What do you think?
Rate this book
Всички и никой
„Всички и никой“ е първият роман на Йордан Радичков от 1975 година и единственият текст на автора с криминална тематика. Книгата, вдъхновена от истински събития, разказва за тихото село Разбойна, в което един ден е открит трупът на местен жител.
Назначеният да разкрие убийството Иван Мравов започва своето разследване в същия ден, в който в селото пристигат неконтролируем табор с конекрадци, съмнителни иманяри, една мечка, два диви вола и самият дявол, който се материализира с умряла сврака в ръцете си.
„Всички и никой“ вдъхновява театралния режисьор Крикор Азарян за единствения му опит в киното и през 1978 година се появява едноименният филм с участието на Велко Кънев, Григор Вачков, Константин Коцев, Катя Паскалева, Тодор Колев и други.
Заедно с това първият роман на Йордан Радичков ражда и една история, която започва да обикаля из страната и придобива свой собствен живот като хора из цяла България свидетелстват за реалността на споменатата по-долу бележка.
Книгата започва с писмо от разбойниците от село Косталево, които споделят, че все по-често във вилните зони, собствениците на къщи оставят бележка до разбойниците: „Молим да не разбивате вратите и заключалките, във вилата няма покъщнина!“.
Отговорът на разбойниците, четлив и грамотен, винаги следва: „Има-няма покъщнина, ние сме длъжни да провериме!“.
Назначеният да разкрие убийството Иван Мравов започва своето разследване в същия ден, в който в селото пристигат неконтролируем табор с конекрадци, съмнителни иманяри, една мечка, два диви вола и самият дявол, който се материализира с умряла сврака в ръцете си.
„Всички и никой“ вдъхновява театралния режисьор Крикор Азарян за единствения му опит в киното и през 1978 година се появява едноименният филм с участието на Велко Кънев, Григор Вачков, Константин Коцев, Катя Паскалева, Тодор Колев и други.
Заедно с това първият роман на Йордан Радичков ражда и една история, която започва да обикаля из страната и придобива свой собствен живот като хора из цяла България свидетелстват за реалността на споменатата по-долу бележка.
Книгата започва с писмо от разбойниците от село Косталево, които споделят, че все по-често във вилните зони, собствениците на къщи оставят бележка до разбойниците: „Молим да не разбивате вратите и заключалките, във вилата няма покъщнина!“.
Отговорът на разбойниците, четлив и грамотен, винаги следва: „Има-няма покъщнина, ние сме длъжни да провериме!“.
160 pages, Paperback
First published April 30, 1975
3 people are currently reading
34 people want to read
About the author
Yordan Radichkov
82 books73 followersYordan Radichkov was a Bulgarian writer and playwright.
Literary critics Adelina Angusheva and Galin Tihanov called him "arguably the most significant voice of Bulgarian literature in the last third of the 20th century". Some literary critics have referred to him as the Bulgarian Kafka or Gogol. Radichkov is widely known for his numerous short stories, novels and plays. He is also known for the screenplays of the Bulgarian film classics Torrid Noon (1966) directed by Zako Heskiya, The Tied Up Balloon (1967) and The Last Summer (1974).
In 2000, Radichkov was decorated with the high government prize the Order of the Balkan Mountains. In 2007, a monument dedicated to him was officially opened at the garden of the former Royal Palace, nowadays National Art Gallery in Sofia city centre.
Literary critics Adelina Angusheva and Galin Tihanov called him "arguably the most significant voice of Bulgarian literature in the last third of the 20th century". Some literary critics have referred to him as the Bulgarian Kafka or Gogol. Radichkov is widely known for his numerous short stories, novels and plays. He is also known for the screenplays of the Bulgarian film classics Torrid Noon (1966) directed by Zako Heskiya, The Tied Up Balloon (1967) and The Last Summer (1974).
In 2000, Radichkov was decorated with the high government prize the Order of the Balkan Mountains. In 2007, a monument dedicated to him was officially opened at the garden of the former Royal Palace, nowadays National Art Gallery in Sofia city centre.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
January 31, 2023
В първият роман на Радичков, историята вплита наченки на магически реализъм, криминална история и сатира на социалистическото общество.
В началото малко се съмнявах да ми хареса. Действието започва с голяма суматоха, много объркване, но после историята започва да добива очарование. Трябва обаче търпение Има много хуманизъм в Радичковото писане, а описанията на природата са магични сами по себе си.
Водещото в книгата е носталгията по едни по-прости времена, когато ти стига да наблюдаваш света от могилата в края на селото, за да бъдеш щастлив.
Все пак 3.5, беше ми хубаво да чета "Всички и никой".
"Бай Дачо ги посрещна с летни сандали на бос крак. Тоя модел сандали бяха измислени от обувните фабрики след премахването на монархията и не слязоха от въоражение до края на купонната система - т.е. до втората половина на двадесетия век. Толкова много нещо се промени в тоя живот, губехме безшумно и печелехме безшумно сражения, тъй много се измени цялата тактика и стратегия на тихия фронт, обаче летните неугледни сандали си останаха непроменени, газейки през историческите събития и тъй както са взели инерция, възможно е, обути на нечий бос крак, да влязат чак в двадесет и първия век."
"В автобиография си беше написал,че преди Девети септември е пасъл овце, че е вършил всякаква ратайска работа и че свободата го е заварила на полето. Всъщност свободата всички ги беше заварила на полето, те в посрещнаха застанали на древната могила Илинец. За всекиго от нас,читателю, свободата има различен образ. Първият ден свободата можеше да бъде пипната с пръст, тя беше материална, можеше да вземеш празна гилза за спомен от нея, но в следващите дни се разсипа в околностите, можеш само да я чувстваш, както чувстваш дъха на късното есенно сено, напластено покрай реката, но не може да я пипнеш с пръст. Но ние сме свидетели колко нечисти ръце се протяга към нея, колко куршуми бяха изстреляни в тялото й, колко удари й бяха нанесени изневиделица, това бяха подмолни и глухи удари, при всеки удар свободата потръпваше, заедно с нея потръовахме и ние, защото постоянно ден из ден, ще разберем, че Свободата- това всъщност сме ние, нашият живот, нашите къщи, децата ни, нашите гори, стадата ни, пръснати из планинските совати, недовършените навеси, похабените ни вършачки, струпани под навеса след национализацията, беззащитните ни памукови полета, бащите и дедите, нашите невести, наредени във верига в житата, пеещи издалеко. "
В началото малко се съмнявах да ми хареса. Действието започва с голяма суматоха, много объркване, но после историята започва да добива очарование. Трябва обаче търпение Има много хуманизъм в Радичковото писане, а описанията на природата са магични сами по себе си.
Водещото в книгата е носталгията по едни по-прости времена, когато ти стига да наблюдаваш света от могилата в края на селото, за да бъдеш щастлив.
Все пак 3.5, беше ми хубаво да чета "Всички и никой".
"Бай Дачо ги посрещна с летни сандали на бос крак. Тоя модел сандали бяха измислени от обувните фабрики след премахването на монархията и не слязоха от въоражение до края на купонната система - т.е. до втората половина на двадесетия век. Толкова много нещо се промени в тоя живот, губехме безшумно и печелехме безшумно сражения, тъй много се измени цялата тактика и стратегия на тихия фронт, обаче летните неугледни сандали си останаха непроменени, газейки през историческите събития и тъй както са взели инерция, възможно е, обути на нечий бос крак, да влязат чак в двадесет и първия век."
"В автобиография си беше написал,че преди Девети септември е пасъл овце, че е вършил всякаква ратайска работа и че свободата го е заварила на полето. Всъщност свободата всички ги беше заварила на полето, те в посрещнаха застанали на древната могила Илинец. За всекиго от нас,читателю, свободата има различен образ. Първият ден свободата можеше да бъде пипната с пръст, тя беше материална, можеше да вземеш празна гилза за спомен от нея, но в следващите дни се разсипа в околностите, можеш само да я чувстваш, както чувстваш дъха на късното есенно сено, напластено покрай реката, но не може да я пипнеш с пръст. Но ние сме свидетели колко нечисти ръце се протяга към нея, колко куршуми бяха изстреляни в тялото й, колко удари й бяха нанесени изневиделица, това бяха подмолни и глухи удари, при всеки удар свободата потръпваше, заедно с нея потръовахме и ние, защото постоянно ден из ден, ще разберем, че Свободата- това всъщност сме ние, нашият живот, нашите къщи, децата ни, нашите гори, стадата ни, пръснати из планинските совати, недовършените навеси, похабените ни вършачки, струпани под навеса след национализацията, беззащитните ни памукови полета, бащите и дедите, нашите невести, наредени във верига в житата, пеещи издалеко. "
August 24, 2024
Иван Мравков, заслужаваше много много повече, приятелю.
July 27, 2025
"Те не че вярваха кой знае колко във всякакви бабини деветини и не че бяха дотам суеверни поради невежество, изостаналост и малограмотност, а се държаха за суеверията, защото смятаха, че посредством това ще задържат за по-дълго време старите времена при себе си и ще отдалечат идването на новото време, което безпардонно нахлуваше в котловината, безмилостно в своята гола категоричност, и ги изтръгваше от корена им."
January 7, 2022
3,5/5
Išleista lietuvių kalba 1980 metais ("Vaga") pavadinimu "Visi ir niekas". Apysaka artima trumpajam romanui. Struktūra primena novelių romaną (nes autorius – bulgarų novelistas). Detektyvinė istorija, bet kur kas platesnė ir gilesnė negu įprastas detektyvas, įdomiai atskleidžianti nedidelio Bulgarijos miestelio žmonių džiaugsmus ir rūpesčius.
Išleista lietuvių kalba 1980 metais ("Vaga") pavadinimu "Visi ir niekas". Apysaka artima trumpajam romanui. Struktūra primena novelių romaną (nes autorius – bulgarų novelistas). Detektyvinė istorija, bet kur kas platesnė ir gilesnė negu įprastas detektyvas, įdomiai atskleidžianti nedidelio Bulgarijos miestelio žmonių džiaugsmus ir rūpesčius.
November 3, 2022
книга за носталгията
April 16, 2023
Невероятна книга! Невероятен автор! Книгата е криминална и е вдъхновена от истински случай. През цялото време те държи под напрежение. Най-магичното в книгата е начинът, по който е написана. Невероятно! Има много сюжетни линии и много нагледно проблемите и борбите на всеки от героите са изложени нагледно и са преплетени по много елегантен начин. В началото на книгата се случва убийството. И чрез книгата проследяваме пътят на младият сержант Мравов към намиране на извършителя. По този път се сблъскваме с много хора и се запознаваме обстойно с тях и техните тревоги. Искам да кажа, че книгата не е фокусирана само върху един персонаж или една сюжетна линия, ами се разпростира върху всичко наоколо. Страхотна книга!
January 4, 2016
Мнението ми е тук: https://shupret.wordpress.com/2016/01...
Displaying 1 - 8 of 8 reviews