До края на смъртта

by Ани Илков, Надежда Олег Ляхова (оформление)

Genres: Poetry

60 pages, Paperback

Published December 1, 2022

About the author

Ани Илков е роден на 11 януари 1957 в с. Ружинци. Учи в родното си село и в английската гимназия във Видин.

Завършва „Българска филология“ в Софийския университет, където по-късно – след около година работа в металургичния комбинат в Кремиковци – става преподавател по възрожденска, а после и по българска литература от първата половина на 20 век.

Бил е гостуващ лектор във Великобритания (1997-1999) и Индия (2006-2007).

По произведения на Ани Илков, Георги Господинов и Калин Янакиев Театрална работилница „Сфумато“ (под режисурата на Иван Добчев и с Деян Донков в главната роля) прави през 2002 г. представлението „Роден във Ветил“.

За кратко е заместник главен редактор на в-к „Литературен форум“. Един от основателите на „Литературен вестник“.

От възникването на седмичника „Седем“ през 2004 г. до заминаването си за Индия е колумнист на изданието (страници 4-5, рубрика „Защо се случи“).

Reviews

[Teya Diya]

Хареса ми много последната част, притурката. Мисля, че е великолепна идея да завършиш поетична книга със заглавие “До края на смъртта” с разказа за Сейгън, Маргулис и планетите. Разказ, посветен всъщност на Федя Филкова. Пак ми напомни колко verse има в the universe.

Другото, което много харесвам у Ани Илков, е как се забавлява със стихосложението, как накъсва силаботониката и успява да излезе от строгата рима.

[Ivan Dimitrov · Rating 5 out of 5]

В „До края на смъртта“ откривам някакво завръщане към ранния Ани Илков, което може и да си е мое лично усещане, но си го харесвам.

ВСИЧКО ЖИВЕЕ БЛИЗО ДО ТЕБ

къде са чистите очи
които да ни кажат
че светът блести
къде е златното море
в което рибата се розовее
като сърце

но разкажи ми за часа
във който розата е само от роса
или за стряскащото слънце
което изпарява същността
на оня който е щастлив
и пее свойта песен като див
елен в незнайната гора
на любовта

повдигай своето сърце върви натам
където всеки смътен зов е храм
там камъкът трепери и шепти
под блясъка на чистите очи
там живото се кипри и тъжи
под блясъка на чистите очи
скала и разум пясък и звезди
под блясъка на чистите очи

подпаленият залез края на деня
и всичките неща които са или не са
но повдигни ме! за да мога да пълзя
в неспирната разруха на света
в буквализиращата същност на смъртта
сред костите на старите мечти
под блясъка на чистите очи

светът ще свърши слънцето ще спре
и всичко живо или мъртво ще умре
но друго слънце ще ни продължи
под погледа на твоите очи

* * *

ХИМН

I was walking in Jerusalem just like John

и аз не вярвам вече в нищо
живея в адамова брада
денят е косъм той е нишка
и аз вися над пропастта
жребец ли ме е сгазил бик ли
рога във мене е забил
и аз не помня вчера пих ли
не помня днес дали съм пил
и аз не вярвам в нищо в нищо
живея в адамова брада
денят ми е пресъхнал източник
и аз вися над пропастта
и знам ще стъпя върху облак
и ще пропадна във смъртта
и весело ще бъде мойто
разположение в пръстта
из гробищните мрачни паркове
из светлите райски градини
о, аз ще крача невредим и
ще крача във йерусалим

[Стефани Kalcheva]

Мисля, че Ани Илков има много, ама много по-силни текстове, отколкото тези в "До края на смъртта".