What do you think?
Rate this book
Близо до бебето
"Близо до бебето" е по-различна книга за родители - в нея няма напътствия от специалисти, а само търсенията на една обикновена майка, която се опитва да се вслушва в тялото си, в децата си и в природата, както и в споделения на опит на родители от различни култури и поколения.
144 pages, Paperback
First published January 1, 2008
7 people are currently reading
102 people want to read
About the author
Василена Доткова
1 book2 followersКазвам се Василена, на 34 съм, израснах във Варна, учих и работих в София, а в момента живея със семейството си в Стокхолм. Занимавам се активно с отглеждането на сина ми Георги и дъщеря ми Анастасия. Вълнувам се от мястото на децата в обществото, положението и правата им. Възприемам общуването с моите деца като уникална възможност да науча важни неща за хората изобщо и особено за себе си и собствената си история. Вярвам, че преосмислянето на отношението към децата е необходимо и здравословно за демократизирането на едно посттоталитарно общество. Интересувам се също от феминизъм, политика, екология, човешки права и добра храна. И още неща, за които все не ми остава време.
(http://www.blizodobebeto.com/za_men/)
(http://www.blizodobebeto.com/za_men/)
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 11 of 11 reviews
May 18, 2021
Може би към времето на написването си книгата е била актуална, сега всички книги за майчинството, които четох, са в същия дух - еко-меко-максимално натурално отглеждане и грижи за бебето, спане в родителското легло, избягване на екраните като забавачка, бременността без стрес, натурално раждане, кърмене, бебеносене, да не се ползват пластмаси и т.н. Една умора ме обхваща от тези книги, някак маниашки в крайността си колко всичко трябва да е перфектно. Нищо не е перфектно, бременността, раждането и отглеждането на новата тиква също, и никога не е било, нито пък някъде из дивите племена без достъп до цивилизация е. Не знам колко са мъдри племената, но съм благодарна, че не ми се налага да раждам вкъщи, "на спокойствие"...
December 4, 2021
Ако се абстрахираме от абсурдно звучащата "екологична" нишка, убеждаваща ни, че е много хубаво да перем наакани пелени, за да "спасим планетата", книгата е пълна с добри и съвсем логични съвети за бременност и кърмене.
Учудващо, но много хора продължават да си мислят, че природата не знае какво прави и примерно изкуствената кърма е по-здравословна (или поне също толкова здравословна) от майчиното мляко (?!?), а да те сцепят като диня е по-добре, отколкото да родиш по нормалния начин.
За всички майки, постоянно бомбардирани с какви ли не противоречиви съвети от роднини, баби, стринки, приятелки, доктори и т.н. книгата вкарва малко здрав разум в цялото информационно цунами и дава един трезв поглед върху това защо бременността, раждането и кърменето НЕ СА най-страшния и опасен период от живота йм.
Учудващо, но много хора продължават да си мислят, че природата не знае какво прави и примерно изкуствената кърма е по-здравословна (или поне също толкова здравословна) от майчиното мляко (?!?), а да те сцепят като диня е по-добре, отколкото да родиш по нормалния начин.
За всички майки, постоянно бомбардирани с какви ли не противоречиви съвети от роднини, баби, стринки, приятелки, доктори и т.н. книгата вкарва малко здрав разум в цялото информационно цунами и дава един трезв поглед върху това защо бременността, раждането и кърменето НЕ СА най-страшния и опасен период от живота йм.
December 23, 2012
Из архивите - рецензия и интервю с авторката за в. "Гласове" като че ли от 2009-а...
"Но когато прегърнеш плачещото си бебе, плачещото бебе вътре в теб също се чувства прегърнато..." е едно от многото изречения, които не очаквате в тази книга, но откривате с благодарност. От излизането си през февруари 2008-ма тя се превърна в малък бестселър, различен още на пръв поглед от всичко друго в българските книжарници – тревнозелена корица без очевидни индикации за темата освен самото заглавие ("не приемам биберона като символ за бебе", обясни Василена); името на авторката с малки букви долу, след логото на издателството и gorichka.bg (сайта на "инициативата за популяризиране на идеята за устойчиво развитие в един бързо променящ се свят" на Магдалена Малеева); уточнение, че хартията е от "устойчиво управлявани гори от мрежата pefc chain of custody". И съвсем не на последно място – умни, весели, дискретно придружаващи текста илюстрации, специално рисувани от Вики Книш. Рядък случай на яснота на намеренията, последователност в изпълнението им и уместност на избраните средства.
"Тази книга е писана от майката на едно момченце", заявява авторката подхода си в началото. Само че "Близо до бебето" постепенно се разкрива не просто като плод на опита на произволно взета майка, а като резултат от много четене, изпробване и обговаряне на определени проблеми, на отлична обща култура, уважително отношение към човешкото същество, целенасоченост. Така че книгата предлага както описание на процес, така и собствена идеология. Поделена е на части – "Бременност", "Раждане", "Живот с бебето", "Кърмене", "Покупки за бебето и още някои идеи" – и дава преки и практични отговори на основните въпроси, които възникват у родителите през бременността и първите месеци на детето. Нещата са дадени по принцип, но и в частност, с оглед на България, така че всяка жена без специални познания, познанства, пари и контекст да превърне бременността си от евентуален проблем в удовлетворително изживяване.
"Близо до бебето" препоръчва да се замислим без какво можем и да не се притесняваме да се лишим от него (вещи, предразсъдъци, безсмислени навици – "консумирай по-малко, използвай повторно, рециклирай" е девизът на Василена); да определяме правилата в крачка, като вярваме повече на мъдростта на тялото, отколкото на рекламните трикове на разните индустрии; да не забравяме, че животът в утробата е реална част от опита на човека, а "болката – наш помощник", така че бременността и раждането могат да са интимен и чувствен процес, вместо травмираща медицинска операция; да отстояваме кърменето като "първото истинско любовно преживяване на бебето" (вж. чудесната аргументация срещу изкуственото захранване, десетте стъпки към успешното кърмене на УНИЦЕФ, препратката към Лигата на "лактивистите", www.lalechebg.com). Хубавото е, че освен да препоръчва, книгата дава и варианти как не да "търпим", а да изживяваме дейно и ведро родителството.
"Близо до бебето" е свежа в много смисли: от първа ръка е, ползва най-нови международни източници и (без ни най-малко да е умилително-бебешки написана) не се свени от малки дози емоционална лексика. "Срашно полезна" и "адски сериозна", ако трябва да приложа въпросните малки дози към самата нея.
Василена Доткова
е завършила е английска филология, работила е на много места, последните от които – Шведското и Норвежкото посолство в София, превеждала е филми, в актива си на преводач има и две книги: "Философско изследване на произхода на нашите идеи за възвишеното и красивото" на Едмънд Бърк (заедно с Еньо Стоянов) и "Как се възпитават момчета" от Стив Бидълф. Временно живее в Стокхолм. И понеже в момента работи основно като майка на двете си деца – момче и момиче на 4 и половина и на 2 години, като нея родени във Варна, – за това си и мисли: "преоткривам забравени неща от моето детство и чета социология на детството, права на детето, книги за възпитанието..."
Нейният www.blizodobebeto.com е един от най-полезните и обичаните сред българските блогове. Последното й засега публично начинание, при лятното й връщане във Варна, беше flashmob (свикано по електронен път между приятели и приятели на приятелите кратко събиране) на кърмачки пред Фестивалния комплекс на 5 август. Целта му беше "да покаже кърмещите жени като видима част от ежедневието на града", в който град гърдите на жените отдавна вече са изключително рекламен инструмент, не и онова, за което са предназначени.
Човек все си представя родителството като свръхаз роля, не като преоткриване на собственото "то", както го описваш...
За мене е намиране на пътя между двете. Помага ми да сглобя нещата в цялост. Родителството е супер шанс човек да направи терапия на себе си – може да звучи егоцентрично, само че придобитото по този начин знание е в услуга и на децата. Разпитвам моите родители и баби, и изобщо всякакви хора за спомените им от детството и от родителството: по-големите изводи не са нещо ново, но ми се показват по нов начин, преживявам ги лично... хората са направени от рани от детството.
Вярваш ли, че всеки може да бъде добър родител?
Всеки, доколкото нещата зависят от него... което се опасявам, че всъщност не е отговор.
Мислиш ли, че лошото детство се възпроизвежда?
Да, със сигурност. Понякога имам чувството, че няма измъкване от тази въртележка. Но от друга страна дори фактът, че говорим и мислим нещата ми дава надежда, че постепенно ще се променят. Във всеки случай родителството е идеална възможност това да стане.
От блога ти ли тръгна идеята за книгата?
Не, обратното беше. Отдавна обсъждам с много хора нещата, които ми хрумват покрай родителството, и в такива разговори се роди идеята: ако не ме бяха насърчили приятели, нямаше да се заема. Много пъти съм си казвала: "Ех, това защо не го знаех от самото начало!", та ми се стори, че може да спестя някое чудене и лутане на други в моето положение. Като решихме с "Горичка" да има такава книга, ми поставиха срок – раждането на дъщеря ми – и трябваше да го изпълня. Докато пишех, си "преговарях" за второто бебе. Желанието ми беше да представя моя начин на отглеждане, който поставя в центъра родителите и децата, не медицинските авторитети. Започнах блога покрай излизането на книгата.
"Горичка" не се ли занимава с екология?
Да, но нещата са свързани. Консуматорското общество ощетява еднакво и природата, и връзката деца-родители. За природата е ясно – използване на ресурси по неустойчив начин, замърсяване. При отглеждането на децата има голям натиск върху родителите да подходят консуматорски към ролята си, постоянно им се предлагат всевъзможни комерсиални псевдорешения. Родителят е отчужден от ролята си – като почнеш от раждането, където си плащаш за секцио, и минеш през кърменето, което те притискат да откажеш в полза на промишлено произведен заместител... има безброй примери.
Приносът ти към "Горичка" и блога не е единственият в Мрежата. Къде можем да те намерим още?
В www.bg-mamma.com съм ангажирана основно с форума за кърмене. То, между другото, е феминистка кауза за мен, защото е свързано с преживяването на женското, с преоткриване на връзката на жените със собствените им тела. Кърмещото женско тяло е субект; самият акт на кърмене противодейства на сексуалното обективизиране на женското тяло.
Напòмни ми за www.openlyfeminist.com, блога на Петя Кирилова...
Един от любимите ми.
В какво се състои "личният" ти феминизъм?
Живея с мъж, с когото отглеждаме още един малък мъж, така че по никой начин не съм "сепаратистка"... Бих казала, че съм по-скоро equity feminist, феминист за равноправие – вярвам, че отърсването на жените от насилени схеми трябва да бъде смислено и за мъжете. Префасонирането на отношенията в патриархалното семейство, което потиска всички свои членове и произвежда много страдание, би било освобождаващо и за мъжете. В Стокхолм на 8 март видях мъж с плакат "Искам по-малко власт"... Блогът на Петя ми е любим, защото е първото място, където се заговори на български за тези неща. Любимият ми американски блог пък е този на "таткото бунтовник" (www.rebeldad.com), който си гледа вкъщи децата, докато жена му работи навън. За него това е кауза и той е в непрекъснат контакт с разни медии, за да утвърждава образа на stay-at-home-dads.
Кои са нещата, свързани с родителството, които непременно трябва да се изведат като теми в публичното пространство в България?
В момента тема номер едно, която се нуждае от обществено внимание, за мен е насилието срещу деца. И то не само екстремните случаи, които попадат в болниците, а ежедневните проявления – боят, унизителните наказания... към тези неща има невероятна толерантност. Имам идеи за нова книга, но не виждам кога... Пише ми се повече за възпитанието, за уважението към детето. В България има огромен проблем в тази област. От една страна, властовите отношения в семейството и обществото са все още много корави. От друга, тоталитарните традиции в образованието са съвсем живи – всички институции, работещи с деца, още от яслите, са организирани по тоталитарен начин.
"Но когато прегърнеш плачещото си бебе, плачещото бебе вътре в теб също се чувства прегърнато..." е едно от многото изречения, които не очаквате в тази книга, но откривате с благодарност. От излизането си през февруари 2008-ма тя се превърна в малък бестселър, различен още на пръв поглед от всичко друго в българските книжарници – тревнозелена корица без очевидни индикации за темата освен самото заглавие ("не приемам биберона като символ за бебе", обясни Василена); името на авторката с малки букви долу, след логото на издателството и gorichka.bg (сайта на "инициативата за популяризиране на идеята за устойчиво развитие в един бързо променящ се свят" на Магдалена Малеева); уточнение, че хартията е от "устойчиво управлявани гори от мрежата pefc chain of custody". И съвсем не на последно място – умни, весели, дискретно придружаващи текста илюстрации, специално рисувани от Вики Книш. Рядък случай на яснота на намеренията, последователност в изпълнението им и уместност на избраните средства.
"Тази книга е писана от майката на едно момченце", заявява авторката подхода си в началото. Само че "Близо до бебето" постепенно се разкрива не просто като плод на опита на произволно взета майка, а като резултат от много четене, изпробване и обговаряне на определени проблеми, на отлична обща култура, уважително отношение към човешкото същество, целенасоченост. Така че книгата предлага както описание на процес, така и собствена идеология. Поделена е на части – "Бременност", "Раждане", "Живот с бебето", "Кърмене", "Покупки за бебето и още някои идеи" – и дава преки и практични отговори на основните въпроси, които възникват у родителите през бременността и първите месеци на детето. Нещата са дадени по принцип, но и в частност, с оглед на България, така че всяка жена без специални познания, познанства, пари и контекст да превърне бременността си от евентуален проблем в удовлетворително изживяване.
"Близо до бебето" препоръчва да се замислим без какво можем и да не се притесняваме да се лишим от него (вещи, предразсъдъци, безсмислени навици – "консумирай по-малко, използвай повторно, рециклирай" е девизът на Василена); да определяме правилата в крачка, като вярваме повече на мъдростта на тялото, отколкото на рекламните трикове на разните индустрии; да не забравяме, че животът в утробата е реална част от опита на човека, а "болката – наш помощник", така че бременността и раждането могат да са интимен и чувствен процес, вместо травмираща медицинска операция; да отстояваме кърменето като "първото истинско любовно преживяване на бебето" (вж. чудесната аргументация срещу изкуственото захранване, десетте стъпки към успешното кърмене на УНИЦЕФ, препратката към Лигата на "лактивистите", www.lalechebg.com). Хубавото е, че освен да препоръчва, книгата дава и варианти как не да "търпим", а да изживяваме дейно и ведро родителството.
"Близо до бебето" е свежа в много смисли: от първа ръка е, ползва най-нови международни източници и (без ни най-малко да е умилително-бебешки написана) не се свени от малки дози емоционална лексика. "Срашно полезна" и "адски сериозна", ако трябва да приложа въпросните малки дози към самата нея.
Василена Доткова
е завършила е английска филология, работила е на много места, последните от които – Шведското и Норвежкото посолство в София, превеждала е филми, в актива си на преводач има и две книги: "Философско изследване на произхода на нашите идеи за възвишеното и красивото" на Едмънд Бърк (заедно с Еньо Стоянов) и "Как се възпитават момчета" от Стив Бидълф. Временно живее в Стокхолм. И понеже в момента работи основно като майка на двете си деца – момче и момиче на 4 и половина и на 2 години, като нея родени във Варна, – за това си и мисли: "преоткривам забравени неща от моето детство и чета социология на детството, права на детето, книги за възпитанието..."
Нейният www.blizodobebeto.com е един от най-полезните и обичаните сред българските блогове. Последното й засега публично начинание, при лятното й връщане във Варна, беше flashmob (свикано по електронен път между приятели и приятели на приятелите кратко събиране) на кърмачки пред Фестивалния комплекс на 5 август. Целта му беше "да покаже кърмещите жени като видима част от ежедневието на града", в който град гърдите на жените отдавна вече са изключително рекламен инструмент, не и онова, за което са предназначени.
Човек все си представя родителството като свръхаз роля, не като преоткриване на собственото "то", както го описваш...
За мене е намиране на пътя между двете. Помага ми да сглобя нещата в цялост. Родителството е супер шанс човек да направи терапия на себе си – може да звучи егоцентрично, само че придобитото по този начин знание е в услуга и на децата. Разпитвам моите родители и баби, и изобщо всякакви хора за спомените им от детството и от родителството: по-големите изводи не са нещо ново, но ми се показват по нов начин, преживявам ги лично... хората са направени от рани от детството.
Вярваш ли, че всеки може да бъде добър родител?
Всеки, доколкото нещата зависят от него... което се опасявам, че всъщност не е отговор.
Мислиш ли, че лошото детство се възпроизвежда?
Да, със сигурност. Понякога имам чувството, че няма измъкване от тази въртележка. Но от друга страна дори фактът, че говорим и мислим нещата ми дава надежда, че постепенно ще се променят. Във всеки случай родителството е идеална възможност това да стане.
От блога ти ли тръгна идеята за книгата?
Не, обратното беше. Отдавна обсъждам с много хора нещата, които ми хрумват покрай родителството, и в такива разговори се роди идеята: ако не ме бяха насърчили приятели, нямаше да се заема. Много пъти съм си казвала: "Ех, това защо не го знаех от самото начало!", та ми се стори, че може да спестя някое чудене и лутане на други в моето положение. Като решихме с "Горичка" да има такава книга, ми поставиха срок – раждането на дъщеря ми – и трябваше да го изпълня. Докато пишех, си "преговарях" за второто бебе. Желанието ми беше да представя моя начин на отглеждане, който поставя в центъра родителите и децата, не медицинските авторитети. Започнах блога покрай излизането на книгата.
"Горичка" не се ли занимава с екология?
Да, но нещата са свързани. Консуматорското общество ощетява еднакво и природата, и връзката деца-родители. За природата е ясно – използване на ресурси по неустойчив начин, замърсяване. При отглеждането на децата има голям натиск върху родителите да подходят консуматорски към ролята си, постоянно им се предлагат всевъзможни комерсиални псевдорешения. Родителят е отчужден от ролята си – като почнеш от раждането, където си плащаш за секцио, и минеш през кърменето, което те притискат да откажеш в полза на промишлено произведен заместител... има безброй примери.
Приносът ти към "Горичка" и блога не е единственият в Мрежата. Къде можем да те намерим още?
В www.bg-mamma.com съм ангажирана основно с форума за кърмене. То, между другото, е феминистка кауза за мен, защото е свързано с преживяването на женското, с преоткриване на връзката на жените със собствените им тела. Кърмещото женско тяло е субект; самият акт на кърмене противодейства на сексуалното обективизиране на женското тяло.
Напòмни ми за www.openlyfeminist.com, блога на Петя Кирилова...
Един от любимите ми.
В какво се състои "личният" ти феминизъм?
Живея с мъж, с когото отглеждаме още един малък мъж, така че по никой начин не съм "сепаратистка"... Бих казала, че съм по-скоро equity feminist, феминист за равноправие – вярвам, че отърсването на жените от насилени схеми трябва да бъде смислено и за мъжете. Префасонирането на отношенията в патриархалното семейство, което потиска всички свои членове и произвежда много страдание, би било освобождаващо и за мъжете. В Стокхолм на 8 март видях мъж с плакат "Искам по-малко власт"... Блогът на Петя ми е любим, защото е първото място, където се заговори на български за тези неща. Любимият ми американски блог пък е този на "таткото бунтовник" (www.rebeldad.com), който си гледа вкъщи децата, докато жена му работи навън. За него това е кауза и той е в непрекъснат контакт с разни медии, за да утвърждава образа на stay-at-home-dads.
Кои са нещата, свързани с родителството, които непременно трябва да се изведат като теми в публичното пространство в България?
В момента тема номер едно, която се нуждае от обществено внимание, за мен е насилието срещу деца. И то не само екстремните случаи, които попадат в болниците, а ежедневните проявления – боят, унизителните наказания... към тези неща има невероятна толерантност. Имам идеи за нова книга, но не виждам кога... Пише ми се повече за възпитанието, за уважението към детето. В България има огромен проблем в тази област. От една страна, властовите отношения в семейството и обществото са все още много корави. От друга, тоталитарните традиции в образованието са съвсем живи – всички институции, работещи с деца, още от яслите, са организирани по тоталитарен начин.
August 10, 2019
Чудесно четиво с редица полезни съвети, представени кротко, ясно и синтезирано.
Някои от тях обаче ми идват прекалено крайни, като например т. нар. естествена бебешка хигиена, пелени за многократна употреба, носенето в слинг (това мъка от личен опит).
Но това са чисто лични мои виждания и наблюдения.
Иначв респект на авторката за смелостта да събере в книга полезните bits & pieces, които се подвизават тук-таме по блогове, сайтове, форуми, някоя-друга глава в по-обемни (и в повечето случаи по-скоро безполезни) книги.
Някои от тях обаче ми идват прекалено крайни, като например т. нар. естествена бебешка хигиена, пелени за многократна употреба, носенето в слинг (това мъка от личен опит).
Но това са чисто лични мои виждания и наблюдения.
Иначв респект на авторката за смелостта да събере в книга полезните bits & pieces, които се подвизават тук-таме по блогове, сайтове, форуми, някоя-друга глава в по-обемни (и в повечето случаи по-скоро безполезни) книги.
February 19, 2010
Интересна и полезна книга за тези, на които им предстои или правят първи стъпки в родителството.
Книгата е насочена към кръг от хора, вече насочили се към определен тип начин на живот, направили вече избор за активно, естествено раждане и също толкова естествен начин на отглеждане и живот с малкото човече в семейството им.
Книгата е комбинация от най-общи насоки за различните етапи през които минава бременността, раждането и живота с бебето, като в същото време е и източник на полезни съвети и списък с неща, които спокойно можем да си спестим, въпреки че до вчера сме мислели, че едно бебе не би могло да живее без тях.
Въпреки това, попаднала в ръцете на човек с по-"технологични" представи за гореизброените неща, има някакъв шанс да промени възгледите му за "цивилизовано" раждане и отглеждане.
От друга страна, книгата е ностител и на модния напоследък био-еко-зелен начин на живот и някои абзаци, особено предговора, могат да бъдат пропуснат от хора, които не приемат че спасяването на планетата зависи повече от тяхното производство на боклук отколкото от намаляването на вредните емисии на САЩ.
Книгата е насочена към кръг от хора, вече насочили се към определен тип начин на живот, направили вече избор за активно, естествено раждане и също толкова естествен начин на отглеждане и живот с малкото човече в семейството им.
Книгата е комбинация от най-общи насоки за различните етапи през които минава бременността, раждането и живота с бебето, като в същото време е и източник на полезни съвети и списък с неща, които спокойно можем да си спестим, въпреки че до вчера сме мислели, че едно бебе не би могло да живее без тях.
Въпреки това, попаднала в ръцете на човек с по-"технологични" представи за гореизброените неща, има някакъв шанс да промени възгледите му за "цивилизовано" раждане и отглеждане.
От друга страна, книгата е ностител и на модния напоследък био-еко-зелен начин на живот и някои абзаци, особено предговора, могат да бъдат пропуснат от хора, които не приемат че спасяването на планетата зависи повече от тяхното производство на боклук отколкото от намаляването на вредните емисии на САЩ.
December 24, 2018
Когато прочетох книгата, малко преди да родя, бях безкрайно вдъхновена за начина, по който бих искала да отглеждам бъдещото си бебе. Уви, реалността ни вкарва в малко по-други пътеки, но то затова се казва опит. Например при мен безкрайно модерното носене в слинг/ерономична раница не даде своите плодове. В един момент аз го чувствах също толкова неестествено, колкото и да даваш "неполезното адаптирано мляко" или да си намажа препечената филийка (а.к.а. тоста) с авокадо, а не с масълци (както баба ми му казва) и предпочитах просто да си се носим на ръце като първобитните хора. За сметка на това се възползвах от съвета най-вече да се вслушваме в бебето си. Той ми донесе най-много плодове. Определено като споделен опит ми беше полезна, интересна и информативна.
May 22, 2023
Някои неща в книгата са интересни и полезни. Избирам да запомня тях и да не обръщам внимание на крайностите и на назидателния тон на моменти.
Цял живот си мисля, че ако нещо при теб се е случило по един начин, не означава, че и при другите трябва да е така.
Вярвам, че в годините на еволюция човек не само е постигнал много, но и много е загубил с отдалечаването си от природата. Харесва ми линията в книгата за насърчаване на естествения ход на живеене.
Цял живот си мисля, че ако нещо при теб се е случило по един начин, не означава, че и при другите трябва да е така.
Вярвам, че в годините на еволюция човек не само е постигнал много, но и много е загубил с отдалечаването си от природата. Харесва ми линията в книгата за насърчаване на естествения ход на живеене.
December 4, 2021
Чудесна книга, която задава добри въпроси за размисъл и показва една различна, но и много ценна гледна точка.
May 8, 2023
Хубава книга, събрала най-важното.
Жалко че не се преиздава.
Жалко че не се преиздава.
January 28, 2011
Книгата много ми хареса. Показва основните принципи за едно по-различно родителство, за които иначе не се говори много в България.
July 16, 2013
strahotna
Displaying 1 - 11 of 11 reviews