3.5
Определено ме спечели Борис Акунин със своите киноромани. След първата книга, която погълнах за отрицателно време, нямаше как да не си купя и следващите две томчета от поредицата.
Действието се развива в Русия през Първата световна война, а главните герои са познати от първия том. В "Летящият слон" немският всестранно развит шпионин фон Теофелс влиза в ролята на летец към руската армия, за да осуети представянето на нов суперопасен самолет. Историята е изпълнена с авиационни приключения, екшън във въздуха, както и с типичните за поредицата абсурдни ситуации и хумор.
В "Деца на луната" пък главно действащо лице е познатият ни бивш студент и оперен певец, настоящ член на руското контраразузнаване Алексей Романов. Той се внедрява в декадентски клуб, за да предотврати предаването на секретни документи на врага. Мрачната, сатанинска атмосфера в кабарето на поклонниците на смъртта отново е предадена с много хумор и усещане за абсурд. Няма как и без задължителните преследвания, шпионски диверсии и глътка мелодрама.
Харесва ми стилът на Борис Акунин, чувството му за хумор, понякога и подигравката със самите герои. Това не е сериозна шпионска поредица, а по-скоро развлекателно четиво, фарс. На олекотяването на жанра служат и илюстрациите с предложения за музикално оформление на всяка сцена от кинороманите. Стилът на писане е изчистен от излишна декоративност, много бърз за четене и лесносмилаем, точно като сцени от нямото кино, в които героите се преследват, препъват и преиграват, за да забавляват зрителя.
Препоръчвам поредицата като развлекателно четиво за проветряване на мозъка. В период, в който нямам психическия ресурс да се задълбоча в нищо сериозно, ми дойде като много добро откритие. Някъде прочетох, че това е от по-слабите поредици на Акунин, така че непременно ще се запозная и с останалото му творчество.