Авторката дава своята трактовка на вечния въпрос за даването и получаването, за парадоска от даването на себе си и даването на другите.
Текстът е организиран в четири части по четири глави във всяка, като след всяка глава има обобщени въпроси и идеи за самоанализ и по-нататъшна работа. Тезите на авторката, свързани с нужди, автентичност, граници, себеизразяване, баланс са представени през кратко предлагане на основната идея, последвано от лична история, през която читателят може да се свърже с конкретен опит, след което има някакъв пример от различни митологии, духовни практики, древни мъдрости - някакъв колективен опит, който обобщава тази идея и накрая главата завършва с конкретни насоки как да се подходи в дадения аспект.
Смятам, че книгата е подходяща за хора, които тепърва започват да четат литература за личностно развитие и не желаят да се ангажират с конкретни данни, изследвания, емпиричен опит - защото в книгата няма такива; както и ако читателят умишлено търси избягване на терминология и научен прочит, защото книгата е написана в стил "популярна психология и себеразвитие". Това е едно от нещата, които не ми допадна, тъй като така идеите стоят повече като общи приказки, без научна обосновка. Друго нещо, което определено не е по мой вкус е корицата - като дизайн и цветове смятам, че олекотяват излишно инак една много сериозна тема.
Бих я препоръчала като леко и неангажиращо четиво, в което може да се открият любопитни древни мъдрости и което би могло да провокира по-нататъшен интерес по темата.