What do you think?
Rate this book
Ballade pour Georg Henig
The poignant story of an elderly, impoverished violin maker, a master craftsman who refuses to trim his values for the modern age, as seen through the eyes of his young protA best-seller in Bulgaria, this is one of Paskow's major works.
Hardcover
First published September 15, 1987
85 people are currently reading
3274 people want to read
About the author
Viktor Paskov
15 books127 followersViktor Marinov Paskov (Bulgarian: Виктор Маринов Пасков; 10 September 1949 – 16 April 2009) was a Bulgarian writer, musician, musicologist and screenwriter.
Paskov was born in the capital Sofia and finished high school in the city. He graduated from what is today the Felix Mendelssohn College of Music and Theatre in Leipzig, East Germany in 1976 and was part of several jazz bands. Viktor Paskov was in Germany as a composer, opera singer and critician until 1980, when he became literature and music editor with the Sofia Press publishing house, a position he held until 1987. In 1987, Paskov joined the Boyana Film Studio as an editor and screenwriter.
The years from 1990 to 1992 Paskov spent in Paris, France. He also worked as director of the Bulgarian Cultural Centre in Berlin from 2002 to 2004. Paskov died from lung cancer in Berne, Switzerland, aged 59. He was buried in the Central Sofia Cemetery.
Paskov's early poems were published in the Rodna rech magazine in 1964. His first book Nevrastni ubiystva (Juvenile Murders) was released in 1986. Viktor Paskov has also written five other books and four screenplays.
His second and probably best known book, Balada za Georg Henih (A Ballad for Georg Henych), published in 1987, won the foreign literature award at the Bordeaux book exhibition. In the novella set in 1950s Sofia, the quasi-autobiographical character Viktor tells the story of an elderly Czech emigre, master luthier Georg Henych. Destitute and lonely, rejected by his Bulgarian former apprentices but embraced by Viktor's family, the skilled violin maker passes on to young Viktor the values of art, faith and love, virtues severely lacking in the financially and culturally impoverished Sofia neighbourhood in the early years of communism.
Paskov was born in the capital Sofia and finished high school in the city. He graduated from what is today the Felix Mendelssohn College of Music and Theatre in Leipzig, East Germany in 1976 and was part of several jazz bands. Viktor Paskov was in Germany as a composer, opera singer and critician until 1980, when he became literature and music editor with the Sofia Press publishing house, a position he held until 1987. In 1987, Paskov joined the Boyana Film Studio as an editor and screenwriter.
The years from 1990 to 1992 Paskov spent in Paris, France. He also worked as director of the Bulgarian Cultural Centre in Berlin from 2002 to 2004. Paskov died from lung cancer in Berne, Switzerland, aged 59. He was buried in the Central Sofia Cemetery.
Paskov's early poems were published in the Rodna rech magazine in 1964. His first book Nevrastni ubiystva (Juvenile Murders) was released in 1986. Viktor Paskov has also written five other books and four screenplays.
His second and probably best known book, Balada za Georg Henih (A Ballad for Georg Henych), published in 1987, won the foreign literature award at the Bordeaux book exhibition. In the novella set in 1950s Sofia, the quasi-autobiographical character Viktor tells the story of an elderly Czech emigre, master luthier Georg Henych. Destitute and lonely, rejected by his Bulgarian former apprentices but embraced by Viktor's family, the skilled violin maker passes on to young Viktor the values of art, faith and love, virtues severely lacking in the financially and culturally impoverished Sofia neighbourhood in the early years of communism.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 517 reviews
December 13, 2025
Добре разказана и много тъжна история, от истински майстор на перото...
Всички остаряват, неизбежно е! Но никой не заслужава подобна съдба, в заника на един почтено изживян и изстрадан живот!
Всички остаряват, неизбежно е! Но никой не заслужава подобна съдба, в заника на един почтено изживян и изстрадан живот!
September 10, 2013
Мислех да напиша, че това за мен е най-хубавата българска книга, която съм чела досега. Но реших, че е глупаво да я поставям в онова неотменно "абе, за българска е хубава". Тази книга е световна литература. Откъдето и да я гледам е майсторска - откъм история, език, сплав от тъжно и смешно, остро и деликатно..., откъм дух и трептене.
P.S: Само едно не разбирам, защо в университета задължително трябваше да четем "Аутопсия на една любов", а не Георг Хених?!
P.S: Само едно не разбирам, защо в университета задължително трябваше да четем "Аутопсия на една любов", а не Георг Хених?!
January 6, 2015
С буца на гърлото и сълзи в очите, ще кажа, че това е най-прекрасната, истинска, човешка, дълбока книга, която съм чела!
Кратка е, по-малко от 200 странички, но с толкова мъдрост, човешка болка, истина и горчиви равносметки, не се бях сблъсквала наведнъж.
Всичко, което някой може да каже за тази книга, ще е малко. Всичко, което някой някога, може да направи, за да не го докосне - ще е безсмислено. Тя е животът! Истинският, неподправеният, грубият и безжалостният - този, който живеем всеки ден! Тук, сега, в този свят!
И е срамно! Жалко е, че не можем да се похвалим с нещо повече, че не сме дорасли да се наречем истински Човеци. Тези, които уж са на върха на хранителната верига, тези които се стремим към богатство и слава. Е, познайте какво - не знаем какво значи богатство. Бъркаме понятията. И докато не си изясним кое какво значи - ще бъдем бедни завинаги!
Аз обаче забогатях душевно, макар и тази книга да ме изцеди емоционално. Има много да взима, но дава още повече. За който иска и може да го познае и приеме.
Кратка е, по-малко от 200 странички, но с толкова мъдрост, човешка болка, истина и горчиви равносметки, не се бях сблъсквала наведнъж.
Всичко, което някой може да каже за тази книга, ще е малко. Всичко, което някой някога, може да направи, за да не го докосне - ще е безсмислено. Тя е животът! Истинският, неподправеният, грубият и безжалостният - този, който живеем всеки ден! Тук, сега, в този свят!
И е срамно! Жалко е, че не можем да се похвалим с нещо повече, че не сме дорасли да се наречем истински Човеци. Тези, които уж са на върха на хранителната верига, тези които се стремим към богатство и слава. Е, познайте какво - не знаем какво значи богатство. Бъркаме понятията. И докато не си изясним кое какво значи - ще бъдем бедни завинаги!
Аз обаче забогатях душевно, макар и тази книга да ме изцеди емоционално. Има много да взима, но дава още повече. За който иска и може да го познае и приеме.
January 24, 2025
„Защо на света има хора, които обиждат и унижават майсторите?“
„Балада за Георг Хених“ е една от най-любимите ми български книги! Изключително силен и емоционален роман... каквото и да напиша за него, би било недостатъчно! Тази тъжна, но и красива история, разказва страшно увлекателно за моменти от детството на автора, прекарано в бедност...
Приятелството между малкия Виктор и стария чешки лютиер Георг Хених е истинко богатство, въпреки огромните житейски трудности! Романът дава много теми за размисъл, като например тези за запазването на човешкото достойнство и съхранението на любовта към изкуството във времена на жесток морален упадък... За мен, „Балада за Георг Хених“ е истинско съкровище в родната литература. Много силно препоръчвам книгата на всеки!
„Бе лятна ваканция и по-голямата част от деня прекарвах при Георг Хених, дори и когато баща ми имаше репетиции и нямаше време за бюфета.
Новината, че прави бюфет, обиколи светкавично махалата и измени социалния ни престиж. Докато преди бяхме бедни наравно с бедните, изведнъж се превърнахме в изменници, интелигенти, отстъпници, големеещите се квартерони.
Връстниците ми, които и без това ме презираха заради цигулката, сега почнаха да ме презират двойно повече. Бях поставен в положение на пълна изолация.“
„Балада за Георг Хених“ е една от най-любимите ми български книги! Изключително силен и емоционален роман... каквото и да напиша за него, би било недостатъчно! Тази тъжна, но и красива история, разказва страшно увлекателно за моменти от детството на автора, прекарано в бедност...
Приятелството между малкия Виктор и стария чешки лютиер Георг Хених е истинко богатство, въпреки огромните житейски трудности! Романът дава много теми за размисъл, като например тези за запазването на човешкото достойнство и съхранението на любовта към изкуството във времена на жесток морален упадък... За мен, „Балада за Георг Хених“ е истинско съкровище в родната литература. Много силно препоръчвам книгата на всеки!
„Бе лятна ваканция и по-голямата част от деня прекарвах при Георг Хених, дори и когато баща ми имаше репетиции и нямаше време за бюфета.
Новината, че прави бюфет, обиколи светкавично махалата и измени социалния ни престиж. Докато преди бяхме бедни наравно с бедните, изведнъж се превърнахме в изменници, интелигенти, отстъпници, големеещите се квартерони.
Връстниците ми, които и без това ме презираха заради цигулката, сега почнаха да ме презират двойно повече. Бях поставен в положение на пълна изолация.“
March 13, 2019
За майсторството. За учителите. За учениците. За самотата. За беднотията. За забраната да се споменава "бедни сме". За мизерията. За величието на идеалите. За цигулка осмичка. За Цар Виктор. За мечтите на едно дете. За края на един старец. За чехите. За българите. За софийските улици. За един бюфет. За добротата. За лошотията. За Бог. За сенките. За музиката. За мазето на забравата. За топлотата и душата на дървото.
И преди всичко за човещината.
Балада за човешката природа.
И преди всичко за човещината.
Балада за човешката природа.
January 14, 2023
Пиршество за душата е тази книга. И балада за всички онези, които са успели да съхранят тази своя душа - въпреки мизерията и лошията, въпреки безпомощността и самотата.
Безкрайно тъжна и затрогваща книга, но и малко страшна - кой не се плаши от края, когато в края си винаги е сам?
Безкрайно тъжна и затрогваща книга, но и малко страшна - кой не се плаши от края, когато в края си винаги е сам?
April 2, 2021
Няма да се уморя да го казвам: между тези корици са най-красивите, най-възвишените страници проза, писани на български досега. Тази кратка книга е може би най-големият български роман.
Има книги, които те оставят без дъх, има и други, които те оставят без думи. Балада за Георг Хених е от тези, след които просто искаш да бъдеш по-добър човек.
Има книги, които те оставят без дъх, има и други, които те оставят без думи. Балада за Георг Хених е от тези, след които просто искаш да бъдеш по-добър човек.
June 6, 2025
Ех, каква книга само! Четох я през сълзи… Голям майстор на словото е Виктор Пасков, а под перото му, българския език звучи толкова… различно.
August 2, 2021
Тази книга ме покоси. Бързо, безпощадно и силно.
Дали защото вкъщи има човек, който е в сходно с Георг Хених състояние, да, вероятно - съжалението, което изпитвам, гледайки безпомощността на възрастните хора, винаги е било нещо, което трудно преглъщам.
Поплаках си. Плача и сега, докато пиша тези думи.
Затова няма да съм многословна.
Прочетете тази книга. Прочетете я и се замислете за човечността, която много от нас вече сме изгубили. За смисъла на бедността, но не онази бедност, която се изразява с броя банкноти в портфейла ни, а за душевната бедност.
Дано цар Виктор е отишъл при сенките. Дано с дядо Георги са заедно.
Дали защото вкъщи има човек, който е в сходно с Георг Хених състояние, да, вероятно - съжалението, което изпитвам, гледайки безпомощността на възрастните хора, винаги е било нещо, което трудно преглъщам.
Поплаках си. Плача и сега, докато пиша тези думи.
Затова няма да съм многословна.
Прочетете тази книга. Прочетете я и се замислете за човечността, която много от нас вече сме изгубили. За смисъла на бедността, но не онази бедност, която се изразява с броя банкноти в портфейла ни, а за душевната бедност.
Дано цар Виктор е отишъл при сенките. Дано с дядо Георги са заедно.
March 14, 2018
I rarely rate a book 5 stars but A Ballad for Georg Henig is such a precious little book about love, friendship and what makes life worth living that it deserves a 5-star-rating. It‘s one of those little gems which I wouldn‘t have come across without the 1001 list.
January 29, 2023
Тази книга ме сграбчи и опустоши. Не очаквах толкова болка, жестокост, горчивина и мъка. Но имаше и любов - много любов. И деликатност, и нежност.
Малко думи, много чувства, жестока истина, безмерна тъга, зрънце вяра.
Тази книга пита: А, ти? Да, точно ти. Ти Добър ли си? Ти Човек ли си?
Малко думи, много чувства, жестока истина, безмерна тъга, зрънце вяра.
Тази книга пита: А, ти? Да, точно ти. Ти Добър ли си? Ти Човек ли си?
February 7, 2022
Голяма книга, голям Човек е бил Георг Йосиф Хених, основател на лютиерската школа в България в началото на 20 век. През сълзи четох книгата... Буца засядаше в гърлото ми... Това не ми се е случвало от години.
Книга, в която с малко думи са казани толкова много неща. Книга, в която е събрана цялата богата душевност на един майстор. Не си беден, ако душата ти е пълна с любов. Беден си, ако не разбираш това, не цениш живота и не уважаваш хората. А има хора, които не можеш да наречеш "хора", загубили са най-ценното - душата си. Прочетете непременно тази книга! Не 5, 10х10 звезди бих й дала, че и повече...
Книга, в която с малко думи са казани толкова много неща. Книга, в която е събрана цялата богата душевност на един майстор. Не си беден, ако душата ти е пълна с любов. Беден си, ако не разбираш това, не цениш живота и не уважаваш хората. А има хора, които не можеш да наречеш "хора", загубили са най-ценното - душата си. Прочетете непременно тази книга! Не 5, 10х10 звезди бих й дала, че и повече...
August 8, 2023
Der kleine Viktor freundet sich mit dem alten, verarmten Geigenbaumeister Georg Henig an und erlebt, wie dieser in seiner schimmligen Kellerwohnung sein letztes Instrument baut, eine Viola d'Amore. Er zeigt dem Jungen, dass das jahrelang liebevoll gelagerte Holz spricht, und dass man zuerst hinhören muss, bevor man das erste Brett sägt. Der alte Mann leidet an Parkinson und Morbus Bechterow, seine Nachbarn machen ihm das Leben schwer. Trotz aller Widerstände vollendet er sein Meisterstück. Er hat die Geige für Gott gebaut und nach seinem Tod soll sie neben ihm im Sarg liegen.
Es ist eine berührende Geschichte, die Paskow mit unprätentiösen Worten erzählt. In einer Umgebung aus Armut, Entbehrung, aber voller Neid, Häme und Missgunst erfährt Viktor von dem alten Mann den Wert von Selbstvertrauen und Freundschaft und dass Glück nur in Resonanz mit sich selbst zu finden ist.
Viele Jahre habe ich den Gebrauchtmarkt nach diesem vergessenen Buch abgegrast. Wenn es mal eines gab, dann zu Preisen weit jenseits meiner Schmerzgrenze. Bis ich endlich Glück hatte. Dass dieses 1982 erschienene Juwel auf Deutsch nicht mehr aufgelegt wird, ist eine Schande!
[Viola d'Amore, ca 1700-1715, CC BY-SA 3.0 by Aviad2001]
Es ist eine berührende Geschichte, die Paskow mit unprätentiösen Worten erzählt. In einer Umgebung aus Armut, Entbehrung, aber voller Neid, Häme und Missgunst erfährt Viktor von dem alten Mann den Wert von Selbstvertrauen und Freundschaft und dass Glück nur in Resonanz mit sich selbst zu finden ist.
Viele Jahre habe ich den Gebrauchtmarkt nach diesem vergessenen Buch abgegrast. Wenn es mal eines gab, dann zu Preisen weit jenseits meiner Schmerzgrenze. Bis ich endlich Glück hatte. Dass dieses 1982 erschienene Juwel auf Deutsch nicht mehr aufgelegt wird, ist eine Schande!
[Viola d'Amore, ca 1700-1715, CC BY-SA 3.0 by Aviad2001]
June 8, 2020
Не знам дали е редно да пиша след като нямам думи. Моето майсторство е по- друго, но четеш- обичаш, четеш- обичаш и всичко оживява и вече си друг и си част от царството на сенките.
Безкрайно красива емоция носи тази книга и е написана с любов и майсторлък. Просто трябва да се прочете.
Не знам какво очаквах като я почнах, но не очаквах това. С Пасков ме сблъска първо “Аутопсия на една любов”, после “Германия мръсна приказка”. А Баладата - последна... мислих си, че съм сбъркала реда на четене и в живота му вървят точно наобратно, но не съжалявам. Така беше може би по- добре.
Някой бе казал, че трагедията на живота е, че може да бъде разбран само в рестроспекция, а не може да бъде живян така. Е, ето, Пасков дава шанс... да четеш в какъвто ред искаш и да разбереш каквото можеш, а той е дал каквото трябва.
Безкрайно красива емоция носи тази книга и е написана с любов и майсторлък. Просто трябва да се прочете.
Не знам какво очаквах като я почнах, но не очаквах това. С Пасков ме сблъска първо “Аутопсия на една любов”, после “Германия мръсна приказка”. А Баладата - последна... мислих си, че съм сбъркала реда на четене и в живота му вървят точно наобратно, но не съжалявам. Така беше може би по- добре.
Някой бе казал, че трагедията на живота е, че може да бъде разбран само в рестроспекция, а не може да бъде живян така. Е, ето, Пасков дава шанс... да четеш в какъвто ред искаш и да разбереш каквото можеш, а той е дал каквото трябва.
October 16, 2017
След "Повелителят на мухите" имах нужда от четиво, което да ме издърпа от мрачните ми мисли и да ме накара отново да отменя смъртната присъда, която бях издала на това незаслужаващо обич и щастие човешко племе.
Радвам се, че българските издатели отделят част от времето си, за да преиздадат някои прекрасни български шедьоври, които тънат в прах и забвение, наредили своите парцаливи дрипи по огънатите рафтове на старата библиотека, на която й липсва цвят и въздух, за да привлече окото на читателя. Щастлива съм, че периодично книги като тази се възраждат от пепелта, за да достигнат следващото поколение читатели.
"Балада за Георг Хених" е от ония книги, за които може да се напишат много думи, литературни анализи, есета или просто да си излее човек душата на белия лист. Но нищо не може да се изрази чувството на наслада, което доставя тази книга на читателя.
Това е една книга за битката между изкуството и делничното злободневие, между духовната извисеност на човека с ценности и нищетата на материалното, между любовта и парите. И макар изтъкана от конфликти и сблъсъци това е една истинска балада, написана с толкова нежност и любов, че разтапя душата.
Виктор е едно десетгодишно момче, което се е сблъсало с бедността, но типично по детски я разбира по свой собствен начин. Не разбира цялата палитра от чувства, които ражда тази нищета у родителите и съседите му. Не разбира честите скандали за бюфета вкъщи или по-точно за липсата му. Не разбира важността на бюфета. Не разбира къде е неговото място в тази къща, в този свят.
Виктор мечтае и сънува съвсем не по детски. Сънува как печели купища пари от концерти, защото на тази крехка възраст единственото нещо, което умее да прави и от което знае, че може да спечели пари, е да свири на цигулка. А преливащите от ръцете му пари бута в тези на своите родители, за да купят бюфет. И караниците най-накрая да спрат. В думите на Виктор няма обвинение, няма страх. Просто чиста детска логика. Щом липсата на бюфет е това, което кара родителите му да си крещят, значи един бюфет ще рещи въпроса и ще настъпи мир и хармония. Спомням си, макар и малко мътно, собствените си детски години, когато всичко плуваше на повърхността, когато самата аз не разбирах значението зад думите на възрастните покрай мен.
И Виктор вероятно щеше да се забуди в злободневието и жлъчта на този свят също като своите родители, ако не бе срещнал майстор Георг Хених.
Майстор Хених е чех по националност и изкусен лютиер. Поканен от свои близки преди много години в България, за да постави основите на школата по лютиерство, майсторът напуска родината си и остава тук, където изживява последните си дни в самота, нищета и забвение.
Георг Хених е олицетворение на любовта и добротата у човека, будната съвест, която почуква по закоравялата черупка в сърцата ни, за да ни пробуди и да ни напомни кои са истински важните неща, кои са нещата, които ни правят богати.
Толкова топлина и обич са сбрани в действията му, че преливат право в мен, стояща от другата страна на тези страници и малко по-малко възвръщат вярата ми в хората.
А после виждам как същите тия хора, в които добродушният старец ме кара да вярвам бавно и жестоко го смазват с предразсъдъците, претенциите и амбициите си. И отново се разгневявам на света. И така лъкатуша в емоциите си до последните страници.
Боли ме да гледам как майстора си отива - сам, забравен от света, предал се на болестите си, но с достойство и любов в сърцето до сетния си дъх, прегърнал своията цигулка за Бога.
Виктор прави своя избор и разказва тази история с цялата любов, на която е способен. Не позволява на озлоблението и сиромашията да го пречупят. Виктор се превръща в цар Виктор, точно както старецът му е казал.
Аз отдавна не съм дете. Понякога залитам по опасния наклон на злободневието и забравям колко е преходно всичко. Обичам тази книга, защото ме връща в реалността. Не онази реалност, за която говорят всички - сива, мрачна, разчетена до секунда и стотинка. Връща ме в онази реалност, която сами си ковем, в която обичта, уважението и сърцето са господарите. Онази, в която Дон Кихот не е луд, а истински рицар. Там където хората винаги намират пътя към вярата и надеждата. Реалността, в която искам да живея.
http://readersense.blogspot.bg/2017/1...
Радвам се, че българските издатели отделят част от времето си, за да преиздадат някои прекрасни български шедьоври, които тънат в прах и забвение, наредили своите парцаливи дрипи по огънатите рафтове на старата библиотека, на която й липсва цвят и въздух, за да привлече окото на читателя. Щастлива съм, че периодично книги като тази се възраждат от пепелта, за да достигнат следващото поколение читатели.
"Балада за Георг Хених" е от ония книги, за които може да се напишат много думи, литературни анализи, есета или просто да си излее човек душата на белия лист. Но нищо не може да се изрази чувството на наслада, което доставя тази книга на читателя.
Това е една книга за битката между изкуството и делничното злободневие, между духовната извисеност на човека с ценности и нищетата на материалното, между любовта и парите. И макар изтъкана от конфликти и сблъсъци това е една истинска балада, написана с толкова нежност и любов, че разтапя душата.
Виктор е едно десетгодишно момче, което се е сблъсало с бедността, но типично по детски я разбира по свой собствен начин. Не разбира цялата палитра от чувства, които ражда тази нищета у родителите и съседите му. Не разбира честите скандали за бюфета вкъщи или по-точно за липсата му. Не разбира важността на бюфета. Не разбира къде е неговото място в тази къща, в този свят.
Виктор мечтае и сънува съвсем не по детски. Сънува как печели купища пари от концерти, защото на тази крехка възраст единственото нещо, което умее да прави и от което знае, че може да спечели пари, е да свири на цигулка. А преливащите от ръцете му пари бута в тези на своите родители, за да купят бюфет. И караниците най-накрая да спрат. В думите на Виктор няма обвинение, няма страх. Просто чиста детска логика. Щом липсата на бюфет е това, което кара родителите му да си крещят, значи един бюфет ще рещи въпроса и ще настъпи мир и хармония. Спомням си, макар и малко мътно, собствените си детски години, когато всичко плуваше на повърхността, когато самата аз не разбирах значението зад думите на възрастните покрай мен.
И Виктор вероятно щеше да се забуди в злободневието и жлъчта на този свят също като своите родители, ако не бе срещнал майстор Георг Хених.
Майстор Хених е чех по националност и изкусен лютиер. Поканен от свои близки преди много години в България, за да постави основите на школата по лютиерство, майсторът напуска родината си и остава тук, където изживява последните си дни в самота, нищета и забвение.
Георг Хених е олицетворение на любовта и добротата у човека, будната съвест, която почуква по закоравялата черупка в сърцата ни, за да ни пробуди и да ни напомни кои са истински важните неща, кои са нещата, които ни правят богати.
Толкова топлина и обич са сбрани в действията му, че преливат право в мен, стояща от другата страна на тези страници и малко по-малко възвръщат вярата ми в хората.
А после виждам как същите тия хора, в които добродушният старец ме кара да вярвам бавно и жестоко го смазват с предразсъдъците, претенциите и амбициите си. И отново се разгневявам на света. И така лъкатуша в емоциите си до последните страници.
Боли ме да гледам как майстора си отива - сам, забравен от света, предал се на болестите си, но с достойство и любов в сърцето до сетния си дъх, прегърнал своията цигулка за Бога.
Виктор прави своя избор и разказва тази история с цялата любов, на която е способен. Не позволява на озлоблението и сиромашията да го пречупят. Виктор се превръща в цар Виктор, точно както старецът му е казал.
Аз отдавна не съм дете. Понякога залитам по опасния наклон на злободневието и забравям колко е преходно всичко. Обичам тази книга, защото ме връща в реалността. Не онази реалност, за която говорят всички - сива, мрачна, разчетена до секунда и стотинка. Връща ме в онази реалност, която сами си ковем, в която обичта, уважението и сърцето са господарите. Онази, в която Дон Кихот не е луд, а истински рицар. Там където хората винаги намират пътя към вярата и надеждата. Реалността, в която искам да живея.
http://readersense.blogspot.bg/2017/1...
November 29, 2022
Безмерна любов.
Свърхестествена. Трансцедентална. Божествена.
Отвъд материята буквално и практически. Любовта на едно момче, на един Цар Виктор.
Мъжки разказ за любов.
Книга - привилегия.
Свърхестествена. Трансцедентална. Божествена.
Отвъд материята буквално и практически. Любовта на едно момче, на един Цар Виктор.
Мъжки разказ за любов.
Книга - привилегия.
June 28, 2021
Смятам, че това е един от най - добрите български романи, който изследва Светлината - нейния извор, смисъл, кризи и балади. Силата й. И нейния живот сред тъмнината.
Плаках.
Плаках.
October 28, 2020
Уау! Тази книга ме остави тотално без думи. Още преди да започна да чета знаех, че ще ми хареса, но не очаквах да ми хареса чак толкова. Прекрасен роман! Роман за изкуството, любовта, за самотата. Роман за човещината и музиката, за майсторите, учителите и учениците. Толкова много душа и искреност има в тези няма и 200 странички. Наистина ме трогна.
„Георг Хених, ти, който си на небето!
Цар Виктор говори!
Аз не бързам, но ти не забравяй какво си ми обещал. Ще чакам да пристигнеш някоя вечер с небесната каляска – ти там сигурно си на почит и уважение - тогава дръпни юздите пред някогашния публичен дом, спри конете и извикай:
- Майстор тръгва! Време няма! Господ моли – книга не забравя!
Тогава ще седна от дясната ти страна, ние ще препуснем с всички сили към небесата, около нас ще гърми и трещи, ще святка и ще проблясва, а ние с теб ще викаме, колкото ни стига гласът:
- Свещено, свещено, свещено е изкуството, което бе, което е и което ще бъде!
Алилуя!
Алилуя!
Алилуя!“
„Георг Хених, ти, който си на небето!
Цар Виктор говори!
Аз не бързам, но ти не забравяй какво си ми обещал. Ще чакам да пристигнеш някоя вечер с небесната каляска – ти там сигурно си на почит и уважение - тогава дръпни юздите пред някогашния публичен дом, спри конете и извикай:
- Майстор тръгва! Време няма! Господ моли – книга не забравя!
Тогава ще седна от дясната ти страна, ние ще препуснем с всички сили към небесата, около нас ще гърми и трещи, ще святка и ще проблясва, а ние с теб ще викаме, колкото ни стига гласът:
- Свещено, свещено, свещено е изкуството, което бе, което е и което ще бъде!
Алилуя!
Алилуя!
Алилуя!“
June 2, 2023
„Балада за Георг Хених” от Виктор Пасков - разказ за един свят на болка, мъка и жестокост, видян през погледа на малкия цар Виктор. Свят на пияници и злоб��и съседи с куче, в който човекът копнее за бюфет, с който да демонстрира превъзходството си над околните, в който хората, затънали в бедност и нищета, са загубили вяра в доброто.
http://bookjellyfish.blogspot.bg/2017...
http://bookjellyfish.blogspot.bg/2017...
August 4, 2015
Смазваща книга!
Книга за таланта, музиката и духът!
Книга за старостта, нищетата и забравата!
Финалът се чете през сълзи!
Заслужава си да се прочете всеки ред -
току виж сме станали по-добри хора!
Книга за таланта, музиката и духът!
Книга за старостта, нищетата и забравата!
Финалът се чете през сълзи!
Заслужава си да се прочете всеки ред -
току виж сме станали по-добри хора!
October 6, 2017
„Балада за Георг Хених“ е едва 200 страници. Чете се на един дъх, след което дълго въздишаш. Пред красотата на текста, пред майсторството на един истински виртуозен писател, пред дълбочината на човешката история и пред триизмерното и автентично описание на грозната действителност. Бях изчел много възторжени отзиви и силни думи за тази книга. В общи линии, мненията, на които попаднах, нямат нюанси – изразяват крайна възхита и преклонение пред таланта на Виктор Пасков. Сега разбирам защо.
Историята на престарелия майстор на цигулки Георг Хених, който изживява последните си дни във вмирисано софийско мазе, е поставена като кандилце в иначе мрачната и потискаща обстановка на една западнала столична улица от времето на късния социализъм. Стряскащи контрасти се редуват пред очите на неподготвения читател. Някогашен музикант в Царския оркестър и прочут лютиер, дал занаят на много свои ученици, Георг Хених прилича повече на полусянка, полусветец, спомен от едно насилствено изличено минало. С морал, ценности и философия, принадлежащи на това минало и напълно несъвместими с жестокото настояще. А настоящето боде очите от всеки ред – претъпкани стари жилищни кооперации, миризливи коридори, пияни и свадливи съседи, скандали, побоища, бедност, бедност, бедност… Ако някъде сте чували, че бедността не е порок, Виктор Пасков ще ви убеди в противното. Бедността е съсипваща, разкапваща. Не оставя място за нищо друго освен задоволяване на основни физиологични нужди. И стъпква в краката си всеки порив към нещо възвишено. Един музикант и неговото семейство изникват от катакомбите на тази потресаваща бедност, за да свържат съдбата си с тази на Георг Хених. Музикантът ще остави инструмента си, за да прави бюфет, а Георг Хених ще обърне гръб на всичко тленно, за да създаде последния си шедьовър – цигулка за Господ. Колко тъжна ирония има в тази ситуация само…
„Ти имаш талант. От теб може да излезе нещо. Но запомни добре: те не се интересуват какво носиш в себе си! Талантът ти не струва пукната пара за тях! Те искат да видят..
– Какво?
– Бюфет!“
Цялото ревю: https://bibliotekata.wordpress.com/20...
Историята на престарелия майстор на цигулки Георг Хених, който изживява последните си дни във вмирисано софийско мазе, е поставена като кандилце в иначе мрачната и потискаща обстановка на една западнала столична улица от времето на късния социализъм. Стряскащи контрасти се редуват пред очите на неподготвения читател. Някогашен музикант в Царския оркестър и прочут лютиер, дал занаят на много свои ученици, Георг Хених прилича повече на полусянка, полусветец, спомен от едно насилствено изличено минало. С морал, ценности и философия, принадлежащи на това минало и напълно несъвместими с жестокото настояще. А настоящето боде очите от всеки ред – претъпкани стари жилищни кооперации, миризливи коридори, пияни и свадливи съседи, скандали, побоища, бедност, бедност, бедност… Ако някъде сте чували, че бедността не е порок, Виктор Пасков ще ви убеди в противното. Бедността е съсипваща, разкапваща. Не оставя място за нищо друго освен задоволяване на основни физиологични нужди. И стъпква в краката си всеки порив към нещо възвишено. Един музикант и неговото семейство изникват от катакомбите на тази потресаваща бедност, за да свържат съдбата си с тази на Георг Хених. Музикантът ще остави инструмента си, за да прави бюфет, а Георг Хених ще обърне гръб на всичко тленно, за да създаде последния си шедьовър – цигулка за Господ. Колко тъжна ирония има в тази ситуация само…
„Ти имаш талант. От теб може да излезе нещо. Но запомни добре: те не се интересуват какво носиш в себе си! Талантът ти не струва пукната пара за тях! Те искат да видят..
– Какво?
– Бюфет!“
Цялото ревю: https://bibliotekata.wordpress.com/20...
September 15, 2024
Не помня скоро (някога?) да съм чела по-великолепна книга. Тя - книга за бедността, за нещастието, за лошотията у хората и за доброто, което успява да се преплете във всичко това - е абсолютно световно литературно богатство (не само българско, а световно!).
В по-малко от 200 страници, романът "Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков има всичко - прекрасен език, развитие на характерите, чудесно разказана история, която хваща за гърлото и разплаква. Разказът за приятелството между чешкия лютиер, тогава над 90-годишен, Георг Хених и малкия Виктор поставя в центъра теми като човешкото достойнство, бедността на богатите хора, любовта към изкуството в тежките дни на морално изхабените българи.
И като ги прочетеш тези около 200 страници, ставаш по-богат. Ставаш дори цар.
Препоръчвам книгата на всеки!
В по-малко от 200 страници, романът "Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков има всичко - прекрасен език, развитие на характерите, чудесно разказана история, която хваща за гърлото и разплаква. Разказът за приятелството между чешкия лютиер, тогава над 90-годишен, Георг Хених и малкия Виктор поставя в центъра теми като човешкото достойнство, бедността на богатите хора, любовта към изкуството в тежките дни на морално изхабените българи.
И като ги прочетеш тези около 200 страници, ставаш по-богат. Ставаш дори цар.
Препоръчвам книгата на всеки!
November 16, 2023
Przeczytałam tę książkę w ramach eksperymentu/zabawy „tajemnicza książka”. Dostałam ją z obłożoną okładką tak, żebym nie znała tytułu i osoby autorskiej i nie wiedziala, co w ogóle czytam. I było to wspaniałe doświadczenie samo w sobie, ale ta powieść… CUDOWNA! Przepiękna literacko i fabularnie, kompletnie skradła moje serce każdym najdrobniejszym zdaniem.
I pomyśleć, że sama z siebie nigdy bym po nią nie sięgnęła. Nie róbcie tego błędu i czytajcie!
I pomyśleć, że sama z siebie nigdy bym po nią nie sięgnęła. Nie róbcie tego błędu i czytajcie!
February 25, 2020
A very heartfelt and moving little story. Major themes include poverty, greed, friendship (loyal), importance of family and the coming of age of the voice in the novel. He also deals with the idea of God, aging and government impact on lives. A very worthwhile read.
June 20, 2019
"Човек забравило себе си обича"
Прекрасна книга!
Когато я прочетох, затваряйки последната страница, ми се прииска да я... прегърна!
Прекрасна книга!
Когато я прочетох, затваряйки последната страница, ми се прииска да я... прегърна!
January 28, 2024
Опитах да чета Виктор Пасков преди доста години и изобщо не ми се получи. Не се отказвам лесно обаче и често посягам към някои автори отново - автори, които смятам, че си струва всеки да е чел. Този път съм изумена от лекотата на повествованието, от уж скритата, но силна емоция, която се прокрадва в думите, от начина му на изразяване, който е майсторски и най-вече бях пленана от историята и таланта му на разказвач. Продължавам с другите му книги:)
June 28, 2023
Georg Henih, a Czech violin maker , craftsman and composer who moved to Sofia Bulgaria looking for work.
We meet him at his 80s through the eyes of a young child, who tells us the story of this man and meeting him after 25 years of his death.
A warm book about the value of true things and a window to look at the life in Bulgaria at the 1940s and 50s.
We meet him at his 80s through the eyes of a young child, who tells us the story of this man and meeting him after 25 years of his death.
A warm book about the value of true things and a window to look at the life in Bulgaria at the 1940s and 50s.
August 19, 2015
„Балада за Георг Хених“ от Виктро Пасков (изд. „Христо Ботев“, 1990) е книга, която обичам да препрочитам, когато изпод дланите си виждам само грозота – книга, далеч не толкова противоречива, колкото създателя си, но също толкова сложна.
http://knijno.blogspot.com/2015/08/bl...
http://knijno.blogspot.com/2015/08/bl...
January 27, 2024
Една истинска история. Докосваща. По стил на писане ми приличаше през цялото време на Чехов. Бедността недостатък ли е или добродетел? Можем ли да бъдем по-добри след тази книга....
February 9, 2015
Какво още може да се каже за Баладата, което дотук не е казано? Как може да се опише болката, емоцията, чувствата, които те обземат, докато поглъщаш ред след ред? И недостатъчни ли са петте звезди, защо не бяха десет, а може би двадесет ... и въобще има ли мерило .... Оставам безмълвна с емоциите си след тази прекрасна, дълбока, истинска книга!
Displaying 1 - 30 of 517 reviews