Всичко, което се случва в развоя на сюжета - пречупените съдби на героите, наранената им психика, моралния релативизъм и идейния фанатизъм, подлостта и кариеризма, социалната и политическата пропаст между управниците и народа, недоверието и подозрителността, греховете на миналото и сегашните извращения – това са гнилите и лъжливите основи на Покрива. Той просто няма как да не падне, защото в основите му е за¬ложена антихуманната утопия. Гигантският Покрив, който би трябвало да изразява триумфа на системата, става емблема на нейната неминуема гибел. Може ли да се каже, че тази книга днес не е актуална? Обяснимо е, че романът, предрекъл неизбежното сриване на тоталитарния свят, не е бил допустим в тогавашните условия. В началото на 60-те години буренът на тоталиризма е задушил напълно цветовете на демокрацията, съветският империализъм е подавил националния дух, а мракобесието стъпква всеки кълн на съвестта. Но се намира един писател, който има смелостта и куража да оповести, че хората на словото и духа могат и са длъжни да променят историята. Като изричат истината и си заложат непокорната глава, дори като обещаят живота си на Свободата. Георги Марков следва светещите стъпки, врязяни в отечествената мартирология, той приживе е влязъл във възрожденската будителска традиция. Но колцина днес следват примера на великите синове на нацията? Поради което не само прословутият покрив край Перник, цялата страна е в руини и скоро няма да се вдигне изпод отломъците на апатията и отчаянието.
Georgi Ivanov Markov (Bulgarian: Георги Иванов Марков; March 1, 1929 – September 11, 1978) was a Bulgarian dissident writer.
Markov originally worked as a novelist and playwright in his native country, then governed by a communist regime under chairman Todor Zhivkov, until his defection from Bulgaria in 1969. After relocating to the West, he worked as a broadcaster and journalist for the BBC World Service, the US-funded Radio Free Europe, and Germany's Deutsche Welle. Markov used such forums to conduct a campaign of sarcastic criticism against the incumbent Bulgarian regime. As a result of this, it has been speculated that the Bulgarian government may have decided to silence him, and may have asked the KGB for help.[1] He died as a result of an incident on a London street when a micro-engineered pellet containing ricin was fired into his leg via an umbrella wielded by someone associated with the Bulgarian secret police. Георги Иванов Марков е български писател и дисидент във времето на Народна република България. Роден е през 1929 г. в София и е убит при покушение на 11 септември 1978 в Лондон по поръчка на българската Държавна сигурност.
Книгата си е тежка и тромава. А щом става дума за страховитите часове след една ужасна трагедия, няма как и да бъде друга.
Препоръчително четиво за велики оптимизатори на строителни обекти, готови да спестят нещо винаги, без да си дават сметка за недостатъците на решението или за празнините в знанията си. Още по-препоръчително за поддръжниците на „онзи“ строй и митовете за кариерното израстване, организацията, реда и геройски изпълнените графици.
Поразително добър роман е написал Георги Марков. Ако можеше, щях съвсем убедено да му дам 6 звезди. След като прочетох „Репортажите“, ми беше ясно, че това е автор от европейска и световна величина. Огромен писателски талант има този човек, но не само. Смелост, граничеща с дързост и безразсъдство. Наивност? Да напишеш такъв роман и да го предложиш за публикуване в началото на 60-те! Естествено, че ще му го върнат. Не за доработване, както е при Димов. Директен отказ. Романът няма да се печата и точка. Същата съдба очаква и сценария за филм, който по-късно Марков пише, опитвайки се да изкара на бял свят историята под друга форма. Не историята обаче интересува Марков. Нея всички я знаят. Производствена авария, отнела човешки животи. Случва се. Дребна спънка по пътя към светлото бъдеще. Марков използва историята като фон на епична битка между повярвалите в светлото бъдеще и реалистите. Позицията му е съвсем ясна. Излага я и пред писателския съюз. Народът не вярва на празни приказки. Той иска да има хляб на масата, иска обикновени неща – пари, лично и семейно щастие. Далечен е той на високите идеи, които му приписва и изисква от него комунистическата партия. Именно затова е спрян и романът. Защото е бомба с часовников механизъм. Да, след епохата на сталинизма социалистическото общество ще направи своята равносметка, ще признае грешките, ще се очисти, но ще продължи напред към светлото бъдеще по нов начин, който все пак си остава комунистически. Не е дошло времето за този анализ и тази откровеност, които Марков е заложил в романа. Новото издание на „Сиела“ е по последната редакция на ръкописа, осъществена вече след като Марков напуска завинаги пределите на народната република. Предполага се, че вече е имал свободата да редактира по такъв начин, че да изложи идеите си възможно най-свободно. Интересно би било да се прочете и първата версия, онази, която от „Народна младеж“ са му отказали да печатат навремето. Колкото и мека и щадяща режима да е била, едва ли се е отличавала кой знае колко много от онова, което прочетох. А то е разтърсващо. Увлекателно като първокласен криминален роман. Не те оставя да си вземеш дъх. Иска да го прочетеш веднага и докрай. Героите наистина не търпят развитие, защото такъв е бил замисълът на автора – кръвта вода не става. Който е бил зъл преди, е обречен да бъде зъл и сега, и утре, и до края на дните си. Неговите постъпки са предопределени. Предателят е осъден да изпълни своята карма. Кръвта на предателството е не само в собствените му вени, но и в тези на поколенията преди него. Ще бъде и у децата му, ако той самият не направи нещо, за да спре това, ако не омеси кръвта си с кръв на герои, така че идните поколения да бъдат по-малко предатели. За да се разбере тази книга, необходимо е човек поне малко да е живял в онзи строй или пък да има особен афинитет към него, да е слушал, да е чел, да има богато въображение. Всички образи в романа са напълно достоверни. Те са синтез, сборен пункт на времената. Минало, настояще, бъдеще – всичко се слива в едно. Често пъти за читателя остава неясно дали дадени думи и мисли на героя са от неговото минало, или се изричат и мислят в момента на действието. Дотолкова Марков е оплел различните времена, но такъв е бил замисълът му. Да покаже, че човешката същност е неизменна. Човек се ражда герой или фанатик и всяко едно негово действие е героично или фанатично, независимо дали се е случило преди тридесет години, или се случва сега. Дори една огромна човешка трагедия не е в състояние да разтърси вече формирания човешки характер, така че да го промени из основи, да го тласне по нов път. Напротив, човекът просто трябва да открие начин, по който да адаптира случилото се към иначе неизменните си житейски позиции. Дори мисълта за собствената гибел не е в състояние да накара сладострастника да извърши нещо достойно и героично. В последните си мигове, с ясното съзнание, че си отива, той ще се отдаде на страстта към живота. Фанатикът ще ги посвети на фанатизма си, страхливецът ще избяга, сервилният ще превие още по-ниско гръб. Предателят ще търси възможност за предателство, за да отърве кожата, да му се размине и този път. Реалистът пък ще остане реалист докрай, а героят ще извърши нещо героично – не защото трябва, а защото той на друго не е способен. Не само характерите обаче са синтез на времената в композиционния замисъл на романа. Марков борави съвсем свободно и с графичното оформяне на реплики и мисли до такава степен, че читателят често пъти не е сигурен дали мислите са изказани на глас, дали казаните думи не са всъщност мисли. В една епоха, в която имаше такова ясно разграничение между двете – хората мислеха едно, а устите им изричаха друго. Марков наистина се е опитал да пише новаторски и май е успял. Наистина е елиминирал от описанието всичко, което не му върши работа. Фиксирал се е върху вътрешния свят на героите си, начина, по който всеки от тях преживява случващото се. „Покривът“ е от онези книги, които те приканват да ги прочетеш отново още след прочитането на последната страница. В едно по-духовно време, отърсили се от елементарното „това не си струва да се чете, защото е писано през комунизма“, романът спокойно би могъл да намери място в учебните програми на средните училища, защото не стои по-ниско от такива произведения като „Железният светилник“ и „Тютюн“. Първокласен литературен стил, завладяваща история, силен сблъсък на ярки характери, интересен избор на композиционна форма. Макар и закъснял, макар и извън времето си, макар недостигнал до аудиторията, за която е бил предназначен, този роман трябва да се чете.
Задължително четиво за всички тъпанари на ръководни длъжности в производствения сектор, които продължават да живеят в червените времена, без да осъзнават, че на нищожна част от работниците им РЕАЛНО им пука за производството. Повечето хора се хващат на такава работа с цел да сложат храна на масата вкъщи, да облекат децата, да попътуват и да видят свят.
Никой не се жертва вече. Ама то и не трябва! За какво да се жертваш, човече? Да изкараш 10 кг. повече картофи, които партията да вземе ли, какво? Как ще ти бъде полезна брошката, която ще ти дадат за презипълнение на нормата? Как ще те топли мисълта за преизпълнение на нормата, когато лежиш потрошен от физически травми и емоционално изтощен, неспособен да обърнеш внимание на нищо друго в личния си живот?
Отговорите на тези въпроси спелуват категоричния провал на червената система и нейната неадекватност в модерните времена. В ретроспекция, няма как да е различна съдбата на Г. Марков. Този човек е виждал ясно в едно сляпо общество.
По-точно не сляпо, а насилствено ослепено. Като самуиловите воини ослепено. Трагизмът в българската история се крие в желанието на слепите да убият и отрекат виждащите.
"ПОКРИВЪТ" от Георги Марков Георги Марков се е опрял в романа си върху действителен случай - падането на покрива на цех в металургичния завод "Ленин" в Перник през 1959 година. Изборът на действителна трагедия за основа на романа не е само за гаранция за достоверността на историята. Сама по себе си случилата се в живота трагедия има обобщаващ символен смисъл за сгромолясването на една идеологическа конструкция. Защото Покривът е смислово богат образ не само чрез материалната си тежест, а чрез символните си значения. В романа на Георги Марков трудовата злополука не е просто израз за типичното за социализма форсиране на човешките сили в името не на производството, а на идеологията и превръщането дори на производствените проблеми в идеологически.
Така българският Джордж Оруел пресъздава не антиутопията, а смразяващата реалност на комунистическия строй.
Романът е забранен за издаване през 1964г., няма как да излезе и до 1989г. Но от 1989г. изминават две десетилетия, преди "Покривът" да бъде публикуван през 2007 година.
Книга, която представя човешката душа под различни ъгли по време на един от най-големите строителни инциденти при комунизма. В “Покривът” идеално се вижда как един тоталитарен режим изкривява мисленето на мнозинството от хората и всъщност колко пагубен е такъв режим за нравствените устои на населението.
„Ако продължаваме да мислим, че каскетите правят класата и по-лошо може да стане!“
Решението да се строи комбинат край малък планински град изцяло променя живота в него. Мястото се оживява, прииждат бригади от външни хора, местните успяват да се хванат на по-добре платена работа на строежа. Възможността за добри заплати и сигурност в бъдещия комбинат дават надежда за по-добър живот на местните.
Основният цех е пред завършване, последни дейности по покрива, долу от единия край са започнали отдавна да монтират машините и оборудването. Поставят последната ферма, още малко усилия. Готово! Време е за празнуване. Музиката бумти, възторжени строителни работници са се накачили по покрива за снимки. Предстои незабравима нощ с веселие и празненства. Планът е изпълнен за рекордно кратки срокове...
Георги Марков е невероятен. Много добре е описал духа на времето. Как некадърниците се подмазват, за да се издигат, тъй като те друг начин не знаят и не могат. Как други гледат да се спасят от последствия на решения, които, уж, взели заради партията. Учудващо е, че се е пробвал да пусне романа за издаване. Не е учудващо, че е спрян и не е издаден до преди 15 години.
Много объркано ми дойде повествованието - на моменти неясно посланието на автора, образите бяха неразгърнати и плоски, действието на места някак нелогично - а, бе, губеше ми се цялостната идея зад сюжета, не знам...може и в мен да е бил проблемът...