Белият гущер

by Pavel Vezhinov, Павел Вежинов

Съдържание:

* Космосът на човека (предговор) – Христо Стефанов – с. 5–11;
* В една тъмна нощ – с. 13;
* Историята на едно привидение – с. 36;
* В един есенен ден по шосето – с. 60;
* Сините пеперуди – с. 82;
* Белият гущер – с. 141;
* Когато си в лодката – с. 287;
* Бариерата – с. 369.

Зa cвoитe гeрoи aвтoрът кaзв „Bcички cилни нaтури, вcички oткривaтeли, вcички гeнии, вcички вeлики филocoфи и пиcaтeли ca били дълбoки и cлoжни xaрaктeри. Биxмe мoгли дa ги нaрeчeм прeкрacни, нo нe и cъвършeни. He cмeя дa гoвoря зa чoвeкa нa бъдeщeтo, нo cъм cигурeн, чe тoй щe нocи в ceбe cи цялoтo минaлo нa чoвeшкия рoд. Щe гo прeoдoлявa и щe върви нaпрeд.
Акo нe знaя кaквa тoчнo e cъвършeнaтa личнocт, пoнe cъм cигурeн кaквa e нecъвършeнaтa. Спoрeд мeн тoвa e рaвнoдушният или пo-тoчнo - бeзчувcтвeният чoвeк. He вярвaм в нищo - ни идeaли, ни дeлa, ни миcли, кoитo дa нe ca пoрoдeни oт чувcтвa и нe мoгaт дa ce изрaзят чрeз чувcтвoтo..."

Genres: Bulgarian Literature, Science Fiction

496 pages, Paperback

First published March 1, 1985

About the author

Pavel Vezhinov (Bulgarian: Павел Вежинов) (November 9, 1914 – December 2, 1983), born Nikola Delchev Gugov (Bulgarian: Никола Делчев Гугов), was a Bulgarian novelist and scriptwriter, with an interest for social and ethical issues and one of the first Bulgarian authors to use elements of fantasy in his fiction. Vezhinov is best known for his novels The Barrier (Бариерата) (1976) and In the night riding the white horses (Нощем с белите коне)(1975), both later adapted for screen, as well as the screenplay for the Bulgarian film classic Three Reservists (Тримата от запаса)(1971).

Reviews

[Knigoqdec · Rating 5 out of 5]

Никога не свързвам името на Вежинов с научната фантастика или каквото и да е фантастично като цяло. В главата ми стои само споменът за "Нощем с белите коне".
Очевидно не е възможно да продължа с това си заблуждение. Прекрасни примери за класическа фантастика имаме тук, пък ако ще и някои от тях да се сторят на други хора "дъвкани теми". Вежинов просто е изненадващо талантлив за жанра, в който най-малко подозирах, че пише.
С изключение на "В един есенен ден по шосето", където отвореният и твърде несполучлив лично за мен край, проваля цялото усещане, всички други произведения ми харесаха много. Вежинов комбинира фантастиката с темата за човека (колкото и соц, или каквото там, да ви прозвучи това). Човешката душа срещу свръхестественото. И всичко звучи съвсем злободневно, историите не са загубили чара си, както се случва при някои други автори от същата поредица, с които се преборвах с мъка.

За мое улеснение (пък и за чуждо, може би), сборникът включва:
- В една тъмна нощ
- Историята на едно привидение
- В един есенен ден по шосето
- Сините пеперуди
- Белият гущер
- Когато си в лодката
- Бариерата

[Oleg Ivanov · Rating 5 out of 5]

Эксперимент показал, что я могу читать книги на болгарском без особого напряжения. Но имеет место побочный эффект: очень слабая эмоциональная вовлечённость. Видимо, у мозга все силы уходят на интерпретацию непривычного глазу текста.
Слабый эмоциональный отклик - это обидно, потому что Вежинова как раз надо чувствовать, а не только понимать. Хорошо, что "Барьер" я раньше читал на русском.
Пятёрку я ставлю Вежинову, а себе двойку.
Там е работата, че трябва да се науча да разбирам български не само с мозъка си, но и със сърцето си :)

[Гергана Васева · Rating 3 out of 5]

За ,,Белият гущер“, автор- Павел Вежинов
(ревю, мнение)
Ами... Чудя се какво да кажа за ,,Белият гущер“ и как да подредя мислите, които предизвика тази книга у мен...
Добре. Първо ще започна с това, че я прочетох преди броени минути. Книгата определено въздейства, но не мога да определя дали положително или отрицателно. Може би еднакво? Наистина не успявам да си дам отговор...
Историята определено ще остане в съзнанието ми. Нали знаете как често ние, хората, се опитваме да подтиснем дадена емоция?! Гняв, болка, омраза, отчаяние... Все опитваме да изтръгнем някоя от тези отрицателни емоции или поне да живеем въпреки тях. Трябва да призная, че доста съм мислила върху това. Ако премахнем болката, то как бихме познали радостта? Ами отчаянието? Ако успеем да изтласкаме тази на вид отвратителна, отрицателна емоция, то бихме ли могли да познаем примирението? Аз мисля, че не.
Та да се върна към ,,Белият гущер“... Историята е странно осъзната (ако мога така да се изразя), толкова ясна, а същевременно така объркана...
Главният герой, Неси (Анастас) , е експеримент. По-развит от останалите хора, с по-голям обем от познания, но същевременно неспособен на чувства и емоции. Той не успява да предизвика у себе си любов, омраза, отчаяние, болка, дори презрение.
Основното се състои в това, че Неси се опитва да предизвика някакво чувство в себе си. Някак... Странно дори за самия него. По някакъв неосъзнат дори за себе си начин, той се опитва да разбере, да проникне в същността на хората, дори да стане човек.
Главният герой не изпитва нищо нито към околния свят, нито дори към себе си. Може би там се корени самия проблем в твърде естественото пресмятане, извършвано от неговия мозък, а същевременно така нереалното и човешкото, неразбираемото дори за нас, обикновените хора...
,,А отде да знам, че ще събудя звяр у себе си? Нито съм го създавал, нито съм подозирал съществуването му. Просто съм искал да събудя човека в себе си.“
Книгата ме остави със смесени чувства. Научи ме на едно, обаче. На едно единствено нещо, а то е, че трябва да бъда благодарна не само за положителното, което съм способна да изпитвам и чувствам, а и за отрицателното. Че не трябва да забравям, че докато чувствам, аз съществувам и че това е най-важното...

[Lina · Rating 5 out of 5]

"И не забравяй най-простото — когато си в лодката, променят се бреговете, когато си на брега, се движи лодката"...

'Той не знаеше все още най-простата човешка истина — истински красиви са само далечните и непостижими неща."

Павел Вежинов е смазващо добър и някак несправедливо забравен от съвременния читател, струва ми се. Макар "Белият гущер" да е най-въздействащата (и най-тежката), "Когато си в лодката" ми донесе най-голяма читателска радост. Без движение няма съществуване. Човек винаги трябва има цели.

[Моника Василева · Rating 3 out of 5]

Интересна повест, макар и да не съм чела особено много четива от жанра на научната фантастика.

Изграждането на "безчувствения" образ на Неси, стремящ се към това да изпита някакво чувство, определено е нещо ново и интересно за мен (а и доста иновативно за времето си). Предвид факта, че обемът е кратък обаче, нямаше как да се задълбае достатъчно и да се мотивират някои решения на главния герой. Поради тази причина и финалът ми се стори леко претупан.

[Adi · Rating 4 out of 5]

Впечатлена съм от този сборник. С някои от произведенията („В един есенен ден по шосето“, „Сините пеперуди“, „Когато си в лодката“) вече бях запозната от предишните ми срещи с Вежинов. Другите не ги бях чела, но останах доста приятно изненадана от начина, по който авторът стимулира читателите си да помислят и да си направят равносметка, особено чрез повестите си „Белият гущер“ и „Бариерата“.

[Alex Velchev · Rating 4 out of 5]

Един добър сборник с най-интересното от "фантастиката" на Павел Вежинов. Слагам кавички, защото в този том има много различни поджанрове и стилове. "Един есенен ден по шосето" и "Привидението" са закачливи разкази, които бих определил по-скоро като фантастичен реализъм. "Сините пеперуди" са хард научна фантастика, "Когато си в лодката" е съвсем метафизичен и експериментален (малко ми напомни Азимов), а "Белият гущер" и "Бариерата" взимат идеята за фантастичния реализъм и дълбаят много по-дълбоко из дебрите на човешката душа.

От всичко сякаш най ми харесаха разказите "Белият гущер", а за "Бариерата" бях чел доста суперлативи и останах по-скоро разочарован.

В крайна сметка - един от не многото родни соц фантасти, заслужава си да се прочете.

[Bogdan · Rating 4 out of 5]

Не бих казал, че е много научно фантастична. Само "Сини пеперуди" по се вписва в жанра, но точно тя повест не ми хареса.
От кратките разкази "Летен ден по шосето" ми хареса много. Накара ме да се чувствам все едно се намирах в него. Може би "понеделничното" в него е нещото което ме грабна.
От повестите "Белият гущер" и "Бариерата" са много добри. Макар да са леко тъмни и тъжни, мисля че заради това ми и допаднаха.

[March · Rating 4 out of 5]

Белият гущер
Павел Вежинов

The White Lizard
Pavel Vezhinov

I have a confession to make here: Pavel Vezhinov must be one of my most favorite Bulgarian authors, and they are not too many. I am so grateful that I was given his Произшествие на тихата улица (Incident in a Quiet Street [?]) and Следите остават (Traces Remain [?]) as a child – I had a great time with these slightly quaint, slightly old-fashioned, though certainly not, in my opinion, dated, children’s novels, taking place in the panel buildings, on the old rusty bikes with no gears, in the quiet streets of Communist Bulgaria. I realize this is mushy, but nevertheless I admit I like the ambiance of these novels so much; my own childhood was not that much removed from the time in which they were written, and who doesn’t like the inevitable wonder of childhood. And in this cozy atmosphere, the most enticing adventures and mysteries were taking place, all being picked up on and unraveled by a bunch of intrepid kids, who always got to the bottom of all of these extraordinary occurrences. I still remember the title of the first chapter of one of the two books – “A Key Falls from the Sky” – sweet stuff.

As it happens, the book club that I recently joined and about which I already wrote earlier, whose membership has been heavily imbalanced in favor of Bulgarians almost from the start, finally boiled down to there being ONLY Bulgarians a few weeks ago – three of us girls, occasionally joined by the odd “tester,” invariably also a Bulgarian. So this being the case, we’ve sort of naturally drifted toward the idea of assigning a Bulgarian “side read” in addition to our weekly, mostly Western, readings. Moreover, after some discussion among ourselves, we thought, well wouldn’t it be a charm to go back to some of our high school readings? For many reasons, we thought we would see them with new eyes, maybe find new facets about them that we had missed before, maybe appreciate them more or at least in a new way, not to mention that we all hardly even remembered what some of them were about at all, the titles were all that had really stuck. Then, when trying to decide which one to start with, I mentioned I really liked Pavel Vezhinov, and there we were, getting ready to re-tackle this blast from the past by him called В един есенен ден по шосето (On the Road on an Autumn Day[?]).

People around my age should all have had to read this story in high school as part of the general Literature curriculum – yet all I could remember about it was that it was long (and for that reason had been much hated by students, I remembered quite well) and “modern” (gosh, funny, but somehow a dreaded word when we were students..). It was quite the delight rereading this piece. I didn’t remember one bit of it, so it was much like reading it for the first time for me. It was so good – nice, if maybe a bit stiff, dialogue, an unlikely but meaty and well-developed subject, Pavel Vezhinov’s enjoyable storyteller’s style – why did we dislike this story so much when we had to read it as students?!

Since we all liked the story this time around, we decided to continue with stuff by Vezhinov. The White Lizard (I’m going to be referring to the book title by this homemade English translation) was my personal first choice, as I had heard of the title, and I knew that it was one of his most famous works and that it was considered to fall in the sci fi genre – that was already enough to whet my appetite. We agreed that The White Lizard would be it. So there you go – how’s that for a superlong and roundabout introduction :).

The White Lizard tells the story of an unusual boy – from his conception, it was already clear that he was not going to be like the rest of us. Born with a Cesarean something like two months after the due date, it was as if he didn’t want to or wasn’t supposed to, come into the world at all. Once born, Anastas (or Nesi; by the way, couldn’t but make an immediate association with regard to his nickname – like that of the mythical sea monster!) develops with abnormal speed, both physically and mentally. At something like two months old, he is talking, and by the time he’s nine or ten, he’s already in university and has fathered a child (unbeknownst to him). For reasons that become clear later in the novella, and which I am not going to disclose here, because it would be too much of a spoiler, he’s growing superfast into something that’s beyond wunderkind – Nesi is freakishly, scarily precocious.

There is a problem with Nesi’s precociousness, however, and that’s basically its being limited to the physical and the cerebral. Nesi is superintelligent but is incapable of experiencing any feelings – love, compassion, consciousness, and so on. It’s as if Nesi is one huge brain, but no heart. From Nesi’s point of view, at least up to a certain moment, this is in fact the more “natural,” the more efficient state of being, nothing as “superfluous” or inconsistent or illogical as love or feeling obliged or experiencing empathy distracts the mind. Еvents that would normally shake people inside out leave Nesi completely unmoved, all he cares about is his intellectual work, to which he is utterly and unwaveringly devoted.

A chance encounter with a celebrated scholar from abroad, however, is to turn Nesi’s supermind in a direction in which he never thought it would go – it would make him question his own convictions, his “logically arrived at” concept of the inadequacy and redundancy of emotions and “the soul.” But Nesi’s realization is, again, simply a product of the mind, not of an emotional stir of the soul, which it seems Nesi is completely devoid of. The idea that a rich inner life only makes a human being greater is something that Nesi concludes by way of logical thinking, of being his usual, calculating self. Having made this discovery, however, Nesi embarks on a journey to “improve” himself, as it were, by unearthing, or perhaps connecting to, his emotional side. As his mission of trying to awaken something “human” inside himself fails to give any results time and again, Nesi ends up going to horrendous extremes. Interweaved with the main narrative are bits and pieces from some other, almost alternative time and place, something kind of like the prehistory of Nesi and of all humankind, something from previous epochs encoded in his DNA that does seem to suggest that there is a seed of humanity in him, ever so rarely glimpsing from across the eons and hinting at the possibility of Nesi being able of experiencing human emotions. The “prehistoric” part I have to admit I liked perhaps the least, I didn’t quite get it either. It felt a bit contrived, a bit half-baked, a bit too straightforwardly nature-over-nurture for me.

What Nesi goes through in order to connect to his humanity and how this difficult mission ends is something that everyone should read for themselves. The themes are quite gripping though, and the novella gives a lot of food for thought and discussion.

I was left with the feeling that The White Lizard would perhaps have worked even better had it been a full-length novel rather than a novella. There is plenty of substance, potential, and room in this work for Vezhinov to unfurl it to its deserving, in my opinion at least, scope, to dig even deeper, to develop the characters better, to make this awesome, grueling, ominous journey even grander and broader as well as unfolding at a more manageable, what I would see as fittingly slower, pace.

[Slavena Langerholc · Rating 5 out of 5]

Philosophically and literary perfect! This novella raised questions in the 70s that are not only as but even frighteningly more relevant today. It explores the essence of being human and the fate of the human race through allegory and a lot of philosophical references. However, the exquisite language together with the sci-fi elements applied ensure that the work remains in the fictional genre, far from the dryness of the philosophical essay.

[Tamara Nesterchuk · Rating 2 out of 5]

Безбарвна книга. Суха оповідь, далека від світу емоцій і не надто захопливий сюжет; важко назвати це художньою літературою.

[sashi · Rating 4 out of 5]

възхитена съм вежинов…имаш талант

[Stamen Stoev · Rating 4 out of 5]

Не мога да преценя дали е фантастика, но е фантастична! Не можеш да останеш равнодушен. Кара те да мислиш, да съпреживяваш, да се наслаждаваш. Душевно издевателство, което всеки трябва да си причини.

[Dana · Rating 5 out of 5]

great story.

[Vel · Rating 4 out of 5]

"Бариерата", разбира се, е далеч, далеч над останалото в сборника.