What do you think?
Rate this book
Случаят с Третата сила
Григор винаги е имал странното усещане, че в Софийския университет се крие някаква тайна. Едва в трети курс обаче той започва да разплита мистерията, благодарение на новия си съквартирант, приятелите си и… един необикновен клуб.
След поредица от невероятни случки Григор става част от тайно общество, което има свои правила и крие безброй опасности. Ще успее ли да намери място за себе си там, или желанието му да бъде специален ще му коства живота?
Междувременно зловещо стогодишно пророчество започва да се сбъдва и само най-могъщата есперска сила може да го спре. Оказва се, че Григор е обрекъл всички, без дори да го осъзнава.
След поредица от невероятни случки Григор става част от тайно общество, което има свои правила и крие безброй опасности. Ще успее ли да намери място за себе си там, или желанието му да бъде специален ще му коства живота?
Междувременно зловещо стогодишно пророчество започва да се сбъдва и само най-могъщата есперска сила може да го спре. Оказва се, че Григор е обрекъл всички, без дори да го осъзнава.
435 pages, Paperback
Published December 1, 2022
6 people are currently reading
136 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 45 reviews
April 19, 2023
Далеч повече от отлично фентъзи, което не отстъпва на никое друго, българско или не, в жанра. Чудесно построено, с прекрасни герои и изключително увличащо.
Опитах се да видя някои от нещата, които други са видели като вид минуси (макар че това вероятно е силна дума), но не ми се удаде съвсем.
Смятам например, че историята вървеше отлично, в нито един момент действието не се предозира, нито пък става скучно. Героите са живи, чаровни и пълнокръвни. Ако съм имала проблем с тях, то ще да е бил несъщественият факт, че ме човъркаше дали през 2016-та говорехме толкова много на "брат", или не (тъй като по това време аз бях на същите години като повечето герои тук и малко бях в "ъндърграунда", би следвало да знам, но не си спомням какво точно беше).
Тази книга си е съвсем самостоятелен магически свят. Не успях по никакъв начин да я свържа със "Софийските магьосници" на Колев, каквито сравнения ми се мернаха по някое време. Ами... двете книги нямат нищо общо като атмосфера и като история, пък и изобщо... Че имали тайни магически общества, които са в някаква степен сходни? Не ми се вижда добър показател. Колев прави жест към традицията на "Хари Потър", докато тук виждаме много по-свеж и, честно казано, доста по-готин подход към тематиката. Моля ви, спрете да сравнявате тези две книги, наистина...
Какво не ми хареса? Ами че свършва твърде бързо - сигурно съм хилядният човек, който ще го каже, но то просто си е факт.
Страх ме е да не издам нещо, което не трябва, затова накратко - ще е чудесно изобщо да НЕ пропускате това заглавие и да го прочетете възможно най-скоро, за да попаднете и вие в капана на мъчителното очакване на продължението :)
Опитах се да видя някои от нещата, които други са видели като вид минуси (макар че това вероятно е силна дума), но не ми се удаде съвсем.
Смятам например, че историята вървеше отлично, в нито един момент действието не се предозира, нито пък става скучно. Героите са живи, чаровни и пълнокръвни. Ако съм имала проблем с тях, то ще да е бил несъщественият факт, че ме човъркаше дали през 2016-та говорехме толкова много на "брат", или не (тъй като по това време аз бях на същите години като повечето герои тук и малко бях в "ъндърграунда", би следвало да знам, но не си спомням какво точно беше).
Тази книга си е съвсем самостоятелен магически свят. Не успях по никакъв начин да я свържа със "Софийските магьосници" на Колев, каквито сравнения ми се мернаха по някое време. Ами... двете книги нямат нищо общо като атмосфера и като история, пък и изобщо... Че имали тайни магически общества, които са в някаква степен сходни? Не ми се вижда добър показател. Колев прави жест към традицията на "Хари Потър", докато тук виждаме много по-свеж и, честно казано, доста по-готин подход към тематиката. Моля ви, спрете да сравнявате тези две книги, наистина...
Какво не ми хареса? Ами че свършва твърде бързо - сигурно съм хилядният човек, който ще го каже, но то просто си е факт.
Страх ме е да не издам нещо, което не трябва, затова накратко - ще е чудесно изобщо да НЕ пропускате това заглавие и да го прочетете възможно най-скоро, за да попаднете и вие в капана на мъчителното очакване на продължението :)
December 24, 2022
“Случаят с третата сила” пристигна на книжния пазар в най-удобния и подходящ момент - в празничния, студен декември, когато хората имат нужда от приятелска усмивка, споделен смях и щипка магия! По-подробно ревю може да откриете в блога ми: https://sentimentalreaders.wordpress....
Цветина Цолова е създала всичко това по начин, който те разтоварва, носи ти добро настроение, но и те кара да искаш още, защото героите, които ни развеждат в изпълнената с магия София, са от онази компания, за която всеки поне веднъж си е мечтал - лоялни, с хаплив хумор, умеят да се забавляват и не губят дух и вяра, дори когато положението изглежда безнадеждно.
Впечатлена съм от интригуващата, но семпла и едновременно многопластова идея, която стои зад книгата, а още повече от нейното увлекателно и завладяващо реализиране като първа част от обещаваща дуология. Съчетава всичко, което харесвам в едно фентъзи – старателно изградени герои с характер и ясна цел; внушителна мрачна атмосфера, която също има свой собствен характер и изпъква със своите добре познати български черти, допълващи изживяването; dark academia елементи преплетени с окултна драма и вълнуваща интрига, в чийто център се намира главен персонаж, чиято промяна проследяваш с интерес.
Авторката има страхотен усет към разказването! Стилът ѝ на писане е автентичен и обран, но притежава и онази тръпка, която те завладява все повече с всяко следващо изречение. Винаги намира начин да вкара някоя друга реплика, която да те развесели, без да намаля напрежението, което се надига от опасността, която дебне героите и това бе един от любимите ми елементи. Заглавието се присъединява към не големия брой книги, които след прочитането им са ме оставили с чувството, че съм прочела нещо, което е било писано с любов и удоволствие. А какво по-хубаво от това?
Финалът ме остави също толкова заинтригувана, колкото бях в началото - някои въпроси се изясниха, но изникнаха и нови, оставящи любопитството все така будно. Щастлива съм да видя толкова свежо българско попълнение във фентъзи жанра и dark academia категорията. С този свой втори роман Цвети Цолова доказва огромен потенциал, който съм сигурна, че в бъдеще ще твори още по-големи вълнуващи светове и аз ще следя с голям интерес! Докато търпеливо чакам продължението се надявам “Случаят с третата сила” да достигне до много нови читатели, които да се сприятелят с Григор и компания, защото всяка минута прекарана с тях си заслужава!
Цветина Цолова е създала всичко това по начин, който те разтоварва, носи ти добро настроение, но и те кара да искаш още, защото героите, които ни развеждат в изпълнената с магия София, са от онази компания, за която всеки поне веднъж си е мечтал - лоялни, с хаплив хумор, умеят да се забавляват и не губят дух и вяра, дори когато положението изглежда безнадеждно.
Впечатлена съм от интригуващата, но семпла и едновременно многопластова идея, която стои зад книгата, а още повече от нейното увлекателно и завладяващо реализиране като първа част от обещаваща дуология. Съчетава всичко, което харесвам в едно фентъзи – старателно изградени герои с характер и ясна цел; внушителна мрачна атмосфера, която също има свой собствен характер и изпъква със своите добре познати български черти, допълващи изживяването; dark academia елементи преплетени с окултна драма и вълнуваща интрига, в чийто център се намира главен персонаж, чиято промяна проследяваш с интерес.
Авторката има страхотен усет към разказването! Стилът ѝ на писане е автентичен и обран, но притежава и онази тръпка, която те завладява все повече с всяко следващо изречение. Винаги намира начин да вкара някоя друга реплика, която да те развесели, без да намаля напрежението, което се надига от опасността, която дебне героите и това бе един от любимите ми елементи. Заглавието се присъединява към не големия брой книги, които след прочитането им са ме оставили с чувството, че съм прочела нещо, което е било писано с любов и удоволствие. А какво по-хубаво от това?
Финалът ме остави също толкова заинтригувана, колкото бях в началото - някои въпроси се изясниха, но изникнаха и нови, оставящи любопитството все така будно. Щастлива съм да видя толкова свежо българско попълнение във фентъзи жанра и dark academia категорията. С този свой втори роман Цвети Цолова доказва огромен потенциал, който съм сигурна, че в бъдеще ще твори още по-големи вълнуващи светове и аз ще следя с голям интерес! Докато търпеливо чакам продължението се надявам “Случаят с третата сила” да достигне до много нови читатели, които да се сприятелят с Григор и компания, защото всяка минута прекарана с тях си заслужава!
April 18, 2025
Изключително свежо и грамотно написано градско фентъзи, доказало ми за пореден път, че когато търсиш активно, можеш да откриеш доста талантливи родни автори на спекулативна проза. Постановката, залегнала в сюжета, макар и редовно експлоатирана от писатели и кинорежисьори, тук беше изключително елегантно развита: авторката ме спечели още с първите страници, когато третокурсникът по английска филология в СУ Григор Григоров нае необичайно евтина квартира, а после лека-полека ми разкри любопитни детайли за тайното общество на есперите - хората с паранормални способности и екстрасензорни възприятия, условно разделени на κάπα и γάμα - кинетици и медиуми. Единственото ми мрън е, че финалното изречение дойде по средата на нищото, тоест трепетно започвам да чакам излизането на продължението.
December 17, 2023
Ако тази книга няма втора част, ще бъда много разочарована!
February 13, 2023
С нетърпение започнах книгата, понеже много харесах разказите на авторката в сборника "Нулева година". Началото не ме грабна толкова, но от средата нататък действието стана интересно. Книгата е градско фентъзи, действието се развива в София и в Софийския университет. Григор е студент трета година и е без самочувствие, сякаш в едно постоянно очакване нещо да се случи. И то се случва... В новата му квартира има странни купчини книги, които се оказват четива на един призрак. Тръгвайки по следите на записките на призрака, Григор се озовава на тавана на университета, където една статуя го подканва да я докосне. Вече нищо няма да е същото за него. Той попада в един изцяло нов свят на тайно общество, в който има полицаи, които искат да го арестуват, преследван е постоянно и в същото време разбира, че се е сдобил с необичайна сила. Заедно със своите приятели Григор ще трябва да разгадае защо точно той е получил тези сили и да направи усилие да ги овладее.
Хареса ми светът на Григор, авторката има въображение и успява да задържи вниманието ми с необичайния сюжет и мистерията в книгата. Явно ще има продължение, защото свърши неочаквано, без да се разбере какво точно се е случило. Но не ми допадна езикът на авторката в диалозите, в които използваше уличен стил. Това може да впечатли тийнейджърите и все пак не мисля, че те заслужават такъв език и че е подходящо да се използва в цялата книга. По този начин книгата придобива и леконравен образ, въпреки описаните сложни наименования и процеси, измислени от авторката. Може би е искала един вид да е леко хумористична, но не се е получил напълно този ефект с разговорния уличен стил на поднасяне (не ангажирам никого с мнението си, то си е мое усещане).
Хареса ми светът на Григор, авторката има въображение и успява да задържи вниманието ми с необичайния сюжет и мистерията в книгата. Явно ще има продължение, защото свърши неочаквано, без да се разбере какво точно се е случило. Но не ми допадна езикът на авторката в диалозите, в които използваше уличен стил. Това може да впечатли тийнейджърите и все пак не мисля, че те заслужават такъв език и че е подходящо да се използва в цялата книга. По този начин книгата придобива и леконравен образ, въпреки описаните сложни наименования и процеси, измислени от авторката. Може би е искала един вид да е леко хумористична, но не се е получил напълно този ефект с разговорния уличен стил на поднасяне (не ангажирам никого с мнението си, то си е мое усещане).
January 4, 2023
*lights a cigarette* Now, those were 430 pages of edging without tying up a single storyline and I am giving 4 stars just because I still feel the generous Christmas spirit yodeling inside me.
July 11, 2023
Не бях готова за това!
Като студент трета година в СУ, когато научих, че има издадено българско фентъзи за тайно общество в Алма матер, просто нямаше сила, която да ме спре да се добера до него.
След като прочетох тази великолепна книга мога да кажа само едно - добре че лекциите ми са в ЦИЕК, а не в Ректората, защото всеки втори ден охраната щеше да ме намира на тавана.
А сега сериозно.
Винаги се старая да давам шанс на българските автори, защото смея да твърдя, че в страната ни има много креативни хора, които заслужават да бъдат забелязани. Съответно никога не спестявам своята критика ако това, което прочета не ми хареса.
В “Случаят с третата сила” просто нямам какво лошо да кажа. Рядко ми се случва да попадна на толкова добре изградени сюжет и герои във фентъзи като цяло. Най-впечатляващо за мен обаче беше майсторстовото, с което са създадени цели институции. Това е една врътка във фентъзито, на която винаги обръщам специално внимание. Когато пишеш фентъзи, трябва да съградиш целия свят на своя роман от нулата. В това число трябва да хвърлиш много труд в това да създадеш институции, да сложиш начело на тях длъжности, които пък от своя страна трябва да спазват определени закони… Затова за мен беше изключително удоволствие да чета за толкова логичните и добре издържани структури, които също така притежаваха и уникалните за родината ни специфики. Главата с жените в администрацията просто ме уби! Адмирации!
(Това спомогна “Случаят с третата сила” да стане една от любимите ми книги във фентъзи жанра като цяло!)
Сега малко за ЛЮБИМИЯ ми герой - уникалният Злоби/Анастас/Призрак, който ми напълни душата със своето присъствие.
За мен той беше най-интересният, най-мистериозният и най-запомнящ се персонаж.
Предполагам, че главна причина за това е, че в много от напрегнатите ситуации се припознавах в него и реакциите му. Колкото повече четях и се подсмихвах на циничните му коментари, толкова повече започвах да се питам „Чакай малко… аз в реалния живот Злоби ли съм?“.
Уникален герой. Просто не ми стигнаха тези 432 страници, за да му се нарадвам.
Едно последно нещо, за което ми се иска да поговоря е ХИМИЯТА, която имаше между Григор и любимият ми призрак. НЕ МОЖЕ САМО АЗ ДА СЪМ Я УСЕТИЛА!!! МОЛЯ, НЯКОЙ ДА СЕ СЪГЛАСИ С МЕН!
Най-вероятно авторката е искала да изгради между тях силна братска връзка, но всеки път когато двамата се караха, единственото, което ми идваше на ума беше да изкрещя „Целунете се най-после!“.
Не знам дали нещо просто не е наред с мен, НО (внимание спойлер!) този край не помогна много за развенчаването на тази моя, нека я наречем “необичайна” теория *хихи.
При всички положения мога едно нещо да кажа със сигурност - това е първата книга, чийто край ме раздвоява в желанието ми хем да има, хем да няма продължение.
Причината за това е, че ако няма продължение свободно мога да интерпретирам всичко до тук и да дам поле за развитие на своята „необичайна“ теория за Григор и Злоби.
Ако има продължение обаче, ще имам възможността повторно да се докосна до гения на Цветина Цолова и да разбера най-накрая какво аджеба се случи накрая!
Системата на Goodreads не може адекватно да измери любовта ми към тази книга. Усещам как ще накарам всички около мен да я прочетат, за да има с кого да я обсъждам.
Като студент трета година в СУ, когато научих, че има издадено българско фентъзи за тайно общество в Алма матер, просто нямаше сила, която да ме спре да се добера до него.
След като прочетох тази великолепна книга мога да кажа само едно - добре че лекциите ми са в ЦИЕК, а не в Ректората, защото всеки втори ден охраната щеше да ме намира на тавана.
А сега сериозно.
Винаги се старая да давам шанс на българските автори, защото смея да твърдя, че в страната ни има много креативни хора, които заслужават да бъдат забелязани. Съответно никога не спестявам своята критика ако това, което прочета не ми хареса.
В “Случаят с третата сила” просто нямам какво лошо да кажа. Рядко ми се случва да попадна на толкова добре изградени сюжет и герои във фентъзи като цяло. Най-впечатляващо за мен обаче беше майсторстовото, с което са създадени цели институции. Това е една врътка във фентъзито, на която винаги обръщам специално внимание. Когато пишеш фентъзи, трябва да съградиш целия свят на своя роман от нулата. В това число трябва да хвърлиш много труд в това да създадеш институции, да сложиш начело на тях длъжности, които пък от своя страна трябва да спазват определени закони… Затова за мен беше изключително удоволствие да чета за толкова логичните и добре издържани структури, които също така притежаваха и уникалните за родината ни специфики. Главата с жените в администрацията просто ме уби! Адмирации!
(Това спомогна “Случаят с третата сила” да стане една от любимите ми книги във фентъзи жанра като цяло!)
Сега малко за ЛЮБИМИЯ ми герой - уникалният Злоби/Анастас/Призрак, който ми напълни душата със своето присъствие.
За мен той беше най-интересният, най-мистериозният и най-запомнящ се персонаж.
Предполагам, че главна причина за това е, че в много от напрегнатите ситуации се припознавах в него и реакциите му. Колкото повече четях и се подсмихвах на циничните му коментари, толкова повече започвах да се питам „Чакай малко… аз в реалния живот Злоби ли съм?“.
Уникален герой. Просто не ми стигнаха тези 432 страници, за да му се нарадвам.
Едно последно нещо, за което ми се иска да поговоря е ХИМИЯТА, която имаше между Григор и любимият ми призрак. НЕ МОЖЕ САМО АЗ ДА СЪМ Я УСЕТИЛА!!! МОЛЯ, НЯКОЙ ДА СЕ СЪГЛАСИ С МЕН!
Най-вероятно авторката е искала да изгради между тях силна братска връзка, но всеки път когато двамата се караха, единственото, което ми идваше на ума беше да изкрещя „Целунете се най-после!“.
Не знам дали нещо просто не е наред с мен, НО (внимание спойлер!) този край не помогна много за развенчаването на тази моя, нека я наречем “необичайна” теория *хихи.
При всички положения мога едно нещо да кажа със сигурност - това е първата книга, чийто край ме раздвоява в желанието ми хем да има, хем да няма продължение.
Причината за това е, че ако няма продължение свободно мога да интерпретирам всичко до тук и да дам поле за развитие на своята „необичайна“ теория за Григор и Злоби.
Ако има продължение обаче, ще имам възможността повторно да се докосна до гения на Цветина Цолова и да разбера най-накрая какво аджеба се случи накрая!
Системата на Goodreads не може адекватно да измери любовта ми към тази книга. Усещам как ще накарам всички около мен да я прочетат, за да има с кого да я обсъждам.
October 30, 2024
Има някои неща, които са ми напълно неразбираеми. Едно от тях е как романът „Случаят с Третата сила“ (изд. „Артлайн“ ) на Tsvetina Tsolova не е станал ужасно популярен, предвид, че читатели за такъв тип книги има. Успехът на „Софийски магьосници“, „Ламя ООД“, „Мамник“ и други български фентъзита го доказва, а „Случаят с Третата сила“ не им отстъпва по нищо. Действието се развива през 2016 г. в София, където наред с нас тайно живеят хора с доста интересни парапсихични сили… Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
December 27, 2022
Ако четете чудейки се дали да я прочетете, дълбоко ви съветвам да затворите очи и да се "гмурнете" на сляпо!
Точно това се случва на Григор. Той е като много от нас, отегчен от живота си, неуверен и убеден че трябва да има нещо по-голямо, някакъв смисъл която все още не е успял да открие. Така почва историята и отива на много прекрасни и ужасяващи места които може да преживеете само с него. Авторката вплита майсторски фантастичните чудеса на света си със сивата монотонност на ежедневието.
Тази книга ме върна в жанр който не бях чела от известно време по най-добрия възможен начин. Съжалявам единствено, че нямам машина на времето с която да си взема веднага следващата книга.
Точно това се случва на Григор. Той е като много от нас, отегчен от живота си, неуверен и убеден че трябва да има нещо по-голямо, някакъв смисъл която все още не е успял да открие. Така почва историята и отива на много прекрасни и ужасяващи места които може да преживеете само с него. Авторката вплита майсторски фантастичните чудеса на света си със сивата монотонност на ежедневието.
Тази книга ме върна в жанр който не бях чела от известно време по най-добрия възможен начин. Съжалявам единствено, че нямам машина на времето с която да си взема веднага следващата книга.
February 23, 2023
Бива ли такова нещо!
Краят не ми хареса - искам още поне 450 страници!
След огромния шум покрай тази книга, подходих с очаквания към томчето…
И спокойно мога да кажа, че ми хареса.
Интересен сюжет, симпатични герои, добре оформен и написан роман с идея и умисъл. Една идея по-бавен клонящ към муден на моменти, но със сигурност приковаващ вниманието.
Краят не ми хареса наистина, очаквах малко по-различно нещо да се случи и сега със сигурност ще мрънкам как искам втора част.
Така че, минус -1 ⭐️ на „Случаят с Третата сила”!
Краят не ми хареса - искам още поне 450 страници!
След огромния шум покрай тази книга, подходих с очаквания към томчето…
И спокойно мога да кажа, че ми хареса.
Интересен сюжет, симпатични герои, добре оформен и написан роман с идея и умисъл. Една идея по-бавен клонящ към муден на моменти, но със сигурност приковаващ вниманието.
Краят не ми хареса наистина, очаквах малко по-различно нещо да се случи и сега със сигурност ще мрънкам как искам втора част.
Така че, минус -1 ⭐️ на „Случаят с Третата сила”!
January 4, 2023
Страхотна книга!!! Определено “Случаят с третата сила” ми връща надеждата към българския фентъзи жанр.
Read
March 1, 2023Причини, поради които купих тази книга:
- петзвездни коментари;
- фактът, че искам да подкрепям млади български автори.
Сега, като се замисля за въпросните коментари, или са писани от близки и приятели, или останалите просто липсват. Да живееш в балон и да слушаш само похвали пречи на писателя да израсне. А ако Цветина държи да стане голям фантаст един ден, трябва да работи повече над себе си и то с хора, които не са емоционално свързани с нея (така да кажа).
Не нападам, не съдя, не плюя – книгата вече е издадена и всеки мой коментар по цялостния строеж на композицията, героите, диалозите, общия тон и правописа са безпредметни на този етап. Затова ще дам няколко съвета за бъдещи проекти на авторката. Нека те да послужат и на други четящи и пишещи хора.
Корицата. Заглавието не хваща окото спрямо тъмните тонове. Не съм дизайнер, но е скромно и трябва да се загледаш, за да го разчетеш. При все, че самото заглавие звучи като трета книга на поредица (защото ние нищо не знаем за другите две сили).
Съдържание. Предпочитам да е отзад, за да не се изкуша да разбера сюжета по заглавията.
Първа глава:
Брокерката. Ето нещо любопитно за брокерите – те работят за клиента си. Не за квартирата, която предлагат. Да поставят ултиматуми на потенциални клиенти е просто немислимо. Брокерите са хитри, гъвкави, словоохотливи. Разпитват наемателя или купувача той какво си представя и опитват да му угодят. Целият разговор с тях е едно безкрайно угодничество. Защо? Защото комисионна, бебчо. Трябва да се яде, все пак.
Григор. Защо е Григоров, не знам? Звучи като предпоставка за „комедия на грешки“ – сбъркани самоличности и прочие. Нямам коментар за него, защото в първа глава няма почти нищо за него. А това е голям, голям проблем! Следва да е главен герой, нали? Следва да е интелигентен, с дедуктивно мислене в стил „Конър“? Нали? Или…? Кой е той изобщо? Не са нужни животоописания и разтеглени ретроспекции, за да разбера кой е главният герой. Това може да разберем само от разговора му с брокерката. А именно:
Сцената. Като изключим колко пъти явно и директно ни беше казано, че нещо не е наред с тази квартира и колко е евтина (и това наблягане на „евтиното“, което звучи евтино по някаква причина), можем да пренапишем първата сцена, като на нашия протагонист Григор дадем достоен антагонист (не значи задължително злодей). Както казахме, брокерите са хитри, а Григор трябва да излезе по-хитър. Да ги поставим в ситуация на надлъгване.
Вместо да губим време с описание на интериора, да се фокусираме върху динамиката на двамата герои в сцената. Брокерката споменава какво са говорили преди: „Вие предпочитате с изглед към двора? Нали? Е, имаше само към улицата, но пък каква улица! И съседите са едни милички и добрички. А казах ли ви за наема? Аз също не можах да повярвам.“ Григор слуша, после посочва книгите на пода. „Какво е това? Книги? – А! Дори не забелязах, че са там – отвръща брокерката. – Сигурно са от предишния собственик. Наемете ли квартирата, ваши са. Надали ще намерим друго място с подобни заглавия. Вижте само! Достоевски? Молиер? Нали споменахте, че сте студент? Това е знак, че мястото е именно за вас.“
Виждате ли какво направих? В оригинала брокерката се потеше на всяко споменаване за въпросната купчина, докато тук тя на няколко пъти намекна за наемането на квартирата, без да извива подло ръцете на клиента си с репликата „Ако вие не дадете депозит, друг ще го направи.“ И ето идеалното време за главния герой да блесне – „Да ви подаря книга? Вие четете ли? – Не, не, не. Няма нужда.“ Тук тя става нервна и той разбира, че нещо действително не е наред и именно това ще го заинтригува да наеме квартирата. Да разследва може би? Няма значение. Важно е сюжетът да се движи н��пред и сами да си правим изводи за характера на героите. Защото така започваме да ги „виждаме“.
Какво ми хареса. Текстът е лесен за четене. Не се препъвам на всяка дума като с Гизгинджиев.
Обобщение. Композиция и речник. Това са двете неща, върху които трябва да се работи. Композирането на сцената не е просто изреждане на това, онова, този и онзи. Ако първа глава беше песен, щеше да е минорен, монотонен звук, прекъсван от наченки на мелодия. Винаги, когато композирате сцена, си представяйте музика. Тя трябва да интригува, да разчувства, да те накара да се заслушаш и да останеш до край. Второто е речникът. Имаше много „избори на думи“, които не бяха на място: „захлупена книга“, „много внезапно“, „доста невероятно“, „боята се е втренчила в Григор“. Има и повторения, разбира се, но тях ще адресирам в последната си бележка.
Към Издателството. Има причина редактор, коректор и главен редактор да не са един и същи човек. Знам. Оправданието ви е от финансово естество. Затова пък имаме частично финансиране от страна на МК. Ако има желание, има и начин. А аз имам желание за нещо по-така.
- петзвездни коментари;
- фактът, че искам да подкрепям млади български автори.
Сега, като се замисля за въпросните коментари, или са писани от близки и приятели, или останалите просто липсват. Да живееш в балон и да слушаш само похвали пречи на писателя да израсне. А ако Цветина държи да стане голям фантаст един ден, трябва да работи повече над себе си и то с хора, които не са емоционално свързани с нея (така да кажа).
Не нападам, не съдя, не плюя – книгата вече е издадена и всеки мой коментар по цялостния строеж на композицията, героите, диалозите, общия тон и правописа са безпредметни на този етап. Затова ще дам няколко съвета за бъдещи проекти на авторката. Нека те да послужат и на други четящи и пишещи хора.
Корицата. Заглавието не хваща окото спрямо тъмните тонове. Не съм дизайнер, но е скромно и трябва да се загледаш, за да го разчетеш. При все, че самото заглавие звучи като трета книга на поредица (защото ние нищо не знаем за другите две сили).
Съдържание. Предпочитам да е отзад, за да не се изкуша да разбера сюжета по заглавията.
Първа глава:
Брокерката. Ето нещо любопитно за брокерите – те работят за клиента си. Не за квартирата, която предлагат. Да поставят ултиматуми на потенциални клиенти е просто немислимо. Брокерите са хитри, гъвкави, словоохотливи. Разпитват наемателя или купувача той какво си представя и опитват да му угодят. Целият разговор с тях е едно безкрайно угодничество. Защо? Защото комисионна, бебчо. Трябва да се яде, все пак.
Григор. Защо е Григоров, не знам? Звучи като предпоставка за „комедия на грешки“ – сбъркани самоличности и прочие. Нямам коментар за него, защото в първа глава няма почти нищо за него. А това е голям, голям проблем! Следва да е главен герой, нали? Следва да е интелигентен, с дедуктивно мислене в стил „Конър“? Нали? Или…? Кой е той изобщо? Не са нужни животоописания и разтеглени ретроспекции, за да разбера кой е главният герой. Това може да разберем само от разговора му с брокерката. А именно:
Сцената. Като изключим колко пъти явно и директно ни беше казано, че нещо не е наред с тази квартира и колко е евтина (и това наблягане на „евтиното“, което звучи евтино по някаква причина), можем да пренапишем първата сцена, като на нашия протагонист Григор дадем достоен антагонист (не значи задължително злодей). Както казахме, брокерите са хитри, а Григор трябва да излезе по-хитър. Да ги поставим в ситуация на надлъгване.
Вместо да губим време с описание на интериора, да се фокусираме върху динамиката на двамата герои в сцената. Брокерката споменава какво са говорили преди: „Вие предпочитате с изглед към двора? Нали? Е, имаше само към улицата, но пък каква улица! И съседите са едни милички и добрички. А казах ли ви за наема? Аз също не можах да повярвам.“ Григор слуша, после посочва книгите на пода. „Какво е това? Книги? – А! Дори не забелязах, че са там – отвръща брокерката. – Сигурно са от предишния собственик. Наемете ли квартирата, ваши са. Надали ще намерим друго място с подобни заглавия. Вижте само! Достоевски? Молиер? Нали споменахте, че сте студент? Това е знак, че мястото е именно за вас.“
Виждате ли какво направих? В оригинала брокерката се потеше на всяко споменаване за въпросната купчина, докато тук тя на няколко пъти намекна за наемането на квартирата, без да извива подло ръцете на клиента си с репликата „Ако вие не дадете депозит, друг ще го направи.“ И ето идеалното време за главния герой да блесне – „Да ви подаря книга? Вие четете ли? – Не, не, не. Няма нужда.“ Тук тя става нервна и той разбира, че нещо действително не е наред и именно това ще го заинтригува да наеме квартирата. Да разследва може би? Няма значение. Важно е сюжетът да се движи н��пред и сами да си правим изводи за характера на героите. Защото така започваме да ги „виждаме“.
Какво ми хареса. Текстът е лесен за четене. Не се препъвам на всяка дума като с Гизгинджиев.
Обобщение. Композиция и речник. Това са двете неща, върху които трябва да се работи. Композирането на сцената не е просто изреждане на това, онова, този и онзи. Ако първа глава беше песен, щеше да е минорен, монотонен звук, прекъсван от наченки на мелодия. Винаги, когато композирате сцена, си представяйте музика. Тя трябва да интригува, да разчувства, да те накара да се заслушаш и да останеш до край. Второто е речникът. Имаше много „избори на думи“, които не бяха на място: „захлупена книга“, „много внезапно“, „доста невероятно“, „боята се е втренчила в Григор“. Има и повторения, разбира се, но тях ще адресирам в последната си бележка.
Към Издателството. Има причина редактор, коректор и главен редактор да не са един и същи човек. Знам. Оправданието ви е от финансово естество. Затова пък имаме частично финансиране от страна на МК. Ако има желание, има и начин. А аз имам желание за нещо по-така.
December 14, 2022
Абсолютен читателски кеф! 😍
March 9, 2025
Историята ме загуби малко след средата, дотам беше все пак добре
February 23, 2023
“Случаят с Третата сила” е последното фентъзи, което прочетох. При това написано от български автор. Смятам, че имаме нужда от повече книги от жанра написани от родни писатели. Григор е студент в СУ. Той наема квартира без да знае, че тя върви в комлект със доста своенравен съквартирант. За всички, които го познават, Григор е най-обикновеният човек, в който няма нищо специално и никога не му се случва нещо интересно. След един инцидент обаче той придобива свръхестествени сили и случайно разбира за обществото на есперите – хора, които също притежават такива. Една статуя изчезва, едно пророчество е на път да се сбъдне, а един уж съвсем обикновен човек, трябва да го предотврати, докато се крие от полицията. Добре, че има кой да му пази гърба.
Не знам защо все още подхождам леко скептично при всяка книга, която прочитам на български автор. Тази година попаднах на страхотни такива книги и въобще не трабва да бъде предубедена. Книгата много ми хареса. Стилът на авторката е лек и ненатоварващ, но в същото време ни предразполага да възприемем цялата нова информация, която ни се предлага. Допадна ми това, че имаше много чувство за хумор, както и това, че героите звучаха много истински с техните типично български фрази и изказ. Самият сюжет също беше интересен и доста динамичен. Краят…ех, краят всъщност не го очаквах. И, сега ще трябва да седя търпеливо докато излезе втората част. Ако, авторката си търси бета читател, съм на среща.
Героите бяха доста цветни, различни и определено пълнокръвни. Харесаха ми приятелството на Иван и Григор, както и странната динамика между Оги и съквартиранта му. Стела ми беше един от най-приятните персонажи. За Мая все още нямам напълно изградено мнение, но ще си наваксам евентуално във втората част. Много ми допадна това, че действието се развива в България. А, силите, с които се сблъскваме в хода на историята бяха доста интригуващи и с нетърпение чаках да видя какви ще са те. Следващата част има огромен потенциал. Имам толкова много въпроси и догадки. Светът, който авторката е изградила е чудесен, хем познат, хем различен. Има доста поле за изява и аз стискам палци историята да получи завършека, който заслужава!
Не знам защо все още подхождам леко скептично при всяка книга, която прочитам на български автор. Тази година попаднах на страхотни такива книги и въобще не трабва да бъде предубедена. Книгата много ми хареса. Стилът на авторката е лек и ненатоварващ, но в същото време ни предразполага да възприемем цялата нова информация, която ни се предлага. Допадна ми това, че имаше много чувство за хумор, както и това, че героите звучаха много истински с техните типично български фрази и изказ. Самият сюжет също беше интересен и доста динамичен. Краят…ех, краят всъщност не го очаквах. И, сега ще трябва да седя търпеливо докато излезе втората част. Ако, авторката си търси бета читател, съм на среща.
Героите бяха доста цветни, различни и определено пълнокръвни. Харесаха ми приятелството на Иван и Григор, както и странната динамика между Оги и съквартиранта му. Стела ми беше един от най-приятните персонажи. За Мая все още нямам напълно изградено мнение, но ще си наваксам евентуално във втората част. Много ми допадна това, че действието се развива в България. А, силите, с които се сблъскваме в хода на историята бяха доста интригуващи и с нетърпение чаках да видя какви ще са те. Следващата част има огромен потенциал. Имам толкова много въпроси и догадки. Светът, който авторката е изградила е чудесен, хем познат, хем различен. Има доста поле за изява и аз стискам палци историята да получи завършека, който заслужава!
December 18, 2022
Много приятна и бърза за четене книга с много сладък, по български, хумор. Имам чувството обаче, че малко след средата се позагубих с логиката на света и това как е устроено есперското общество, както и ми липсваше малко повече задължаване по конкретни теми (например братът на Григор). Като цяло обаче - приятна, лесна за четене книжка със страшно много смешки.
This entire review has been hidden because of spoilers.
January 23, 2023
Знаех си,че ще ми хареса! Фен съм на авторката още от сборника с разкази. За мен това е най-доброто фентъзи на българския пазар. Авторката бавно изгражда света и с всяка страница все повече се привързваш към героите.
Нямам търпение за продължението!
Нямам търпение за продължението!
March 18, 2023
4.5
Както и преди съм казвала имам навика да хващам винаги нови книги на български автори във фентъзи жанра и да пробвам, като това много рядно всъщност е завършвало добре, за съжаление. Разбрах за тази книга, защото следя издателството и специално даже бях на панаира на книгата в НДК по този случай.
Та смисъла на това е изписаното до сега е, че съм чела доста съвременни фентъзита на български автори и мога абсолютно чесно да си призная че това е първия случай в който такава книга от самото начало ме въвлича толкова силно че не искам да спра да чета. Обикновено имам това усещане като за гледане на български филм или сериал, едно такова като декламиране и цялостна липса на автентичност. Тук за първи път това усещане лиспваше изцяло. Единсвената причина да не изчета цялата тая книга на веднъж беше изключително натовареният ми график в седмицата в която я почнах. Особено в голям контраст я усетих с предната книга която бях прочела точно преди това, която също беше българско фентъзи, но с която многоо трудно се преборих.
Героите ми бяха интересни, историята беше силно увлекателна и забавна. Имах си теории за различни неща. Специално си подчертавах супер много забавни моменти и цитати. Даже веднага след като я свърших поръчах другите две книги на момичето, Ооределано има талант за писане. Единственото което бих отразила като минус беше силно прибързаният край. Някак много набързо стаха много объркани неща. Очевидно това е начало на поредица, или поне силно се надявам че с този край ще има втора книга, защото иначе рязко ще ми се промени рейтинга. Общо взето нямам търпение за следващата книга.
Както и преди съм казвала имам навика да хващам винаги нови книги на български автори във фентъзи жанра и да пробвам, като това много рядно всъщност е завършвало добре, за съжаление. Разбрах за тази книга, защото следя издателството и специално даже бях на панаира на книгата в НДК по този случай.
Та смисъла на това е изписаното до сега е, че съм чела доста съвременни фентъзита на български автори и мога абсолютно чесно да си призная че това е първия случай в който такава книга от самото начало ме въвлича толкова силно че не искам да спра да чета. Обикновено имам това усещане като за гледане на български филм или сериал, едно такова като декламиране и цялостна липса на автентичност. Тук за първи път това усещане лиспваше изцяло. Единсвената причина да не изчета цялата тая книга на веднъж беше изключително натовареният ми график в седмицата в която я почнах. Особено в голям контраст я усетих с предната книга която бях прочела точно преди това, която също беше българско фентъзи, но с която многоо трудно се преборих.
Героите ми бяха интересни, историята беше силно увлекателна и забавна. Имах си теории за различни неща. Специално си подчертавах супер много забавни моменти и цитати. Даже веднага след като я свърших поръчах другите две книги на момичето, Ооределано има талант за писане. Единственото което бих отразила като минус беше силно прибързаният край. Някак много набързо стаха много объркани неща. Очевидно това е начало на поредица, или поне силно се надявам че с този край ще има втора книга, защото иначе рязко ще ми се промени рейтинга. Общо взето нямам търпение за следващата книга.
December 21, 2022
Започва великолепно, по средата е мудна, но завършва сносно - това е накратко оценката ми за "Случаят с Третата сила" на Цветина Цолова. За повече - последвайте връзката към Цитаделата!
https://citadelata.com/%d1%81%d0%bb%d...
https://citadelata.com/%d1%81%d0%bb%d...
January 7, 2024
Силно се надявам да има втора книга, защото този клифхенгър…
May 14, 2023
Отне 4 месеца (моя вина), едно предаване за четене от друг (за да инфлуенсна и други да прочетат това съкровище) и коства книгата да заприлича на мазна баничка (което някак поетично пасва на атмосферата ѝ)... НО я прочетох. И много съжалявам, че не го направих по-бързо. Няма да съм поредния читател, който дава зор за втора част, но се надявам Цветина вече да обикаля софийските кафенета с лаптоп и отворен "Rakopis vtora kniga" word файл.
April 28, 2023
Прочетох книгата за 3 нощи (понеже в момента нямам свободни дни) и заради края, по принцип бих й дала 4 зве��ди. Но сега ще ви обясня за 5-ата звезда. Трябваше да съм бета читател на книгата, но това не се случи, защото съм особена и някак времевите ни книжни линии не се засякоха (заради което се чувствам ужасно!). Така че дължа на Цвети огромно извинение, още повече, защото книгата е толкова суперска (добре че, иначе щеше да е неловко)! Тъй че приемам, че съм... омикрон читател и съм late to the party, но ще се опитам да се реванширам (не само с 5-ата звезда!).
Напоследък все не знам какво ми се чете и толкова се радвам, че най-после хванах "Случаят с третата сила" - купих си я отдавна и просто чакаше своя момент. Харесвам градско фентъзи, но не е като да не съм чела такива книги - обаче в тях не е имало призрак ексхибиционист, Милко Калайджиев, диария... Това не са спойлери, спокойно! : D Цвети пише много свежо, разсмях се на няколко места, историята е толкова чудесна, колкото и стилът й и най-хубавото е, че нито е "претоплена манджа", нито се престарава. Светът е добре построен, има каквото трябва, няма излишни излишности и дори успява да засегне доста важни теми като психическото здраве (и пословичното безпаричие на студентите).
Правилната книга за читателски застой или ако просто ви се чете добро фентъзи (добро, не добро за българско, а наистина добро!). Не бъдете злета като мен, прочетете я ASAP!
Напоследък все не знам какво ми се чете и толкова се радвам, че най-после хванах "Случаят с третата сила" - купих си я отдавна и просто чакаше своя момент. Харесвам градско фентъзи, но не е като да не съм чела такива книги - обаче в тях не е имало призрак ексхибиционист, Милко Калайджиев, диария... Това не са спойлери, спокойно! : D Цвети пише много свежо, разсмях се на няколко места, историята е толкова чудесна, колкото и стилът й и най-хубавото е, че нито е "претоплена манджа", нито се престарава. Светът е добре построен, има каквото трябва, няма излишни излишности и дори успява да засегне доста важни теми като психическото здраве (и пословичното безпаричие на студентите).
Правилната книга за читателски застой или ако просто ви се чете добро фентъзи (добро, не добро за българско, а наистина добро!). Не бъдете злета като мен, прочетете я ASAP!
March 8, 2023
Докато четях отзивите за романа на Цветина Цолова, сравних историята с книгите на Виктория Шуаб, но прочитайки "Случаят с третата сила" считам това сравнение не само за неправилно, но и за подценяващо таланта на българския автор - тази книга е невероятна! Историята е прекрасно разгърната и държи читателя в напрежение от първия до последния ред, героите са различни и интересни, а стилът на писателя е лек и приятен за четене. Сигурна съм, че романът ще се хареса дори и на читатели, които не са любители на фентъзи жанра. Препоръчвам заглавието и с нетърпение очаквам продължението!
December 27, 2022
📚 Книгата е едно голямо УАУ има от всичко по малко и в същото време е толкова интересна, лека и идеално четиво за празниците. ♡´･ᴗ･`♡
📚Авторката се е справили прекрасно създавайки една магическа София пълна с тайни общества и магьосници. ✨️
(На моменти се замислих дали наистина не съществуват такива общества)🧐
✍︎ 𝘙𝘦𝘢𝘥𝘪𝘯𝘨 𝘢𝘯𝘥 𝘵𝘩𝘰𝘶𝘨𝘩𝘵𝘴 📖
📚 Представете си, че в България имаше тайно общество и то от еспери (магьосници)🪄, дори и призраци 👻 Много готино нали в книгата има това и още много и епицентъра на събитията е София. 😎
📚 Там започват да се случват все по странни и необичайни неща 👀 - изчезват призраци 😯, появява се трета сила 💫, рядка статуя се изпарява и сякаш един студент на име Григор е причината за всичко това. 🤔
Историята започва с новата квартира на Григор🏠. Там той се открива, че има за съквартирант един саркастичен призрак 👻. След това Григор се сдобива с много рядка сила💫, която трябва бързо да овладее и да я крие.🙈
📚 Впечатли ме, че действието се развива в България.🇧🇬 Особено добре авторката е пресъздала сюжета и си личи колко голямо старание е положила за написването на книгата.👏🏻
Другото, което много ми допадна е начина на общуване на героите 🗣, шегите и атмосферата, които помагат за лекото и бързо развитие в книгата. 📖
- - -
📚 Ще очаквам с голямо нетърпение продължението, защото след този шеметен финал имам множесто въпроси, на които очаквам да намеря отговорите.🧐📖
📚 Препоръчвам книгата на любителите на магията и вълшебството ✨️ Смятам, че не само невероятната корица ще ви запалени, но и вълнуващата история. ♥️
📚Авторката се е справили прекрасно създавайки една магическа София пълна с тайни общества и магьосници. ✨️
(На моменти се замислих дали наистина не съществуват такива общества)🧐
✍︎ 𝘙𝘦𝘢𝘥𝘪𝘯𝘨 𝘢𝘯𝘥 𝘵𝘩𝘰𝘶𝘨𝘩𝘵𝘴 📖
📚 Представете си, че в България имаше тайно общество и то от еспери (магьосници)🪄, дори и призраци 👻 Много готино нали в книгата има това и още много и епицентъра на събитията е София. 😎
📚 Там започват да се случват все по странни и необичайни неща 👀 - изчезват призраци 😯, появява се трета сила 💫, рядка статуя се изпарява и сякаш един студент на име Григор е причината за всичко това. 🤔
Историята започва с новата квартира на Григор🏠. Там той се открива, че има за съквартирант един саркастичен призрак 👻. След това Григор се сдобива с много рядка сила💫, която трябва бързо да овладее и да я крие.🙈
📚 Впечатли ме, че действието се развива в България.🇧🇬 Особено добре авторката е пресъздала сюжета и си личи колко голямо старание е положила за написването на книгата.👏🏻
Другото, което много ми допадна е начина на общуване на героите 🗣, шегите и атмосферата, които помагат за лекото и бързо развитие в книгата. 📖
- - -
📚 Ще очаквам с голямо нетърпение продължението, защото след този шеметен финал имам множесто въпроси, на които очаквам да намеря отговорите.🧐📖
📚 Препоръчвам книгата на любителите на магията и вълшебството ✨️ Смятам, че не само невероятната корица ще ви запалени, но и вълнуващата история. ♥️
March 16, 2023
В началото книгата ме грабна. Като прочетох за мистериозен апартамент и тайнствен призрак веднага си представих една криминално фантастична история. Историята не се оказа каквато предполагах, но не беше и лоша, магическата система беше интересна. Обаче на моменти препускаше затрупвайки те с информация, а друг път беше ужасно мудна. Това , че главният герой беше мрънкащо самосъжаляващо се същество в 98% от времето не помогна много. Знам, че идеята може би е била да се покаже как не трябва да се предаваме, отчайваме, да вярваме в себе си и как един най-обикновен човек може да направи много, но това мрънкане и самосъжаление беше прекалено.
Довърших книгата главно заради Анастас. Четях все с надеждата, че ще се разкрие историята му, но накрая се почувствах малко излъгана(знам, че се планира втора част, но не храня надежди, че ще излезе такава). Освен това изобщо не беше обяснено рязката промяна в поведението на Анастас и мнението му за Григор. Сякаш ей така от въздуха призрака беше решил, че Григор е различен и т.н. Искаше ми се да има по-подробно описани сцени с взаимоотношенията на Григор и Наско. Ако има втора част ще я прочета само, за да науча историята на призрака, а и заради Иван. Иван беше наистина забавен образ.
Довърших книгата главно заради Анастас. Четях все с надеждата, че ще се разкрие историята му, но накрая се почувствах малко излъгана(знам, че се планира втора част, но не храня надежди, че ще излезе такава). Освен това изобщо не беше обяснено рязката промяна в поведението на Анастас и мнението му за Григор. Сякаш ей така от въздуха призрака беше решил, че Григор е различен и т.н. Искаше ми се да има по-подробно описани сцени с взаимоотношенията на Григор и Наско. Ако има втора част ще я прочета само, за да науча историята на призрака, а и заради Иван. Иван беше наистина забавен образ.
April 27, 2024
3.5/5!
Стилът е приятен и лек, смея да твърдя, че се чете бързо и не натоварва... особено.
В средата някъде става мудна, инфодъмповете малко ми дойдоха в повече. Пообърках с магическата система, която обаче е свежа и оригинална, признавам!
Корицата ми е малко тъмна и самото заглавие можеше да е с по-светли букви, вероятно бели? Изглежда сякаш двамата главни герои са приятели или поне се разбират, което никак не е така... и оставя грешно впечатление.
Хареса ми идеята за подобно Българско общество на парапсихолози и еспери! Само не ми допадна, че за пореден път нямаме автономност, самостоятелност. Все трябва да отговаряме пред 'по-Висш орган', защото явно не можем да се самоуправляваме и ни липсват качества, вероятно... Докога, обаче?
Григор е приятно име, защо обаче трябваше да съвпада с фамилията му ;)? Поне не е Иван Иванов или Петър Петров... Беше ми скучен в по-голямата си част от приключенията и самосъжаленията му ми дойдоха в повече. Имаше развитие, ала ми се стори доста прибързано, някак недостатъчни случки, изразяващи този преход.
Анастас бе доста по-интересен, въпреки опакия му нрав, който на моменти малко ме подразни. Даже се съревноваваше, според мен, с Григор по-мрънкане (макар и не в самосъжалението). Жалко, че почти нищо не се разбра за него! Само името му накрая, което не оправда ореола на тайнственост, който запази през целия роман. Можеше още нещо да се каже, например поне откъде е, защо е точно в този апартамент... решение на автора, разбира се, ама и прекалено много тайнственост не е много тайнствено ;)
На мен ми хареса най-много комисар Магнус "Маги" Ларсен :) ! Датчанин, който владее българския отлично! Най-накрая чужденец да проговори български! А и в България от 10 г., чудя се дали е придобил "полезните навици' на ракийното ни време... за мое (леко) разочарование той има недостатъчно присъствие и почти нищо не се разбира за него. Не иска да се върне в Дания? Да, вярно, че е 'женен' за работата си, ама примерно, нещо друго, което да го привлича?
Много ми беше сладък, хех!
Стела също ми допадна! Даже в някакъв момент си помислих, че с Ларсен ще се съберат или са имали нещо помежду си (романтикът в мен не си замълча тук :)) Mоже пък във втората книга (между впрочем, кога излиза тя?) да се случи чудо (чудо!!) и да има (за мен) приятна изненада (намиг-намиг!)
Иван се оказа забавен, обаче... хмм... обаче, всяка първа дума му беше 'брат' и втора 'окей' (за третата се отказах да помня).Чак толкова от едното и другото? Прекалено беше! Дано във втората част Иван (и не само) да си е пообогатил речника :). Нали все пак е студент в СУ-то?
Това ме връща и към другият момент, който не ми допадна изобщо и това е прекомерното използване на англицизми и чуждици!
Не разбирам (ама наистина!) защо при все, че имаме подходящи равнозначни думи все повече и повече се употребява и скача на чуждото?
Кое, да му се не види, е толкова скучно, без стойностно или там каквото е на родния ни език? А чуждицата е, видиш ли, по-смислена? Как тъй стана...?
Нима 'добре' не може да замести "окей" (и на английски тази дума ми е адски неправдоподобна и странна).
"Задействам" наместо 'активирам'?
"Почит и/или уважение" вместо 'респект'? Даже имаме цели две думи, за бога!
И други, и др��ги...
И не, това не обогатява текста, а според мен го осакатява и ограничава, защото е преди всичко за Българската публика (пожелавам и чуждоезичен превод, ама до тогава...)! Съответно нека да е на български език!
Това си остава наистина минус и не мога да се съглася с този похват.
Мое мнение, разбира се.
Дано във втората книга да няма толкова много чуждици... и тайните да се разкрият
Другите по-важни герои - Мая и Омайников също ми допаднаха, макар и с по-малко 'разказано' време.
И нека да има повече Маги Ларсен, моля :Р !
Искам подробности за живота му! Какво харесва и какво не! Примерно: любимият му цвят, марка кола, питие, харесва ли домашна баница, ами шкембе чорба и... абе, схванахте идеята ;))) Да не би да има намерение да се прибира в Дания (тц-тц-тц, защо ще му е, не знам :D) ?
Успех в писането и издаването на втория роман (да не се окаже неочаквано, че ще е трилогия? Съгласявам се само ако има повече (ама много повече!) участие на и с Магито Ларсен :Р)!
П.П. Дамата -писател смята ли най-накрая да си направи публична страница относно творбите и героите си ;) ? И за обратна връзка с почитателите (а ��е не са малко, а дори и да бяха...!) Както си е му е редът! Блогът, като такъв е полезен, ала предвид настоящият мащаб на развилото се (и продължава!) творчество на авторката, е вече крайно недостатъчен...
Стискам палци!!
Стилът е приятен и лек, смея да твърдя, че се чете бързо и не натоварва... особено.
В средата някъде става мудна, инфодъмповете малко ми дойдоха в повече. Пообърках с магическата система, която обаче е свежа и оригинална, признавам!
Корицата ми е малко тъмна и самото заглавие можеше да е с по-светли букви, вероятно бели? Изглежда сякаш двамата главни герои са приятели или поне се разбират, което никак не е така... и оставя грешно впечатление.
Хареса ми идеята за подобно Българско общество на парапсихолози и еспери! Само не ми допадна, че за пореден път нямаме автономност, самостоятелност. Все трябва да отговаряме пред 'по-Висш орган', защото явно не можем да се самоуправляваме и ни липсват качества, вероятно... Докога, обаче?
Григор е приятно име, защо обаче трябваше да съвпада с фамилията му ;)? Поне не е Иван Иванов или Петър Петров... Беше ми скучен в по-голямата си част от приключенията и самосъжаленията му ми дойдоха в повече. Имаше развитие, ала ми се стори доста прибързано, някак недостатъчни случки, изразяващи този преход.
Анастас бе доста по-интересен, въпреки опакия му нрав, който на моменти малко ме подразни. Даже се съревноваваше, според мен, с Григор по-мрънкане (макар и не в самосъжалението). Жалко, че почти нищо не се разбра за него! Само името му накрая, което не оправда ореола на тайнственост, който запази през целия роман. Можеше още нещо да се каже, например поне откъде е, защо е точно в този апартамент... решение на автора, разбира се, ама и прекалено много тайнственост не е много тайнствено ;)
На мен ми хареса най-много комисар Магнус "Маги" Ларсен :) ! Датчанин, който владее българския отлично! Най-накрая чужденец да проговори български! А и в България от 10 г., чудя се дали е придобил "полезните навици' на ракийното ни време... за мое (леко) разочарование той има недостатъчно присъствие и почти нищо не се разбира за него. Не иска да се върне в Дания? Да, вярно, че е 'женен' за работата си, ама примерно, нещо друго, което да го привлича?
Много ми беше сладък, хех!
Стела също ми допадна! Даже в някакъв момент си помислих, че с Ларсен ще се съберат или са имали нещо помежду си (романтикът в мен не си замълча тук :)) Mоже пък във втората книга (между впрочем, кога излиза тя?) да се случи чудо (чудо!!) и да има (за мен) приятна изненада (намиг-намиг!)
Иван се оказа забавен, обаче... хмм... обаче, всяка първа дума му беше 'брат' и втора 'окей' (за третата се отказах да помня).Чак толкова от едното и другото? Прекалено беше! Дано във втората част Иван (и не само) да си е пообогатил речника :). Нали все пак е студент в СУ-то?
Това ме връща и към другият момент, който не ми допадна изобщо и това е прекомерното използване на англицизми и чуждици!
Не разбирам (ама наистина!) защо при все, че имаме подходящи равнозначни думи все повече и повече се употребява и скача на чуждото?
Кое, да му се не види, е толкова скучно, без стойностно или там каквото е на родния ни език? А чуждицата е, видиш ли, по-смислена? Как тъй стана...?
Нима 'добре' не може да замести "окей" (и на английски тази дума ми е адски неправдоподобна и странна).
"Задействам" наместо 'активирам'?
"Почит и/или уважение" вместо 'респект'? Даже имаме цели две думи, за бога!
И други, и др��ги...
И не, това не обогатява текста, а според мен го осакатява и ограничава, защото е преди всичко за Българската публика (пожелавам и чуждоезичен превод, ама до тогава...)! Съответно нека да е на български език!
Това си остава наистина минус и не мога да се съглася с този похват.
Мое мнение, разбира се.
Дано във втората книга да няма толкова много чуждици... и тайните да се разкрият
Другите по-важни герои - Мая и Омайников също ми допаднаха, макар и с по-малко 'разказано' време.
И нека да има повече Маги Ларсен, моля :Р !
Искам подробности за живота му! Какво харесва и какво не! Примерно: любимият му цвят, марка кола, питие, харесва ли домашна баница, ами шкембе чорба и... абе, схванахте идеята ;))) Да не би да има намерение да се прибира в Дания (тц-тц-тц, защо ще му е, не знам :D) ?
Успех в писането и издаването на втория роман (да не се окаже неочаквано, че ще е трилогия? Съгласявам се само ако има повече (ама много повече!) участие на и с Магито Ларсен :Р)!
П.П. Дамата -писател смята ли най-накрая да си направи публична страница относно творбите и героите си ;) ? И за обратна връзка с почитателите (а ��е не са малко, а дори и да бяха...!) Както си е му е редът! Блогът, като такъв е полезен, ала предвид настоящият мащаб на развилото се (и продължава!) творчество на авторката, е вече крайно недостатъчен...
Стискам палци!!
January 27, 2023
Окей, виждам надежда в българската фантастика!
Хареса ми магическата система, и най-вече как колкото и Анастас да разясняваше, все оставаше нещо необяснимо. Героите също бяха интересни и добре си взаимодействаха - от началото до края, през цялото време имаше търкания между им, но и винаги откриваха нещо, което да ги сплоти.
Но финалът ми се стори малко неясен (да, такава е идеята. Пак ми е неясен.) Защо Анастас променя толкова драстично мнението си? Григор е интересен главен герой, но нищо в него не буди чак такива изблици на доброта. Какво точно е станало между Магнус и Анастас? Кой е Анастас?
Надявам се да има друга книга, която се подготвя в момента, защото имам твърде много въпроси.
Хареса ми магическата система, и най-вече как колкото и Анастас да разясняваше, все оставаше нещо необяснимо. Героите също бяха интересни и добре си взаимодействаха - от началото до края, през цялото време имаше търкания между им, но и винаги откриваха нещо, което да ги сплоти.
Но финалът ми се стори малко неясен (да, такава е идеята. Пак ми е неясен.) Защо Анастас променя толкова драстично мнението си? Григор е интересен главен герой, но нищо в него не буди чак такива изблици на доброта. Какво точно е станало между Магнус и Анастас? Кой е Анастас?
Надявам се да има друга книга, която се подготвя в момента, защото имам твърде много въпроси.
February 2, 2023
Въпреки дългото четене на книгата, я харесах. Първо, защото е от български автори и е написана сносно, но и защото е засегнато паранормалното.
Цветина Цолова е създала градско фентъзи, в което между обикновените хора вървят други, които имат разнообразни магически способности. Сред паранормалната общност са извести като еспери. И съвсем случайно Григор попада при тях. Радвам се, че той не се оказа поредният избраник, а момче, което попадна на грешното място в грешното време. В крайна сметка обаче не се сещам за по-подходящ кандидат от Григор, който да приеме силата от статуята.
В началото главни действащи лица бяха Григор и призракът Анастас, но след това се включиха Мая, Иван, Стела и дори професор Омайников и комисар Ларсен. Не знам какво да кажа за финала - отворен е и въпреки че трябва да има продължение, не смятам, че бе подходящ.
Цветина Цолова е създала градско фентъзи, в което между обикновените хора вървят други, които имат разнообразни магически способности. Сред паранормалната общност са извести като еспери. И съвсем случайно Григор попада при тях. Радвам се, че той не се оказа поредният избраник, а момче, което попадна на грешното място в грешното време. В крайна сметка обаче не се сещам за по-подходящ кандидат от Григор, който да приеме силата от статуята.
В началото главни действащи лица бяха Григор и призракът Анастас, но след това се включиха Мая, Иван, Стела и дори професор Омайников и комисар Ларсен. Не знам какво да кажа за финала - отворен е и въпреки че трябва да има продължение, не смятам, че бе подходящ.
February 18, 2023
📚💦💙
Ако трябва да съм честна, когато книгата излезе не й обърнах много внимание, за което съжалявам, защото авторката присъстваше на коледния панаир на книгата в НДК. Надявам се обаче да я видя на премиерата на втората книга 😉👍.
Няма да е достатъчно ако кажа, че книгата ме очарова. Прочетох я буквално на две сядания.
Като бивш възпитаник на СУ за мен беше истинско удоволствие да прочета история, в която университета и неговите старинни коридори заемат такава роля. 🥰
Мога да кажа, че стилът на писане на авторката, не отстъпва по нищо на световно известните чуждестранни автори. Аз съм изключително впечатлена от начина по който се разгърна историята и от изграждането на героите.
Начинът по който завърши книгата ме остави без думи. Сега нямам търпение за продължението.
Ако трябва да съм честна, когато книгата излезе не й обърнах много внимание, за което съжалявам, защото авторката присъстваше на коледния панаир на книгата в НДК. Надявам се обаче да я видя на премиерата на втората книга 😉👍.
Няма да е достатъчно ако кажа, че книгата ме очарова. Прочетох я буквално на две сядания.
Като бивш възпитаник на СУ за мен беше истинско удоволствие да прочета история, в която университета и неговите старинни коридори заемат такава роля. 🥰
Мога да кажа, че стилът на писане на авторката, не отстъпва по нищо на световно известните чуждестранни автори. Аз съм изключително впечатлена от начина по който се разгърна историята и от изграждането на героите.
Начинът по който завърши книгата ме остави без думи. Сега нямам търпение за продължението.
February 7, 2024
Динамична и увлекателна фентъзи история, развиваща се в съвременна България. Поздравления за авторката Цветина Цолова, на която пожелавам да продължава да пише все повече и все по-добре за в бъдеще. Българският пазар има нужда от подобна (рискова) литература. Като цяло не съм голям почитател на ърбън фентъзито, но въпреки това книгата ми хареса. Действието се развива бързо, а героите са живи (дори и тези, които не са). И с капка български хумор към всичко това, гозбата е приготвена прекрасна.
Очевидно редакторският екип е спал по време на работа, но макар и пълна с печатни и правописни грешки, удоволствието не успя да се наруши напълно.
Ще следя развитието на тази млада писателка в бъдеще. И ще продължавам да подкрепям младите български автори, които го заслужават.
Очевидно редакторският екип е спал по време на работа, но макар и пълна с печатни и правописни грешки, удоволствието не успя да се наруши напълно.
Ще следя развитието на тази млада писателка в бъдеще. И ще продължавам да подкрепям младите български автори, които го заслужават.
Displaying 1 - 30 of 45 reviews