Под манастирската лоза

Съчинения на Елин Пелин #4

by Elin Pelin, Елин Пелин

Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие.

Genres: Bulgarian Literature, Classics, Short Stories, Fiction, School, Bulgaria, Read For School

386 pages, Paperback

First published January 1, 1936

Reviews

[Велислав Върбанов · Rating 4 out of 5]

„Под манастирската лоза“ е много приятен и смислен сборник! Обожавам други прекрасни творби на големия Елин Пелин, но и тези разкази ме впечатлиха със своите сладкодумни описания и мъдри послания. Любимата ми история от книгата е „Чорба от греховете на отец Никодим“, чрез която писателят е представил изключително философски поглед към живота на обикновен скромен свещеник. Отец Сисой разказва за житейската съдба и размислите на покойния отец Никодим, който е смятан за чудак, тъй като отказвал да бъде издигнат за игумен, а вместо това обичал да лови риба и поддържа градина с цветя.




„През хубавите майски утрини, когато тия рози нацъфтяваха и дворът сякаш се изпълваше с малки бели ангелчета, отец Никодим слизаше между тях, дълго се разхождаше, миришеше ги и откъсваше само една. Интересно бе, че тая роза всякога намираха оставена на пейката зад манастирската ограда, гдето се простира най-хубавата ливада. Днес вече знам, че тая странност не е била без значение, макар и да е забулена в тайна.“

[Martin Atanasov · Rating 5 out of 5]

Страхотен философски цикъл. Елин Пелин е автор извън времето.

[Vanya · Rating 4 out of 5]

Елин Пелин остава любимият ми български писател с неповторимата атмосфера, която историите му носят. Кратките му разкази са изключително умело написани, а в този сборник имаше и предизвикателни (за времето си, но може би дори и днес) разсъждения върху религията и вярата.

[Elena Balabanova · Rating 5 out of 5]

Прекрасни, необикновени разкази! Отдавна не съм оставала толкова развълнувана след прочит на нова книга, всеки един текст е изпълнен с мъдрост, топлота и... вяра. Запитах се - Кой е любимият ми разказ? Първо отговорих - ,,Очите на Свети Спиридон", после заявих - Не, ,,Огледалото на Свети Христофор" е моят фаворит! Впоследствие бях категорична - ,,Изповед" е най-добрият, а малко по-късно се "залутах" измежду ,,Занемелите камбани", ,,Една обиколка на Свети Георги", ,,Чорба от греховете на отец Никодим", ,,Пророк" и ,,Веселият монах". Ненадейно, оказа се, бях изредила съдържанието на цялата книжка! Със сигурност ще я прочета отново някой топъл пролетен ден, Елин Пелин умее да докосва по неповторим начин.

[StanislavaTraykova · Rating 5 out of 5]

Някои поризведения са толкова красиви,че за тях думи не стигат.Те просто трябва да се прочетат.

[G · Rating 2 out of 5]

Философията в основата на разказите е интересна и общо взето оставя добро впечатление. Текстовете със сигурност създават усещане за живот и красотата му, за удовлетворение от живота такъв, какъвто е. Настроението е пролетно/лятно и общо взето разведрява. Основната причина за това според мен са толкова красивите пейзажи на Елин Пелин, искаше ми се и аз да съм на местата, които описва.

За съжаление обаче не развива според мен философията си докрай. Основната идея е естествения баланс и живота според човешката природа. Човек не трябва да бяга от това, че е човек. Ако нещо се усеща хубаво, значи най-вероятно то е хубаво, стига да не се изпада в крайности. Свързани с това са толерантността, прошката и разбирането на другите. Това води обаче до въпроси без задоволителен и задълбочен отговор в текста.
(1) Често се среща идеята за живот според естественото. В същото време Елин Пелин очевидно наследява представите на обществото, в което се е родил за това какво е естествено. Изглежда той не развива сериозен метод за определяне на това какво е естествено и какво не. Точно този тип философия, базирана на "природата", е особено податлива на това просто да затвърждава представите на хората, каквито са сега. Така оставя героите си да третират жените в града неуважително, но избягва да мисли за това като просто създава женски образи, на които им харесва да ги третират така. Не се пита дали това се усеща хубаво/невинно, защото е природно или защото е заучено/социално.
(2) Свързан с това е проблемът, че светът на разказите е в голяма част статичен. Това позволява на Елин Пелин да избегне едно сериозно поставяне под въпрос на основните му идеи: как мога да разбера каква е повелята на природата, докато разбирането ни за нея и с това нашето себеусещане в нея постоянно се мени? Ако светът му не беше така статичен, щеше да бъде принуден да отговори на този въпрос.
Може би щеше да бъде и принуден да задълбочи идеите си за конфликта между затворените и изолирани духовници и естествено живеещите герои: според него той е прав, защото мнението му е паралелно на усещанията и влеченията у хората, хубаво е, защото се усеща хубаво. Но нищо не пречи на някой отец от разказите му тук просто да повтори това, което винаги е казвал: хубаво е, защото Бог те тества. Изглежда сякаш това, което прави аргумента на Елин Пелин силен, е, че просто бива изречен след аргумента на духовниците. Сякаш понеже мнението му е ново, силно и красиво, той отказва да го постави под съмнение, както старата догма.
Не трябва ли всъщност дори самият факт, че поставя вековна догма под въпрос, да постави неговата представа под съмнение: ако толкова силни интерпретации са възможни, стига ли ти да кажеш, че си прав, защото твоята представа се усеща по-добре, още повече в свят, където ти пишеш правилата, където тоест по правило твоето мнение се усеща по-добре (примера с отношението към жените горе)?

Елин Пелин не отговаря на тези въпроси, тоест не мога да знам дали отговорът му би ми харесал. Текстовете могат да се интерпретират в полза на добри и смислени отговори. Но могат и да бъдат изведени в обратната посока (просто изглежда, че не се е задълбочил в тези проблеми и интерпретациите са донякъде само в моето въображение, а не са директно заложени в текста). Лошото ми впечатление идва от разказите "Жената със златния косъм" и "Пророк". В сравнение с останалите те са толкова елементарни. Ако не бяха те щях да сложа 4 звезди.

Заради тези неща не можах напълно да се зарадвам на останалите му идеи и на стила му.

Искам да прочета сборника "Под манастирската лоза" още от 12. клас, когато учихме "Занемелите камбани" и "Чорба от греховете на отец Никодим". Надявах се да видя разкази като тези. Доста разкази от останалите се движат в тяхната посока, но за съжаление не ги достигат. Извън това "Една обиколка на свети Георги" е доста сладък.

[Ivan DS · Rating 4 out of 5]

„Под манастирската лоза” на Елин Пелин е чудесен и изключително познат сборник с разкази на мнозинството четящи българи. Повод да се върна към него е изтеглената тема за ДЗИ по български език и литература, днес 1 юни 2020 година. Зрелостниците е трябвало да пишат интерпретативно съчинение или есе по разказа „Чорба от греховете на отец Никодим“ от същия сборник.

Темата е прекрасна. Този разказ е централен в сборника и негова кулминация, както разказът „Отец Сисой” е въведението му, а „Веселият монах” е негов завършек.
Главният въпрос, който си поставя Елин Пелин в него, отправен и към нас читателите, е: С всяка своя мисъл, дума и дело в ежедневието ни, вършим ли грях към себе си, околните и към Бога, и не сърбаме ли това, което сме си надробили?

Разбира се има още много върху какво да се разсъждава по този и другите разкази в сборника. Дано учениците са го разбрали и най-важното, дано са извлекли поука за бъдещето си.

[Gregor Kulla · Rating 5 out of 5]

raamatu intro, mida pole kirjeldusse lisatud: “Bulgaaria kirjanduse klassiku Elin Pelini hilisema loomingu tippteos, kogumik mõistujutte ja legende, milles on väljenduse leidnud tema kirjaniku eetilised ja esteetilised tõekspidamised ning üks autori maailmanägemise põhijooni — teadmine inimese ja looduse ürgsest ja lahutamatust ühtsusest.”
tegelikult siis 10 pisikest kristliku sisuga legendi/mõistujuttu. Pelini n-ö külaainelised jutustused peaksid meite tooma atmosfääri, mis valitses ajal, kui Bulgaariasse tungisid kapitalistlikud sots-maj suhted, kui laostusid väiketalupojad, lagunes patriarhaalne perekond ja intelligents otsis tuge narodniklusest(sic!). aga kunas sellest muutusest võõrandumine oli viisakalt öeldes tabu, ei julgenud Pelin enam sellest hiljem kirjutada ning peitis oma mõtted sellesse raamatusse siiiiis. esindab üldisemalt kehviktalupoegade murederohket argielu, kannatusi ja väheseid rõõmuhetki, sealjuures öeldes välja suuri tõdesid. või mitte suuri tõdesid, igatahes niipidi on raamatu saatex kirjutatud.

mdea, meeldis! miskipärast olen tasapuhku pärast Ristikivi “Mõrsjaliniku” lugemist edaspidigi n-ö kristlikku õpetust kajastavatest raamatutest väga muljetavaldavaid mõtteid leidnud ja isegi et eelistan säärast kirjandust paljule muule. ma ei mõtle äärmuslikku õpetust (: naine istu kodus ja gomakemeasandwitch!; või lihahimu et oleks patt), vaid sellist üldlevinud siirast ja (mõni ütleks, et) sentimentaalset. raamat=peenike “Klassikalised lood” köide, niiet pane aga vms!

[Джорджия · Rating 3 out of 5]

Някъде съм ги изтървала тези разкази в растежа си. Сега ми дойдоха съвсем навреме...

[Ventsislav Kostadinov · Rating 4 out of 5]

Sad, sad,sad