заляга в себе си мотива за закъсняло, но очаквало своя момент отмъщение. В историята се сблъскват герои с различни характери и чисто човешки съдби, които са поставени от двете страни на закона. В същото време авторът използва много интересен похват при разказването на историята. Успява да задържи интереса до последните страници, като както подабава на една добра криминална история я завършва с неочакван край...който предизвиква още куп поредица чуденки в читателя. Мисля че това е поради факта, че предстои продължение, в което събитията ще продължат да се развиват по доста очаквани и неочаквани пътеки. Главният герой в историята инспектор Целов е събирателен образ на типичното ченге, защитник на закона, но не в поамериканчения американски вариант, а типично по-български. Разбира се има ги стандартни стереотипи - това е характерно за всеки добър криминален герой. Готиното е че тук историята е разказана малко в стил характерен за класическите кримки - тип Агата Кристи. Тук няма екшън от типа характерен за други автори - като патлаци, престрелки, раздаване на юмруци. Но пък в случая от това историята не страда, а само печели. Пред нас се разкрива образа на един инспектор, който действа според правилата и търси най-доброто в цялата история.
Мъртвешко парти се чете бързо и леко. Препоръчвам я горещо на всички читатели на жанра и очаквам с нетърпение следващите приключения на инспектор Целов.
Мъртвешко парти се чете бързо и леко. Препоръчвам я горещо на всички читатели на жанра и очаквам с нетърпение следващите приключения на инспектор Целов.
November 11, 2024
Едно от основните предимства на книгата е, че е достатъчно стегната и кратка, за да не стане скучна. Историята също е интересна и дори и да не е нещо невиждано и нечувано, е разказана добре. Има добър ритъм и почти няма излишни лирични отклонения, макар че и тук, както във всички български издания (вкл. преводните) го има Синдромът на Прекомерния Книжовен Детайл, при който всички герои, както и авторовият глас звучат, все едно госпожата по български от шести клас чете новините по БНТ.
Книгата е леко предвидима и червената херинга се разпознава отдалеч, просто чаках да видя накрая как точно е решено. Щеше да разбера малко повече за Яна, някак се процеди между пукнатините нейната история.
На моменти малко потръпвах от жаргона от 90-те, който е замислен да звучи яко, но на места е доста криндж. Все пак, напълно е възможно действително да сме говорели така, а аз щадящо да съм забравила. Като изключим това, диалозите са прилични, на места доста добри. Не съм сигурна за каламбурите тип Реймънд Чандлър - много ги имитират и вдеки път си мисля,.че само на него му отиват. Щеше ми се финалът да е пет минути по-късно, не повече, но и така е добре.
Книгата е леко предвидима и червената херинга се разпознава отдалеч, просто чаках да видя накрая как точно е решено. Щеше да разбера малко повече за Яна, някак се процеди между пукнатините нейната история.
На моменти малко потръпвах от жаргона от 90-те, който е замислен да звучи яко, но на места е доста криндж. Все пак, напълно е възможно действително да сме говорели така, а аз щадящо да съм забравила. Като изключим това, диалозите са прилични, на места доста добри. Не съм сигурна за каламбурите тип Реймънд Чандлър - много ги имитират и вдеки път си мисля,.че само на него му отиват. Щеше ми се финалът да е пет минути по-късно, не повече, но и така е добре.
Displaying 1 - 30 of 39 reviews