What do you think?
Rate this book
Аз, ваксинаторът
Живко - поет-транжор, Зоран - безделник без нито един работен ден в живота си, Бай Димчо - клошар-интелектуалец, Деспина - дама, популярна в квартала с лекото си поведение, Дарина - претенциозна красавица и Трендо - съмнителен бизнесмен... Какво ли може да сътвори подобна задруга от нелепи образи? Измамна схема, разбира се!
В разгара на ковид епидемията групичката решава да продава "вълшебен" лечебен еликсир. А резултатът: абсурдни ситуации, поредица от неочаквани събития и много смях.
"Едно последно от Торлака. Лесно е да се напише, трудно е да се осмисли. Най-безподобният писател, самобитният бард на северозападния диалект и грубоватите, но с огромни сърца герои, си отиде... за да остане. С всичките си книги, със заразителния си дух, непреклонната воля да прави всичко така, както сам реши. И му се получаваше, защото каквото пишеше, това и мислеше, каквото мислеше, това и пишеше тоя толкова неочаквано литературен пустиняк. Тепърва ще жалим по него, такива рядко се раждат. Но нека се порадваме на последната му лудешка история, в която автентичната безогледна българска предприемчивост се вихри на воля. И която бива победена само от любовта - в често грубоватата ѝ, но толкова искрена форма, присъща на уникалните Торлашки герои. Ако той пишеше на шведски, не на специфичния си неподражаем български, Юнас Юнасон щеше му диша прахта."
Христо Блажев
"Последният роман на Стоян Николов-Торлака е достойна епитафия за цялото му творчество. Аз, ваксинаторът разсмива, трогва, отваря очите и разголва скритото, но най-вече събужда тъга. Защото това е последната история на Стоян, а малцина писатели притежават подобен неподправен усет за човека и кривата му, недодялана, груба красота. Торлака бе изключителен точно в това - да създава образи отвъд клишетата и предразсъдъците. Добросърдечният присмех и безпощадната самоирония бяха неговите най-силни оръжия."
Силвия Недкова
В разгара на ковид епидемията групичката решава да продава "вълшебен" лечебен еликсир. А резултатът: абсурдни ситуации, поредица от неочаквани събития и много смях.
"Едно последно от Торлака. Лесно е да се напише, трудно е да се осмисли. Най-безподобният писател, самобитният бард на северозападния диалект и грубоватите, но с огромни сърца герои, си отиде... за да остане. С всичките си книги, със заразителния си дух, непреклонната воля да прави всичко така, както сам реши. И му се получаваше, защото каквото пишеше, това и мислеше, каквото мислеше, това и пишеше тоя толкова неочаквано литературен пустиняк. Тепърва ще жалим по него, такива рядко се раждат. Но нека се порадваме на последната му лудешка история, в която автентичната безогледна българска предприемчивост се вихри на воля. И която бива победена само от любовта - в често грубоватата ѝ, но толкова искрена форма, присъща на уникалните Торлашки герои. Ако той пишеше на шведски, не на специфичния си неподражаем български, Юнас Юнасон щеше му диша прахта."
Христо Блажев
"Последният роман на Стоян Николов-Торлака е достойна епитафия за цялото му творчество. Аз, ваксинаторът разсмива, трогва, отваря очите и разголва скритото, но най-вече събужда тъга. Защото това е последната история на Стоян, а малцина писатели притежават подобен неподправен усет за човека и кривата му, недодялана, груба красота. Торлака бе изключителен точно в това - да създава образи отвъд клишетата и предразсъдъците. Добросърдечният присмех и безпощадната самоирония бяха неговите най-силни оръжия."
Силвия Недкова
344 pages, Paperback
Published November 1, 2022
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
December 4, 2022
Една последна шеметна история от Торлака: http://knigolandia.info/book-review/a...
Героите в “Аз, ваксинаторът” са достойни наследници на легендарната трилогия “Северозападен романь”, “Автономията????” и “Май ще ни бъде…”, като тук трябва да добавим и сборника “Разкази за маса”, в сите се вихреха пустиняците от село Диви дол и разни други изчопляци. Тук обаче действието е в големия град, който тъкмо е ударен от Ковид и нещата се лашкат във всякакви крайности. В центъра на събитията е многострадалният Живко, който си обича работата като транжор, има неочаквана слабост към поезията, но на врата му се е увесил брачедът Зоран, който от нищо не разбира, нищо не е подхващал в живота си, но умре акъл да дава. Живко много би искал да го изхвърли от жилището си, за да може да си доведе някоя дама за компания, но това би му донесло твърде много тегоби с близки роднини от женски пол. А нещата тепърва ще се объркват – или оправят? – за него, след като тоя безподобен сътвер (тука си цитирам Торлака, да е ясно) Зоран измисля гениален план за забогатяване.
изд. "Попов мост", Торлака
http://knigolandia.info/book-review/a...
Героите в “Аз, ваксинаторът” са достойни наследници на легендарната трилогия “Северозападен романь”, “Автономията????” и “Май ще ни бъде…”, като тук трябва да добавим и сборника “Разкази за маса”, в сите се вихреха пустиняците от село Диви дол и разни други изчопляци. Тук обаче действието е в големия град, който тъкмо е ударен от Ковид и нещата се лашкат във всякакви крайности. В центъра на събитията е многострадалният Живко, който си обича работата като транжор, има неочаквана слабост към поезията, но на врата му се е увесил брачедът Зоран, който от нищо не разбира, нищо не е подхващал в живота си, но умре акъл да дава. Живко много би искал да го изхвърли от жилището си, за да може да си доведе някоя дама за компания, но това би му донесло твърде много тегоби с близки роднини от женски пол. А нещата тепърва ще се объркват – или оправят? – за него, след като тоя безподобен сътвер (тука си цитирам Торлака, да е ясно) Зоран измисля гениален план за забогатяване.
изд. "Попов мост", Торлака
http://knigolandia.info/book-review/a...
January 27, 2025
Обичам да разнообразявам книгите, които чета и съвсем случайно попаднах на тази книга в Сторител. Единственото, което знаех е, че авторът Стоян Николов-Торлака пише със северозападен диалект и мога само да похваля актьорът Димитър Живков, който я озвучава всички персонажи. Освен особеността на северозападния диалкет, имаме и много главни герои и всеки е озвучен по много специфичен начин и веднага може човек да различи кой говори.
В основата на тази история е Живко, който е поет-транжор и живее заедно с неговия безработен братовчед Зоран. Двамата имат доста динамични и драматични взаимоотношения, но в хода на книгата се обединяват с още няколко цветни хора - Димчо (клошар-интелектуалец), Деспина (кварталната познайница) и Дарина (красивата и претенциозна дъщеря на Димчо). Заедно основават компания и започват да си правят фалшиви профили в социалните мрежи с цел да си продадат магически еликсир, лекуващ ковид. Този магически еликсир е просто вода, готварска сол и счукани детелини, но бизнесът им се оказва успешен.
Причината да дам само 3 звезди е, защото имаше едни моменти, в които просто историята се влачеше и вървеше прекалено мудно за моя вкус.
В основата на тази история е Живко, който е поет-транжор и живее заедно с неговия безработен братовчед Зоран. Двамата имат доста динамични и драматични взаимоотношения, но в хода на книгата се обединяват с още няколко цветни хора - Димчо (клошар-интелектуалец), Деспина (кварталната познайница) и Дарина (красивата и претенциозна дъщеря на Димчо). Заедно основават компания и започват да си правят фалшиви профили в социалните мрежи с цел да си продадат магически еликсир, лекуващ ковид. Този магически еликсир е просто вода, готварска сол и счукани детелини, но бизнесът им се оказва успешен.
Причината да дам само 3 звезди е, защото имаше едни моменти, в които просто историята се влачеше и вървеше прекалено мудно за моя вкус.
Read
June 28, 2024Забавна е, определено отразява една българска действителност, въпреки че на моменти ми идваха в повече вулгарните изрази. Все пак свалям шапка на Димитър Живков, актьорът, който чете аудиокнигата и успява така добре да лавира между няколко персонажа с различни диалекти. А северозападния изобщо не е лесна работа. Браво и на автора, че е съумял да напише нещо на този толкова шантав наш диалект. Няма да слагам звезди, защото не мога да определя колко да дам. Скоро ще излезе в Сторител, за любопитните.
December 31, 2022
Чудо :) Леко протяжна проза, но пък за сметка на това ярко отличаваща се :) Литературно забавление в чист вид!
July 29, 2024
Както обикновено - страхотен разказвач беше Стоян Николов. Героите са му живи, цветни и винаги има нещо, което да си вземеш от книгите му (и да казваш "баце" на рандом хора в офиса).
September 26, 2024
Забавна и лека
Displaying 1 - 6 of 6 reviews