Розов храст и сладко от смокини

by Красимира Кубарелова

Тя е чувствителна, открита, непринудена и склонна към самоирония. Морско момиче на средна възраст.
Изоставена от съпруга си заради по–млада жена, тя се грижи за сина си. Предадена, но горда, преодолява унинието и самосъжалението. И отново се надява. Да изживее пак любовта, този път – истинската. Чудото се случва, съдбата я среща с Мърчо - улегнал мъж, важна персона в българската икономика.
Ще си припомнят ли позакръглените им тела как да се обичат? Ще си простят ли преживяното и премълчаното?
Има ли възраст за любовта?

Genres: Bulgarian Literature

128 pages, Paperback

First published January 1, 2008

About the author

Красимира Кубарелова е родена през 1958 г. във Варна.

Ако има прераждане би искала пак и пак да се роди и да живее в този град. Влюбена е в този град.

Книгите ѝ са обяснение в любов към българката, която може и заслужава да е героиня на роман. Приличат на романи за жени, но е хубаво да се четат от мъже, за да разберат най- накрая какво всъщност искаме ние от тях.

Reviews

[Toni]

Книгата наистина не е шедьовър, но пък се чете толкова бързо и с толкова малко усилия, че си заслужава отделеното време.
Четивна, на моменти смешна история, в други леко тъжна без особено задълбочаване.
Просто приятно бързо четиво за "между другото".

[Nevena Bogdanova]

Една съвсем реалистична история, разказана все едно от приятелка на кафе. Мога да напиша много неща, че е български чиклит, че така добре изразява чувства и мисли, но ще кажа основното - тази книга от първата до последната буква е ИСТИНСКА.

[Искра]

Корицата е в пъти по-добра от вътрешността.

Не разбирам идеята. Да, трябва да има дълбок смисъл, да, доядоха ми се смокини. Нищо друго. Липсата на разделение на глави ме изнерви. Смяната на сцените, липсата на последователност.

Абе, не ми хареса. Не исках поучителна история за живота с клишета и български привкус.

Лошото е, че искам да пробвам и Верчето, но не знам дали няма да ми дойде още по-зле от тази.

[Светослава Димитрова]

Една книжка, която с лекота ти разказва живота. Хубавите и лошите му страни. Несъвършенства, които ти стават симпатични. Люлее те и ти говори ли, говори, а ти искаш да слушаш още, защото винаги има вяра, надежда и любов.
" Снощи сънувах, че съм луковица на лале. Бях под земята на тъмно и студено, но усещах какво става горе - над повърхността. Там валеше сняг, духаше вятър, слънце изсушаваше земята след дъжд. Изведнъж разбрах, че ми е дошло времето за растеж. Слънцето ме изтегли нагоре и почувствах, че всеки момент ще разцъфна. "

[Ana Apostolova-Mlazeva]

Чете се бързо, не само защото е кратка, но и защото историята е разказана без прекъсване. Една случка се прелива в друга без възможност да се вглъбиш. Няма никаква времева линия, няма разделения на глави - просто започва и след хаотични истории - свършва.

[Dayana Kirilova]

Наистина лека книга, чете се много бързо, струва ти се чак на един дъх. Вероятно това усещане се дължи и на това, че няма особено разделени глави :D

[Milica Raykova]

Не е шедьовър, но ми хареса. Приятна за четене, за нещата от живота.

[Sara]

Лека, човечна и сладка.

[Ana Bogdanova]

3.5 ⭐️ единственото, което не ми хареса беше липсата на разделение на глави; приятно четиво с моменти, на които можеш и да плачеш, и да се смееш :)

[Красимира]

Не особено претенциозна "женска" книга в стила на Бриждит Джоунс, но с десетина години по-възрастна героиня, този път разведена. Чете се леко и на места е забавна. Не е кой знае какво задълбочено четиво, но авторката има приятен стил.

[Ангѣлъ]

Няма начин да прочета нещо, в което има герой Мърчо, който не е котарак :D