Двайсет истории, които представят нова страна на твореца Боян Боев. Тези разкази са неговите двайсет гроша, които той грижливо събра един по един в красива кесия и ги споделя с читателите си. В тях има неслучайни препратки към романите „Сайбиевата невеста“ и „Последна молитва“, обикнати вече от много читатели. Това е живият, пулсиращ, кървящ свят на Боян Боев, толкова истински за него, колкото слънцето през прозореца и песента на птиците. Добре дошли в неговия свят! Добре дошли сред неговите истории и нека бъде незабравима срещата ви с героите в тях!
Боян Боев е роден на 21 март 1993 година в град Ямбол. От ранна детска възраст изкуството го е съпътствало в живота – първо музиката, а после и литературата. Пише от ученическите си години, като първият му публикуван разказ се казва „Тъмна вечер" и е част от литературния алманах „Изгреви над Тунджа" (2009 г.).
През годините не спира да твори, да участва в различни литературни конкурси, да публикува произведения в сборници, интернет сайтове и в личния си блог. Негови разкази са включени в алманаси, събрали стихове и проза на българите от всички континенти и се разпространяват по целия свят. През 2017 година негов материал е публикуван в учебник по литература за 6 клас на изд. „Просвета" одобрен от МОН за учебната 2017/2018 година.
Авторът експериментира с различни по жанр произведения, като е писал поезия, детски приказки, криминални разкази, докосващи сърцето истории по действителни случаи, докато стига до темите, вълнували класиците на българската литература. Духът на това отминало време носят романите му „Сайбиевата невеста" (изд. „Изида", 2019 г.) и „Последна молитва" (изд. „Персей", 2022 г.), както и сборникът с разкази „Двайсет гроша". Двата романа са част от каталога на най-голямата платформа в света за аудио книги Storytel. В края на 2024 г. стана факт и книгата му с приказки „Доброто сърце" – за малки и пораснали читатели, които вярват в чудеса.
Боян Боев представя творчеството си в градове и села на България. Книгите му го срещнаха с българските общности на о. Кипър, в Чехия и Германия. Авторът води класове по творческо писане за деца. В началото на 2023 год. поставя началото на първите срещи „Писане с вино" в гр. Бургас, където живее към момента. Това е формат, който има развлекателен характер и е създаден по идея на Боян Боев.
Познавам и другите книги на Боев.Начинът му на писане особено въздейства в кратките разкази.Някои са по-силни за мен от други в книгата, но всички пресъздават духа на една епоха , на българсите класици, която за някои млади хора може да се окаже непонятна, странна.Светът на Боев е по-мистериозен, приказен даже, въпреки, че героите му често са неуки.Те са способни да изпитват сини чувства, да виждат отвъд материалния свят.Способни са да проявят както егоизъм, така и морална сила, достойнство, стигащи до саможертва.
Хубави разкази, които също като предните две книги на Боян Боев те връщат в едни отминали епохи с позабравени ценности и разбирания. Няма как да останеш безразличен към героите, които преминават през своите си лични изпитания, да им съчувстваш и да се надяваш на тяхното благополучие. На моменти ми липсваше елементът на изненадата и не ми хареса, че героите в повечето случаи са идеализирани (или са само с положителни черти, или само с отрицателни), но като цяло това не ми попречи да изпитвам удоволствие от четенето на всеки един разказ.
Мнооооооого време ми отнеха тези разкази, но просто лятото не е момента за такива по-тежки истории. Не са лоши, но някак ми се искаше повече. С “Последна молитва” и “Сайбиевата невеста”, Боян Боев беше вдигнал супер много летвата и това също ми изигра лоша шега.😕 Пак казвам разказите са хубави, но имах прекалено големи очаквания и изисквания.
Така ми се искаше да не приключвам бързо тази книга... Отлагах прочита на последния разказ, отлагах, ама то не може до безкрай. Прекрасни истории са сбрани тук и всяка една от тях ми е любима. Ще се нареди до книгите, които ще препрочитам.
Един млад български автор, който носи духа на Йовковите разкази. Пренася те в света на селския живот преди Освобождението. Един ден тези разкази трябва да влязат в учебниците по българска литература.
Разкошни разкази. Всеки носи трагедията на онова време преди освобождението на България. Носи и тъгата на народа, надеждата и едни персонажи в които няма как да не се влюбиш или намразиш директно.