What do you think?
Rate this book
L'Orage
Ce recueil réunit des nouvelles écrites par Romain Gary entre 1935 et 1967, depuis lors introuvables car éparpillées dans diverses revues aujourd'hui disparues : " L'Orage " (1935), " Une petite femme " (1935), " Géographie humaine " (1943), " Sergent Gnama " (1946), " Dix ans après ou la plus vieille histoire du monde " (1967), ainsi que " Le Grec " et " A bout de souffle " (1970) restées à ce jour inédites. Ces textes contiennent déjà en germe l'obsession de Romain Gary pour les thèmes du dédoublement, de la fuite et du suicide, qui poursuivront l'écrivain jusqu'à la fin de sa vie.
158 pages, Mass Market Paperback
First published January 1, 2005
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 27 of 27 reviews
February 22, 2026
Se uno ci casca ma impara, la caduta gli è servita a qualcosa; ma se uno continua a cascarci ogni volta che vede il nome di un autore (deceduto e da lui particolarmente apprezzato) sopra un titolo inedito (con ogni probabilità frutto di tracce incompiute, appunti, corrispondenze private) allora significa che è succube di queste furberie editoriali.
Ma quanto è bella la palma agitata dal vento con il mare grosso dietro?
Tempesta,
ma soprattutto ROMAIN GARY, in maiuscolo.
Noodlesse si è fatto pescare anche con il mare grosso, anzi, diciamo che nella barca di Neri Pozza c’è saltato su da solo.
“Tempesta” è il titolo del primo racconto della raccolta, che è anche quello che ho preferito. Se avete letto “Tempo di uccidere” di Flaiano, troverete un’assonanza. C’è il tropico di mezzo e in quasi tutti i racconti che ho letto, esso una maledizione per chi vi risiede. Lo sarà anche per il dottor Partolle e sua moglie Hélène, Il destino per loro avrà la forma di una vela.
“All’ultimo respiro” è il secondo racconto e leggerlo alla luce del modo in cui Gary si tolse la vita, gli dà un gusto amaro. Il protagonista ingaggia un sicario per far fuori un uomo e non gli rivela che quell’uomo è…
I tre racconti centrali che narrano le imprese dei piloti inglesi in Africa, forse sarebbero buoni solo se fossero loro a scambiarseli durante una rimpatriata. Leggendoli ho perso il filo e ho finito per saltarne interi paragrafi.
“La donna minuta” è la moglie di un ingegnere innamorato, arriva al suo fianco nella foresta vergine dove lui è consulente dell’esercito per la costruzione della ferrovia. Arriva con un cane, un grammofono e una cocciutaggine che pagherà a caro prezzo.
“Il Greco” invece è un romanzo incompiuto. Il protagonista è un ragazzo americano, gran nuotatore di fondo, che si trova in Grecia al tempo della dittatura dei colonnelli.
I curatori possono scrivere ciò che vogliono: in questi racconti non c’è praticamente niente dello stile epigrammatico del biglietto. Sono del tutto assenti l’infantilismo arguto della vita davanti a sé e il romanticismo della promessa dell’alba. Il romanzo incompiuto in alcuni tratti si ripete, come è logico succeda ad un disco rotto e ad un testo che non ha mai assunto la propria forma definitiva.
Colonna sonora
Mi offrì una sigaretta americana e mise su il suo disco preferito. Era una canzone di cui non ricordo il titolo, ma iniziava con:
Paris, je t’aime, je t’aime, je t’aime...
Patrick Bruel - Paris, je t'aime d'amour
https://youtu.be/IU_QFNv5-qQ?si=-9RCJ...
Ma quanto è bella la palma agitata dal vento con il mare grosso dietro?
Tempesta,
ma soprattutto ROMAIN GARY, in maiuscolo.
Noodlesse si è fatto pescare anche con il mare grosso, anzi, diciamo che nella barca di Neri Pozza c’è saltato su da solo.
“Tempesta” è il titolo del primo racconto della raccolta, che è anche quello che ho preferito. Se avete letto “Tempo di uccidere” di Flaiano, troverete un’assonanza. C’è il tropico di mezzo e in quasi tutti i racconti che ho letto, esso una maledizione per chi vi risiede. Lo sarà anche per il dottor Partolle e sua moglie Hélène, Il destino per loro avrà la forma di una vela.
“All’ultimo respiro” è il secondo racconto e leggerlo alla luce del modo in cui Gary si tolse la vita, gli dà un gusto amaro. Il protagonista ingaggia un sicario per far fuori un uomo e non gli rivela che quell’uomo è…
I tre racconti centrali che narrano le imprese dei piloti inglesi in Africa, forse sarebbero buoni solo se fossero loro a scambiarseli durante una rimpatriata. Leggendoli ho perso il filo e ho finito per saltarne interi paragrafi.
“La donna minuta” è la moglie di un ingegnere innamorato, arriva al suo fianco nella foresta vergine dove lui è consulente dell’esercito per la costruzione della ferrovia. Arriva con un cane, un grammofono e una cocciutaggine che pagherà a caro prezzo.
“Il Greco” invece è un romanzo incompiuto. Il protagonista è un ragazzo americano, gran nuotatore di fondo, che si trova in Grecia al tempo della dittatura dei colonnelli.
I curatori possono scrivere ciò che vogliono: in questi racconti non c’è praticamente niente dello stile epigrammatico del biglietto. Sono del tutto assenti l’infantilismo arguto della vita davanti a sé e il romanticismo della promessa dell’alba. Il romanzo incompiuto in alcuni tratti si ripete, come è logico succeda ad un disco rotto e ad un testo che non ha mai assunto la propria forma definitiva.
Colonna sonora
Mi offrì una sigaretta americana e mise su il suo disco preferito. Era una canzone di cui non ricordo il titolo, ma iniziava con:
Paris, je t’aime, je t’aime, je t’aime...
Patrick Bruel - Paris, je t'aime d'amour
https://youtu.be/IU_QFNv5-qQ?si=-9RCJ...
April 24, 2024
За първи път чета разкази от Гари, но за пореден път се удивявам колко живот,емоция и енергия има между редовете изписани от него.
Разказите са с разнообразна тематика и неочакван край, но човешката душа винаги е в светлината на прожекторите и способността на авторa да я изгради с много обич,чувстеност и малко ирония помага на героите да понесат или забравят тежестта на битието си.
Разказите са с разнообразна тематика и неочакван край, но човешката душа винаги е в светлината на прожекторите и способността на авторa да я изгради с много обич,чувстеност и малко ирония помага на героите да понесат или забравят тежестта на битието си.
January 20, 2021
«آزادی بزرگترین شعر تمام ادوار، اما هنوز نوشته نشده و هرگز نوشته نخواهد شد. شاید روزی بشود. اما به هزاران کشته نیاز خواهد داشت و تمام کسانی که شاعر نیستند خواهند گفت که ارزش نوشتن ندارد، همین»
June 16, 2019
Eine Sammlung von bislang nicht oder nur in Zeitschriften veröffentlichten Erzählungen und Kurzgeschichten von Ramain Gary. Etwa 2/3 stammen aus der Vorkriegszeit, 1/3 aus der Zeit kurz vor seinem Suizid. Wie immer bei Gary, keine hohe Literatur, wenig bis zum Ende Ausgefeiltes aber dafür viele clevere Ansätze und vieles was zum Nachdenken einlädt.
November 11, 2025
دیدی بعضی کتابا رو انقدر دوست داری که دلت نمیخواد تموم بشه؟
خیلی خوشحالم که این تموم شد :)
بهترین داستانش هم به نظرم خانم کوچولو بود.همین.
خیلی خوشحالم که این تموم شد :)
بهترین داستانش هم به نظرم خانم کوچولو بود.همین.
December 5, 2020
اول یه سوال: طوفان یا توفان؟؟؟
طبیعتا وقتی اسم رومن گاری را دیدم روی جلد بدون هیچ فکر و بررسیی کتاب را خریدم ولی کتاب برام ارضاع کننده نبود، نه این که کتاب بدی باشه ولی بقیه کار های رومن گاری کجا و این کتاب کجا...
کتاب بدی نیست ولی مثل من نباید ازش انتظار زیادی داشته باشید مگرنه مایوس میشید.
*کتابی نیست که دوست داشته باشم به کسی معرفیش کنم*
از کتاب هایی که در سربازی خوندم
طبیعتا وقتی اسم رومن گاری را دیدم روی جلد بدون هیچ فکر و بررسیی کتاب را خریدم ولی کتاب برام ارضاع کننده نبود، نه این که کتاب بدی باشه ولی بقیه کار های رومن گاری کجا و این کتاب کجا...
کتاب بدی نیست ولی مثل من نباید ازش انتظار زیادی داشته باشید مگرنه مایوس میشید.
*کتابی نیست که دوست داشته باشم به کسی معرفیش کنم*
از کتاب هایی که در سربازی خوندم
October 1, 2013
В #Книголандия:
Бурята на носталгията е безшумна: http://knigolandia.info/book-review/b...
"Разбира се, няма нищо по-нормално от това – след трийсет години да припишеш на жената, която си обичал, всичката красота, интелигентност и съвършенство на света. Много често подобна екзалтация за нещо, останало в миналото, означава, че наистина си го забравил."
“Бурята” е много различен сборник от “Птиците идват да умрат в Перу”, много по-вглъбен, меланхоличен, носталгичен, много повече обърнат навътре към самия Ромен Гари и собствения му бурен живот. Четох разказите в различни дни, някои ми допаднаха, други не, но определено останах възхитен от последния, най-дългия, описващ Гърция по красив, но неромантичен начин, с нужната доза мистерия и приключенски дух.
Унискорп ИК
http://knigolandia.info/book-review/b...
Бурята на носталгията е безшумна: http://knigolandia.info/book-review/b...
"Разбира се, няма нищо по-нормално от това – след трийсет години да припишеш на жената, която си обичал, всичката красота, интелигентност и съвършенство на света. Много често подобна екзалтация за нещо, останало в миналото, означава, че наистина си го забравил."
“Бурята” е много различен сборник от “Птиците идват да умрат в Перу”, много по-вглъбен, меланхоличен, носталгичен, много повече обърнат навътре към самия Ромен Гари и собствения му бурен живот. Четох разказите в различни дни, някои ми допаднаха, други не, но определено останах възхитен от последния, най-дългия, описващ Гърция по красив, но неромантичен начин, с нужната доза мистерия и приключенски дух.
Унискорп ИК
http://knigolandia.info/book-review/b...
January 27, 2020
Не е този Гари от "Птиците отиват да умрат в Перу".
Немощни разкази, неприятна подборка, подскачаща през годините.
С изключение на един-два епизода, които загатват за най-силната страна на писателя, абсолютно за прескачане.
Немощни разкази, неприятна подборка, подскачаща през годините.
С изключение на един-два епизода, които загатват за най-силната страна на писателя, абсолютно за прескачане.
April 24, 2024
Des nouvelles un peu fades, et d'autres plus intéressantes. Petite préférence pour "À bout de souffle".
August 3, 2013
Има доста добри разкази, особено в началото, но останалите не издържат на темпото, а някои са направо за прескачане. 2,5 звездички, ако трябва да съм точна.
Това е поредната книга на Гари, която не мога да харесам без резерви и да ми остави някаква трайна следа. Продължавам да се убеждавам, че е повече прехвален, отколкото наистина добър. Ще му дам само още един последен шанс с толкова препоръчваната "Птиците идват да умрат в Перу", колкото да се убедя, че не е точно моят автор.
Има нещо необяснимо дразнещо и спъващо четенето на книгите му (с изключение на "Животът пред теб", която много обичам) - в историите, в образите, в диалозите, в хумора (доколкото изобщо има такъв). Имат потенциал, Гари рисува много красиво с думи, всичко е простичко, човешко и уж затрогващо, но само това не стига, за да ми влезе под кожата. Липсва нещо дребно, но важно, без което вместо наслада остава послевкус на скучновата боза средно качество. В повече ми идват и постоянните внушения за самота и обреченост.
Това е поредната книга на Гари, която не мога да харесам без резерви и да ми остави някаква трайна следа. Продължавам да се убеждавам, че е повече прехвален, отколкото наистина добър. Ще му дам само още един последен шанс с толкова препоръчваната "Птиците идват да умрат в Перу", колкото да се убедя, че не е точно моят автор.
Има нещо необяснимо дразнещо и спъващо четенето на книгите му (с изключение на "Животът пред теб", която много обичам) - в историите, в образите, в диалозите, в хумора (доколкото изобщо има такъв). Имат потенциал, Гари рисува много красиво с думи, всичко е простичко, човешко и уж затрогващо, но само това не стига, за да ми влезе под кожата. Липсва нещо дребно, но важно, без което вместо наслада остава послевкус на скучновата боза средно качество. В повече ми идват и постоянните внушения за самота и обреченост.
January 22, 2009
I absolutely loved La Vie Devant Soi and was dying to read more Romain Gary but this had nothing of the loveliness and absolute heart wrenching emotion of his masterpiece. This is a collection of short stories some never before published. They aren't memorable nor do they move you, it just fell flat. I do still love his writing style and his vocab is so rich and marvelous, but it really didn't do it for me :(
October 21, 2020
چون رومن گاری رو دوست دارم همون اوایل که دیدم یه کتاب جدید ازش چاپ شده با عجله گرفتم بدون تحقیق و برسی، چندتا داستان کوتاه داره که تو مجلات مختلف چاپ شده و انگار دوتا طرح رمان،داستان ها با اینکه همون قلم و سبک گاری رو دارن ولی برام انچنان لذت بخش نبودن یعنی بیشتر انتظارداشتم.
فقط داستان خانوم کوچولو برام جذاب بود و داستان آخر"یونانی"که فکر کنم طرح رمان بود و همینطوری ناقص باقی میمونه داستان،در حالت کلی کتابی نیست که همه خوششون بیاد شاید فقط سینه چاک های گاری که برای رفع دلتنگی بخوان این مجموعه رو بخونن و قلم گاری رو دوباره روی روح روانشون حس کنن.
از پنج بهش 2.95 میدم، کتاب همچنان روح و قلم گاری رو با خودش یدک میکشه هرچند به نظرم کسی که از گاری چیزی نخونده بره آثار شاخص و بهتر گاری رو بخونه به صلاح هست تا بیاد وقت و هزینه پای این کتاب بذاره.
*هرچی گفته شده صرفا نظرشخصی بنده بود و ممکنه غلط یا اشتباه باشه.
فقط داستان خانوم کوچولو برام جذاب بود و داستان آخر"یونانی"که فکر کنم طرح رمان بود و همینطوری ناقص باقی میمونه داستان،در حالت کلی کتابی نیست که همه خوششون بیاد شاید فقط سینه چاک های گاری که برای رفع دلتنگی بخوان این مجموعه رو بخونن و قلم گاری رو دوباره روی روح روانشون حس کنن.
از پنج بهش 2.95 میدم، کتاب همچنان روح و قلم گاری رو با خودش یدک میکشه هرچند به نظرم کسی که از گاری چیزی نخونده بره آثار شاخص و بهتر گاری رو بخونه به صلاح هست تا بیاد وقت و هزینه پای این کتاب بذاره.
*هرچی گفته شده صرفا نظرشخصی بنده بود و ممکنه غلط یا اشتباه باشه.
December 14, 2019
Reading Gary’s short stories in the Hebrew translation reminded me of the books I used to read as a teenager, and of that feeling of Europe in the mid-20th century. A world of soldiers in Africa and the Middle East, of laconic dialogue, stories that leave behind a feeling or an atmosphere more than a plot.
August 10, 2021
کتاب مجموعهای از چند داستان کوتاه نوشتهٔ رومن گاری است که سبک نویسنده در آنها مشخص است تا جایی که در داستان آخر، به نام «یونانی» که بلندترین داستان کتاب نیز است، گویی «خداحافظ گاری کوپر» را به طور خلاصه شده و در setting دیگری مطالعه میکنی.
June 30, 2020
Първо прочетох "Бурята" в началото на пандемията и бях толкова ужасена, че се възмутих от тази ужасна книга. 3-4 месеца по-късно, я зачетох отново, заради чуждо ревю - прекрасна!
December 21, 2020
Un peu mitigée. Il y a des nouvelles que j'ai adoré, d'autres dans lesquelles je n'arrivais pas à rentrer.
July 27, 2023
La plume est toujours fabuleuse mais j’ai eu beaucoup de mal à accrocher à certaines des nouvelles.
Read
February 8, 2024"Бурята" е страхотен разказ. Гари го е написал едва на 23 години!
December 4, 2025
Plusieurs nouvelles sur la vie aventureuse de l'auteur. Certaines avec des dénouements imprévus.
May 17, 2020
Много обичам „Сияние на жена“. Някои от тези разкази обаче ми бяха странни и страховити. Харесвам стила му и ще ми е интересно да прочета и останалите книги, издадени на български.
Ето и малко цитати от любими моменти:
Ето и малко цитати от любими моменти:
August 2, 2013
Пъстри, неочаквани, човешки. Това, което търся у всеки автор - да казва нещо неочаквано, интересно, стъписващо дори, и то да е разказано по интересен и красив начин. Въпреки че този сборник не може да стигне магията на "Птиците идват да умрат в Перу", все пак и те са в същия дух и донякъде са като тяхно продължение. А може и би защото лично за мен "Птиците" са толкова в мен, толкова съм ги препрочитала и дори правила опити да превеждам някои от разказите още преди 14-15 години, че всичко, което идва след тях не може да ме грабне чак толкова.
June 26, 2012
Несколько рассказов лётной тематики напоминают Экзюпери, а вообще всё очень по-французски. Без претензии на гениальность, но с погружением в мир автора.
November 22, 2012
Няколко чудесни разказа за война, за прости и не толкова човешки истории, за избора, за любовта, за свободата... Всичко това в прекрасния стил на Гари, с разкошни думи и страхотни описания.
February 27, 2014
Винаги е прекрасно да чета Гари. Винаги.
"Това е проблемът със свободата, че не можеш да я ръководиш така, както се ръководи концентрационен лагер. Има нещо артистично в нея..."
"Това е проблемът със свободата, че не можеш да я ръководиш така, както се ръководи концентрационен лагер. Има нещо артистично в нея..."
September 17, 2014
Потресаващ сборник. Да не си жена в книга на Гари..
May 30, 2025
Un romanzo coinvolgente, ricco di passione e di pensiero, che interroga il lettore su cosa significhi davvero resistere, vivere e credere in qualcosa.
August 14, 2025
dice poco
Displaying 1 - 27 of 27 reviews