„Истинският читател е по същество млад човек с огромно любопитство, човек на идеите, непредубеден и общителен, за когото четенето прилича повече на енергична разходка на открито, отколкото на самотно уединение в кабинет; той крачи по стръмния път, изкачваизкачва се все по-нависоко и по-нависоко, докато вече едва вдишва разредения въздух; тоест за него четенето изобщо не означава заседнал живот.“
(Adeline) Virginia Woolf was an English novelist and essayist regarded as one of the foremost modernist literary figures of the twentieth century.
During the interwar period, Woolf was a significant figure in London literary society and a member of the Bloomsbury Group. Her most famous works include the novels Mrs. Dalloway (1925), To the Lighthouse (1927), and Orlando (1928), and the book-length essay A Room of One's Own (1929) with its famous dictum, "a woman must have money and a room of her own if she is to write fiction."
Есета върху литературата и четенето като осмислено и осъзнато преживяване – вярвам, че всеки дългогодишен читател ще има полза от среща с този сборник, особено ако е на духовен кръстопът, има нужда от книжен отдих или просто да помисли върху това какво търси в литературата и получава ли търсеното от нея.
В много от есетата на фокус са непознати или забравени произведения на английската проза и поезия, с които българският читател не се е срещал, а и едва ли някога ще се срещне, но от това есетата не губят своята релевантност. Сред конкретните бележки за тази произведения блещукат по-общи изводи-съкровища, отражение на мисли и настроения, които обичайно изплуват по време на четене, но останали неформулирани в съзнанието ни. В този смисъл есетата съдържат универсален ключ за това как да общуваме пълноценно с автора и неговите герои, как да разбираме по-добре това, което четем (извън елементарния когнитивен аспект) и как да отсяваме качествената литература от еднодневките, без снобизъм и назидателност. Защото, според Улф, дори книжната продукция, която никога няма да се превърне в непреходна класика е важна за изграждането на читателя в нас.
Вирджиния Улф ни води по трудни и криволичещи, но красиви пътечки – лъкатушенията на нейния необикновен, силно критичен и оригинален ум, който не се съобразява с традицията, но и не я пренебрегва докрай; който си намира и следва своя собствен път в повратен момент от историята на английската литература, когато тя, откъсната от канона на големия викториански роман, търси себе си в нови форми и изразни средства. В тази флуидна, хаотична и ексцентрична литературна среда писателите, в стремежа си да звучат новаторски и да говорят с езика на следвоенното поколение, запознато с фройдизма, рискуват творбите им да дрънчат на кухо, да са самоцелно оригинални.
С изострения си писателски радар, нищо не й убягва от едно литературно произведение – всяка прашинка престореност, фалш, изопаченост, декларативност, морализаторство, патос, скука, подражателство, монотонност – всичко, което отблъсква на интуитивно ниво читателя.
А какви читатели трябва да бъдем? Вирджиния Улф е прекрасна в прямотата си: каквито си поискаме, но не и пасивни, не и лесно манипулируеми. Любовта към книгите е любов към живота. Добрата литература е още един начин, наред с другите изкуства, да изпълним душата си с красота и познание, а есетата на Вирдижния Улф определено ни водят в ягодовите полета на ума.
Дълбоко вярвам, а след прочита на тези изумителни есета, че книгите, както и хората, сами пресичат пътя ни, намират ни в най-подходящия момент, за да ни кажат истината, съдържаща се в тях. Едва ли е случайно също, че малко след като затворих последната страница на „Верния читател“, срещнах на улицата една от преводачките на книгата – Иглика Василева, и най-сетне успях лично да й кажа колко много се възхищавам на преводите и майсторството й. Вирдижния Улф ме заведе при нея в точния момент.
„Появата на необикновената жена зависи от обикновената.“ „Желанието да се застъпваш за лични каузи или да превърнеш героя си в говорител на лично неудовлетворение или възмущение, винаги разконцентрира читателя…“
Вирджиния е била сатирична и непрощваща, но същевременно проницателността ѝ не ѝ е пречила да бъде и справедлива.
Особено много ми хареса убеждението ѝ, че между читател и писател трябва да съществува изключително силна връзка, както и че - вече по мои думи - истински добрата литературна творба е плод на интелектуална и емоционлна среща между тях двамата. (Това и Ницше го е казал за произведенията на изкуството като цяло. Обичам подобни синхрони между своите разнородни любимци, които си дават среща в моята личност.)
За феминизма и индивидуализма ѝ няма какво друго да кажа, освен че са възхитителни.
И ми стана ужасно мило колко много е обичала книгите. 💜