Биньо Стоянов Иванов е роден в с. Бараково, Кюстендилско. Завършва ВИИ в София (1965). Работи в промишлено предприятие в Кюстендил и в местния литературен печат. Първите му публикации са от 1958-59 г. ("Родна реч"), в периода 1961-64 публикува епиграми в "Народна младеж". След 1967 г. публикува стихотворения в "Пулс" и "Литературен фронт". В началото на 80-те участва в радиопредавания на "Свободна Европа" и "Дойче веле". Първата му поетична книга, "До другата трева", излиза през 1973. Следват "Над полето, сред небето" (1979), "Навярно вечно" (1980), "Природи" (1985), "Стихотворения" (1989, 2004), "Пътешествието на бабините очила" (детски стихотворения, 1989), "Си искам живота" (1993), "Часът на участта" (1998), "Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано" (2004). Посмъртно е носител на Специалната награда на Сдружението на българските писатели.
Много дълго отлагах тази книга, беше ме страх. Вас не ви ли е страх, че като прочетете нещо подобно, дълго време всичко друго ще ви се струва безсмислено? Когато преди време четох “Часът на участта”, ме болеше мозъкът - Биньо Иванов прави с езика невъзможното. Екатерина Йосифова говори с много обич за своя приятел Биньо и казва, че той е най-големият от тяхното поколение. Разбирам защо мисли така. Той е болен от език космонавт. Подборът е отличен. Без да познавам изцяло поезията му, ясно проследих как расте около мъките си.
Това категорично е една от най-красивите стихосбирки, които притежавам. От корицата и оформлението, до хартията и шрифта.
Съвсем откровено нямах идея кой е Биньо Иванов преди да видя това изящно издание. Веднага си го взех, защото трима човека, на чийто литературен вкус държа и ми е любоптино винаги, когато споделят поезия акцентираха върху него.
Признавам си, че попадам в графата *Не съм дорасла за такава поезия*. И както, споделя Стефани Калчева тук - “не съм поумняла достатъчно, за да го разбера напълно”.
Четох бавно и и съм щастлива, че изданието е у дома.
Чудесна и важна книга със събрани стихотворения на Биньо Иванов. Изданието е направено красиво, семпло и качествено. Единственото, което не ми допадна на 100% е подборът, тъй като (за мен) липсват ключови стихотворения за Биньо Иванов, които много по-лесно биха привлекли новите читатели, отколкото други, включени тук. Ако нечия първа среща с поета е "Зрящият е хляб", не съм съвсем сигурна, че ще се влюби от раз. Но отново - това е субективно.
Липсват ми "Тогава", "Фабрика", мой приятел изтъкна и неприсъствието на "Сигурно" и "Такива - ябълки".
Но все пак - тази книга е събитие и задължително присъствие в дома на четящите поезия.
Харесах много ранните му стихове, след това започна да ме губи. Впечатление ми направи, че липсва стихотворението "Тогава", познато като "Онова за котката".