It is a time of great darkness, when the sun is in danger of being forever extinguished, and mankind has been divided into two warring factions: the worshipers of the God of Light and the servants of Eternal Night. Now three unsuspecting travelers are called by prophecy to face a legion of the undead and the powers of the Dark Lord in the faint hope of reclaiming the world for the light.
Ще започнем ударно – това е най-доброто дарк епично фентъзи с вампири – зомбита, за което мога да се сетя в недългата ми, но достатъчно активна читателска „кариера“ . И е толкова недооценено в наш си роден, че и световен мащаб, че ми се доревава лекичко от неща като масов вкус, писане на конвейр за средностатистически нърдове и книги, които се четат само след като в главната роля на филмираната версия има някой дългокос юначага с крива усмивка. А всичко може да е много по-красиво и смислено за четене, и нека ви разкажа за това.
В началото те грабва езика, след това историята, довършва те отчаянието и неясния безнадежден финал, в който се чудиш дали всички жертви, изгубени приятели и пропилени съдби са имали някакъв смисъл, и дали нещичко е трябвало да бъде спасявано въобще. Изключително силно и въздействащо повествование , накарало ме да издиря в оригинал продълженията на единствената намерима на български част – първата Ковачница на сенки, а това всъщност не ми се случва толкова често – при наличието на десетки хиляди книги , все още недокоснали вниманието ми, отдадеността ми да проследя апогея на тази мрачна идея не ме изостави и до последната страница.
За какво толкова става въпрос, ще кажете, и какво пък може да предложи един писач на книги – игри в единствената си поредица , в която не се изисква, ако ще помогаш на младата девица да отидеш на страница 12, а ако не – на страница 38, а пък ако ще я насилваш по принцип - на финал. Сюжетът е хем безкрайно тривиален, хем оригинален в експлоатацията на тъмния свят населен с демони и мъртви богове, вампири, зомбита и магове, огнени вещери и въздушни светлоносци на надежда . Всичко за което можете да се сетите, но някак написано по правилния начин, с мотивация, която бихме разбрали и сива душевност, която твърде много напомня на някой и друг любим личен кошмар.
Слънцето умира. Така де, случва му се фентъзи варианта на смърт, а именно черни демони – деца на бога- змия на мрака Ис са закрили взора на еманацията на слънчевия бог Рех, което е нещо повечко от активна звезда, почти прегоряла след нужните си хилядолетия живот. Само че поклониците на двата бога не разбират от разни физични закони, ами по-скоро са фенове на метафизиката, и си измислят спасители и разрушители на земята си, които първо ще унищожат почти до корен преди да възродят каквото е останало от живота. За съжаление никой не е предвидил усложнението на любовта, и то напълно несподелената и невъзможната, за която не просто няма бъдеще, ами и напълно изключва настоящето като вариант включващ процес на живеене по белия свят.
И започва едно епично приключение, от мрачните улици на обречен на дива погибел готически град, през ледените пустини на земите на всички различни, покварени и отчаяни души от няколко хилядолетия, достигащ до руините на древно поселение, наситено с дива магия, дракони и пазители на земи, унищожени преди цял цикъл от божествени войни. Трудно ми е да обясня великолепието на сцените и зловещият им облик на абсолютна безнадежност , който струи от всяка страница, в която ти се иска да повярваш, че любимите ти герои ще устискат до края, но все по-ясно ти става, че това е напълно невъзможно.
Сега, има и недостатъци, които обаче твърде леко потъват във въртопа на динамиката, поетиката и мрачната красота на света на Светлоносеца. Джонсън е основно автор на книги – игри, и това се отразява на динамиката на действията – има не една и две сцени, в които почти усещаш , че някой ще те пита как да постъпи аватарчето ти. Но може и просто да натоварвам силния приключенски дух на текста с подобни предразсъдъци, както биха направили всички пообучени в науката на четенето. От един момент натам поредният изрод, чакащ в храстите пък ти действа доста игрово, в стила на най-добрите рпг заглавия, а скоростта с която погиват страничните помагачи, второстепенните играчи и твърде голяма част от главните такива нагорчава с епитафното си властващо отчаяние.
Но както казах – всичко това се преглъща, отмива, заспива, отнася. Остава само възхищението от великолепен фентъзи текст от най-тъмния ъгъл на жанра, където кървавите призраци са най-малкия проблем. Винаги се радвам на такива книжни открития, и ми е повече от приятно да ги споделям, и да намигам почти съзаклятнически на активните книгоиздатели в България, да хвърлят по едно око на една наистина заслужаваща четенето си поредица. А сега отивам да погълна една дузина пратчетки, че да си върна надеждата в добрия край и усмивката, иначе меланхолията ще победи в още едно измерение. Дано не е в моето.
I tried, I really did. But I just couldn't keep reading this book. The plot was reasonable and had some slightly interesting points, but I couldn't get past the prose. I'm not sure what this author is doing that doesn't work for me, but I could not finish this book. His characters felt fine, no more shallow or two dimentional than any other fantasy novel. I think that the problem may be that he spent too much time telling, not showing, and there was too much explanation of perfectly obvous things. I guess I felt like he was writing down to me.
Johnson starts his Lightbringer Triology strongly in his first book. I found his characters and the post-apocolyptic world filled with vampires of his creation to not only be engaging, but also highly unpredictable. In a good way. Though the second and third books slightly miss the mark, I would definitely recommend 'Forging of the Shadows' to anyone who wants a solid, fantasy read.
I could have lived without reading this book. Though I did like the fact that instead of portraying vampires as "beautiful people" these were the ugly, power hungry ones. And maybe the heroes will be more compelling in future books but I found them, for the most part, rather annoying!
I read this book at least ten years ago and I remember liking it much better back then. it is a little disappointing. I think when I read this the first time I would have rated it 3 or for stars. I have read a lot more fantasy since then and this felt like so much else that I have read.