What do you think?
Rate this book
Емине
"... това е история,в която можеш да огледаш себе си,написана на език,който да припознаеш,със запомнящи се образи,които да заобичаш,за да се върнеш обратно и да я прочетеш още веднъж,както се препрочитат любими книги. Важен за българската литература роман. "
Силвия Чолева, Литературен вестник
"... Първият роман на Теодора Димова ,досега известна единствено като авторка на пиеси,още на пръв поглед обещава да бъде събите в най-новата ни литература. "
Милена Кирова,
в-к КУЛТУРА
"... ЕМИНЕ има зрял романов стил. Неговата аналитична вглъбеност,лиризъм и патос отправят съм едно женско Аз,което мъчително узнава същността си на фатална жена /или по-точно на жена-фатум/ обречена да пресича времена, пространства, мъже... Това е книга за неведомото у нас, за чупливостта и устойчивостта ни. Книга за раздвояването, чрез което постигаме единството си. "
Пламен Антов, в-к КАПИТАЛ
"... В ЕМИНЕ потокът от увереност в измисления свят и от съмнения към ставащото наоколо се оттича в сякаш безкрайни изречения, с ритъма на вдишването и издишването,съсредоточено,внимателно и деликатно,като че ли избягвайки да стигне точката,за де не прекъсне някакъв живот. "
в-к "Стандарт"
"Яна Илинда - така Теодора Димова е кръстила героинята на дебютния си роман ЕМИНЕ. Ако повториш името няколко пъти,мелодията му отначало ще те замае, а после ще те успокои,все едно,че изричаш мантра. Точно така действа всяка прелистена страница от книгата на Димова. Увлича те все повече и повече,докато стигнеш задъхан до последния лист.... "
Елена Кръстева, в-к МОНИТОР
"Според книгоразпространителите ЕМИНЕ е хитово заглавие на пазара. В този факт няма нищо учудващо,защото Теодора Димова е вече утвърдено име в българската драматургия. "
в-к ДНЕВНИК
"Чуйте тези имена: Яна Илинда,Силян,Мина... И това стига,за да усетим специфичната езическо - православна мистика на ЕМИНЕ,първият роман на Теодора Димова. Наложила се като драматург /Игрила, Стопър и др/ авторката обяснява,че романът й е нереализирана пиеса,която упорито търсела своята форма. Вероятно екстремната чувствителност на героите не е могла да се затвори в диалози ирамки; преляла е в нагнетения,увличащ поток на съзнанието в ЕМИНЕ. "
Биляна Курташева, сп. ЕГОИСТ
Силвия Чолева, Литературен вестник
"... Първият роман на Теодора Димова ,досега известна единствено като авторка на пиеси,още на пръв поглед обещава да бъде събите в най-новата ни литература. "
Милена Кирова,
в-к КУЛТУРА
"... ЕМИНЕ има зрял романов стил. Неговата аналитична вглъбеност,лиризъм и патос отправят съм едно женско Аз,което мъчително узнава същността си на фатална жена /или по-точно на жена-фатум/ обречена да пресича времена, пространства, мъже... Това е книга за неведомото у нас, за чупливостта и устойчивостта ни. Книга за раздвояването, чрез което постигаме единството си. "
Пламен Антов, в-к КАПИТАЛ
"... В ЕМИНЕ потокът от увереност в измисления свят и от съмнения към ставащото наоколо се оттича в сякаш безкрайни изречения, с ритъма на вдишването и издишването,съсредоточено,внимателно и деликатно,като че ли избягвайки да стигне точката,за де не прекъсне някакъв живот. "
в-к "Стандарт"
"Яна Илинда - така Теодора Димова е кръстила героинята на дебютния си роман ЕМИНЕ. Ако повториш името няколко пъти,мелодията му отначало ще те замае, а после ще те успокои,все едно,че изричаш мантра. Точно така действа всяка прелистена страница от книгата на Димова. Увлича те все повече и повече,докато стигнеш задъхан до последния лист.... "
Елена Кръстева, в-к МОНИТОР
"Според книгоразпространителите ЕМИНЕ е хитово заглавие на пазара. В този факт няма нищо учудващо,защото Теодора Димова е вече утвърдено име в българската драматургия. "
в-к ДНЕВНИК
"Чуйте тези имена: Яна Илинда,Силян,Мина... И това стига,за да усетим специфичната езическо - православна мистика на ЕМИНЕ,първият роман на Теодора Димова. Наложила се като драматург /Игрила, Стопър и др/ авторката обяснява,че романът й е нереализирана пиеса,която упорито търсела своята форма. Вероятно екстремната чувствителност на героите не е могла да се затвори в диалози ирамки; преляла е в нагнетения,увличащ поток на съзнанието в ЕМИНЕ. "
Биляна Курташева, сп. ЕГОИСТ
- GenresBulgarian Literature
192 pages, Paperback
First published January 1, 2001
2 people are currently reading
113 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 13 of 13 reviews
June 23, 2011
За пореден път зашеметена и останала без дъх. Пътешествие до всички нива на съзнанието, дълбоко, пронизващо, понякога плашещо. Частички от всяка книга на Теодора Димова остават в мен като образи, като чувство, като усещане. Тя пише книгите си така, както аз ги запомням и разказвам - като сън, като нещо връхлетяло те и загнездило се някъде в душата ти завинаги.
September 2, 2018
Сякаш цялата книга беше едно изречение и се изниза като приказка на един дъх, която, като я четеш, преминава през цялото ти тяло, и душа, и оставя следата си! Беше почти болезнено да я чета, но и неумолимо неотложно. Някой ден, когато съм готова отново да преживея Яна Илинда, ще я прочета отново.
September 22, 2018
Много странна книга.
May 29, 2015
Странна. Много странна книга. Три звезди заради безкрайно талантливата Теодора Димова, за красивия й, поетичен стил, за странностите в норма, за рамката на романа и определено интересния сюжет. Обаче.
Имаше доста неща, които не ми харесаха и които доста ме объркаха.
Така първо. За втори път се сблъсквам с Т. Димова, като първият беше "Майките" (тотален шедьовър и любима книга) и бях запозната с нейния стил "поток на мисълта". В "Майките" ми хареса. Имаше смисъл. Вписваше се с историята. Допринасяше за нея. Тук малко се двуумя. Не смятам, че трябваше целия роман да е в такъв стил. "Потокът на мисълта" би бил подходящ за измисления свят на Яна Илинда или за онези "вън от реалното" части на сюжета. Но не смятам, че на реалните събития подхождаше особено. Главно, защото се губех много често. Липсата на пунктуация в "Майките" не ми пречеше, не ме объркваше, затова смятам, че този подход не е за всяка книга.
Второ, героинята на Яна Илинда. Имам смесени чувства относно нея. Името - гениално. Описанието - изключително. Харесва ми как е почти идоализирана. Хареса ми заигравката с идеята, че не всяка жена трябва да бъде майка. Много силен аспект. Хареса ми и идеята, как неимотичта обезличава човека. И това, че не трябва да си честен, за да имаш пари. Доста силен мотив, по мое мнение. Но все пак нещо в нея не спираше да ме дразни. Дали нейното безхаберие, дали липсата й на отговорност, но определено не ми е любимка. Все пак обаче ми беше итнересно да видя какво ще се случи с нея.
Като цяло книгата е добра. Доста особено и определено не за всеки. Три звезди, защото беше много хаотична, лично за моето подредено съзнание за един сюжет. Успяваш в генерализация да проследиш кое след кое и защо следва, но в детайлите много се губих.
Имаше доста неща, които не ми харесаха и които доста ме объркаха.
Така първо. За втори път се сблъсквам с Т. Димова, като първият беше "Майките" (тотален шедьовър и любима книга) и бях запозната с нейния стил "поток на мисълта". В "Майките" ми хареса. Имаше смисъл. Вписваше се с историята. Допринасяше за нея. Тук малко се двуумя. Не смятам, че трябваше целия роман да е в такъв стил. "Потокът на мисълта" би бил подходящ за измисления свят на Яна Илинда или за онези "вън от реалното" части на сюжета. Но не смятам, че на реалните събития подхождаше особено. Главно, защото се губех много често. Липсата на пунктуация в "Майките" не ми пречеше, не ме объркваше, затова смятам, че този подход не е за всяка книга.
Второ, героинята на Яна Илинда. Имам смесени чувства относно нея. Името - гениално. Описанието - изключително. Харесва ми как е почти идоализирана. Хареса ми заигравката с идеята, че не всяка жена трябва да бъде майка. Много силен аспект. Хареса ми и идеята, как неимотичта обезличава човека. И това, че не трябва да си честен, за да имаш пари. Доста силен мотив, по мое мнение. Но все пак нещо в нея не спираше да ме дразни. Дали нейното безхаберие, дали липсата й на отговорност, но определено не ми е любимка. Все пак обаче ми беше итнересно да видя какво ще се случи с нея.
Като цяло книгата е добра. Доста особено и определено не за всеки. Три звезди, защото беше много хаотична, лично за моето подредено съзнание за един сюжет. Успяваш в генерализация да проследиш кое след кое и защо следва, но в детайлите много се губих.
February 1, 2014
Не ми хареса. Нито стила на авторката, нито образите, които е изградила. Твърде истерична, твърде драматизираща, като лош български филм, пълен с гадости, които не знаеш откъде са ти дошли... Много тежки конструкции на изреченията. Сякаш в опита си да покаже емоционалност, авторката минава границата на нормалността... Точно като Яна Илинда, шизофренично крайна... Има противопоставяне твърде голямо между света на мутрите и този на дивия селски живот... Те нямат допирни точки, а авторката се опитва да намери - и чрез Яна Илинда, и чрез Стрелеца... Всичките й образи са такива. Прекалената им комплексност ги претоварва и ги прави никакви...
Давам две звезди, тъй като не е тотално бездарно, напротив, дори може да се каже, че авторката има талант, но начина, по който го експлоатира, лично мен не ме провокира да посегна към нейна книга пак... И все пак, за да е честно, 2 звезди от мен.
Давам две звезди, тъй като не е тотално бездарно, напротив, дори може да се каже, че авторката има талант, но начина, по който го експлоатира, лично мен не ме провокира да посегна към нейна книга пак... И все пак, за да е честно, 2 звезди от мен.
July 31, 2011
Не скривам пристрастието си към този роман. Не само защото вътре става дума за неща, които дълбоко са ме засягали и ме засягат, но и заради невероятния сгъстен начин на писане на Теодора, който не те оставя на спокойствие, докато не прочетеш романа докрай. А след това продължаваш да искаш още. Книга, която, сигурна съм, ще засяга тепърва много хора.
Всъщност това е история, в която можеш да огледаш себе си, написана на език, който да припознаеш, със запомнящи се образи, които да заобичаш, за да се върнеш обратно и да я прочетеш още веднъж, както се препрочитат любими книги. Важен за българската литература роман.
Това е моят роман.
Всъщност това е история, в която можеш да огледаш себе си, написана на език, който да припознаеш, със запомнящи се образи, които да заобичаш, за да се върнеш обратно и да я прочетеш още веднъж, както се препрочитат любими книги. Важен за българската литература роман.
Това е моят роман.
October 29, 2011
Подарете точка… “Емине” на Теодора Димова
http://www.knigolandia.info/2010/12/b...
Мъжете не бива да четат женски книги. Точка. Още по-малко драматични и сърцераздирателни. Точка. И такива, в които точката е враг, а повествованието тече през безброй запетайки. Точка. Уморява, дявол да го вземе.
“Емине” ми бе препоръчана горещо от възможно най-задължаващия за четене източник – Настя (тук е нейното проникновено излияние – внимание, само за жени!).
Дами, не ме убивайте, не съм достоен до Орфей да се наредя. Просто такава литература трябва да се продава с етикет и да се позволява да се купува от мъже само за подарък на половинките им.
http://www.knigolandia.info/2010/12/b...
Мъжете не бива да четат женски книги. Точка. Още по-малко драматични и сърцераздирателни. Точка. И такива, в които точката е враг, а повествованието тече през безброй запетайки. Точка. Уморява, дявол да го вземе.
“Емине” ми бе препоръчана горещо от възможно най-задължаващия за четене източник – Настя (тук е нейното проникновено излияние – внимание, само за жени!).
Дами, не ме убивайте, не съм достоен до Орфей да се наредя. Просто такава литература трябва да се продава с етикет и да се позволява да се купува от мъже само за подарък на половинките им.
August 13, 2013
Това е първото ревю,което пиша тук..така,че ще си кажа каквото имам да казвам кратко и ясно...
Книгата ми хареса..Историята е интригуваща,странна,разбъркана..В началото ми беше малко трудно да проследя точно какво се случва и на кого..и изобщо да разбера коя по дяволите е Емине..но със всяка страница ме увличаше все повече и повече и именно стила на писане ме доведе до края на книгата..
пп.Взех "Емине" и "Адриана" от една от многото библиотеки във Виена...учудиха ме, но и ме спечелиха (от виенската библиотека) с това, че имат цели два рафта с интересни български книжки ! (:
Книгата ми хареса..Историята е интригуваща,странна,разбъркана..В началото ми беше малко трудно да проследя точно какво се случва и на кого..и изобщо да разбера коя по дяволите е Емине..но със всяка страница ме увличаше все повече и повече и именно стила на писане ме доведе до края на книгата..
пп.Взех "Емине" и "Адриана" от една от многото библиотеки във Виена...учудиха ме, но и ме спечелиха (от виенската библиотека) с това, че имат цели два рафта с интересни български книжки ! (:
March 20, 2016
Не можех да дишам. Сърцето ми биеше лудо. Сега е разбито. По-силно от обикновено. Все още ми е трудно да дишам и ми е тежко. Чувствам се така сякаш милиони пеперуди са пърхали из стомаха ми. Или е защото съм болна. Или е защото прекалих със сладкото. Или е защото Теодора Димова влезе под кожата ми. Тя умее да поставя читателя на първия ред на своя театър. А някои дори се качват на сцената, обличат чужди дрехи и нахлузват чужди емоции. Пиесата започва и свършва на един дъх. А после трябва време, за да се опомним. Да се отърсим от Емине и нейния двойствен живот. Нашия двойствен живот.
December 22, 2016
Хаосът в женската глава, целият поток от мисли, съмнения, страхове, тази буря от емоции, придружена от чувство за вина. Драматизмът и нещастието сякаш са си в реда на нещата. Замисълът, идеите, образите и сюжетът са интригуващи, но стилът буквално ме измъчи. Този низ от емоции, спомени, събития, асоциации, фантазии - всичко в безкрайно дълги изречения, много, много ме напрегна и не ми позволи да се насладя напълно на книгата. Одобрявам, когато писател изгради свой собствен и отличаващ се от масата стил, просто този явно не е подходящ за мен като читател.
July 13, 2016
Това ми беше втора среща с авторката и отново успя да ми влезе под кожата. Честно казано магическият реализъм не е моя жанр, нито писането в този експресивен (?) стил ми харесва и въпреки това много ми допадна книгата.
"Майките"обаче ми беше някак по-завършена и смислена. Усеща се, че 'Емине' е по-ранна творба.
"Майките"обаче ми беше някак по-завършена и смислена. Усеща се, че 'Емине' е по-ранна творба.
July 3, 2017
За мен лично книгата се оказа изключително трудна и мъчна за четене. С тези дълги изречения и тази свръх-емоционалност, която не те пуска през цялото време. Изключително напрягаща ми дойде-не в добрия смисъл, въпреки че сигурно за много читатели това е и търсения ефект.
July 4, 2016
Различна, трудна, завладяваща..дори объркваща. С една дума - Жена.
Displaying 1 - 13 of 13 reviews