Tito ist tot

by Marica Bodrožić

Sein Porträt hängt in jedem Klassenraum, sein durchdringender Blick beherrscht die Amtszimmer, Schusterläden und Metzgereien, und die Nachricht von seinem Tod erreicht auch jene abgelegene Gegend in Dalmatien, wo die Erzählerin ihre Kindheit verbringt. Widerwillig lässt sie die Schulfeierlichkeiten über sich ergehen, während der Großvater um den größten Verlust seines Lebens trauert: um Tito und Jugoslawien. Doch nicht die Politik und der sich abzeichnende Zerfall des Landes beschäftigen das Mädchen, sondern die Sommerlandschaft und ihre Bewohner: der Kriegsheimkehrer, der nicht weiß, dass der Kampf längst vorbei ist, und sich an einem Ast erhängt, der schönheitssüchtige Lilienzüchter, dem die Dorfbewohner aus Hass seine Felder zertrampeln, die junge Frau, die jahrelang vergeblich auf die Rückkehr ihres Bräutigams wartet, weil er im Ausland von einer Baustelle zur nächsten zieht. Das Leben der Gastarbeiterväter spielt sich in unbekannter Ferne ab, im Norden, dem "Mysterium der modernen Welt", während die Kinder im Süden den Geheimnissen des Realen nachspüren, in unergründlichen Gärten und vergessenen Kellern, in Kirchen und auf glühheißen Landstraßen.
In Marica Bodrozics Texten ist es hell und auf zauberische Weise heiter. Ein mediterranes Licht liegt über den halb gebauten Häusern, den Schmetterlingswiesen und Zypressenhainen und den kurzen, von Leidenschaften und Kümmernissen geschüttelten Lebensepochen, die sie in ihren Erzählungen und Prosastücken beschwört.

154 pages, Hardcover

First published January 1, 2002

About the author

Marica Bodrožić is a German writer of Croatian descent. She was born in Svib in Cista Provo, Croatia in the former Yugoslavia. She moved to Germany as a child and currently lives in Berlin.

Reviews

[Петър Панчев · Rating 4 out of 5]

Проза, поезия и спомени в едно
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...

Мисля, че никога няма да ми омръзне да чета разкази. Жанровете нямат значение – аз имам широки интереси, които се разпростират почти навсякъде. Кратките късове проза крият особеното усещане за непрекъснати мигове на просветление, които – в рамките само на час – могат да те запратят от единия до другия край на планетата, да те съпроводят от мрака към светлината и обратно, да те настройват както се настройва музикален инструмент. А когато в разказите е вплетена поезия, силата на думите се изкачва с още едно ниво.

„Тито е мъртъв“ („Персей“, 2015) е точно проза, изтъкана от поезия – от тази нишка, която се носи ефирно и докосва с внимание. Не се подвеждайте по заглавието, защото то е само име на един от разказите. Тито е мъртъв и няма да проговори повече. Героят е дядото, който наблюдава телевизионния екран и не може да разбере защо вижда Тито да се движи, а всички наоколо разправят, че е мъртъв. Датата е 4 май 1980 година, портретите на Тито вече нямат силата и излъчването на Големия Брат, а едно малко момиче се опитва да осмисли всичко, което вижда и чувства. По детски. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...)

[Blazz J · Rating 3 out of 5]

3/5. Tito je mrtev je zbirka žametnih kratkih zgodb o avtoričinem otroštvu ob južnodalmatinski obali. Malo Marico ni zanimala olimpijada, Vučko, rudarski štrajki, politični vici, ampak skrivnostne tete, kače klopotače, stričeva vinska klet, očetova okajena mornarka pipa... Nostalgija nosi tisočere memorij, masko pa dirigirani spomin. Marica svetuje, da se slednjemu ognimo - za svoje dobro.

[Pia · Rating 5 out of 5]

Simply wonderful! 😍

[Branimira Aleksandrova]

"Страхувах се от знаещите ѝ очи. А когато един ден каза, че винаги седяла отзад, в малкия джоб на училищната ми раница, на връщане от училище слязох от колелото, седнах край тесния, обграден с млади ябълкови дървета полски път и проверих дали мама наистина седи в джоба, или там се намира само главата ѝ, а може би просто част от главата, например очите...."