Петя Стойкова Дубарова е българска поетеса. През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години на миналия век със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира природните стихии и човешки ценности – морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Стиховете ѝ разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и чрез отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество.
Най-синьото вълшебство от най-любимата ми поетеса! Толкова се радвам, че я намерих на село. Влюбих се в нейните стихове и намерих себе си в дневниците ѝ. Четейки мислите и нищо не я различава от едно нормална тинейджърка, а стиховете и са толкова майсторски, че ми е непонятно как не я учим за матура. Искам да посетя къщата ѝ в Бургас, да разбера всичко за живота ѝ, да споделя творчеството ѝ с всички, но същевременно да я запазя само за себе си. Такава чиста и вечно влюбена душа, морско дете което тъгува по лятото - не ми стигнаха няколкостотин страници и се съмнявам, че някога ще ѝ се наситя. Остана ми само да гледам филма с нея и след това не знам какво ще се прави. Любимите ми поеми са Сбогом, лято; Благородство, Моят ад, Безсмъртие, Ела, ела да идем в Санта Круз... Сигурна съм, че това ще е книга, която че препрочитам често (въпреки леко бездарната редакция).
Стиховете не ми допаднаха. Сигурно защото със самата Дубарова сме доста далеч един от друг като хора и настройка. Писмата и дневникът ми бяха далеч по-интересни.
доста пълно издание не бях чел неща, различни от поезия дневникът й ме изненада - открих непозната за мен Петя Дубарова не ми хареса решението цялата книга да е на български (в оригинал има и текст на английски)
Много обичам колко истинска е била Петя Дубарова и ми е толкова тъжно, че не е сред нас в момента, защото съм сигурна, че щеше да е една изключително вдъхновяваща личност (тя е била и все още е, но на живо е друго)