Аня и Ангел имат приблизително еднакво минало, не дотам красиво, белязано от грешните бащи, оставили трайни следи върху тяхното живеене. Аня и Ангел се оказват неспособни да поемат щастието от срещата си и произвеждат една болна любовна история. Книгата засяга отношенията аз-родители, аз-деца. Говори за невниманието, с което се отнасяме към най-близките си хора, защото ги смятаме за даденост, и за честите усложнения, а понякога и фатални финали, предизвикани от нашата невнимателност.
Ваня Щерева е българска актриса, певица и писателка.
Родена е през 1970 година във Варна, където завършва средно спортно училище – „Висок скок“. След това една година е актриса в Шуменския театър, а следващата година е приета в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на проф. Боньо Лунгов.
През 1996 Ваня завършва „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. Стефан Данаилов. През цялото време музикалната сцена я привлича силно, което надделява в избора на професия.
Ваня Щерева е една от малкото певици, които създават сами песните си – музика и текст. Един от големите хитове на Атлас – „Играта свърши“, е по текст на Ваня. По нейни стихове са пели Стенли, Ирина Флорин, Ирра, Антибиотика, Вили Кавалджиев и др.
През 2005 излиза първият ѝ роман Образцов дом, където пише за себе си: „В общи линии аз съм една певица, която поизвади един-два полухита и един закъснял албум. Снима се гола за корицата на „Playboy“ и спря дотам. За която обаче все още пишат по вестниците. Присъствам редовно по жълтите колонки в пресата. Дори нищо съществено да не правя, те решават, че е интересно. Истината обаче е, че аз съм една средностатистическа „звезда“, която се изрисува с татуировки, продупчи се къде ли не, обръсна си главата и се разведе“.
Към настоящия момент тя е вокал на групата „Мачпойнт“. Първият видеоклип на групата, „Тук е“ се завърта в музикалните медии през юли 2007 и седмица заема върха на класацията MadTv Top 10.
Отдавна не бях чела книга за един ден. Хареса ми и се почувствах добре. Книгаите на Ваня Щерева са ми идеални за почивен ден. Искрено написана, с много хубави лафове и хитрички заключения. И с много любов. Чудесно!
До ден днешен си благославям моята приятелка Анна, защото ме открехна на Ваня Щерева. Помня как един ден си говорехме по телефона и тя ми каза за новия роман на Ваня, който бил жесток, с невероятно изненадващ и разтърсващ финал. Тогава най-накрая си купих нейна книга, макар отдавна да бях слушала за Ваня Щерева. Впоследствие си купих и всички нейни останали романи и тук е момента да призная, че тази рецензия ще бъде много пристрастна поради гореспоменатия факт.
За мен Ваня Щерева е преди всичко вдъхновение. “Татко, аз и Ангелът” е не просто поредното нейно творчество, което ме вдъхновява, а такова творчество, което не се забравя. И след срещата ни и официалното ни запознанство на Курса по творческо писане на Сиела реших да препрочета тази книга и да дам гласност на това, което ме кара да чувствам.
"Сега ще ви разкажа как обичах веднъж. Ето как: Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел. ... Обичането се оказва най-сложното занимание. ... Когато обича, всеки един от нас си мисли, че е единствен на света. Че само той така. На всички други им е лесно. Обичането се оказа най-сложното занимание ... Да бяха дошли те да обичат Ангел, за да видят какво е."
И като се замисля, че тази книга ми я подари баща ми...
След тази книга май съвсем се отказах от Ваня (добре, де, може би окончателно беше, когато чух, че е издала "Стъклен дом"). Поглъщаш за броени часове с постоянен интерес историята на не съвсем средностатистическа самотна майка - модерна жена. Защо ли? А да, тя е "звезда". Тука някак това не върви. Не и в нашето твърде фамилиарно общество, просто такива истории не минават. Не че не се случват и сигурно доста дами намират допирните точки. До един момент. Може би точно до последната глава на романа, където вече си отстрелян с една сачма повече, която този път не минава покрай, а попада право в целта: е, не, това вече, Ванче, е малко в повече.
Началото на книгата за малко да ме откаже да я прочета, но след няколко страници - нещата се промениха и ме заинтригува сюжетът на книгата и разбира се ме изненада финалът :). Приятна за четене, има какво да ти покаже - как може да се влюбиш в твоите илюзии, но реалността да е съвсем различна, как може да забравиш за тези които наистина те обичат и т.н. Приятно четене :)
Определено това е най-добрата книга на Ваня Щерева от тези, които съм чела аз/"Образцов дом" и "Фасове"/. Действително, докато четях, се дразнех на разни моменти, в други ми ставаше досадно, краят никак не ми хареса, но като цялостно усещане книгата е много хубава.