забавни лафове, поне при първото им прочитане
извинението, че разказите са писани в различни години, не ми е достатъчно - чета ги един след друг, без достатъчно дълги паузи, за да забравя, че определени описания и сравнения съм ги виждал вече в предходния. със същите думи... (може да споменем като положителна страна на автора постоянството в изказа, в избора на думи и яркостта на спомените)
в един момент разказите ми станаха доста досадни, но се радвам, че не зарязах книгата, защото накрая имаше няколко малко по-различни истории, които ми допаднаха в пъти повече от предходните