Дъга том 1, 2022

by Даниел Атанасов - Сатанасов, Андрей Андров, Джулиано Димитров

Това е комикс антология, в която ще намерите творбите на творци-ветерани, както и на нови свежи таланти.

Сегашното издание е наследник на емблематичното “Дъга - разкази в картинки”, което живее от 1979 г. до 1992 г., както и на неговата втора сериализация от 2003 г.

В този том ще откриете 9 комикса, от “Бонзай” и предисторията за това как Гентацу е станал малък грубиян, до едно от първите издания на български език на поредицата от сръбския автор Марко Стоянович – “Вековници”

Genres: Comics

110 pages, Paperback

Published December 1, 2022

Reviews

[Emiliya Bozhilova · Rating 3 out of 5]

Явно съм отвикнала напълно от комиксите. От този брой две истории ми допаднаха:

🐲 ”Разни фантасмагории” - 5⭐️
Сър Георги е адски симпатичен героично-героичен герой! Ако следващият път си улучи и принцеса, няма да го мисля повече Жорко.

🐲 ”Вековници: Заповеди” - 2,5⭐️
Е, тук нищичко не разбрах от текста, който се предполага, че е сюжет, но картинките адски ми харесаха! Само те стигат да погалят фенското око, а ако следващият път има и сюжет, ще стане действително велико.

Надявам се в следващите броеве да има вече реални истории.

[Сибин Майналовски · Rating 1 out of 5]

Ако това е Дъга, аз съм Лучано Павароти.

[Martin Doychinov · Rating 4 out of 5]

Първи брой от третата инкарнация на "Дъга"! От първата съм чел съвсем малко, от втората - нищо, но мисля да съм сериозен читател на третата. Защо?
Много комикси, 110 гланцирани и цветни страници!
Историите са разнообразни - има манга (Бонзай); фентъзи (Пирамидата; Разни фантасмагории; Лехаш; Заповеди/Гонитбата); исторически (Без титла; Русалии); свръхестествена мистерия (Пръкълнатият сапфир). Дори "Разни фантасмагории" е комикс-игра!
От 9 комикса, 3 са абсолютно страхотни и съвсем не е изненадващо кои са:
- Бонзай, щото ако някой у нас може да прави манга, това е точно Сатанасов.
- Заповеди/Гонитбата, щото комиксите във вселената на "Вековници" са чук, а Марко Стоянович и Иван Беров могат много!
От останалите, макар и да имам доста забележки, ми харесаха:
- Пирамидата: Нелош арт, но имам проблем с избраните за доста от кадрите моменти. Трябвало е да се наблегне повече на сюжета, а не на клането.
- Разни фантасмагории: Ах, комикс-игра! Забавна, шегичките с някои съвременни безумици ми допаднаха. Артът изглежда малко несериозен - това, че сюжетът е хумористичен, не значи, че артът трябва да е нескопосан!
- Лехаш: Клиширано фентъзи, но бива.
- Русалии: Интересен сюжет, съвременно етно фентъзи. Артът не ми е по сърце баш.
Сега, относно многото мрънкЯне от разни специалисти:
1. Относно качеството на комиксите: Факт е, че има какво да се желае, но това е съвсем нормално, при положение, че повечето от авторите са млади и хонорарите им сигурно са по бира и порция пържени картофи. Старите автори повечето ги НЯМА, по един или друг начин, или отдавна нямат желание да рисуват комикси. Особено за малко или никакви пари. Нека се дава градивна критика на младите, за да станат по-добри. Все пак, мисля, че болшинството е на съвсем приемливо ниво.
2. Относно цената: Да, вече не сме 85-а, няма държавно издателство, което да дава поръчки, пари и да изисква малко пропаганда на страниците. Освен това - гланцирана хартия, хубави корици и 110 страници! Това са разликите между 1,80 преди 25 години и 28 лева днес. Вижте цените на други комикси с подобен обен и тогава мрънкЯйте!
И за да спазя точка 1 от горното, долу са мойте 5 стинки градивна критика и за неспоменатите:
Без титла: Исторически комикс със спорно качество на рисунките. Много стилизиран и опростен рисунък, макар да мисля, че усещам един търсен ефект, подобен на икони от 14-и век, но май не е само това.
Прокълнатият сапфир: Относно сюжет не мога да кажа, защото макар и да е доста дълъг, не става съвсем ясно кой е конфликта. Стилът на рисункиге вероятно ще са проблем за доста хора, за мен - по-скоро не.
Русалии: Интересен сюжет, съвременно етно фентъзи. Артът не ми е по сърце баш, но е по-добре от средното в броя.
Туй то - 4,22* и с удоволствие ще си купя и следващия!

[Димитър Цолов · Rating 4 out of 5]

1. Бонзай / Сатанасов
Свежа откриваща история от God Of Manga, както сам себе си е кръстил авторът – много смях! (4/5)

2. Пирамидата / Андрей Андров & Джулиано Димитров
Кахърна мистика, която не успях да схвана напълно. Допадна ми страницата след комикса, където художникът (Димитров) говори за техниката на арта си. Обичам да чета такива неща. (3,5/5)

3. Разни фантасмагории /Маргарита Стефанова & Мартин Черногорски
Комикс-игра? Ами-и не… Като човек, който въобще не обича книгите-игри, няма как да харесам и тоя експеримент… (3/5)

4. Без титла / Калоян Томов
Нито сценарият, нито артът ме впечатлиха, макар и историята, развиваща се в годините на падането на България под Османско владичество да има потенциал… (3/5)

5. Прокълнатият сапфир / Емануела Кръстева & Антонио Стефанов
Любопитна рисувателна черно-бяла техника и читав сценарий – чакаме продължението. (4,5/5)

6. Лехаш / Лъчезар Стоянов & Калоян Томов
Елфическа приказка за мъст – биваше. (4/5)

7. Русалии / Мая Бочева & Тихомир Петков - Круси
Артът не беше точно моето, но пък сюжетът ми се понрави – лятна ваканция, запознанство между момиче и момче и щипка родна митология. (4,5/5)

8.Вековници: Заповеди / Марко Стонович & Иван Беров
Харесаха ми и историята – замислящо-философска, оплитаща фентъзи и фантастика в краткия си обем, и артът на Беров. (5/5)

9. Вековници: Гонитбата / Марко Стонович & Иван Беров
Приятна за окото история, ситуирана в антропоморфизиран животински свят, но наистина твърде кратка, че да спечели максималния брой точки. (4/5)

[Stefan Stanchev · Rating 1 out of 5]

Пълно разочарование! Ужасно посредствени рисунки, да не кажа бездарни. Това, при условие че напредъкът в технологиите за рисуване за последните 30 години е огромен. Сценариите са смразяващо глупави. Това не може да претендира за марката Дъга. Пълно разочарование! Една звезда от мен...

[Антон Меляков · Rating 5 out of 5]

Силно се надявам негативните мнения из социалните мрежи да не откажат хората зад новата "Дъга" и да видим и следващи броеве. На мен списанието много ми хареса, имаше страхотни неща.

В България имахме нужда от комикс периодика и какво по-добро от това, "Дъга" да бъде възродена. Браво за инициативата!

[Ivaelo Slavov · Rating 4 out of 5]

Не, не съм чел старата Дъга, няма я носталгичната нотка в отдавна отвеяната ми от времето младост. Не разбирам хората, които се оплакват и си искат "старата" Дъга, за нея драги орица няма да помогне нито едно издателство или печтница. Единтвено машина на времето ще може да ви я върне.
Просто си представих как някакви 60-70 годишни американци крещят "Искаме си старото DC, където Батман беше каубой".
Но факт е, че това е "новата" Дъга. Ще разбра хората, които може да не са я харесали, но поне да са дали шанс. Лично за мен българският комикс все още има нужда от едно рамо, и затова подкрепям тази инициатива.
Самите истории бяха ок. Самите илюстрации на места ми се сториха слаби (казвам го от чисто визуална и любителска гледна точна). Но някак успяха там където рисунките не ми харесват, историята да ми задърви вниманието, и обратното.
Оценка: 3.5

[Stoyan Vitekov · Rating 3 out of 5]

В този брой аз видях само Сатанасов и частици от "Вековници".
Другото е шлака за съжаление. :(

[Iliyan Iliev · Rating 3 out of 5]

Оказа се по-добър от очакваното.
Пълното ревю тук -> https://www.shadowdance.info/magazine...

[Милен Димитров · Rating 5 out of 5]

Несъмнено около третата поява на списание „Дъга“ се вдигна много шум, който до голяма степен мина покрай ушите ми. Не съм от поколението израснало с оригиналната „Дъга“, нито то някога, с малки изключения, е представлявало особен интерес за мен. Но доста от отзивите, които чувах за проекта на „Комикс Манифактура“, не бяха от най-ласкавите. Стана ми любопитно. Наистина ли нивото на историите в този том е на такова ниско ниво или тук е замесено и нещо друго? Нещо, което аз няма как да разбера? Е, реших се в крайна сметка да прочета въпросната „Дъга“, както и да се запозная подробно с по-скоро негативните читателски мнения, вариращи между „Това не е Дъга“ и „Пълна простотия!“. Стигнах до извода, че вълната недоволство идва повече от името, отколкото от нещо друго. Разбирам, че много хора са израснали с „Дъга – разкази в картинки“. Оригиналното списание има 44 броя, печатани между 1979-та и 1992-ра и със сигурност е носило трепет в детските сърца. И е напълно нормално хората, вълнували се от списанието преди, да искат или поне да очакват да изпитат същото вълнение сега. Нещата обаче не работят точно така и мисля, че точно тук е проблемът. Може би хората очакват абсолютно същата „Дъга“, а може и да са очаквали да изпитат същото вълнение, както когато са били деца. И тук идва и казусът със сравнението. Много от отзивите за излезлия през декември, 2022-ра том са, че „не прилича на оригиналното списание“. През деветдесетте (когато се учех да чета) от някъде ми бяха попаднали няколко броя. Тогава се забавлявах с приключенията на Билбо, (без да знам за съществуването на „Хобит“), „Стас и Нели“ и „ЕЛО – Екип за ликвидиране на опасности“, но вниманието ми беше грабнато най-много от комиксът за динозаври, без да ме интересува много, че в него се срещаха животни, разделени от стотици милиони години. Спомням си, че тези истории представляваха интерес, въпреки че повечето от тях дори тогава ми бяха детски, тъй като тогава ме вдъхновяваха други неща. Та макар и бегло, разбирам защо сегашните читатели на „Дъга“ правят сравнение с броевете отпреди повече от трийсет години. Тогавашните истории са насочени основно към деца и са преобладаващо хумористични. В настоящия том хуморът присъства, но далеч не преобладава, а темите и артът съвсем не са детски, въпреки че това е доста субективно, тъй като когато бях дете, си падах точно по такива истории. Но да се върна на името. Да, „Дъга. Том 1“ никак не прилича на „Дъга – разкази в картинки“ и съм сигурен, че много хора са си закупили този брой с очакването, че ще е като едно време. Нямам представа защо създателите са решили да сложат точно това заглавие. Сигурен съм обаче, че ако името беше различно, интересът нямаше да е толкова голям, но пък недоволството също. Хората са очаквали носталгия и детски истории, но са получили нещо съвсем различно. Обзалагам се, че някои даже са се почувствали излъгани.
Та да кажа какви са моите впечатления от комиксите в тома.

Бонзай е първата история в този брой. Като лаик, нямам никаква представа кой е този герой, но комиксът ме впечатли със стил, цветове и динамика. Обърнато е голямо внимание на детайлите, присъщи за манга и аниме арта, и особено manpu символите (специфични за мангата символи, като капчици пот, звездички, духчета около и върху лицата на героите), които искрено ме разсмиваха. Определено ми хареса и ми се струва страхотна история за начало на този том.

Пирамидата е наситена с цветове история за изпълняващ желания тъмен обелиск и човек, готов на всички за да стигне до него. Панелите са изпълнени с кръв, насилие и много мрачни сцени. Дизайнът на героите и света е много готин, а историята е точно от тези, които обичам, с на пръв поглед неразбираеми сюжети, които се отплащат на наблюдателните читатели. И въпреки че историята изглежда завършена, се надявам на още, тъй като бих искал да науча повече за героите и света.

Разни Фантасмагории ми помогна да разбера защо някои хора са останали разочаровани от качеството на комиксите в този том. На мен лично ми липсваше… всъщност ми липсваше всичко. Рисунките изглеждаха меко казано сухи и скучни, а в случаите, когато бяха добавяни някакви детайли към тях, те служеха само да изтъкнат тези проблеми. Сценарият не съществуваше под почти никаква форма. Единството настина уникално нещо в тази история е, че е комикс-игра и мисля, че тази идея изобщо не беше за тук. Определено не е за антология от комикси. Със сигурност ще запомня тази творба.

Без Титла се развива в късното средновековие в България. Османската империя напира да завземе Балканите. Цар Иван Шишман (представен като грохнал старец, въпреки че по времето на действието в комикса, той трябва да е на 43 години) изпраща мрачния наемник Божидар на мисия, която ще подсигури запазването на държавата. Много интересен период, предлагащ голям потенциал, който се надявам в следващите броеве да бъде развит, тъй като тук липсва напълно. Артът също е на много ниско ниво, едно от най-ниските в целия брой.
И тук бих продължил към следващия комикс, но искам да кажа няколко думи. Може би твърде много автори не правят разлика между „вдъхновено“ и направо „взето“. Божидар до такава степен прилича на Гътс от “Berserk”, че за мен това не е никакъв Божидар, а е само имитация на Гътс. Ако някои читатели са се запитали защо една от страниците на този комикс е с по-високо качество от останалите, това е защото страницата също е копирана от Берзерк. Винаги ми става хубаво, когато видя, че някой артист е вдъхновен от нещо, което много обичам. Но когато нещо е директно откраднато и представено като произведение на друг, това винаги, ама винаги създава ужасно впечатление.

Прокълнатият Сапфир е история, която някак още в самото начало заподозрях, че ще ми хареса. Артът ми кликна веднага, а като един ветеран в четенето на манга, съм привикнал към чернобелите панели, а в много случаи дори ги предпочитам. Авторите са си дали време и усилие да създадат специфична атмосфера, вместо да се хвърлят с главата напред да разказват историята си. Смисълът на сюжета се хваща веднага, но точно затова той породи още по-голям интерес у мен. Замисълът е страхотен и сега се чувствам точно като Съдбата, искайки да разбера какво ще се случи натам.

Лехаш е едно от нещата, които ми бяха някак по средата. Историята изглежда клиширана (не знам защо направих паралел с началото на Primal), така че се надявам развитието натам да тръгне в някаква по-интригуваща посока. Главният герой ми се стори странен и неконсистентен като поведение, та очаквам и той да претърпи някакво интересно развитие. Рисунките не са никак впечатляващи. Героят, елфът Лас, е само гол пич с препаска. Всъщност противникът, с когото той премери сили изглеждаше много по-яко и вдъхновяващо.

Русалии се оказа голяма изненада за мен. Първоначално артът никак не ми хареса, но много скоро бях въвлечен в историята от начинът, по който е разказана. Определено може да се каже, че тази история е най-литературна, с най-много текст, който щеше да дойде добре на някои от другите истории. Интересен сюжет за градско момче, което се влюбва в момиче от провинцията, но нещата никога не могат да бъдат толкова прости, нали? Сюжетът разполагаше с достатъчно страници, че да се развие и хем да предложи достатъчно затворен край, че да може да се разгледа като самостоятелна история, хем да не отговори на много въпроси, оставяйки много място за продължение.

Вековници: Заповеди и Вековници: Гонитбата са две истории, може би фрагменти от вероятно популярен комикс, с който аз никак не съм запознат. Това обаче не ми попречи да им се насладя. Артът е прекрасен, много комиксов и съвременен, с красиви рисунки, добра динамика и кратки, но емоционално наситени сюжети. Не разбрах напълно дали комиксите се развиват в една и съща вселена, въпреки че изглежда именно така. Мисля, че двете истории са чудесен начин да се завърши този том.

Съгласен съм, че не всеки може да е като Junji Ito и да създаде истинска, цялостна, завършена и добре структурирана история в няколко страници и десетина панела, така че не си и помислям да очаквам такова нещо от младите ни, родни творци. И все пак мога да разбера защо толкова читатели са останали недоволни. Според мен комиксите в тази „Дъга“ не са подбрани достатъчно добре. Усеща се нещо като наблягане повече върху количеството, а не върху качеството. Имаше панели, които ми е непонятно как редакторите и хората, които са правили подбора не са ги върнали на авторите с молбата да бъдат поне пооправени. Недопустимо е в такова списание, носещо това име, да присъстват комикси, които изглеждат така, сякаш са нарисувани на Paint в час по информатика. Има хора, които влагат много повече мисъл и творчество в създаването на интернет мемове. И точно за това ме е и малко яд, защото ако някои истории, които очевидно не са за тук, не бяха включени, можеше други да бъдат по-дълги или да има съвсем нови. Ако няма толкова много, хубаво, нека се наблегне на качеството. Да се включи това, което наистина си струва, а не да се гони обем на всяка цена. Ако в някои артист има потенциал, да се публикува творчество му не е единственият начин този артист да се подкрепи, след като той очевидно тепърва прохожда. Нека се упражнява и да изпрати комикса си догодина, вместо да се публикува веднага и да изяде неизбежните интернет шамари от хора, които са очаквали някакво високо ниво.
Насилието и мръсните думи са друго, за което исках да говоря. Имало „мамка му“, значи не е било за деца. Подобни опити за аргументи са безумни. Когато аз бях дете (въпреки че в известен смисъл все още съм), колкото повече насилие и кръв имаше във филмите, игрите, комиксите, книгите, колкото повече страшни неща се случваха, толкова по-интересно ми беше. Никога не съм имал намерението и желанието да прилагам подобен вид насилие над когото и каквото и да било. В работата ми като учител съм имал привилегията да наблюдавам какви са интересите на децата. Знам какъв е и речниковият им запас, спомням си и какъв беше моят на тяхната възраст, че и по-малък. Но нали трябва да сме моралисти. Нали някога беше по-добре и ни учеха на ценности. Искам да напомня, че „Историята на Артър Гордън Пим“ е част от поредицата „Избрани детски книжки“ на издателство „Отечество“. Някой изобщо чел ли я е? А някой чел ли е „Червенокосото“ на Жул Ренар, което е книга от същата поредица, в която малко дете решава да види какво ще стане, като застреля котката си с пушка. Детето не само разбира какво става, но в книжката има и картинка, нарисувана съвсем по детски, с гърмящо дуло на пушка, което откъсва половината глава на котката. Едното ѝ око гледа изненадано, докато другото се е смесило с частите кръв, мозък, кожа и череп.
Идеята не е да купувате и предоставяте всичко на децата си, без да сте го проверили, а после да се оплаквате, че това и онова не било за тях. Отговорността за това, до какво имат достъп децата е в родителите. До известно време. После децата сами ще следват и изследват интересите си, без вашето знание, че дори и въпреки вашите забрани. Така че не, не мога да приема, че тази „Дъга“ е „простотия“, защото според вас не е за деца. Да, тя не е за деца, но в съвсем различен смисъл. Това, което липсваше тук, беше вдъхновението, което дете може да получи от първата „Дъга“. Няма го поривът за научаване, за рисуване, за разказване и не, не мисля, че е от възрастта, защото това са неща, които всеки възрастен може да усети, когато чете нещо вдъхновяващо, дори насочено към децата. Не казвам, че по-млади читатели не биха се изкефили на тази „Дъга“, а само, че е по-малко вероятно. И това няма нищо общо с насилието и мръсните думи.
Финалните ми мисли са, че аз в крайна сметка харесах шест от деветте истории и останах сравнително доволен от този том. Тук-там имаше неща, които не харесах, но то май при антологиите това е неизбежно. Въпреки че се имам за индивид със сравнително богата комикс култура, установих, че не знам почти нищо за родните творци. И това е пропуск, който ще се постарая да запълня. Що се отнася до успеха на тази поредица, силно вярвам в него. Или поне се надявам да успее. След навлизането на комиксите в България след 89-та се разбра, че този формат не е само за деца. Всъщност някои от най-добрите комикси излизали някога не са за деца. Така че не ме учудва, че родните творци се ориентират към все по-сериозни теми, сюжети и арт. На този етап дали това списание ще продължава да носи името „Дъга“ или не, няма особено голямо значение. Надеждите ми са в това артистите да натрупат самочувствие и опит, и да ни дават все по-добри разкази в картинки.

[Димитър Йосифов · Rating 1 out of 5]

Днес искам да си поговорим, по-скоро да ви досаждам с мнението си за "Дъга" трето поколение, брой едно. Едно издание което предизвика противоречиви реакции в обществото, не само в комикс общността. Първоначалният възторг от новината, че ще имаме нова "Дъга" съвсем очаквано беше огромен. Както може би сте забелязали, с течение на времето възторга взе да поизчезва. Дълго време се чудих защо, в крайна сметка реших да прочета коментарите на хората под публикациите на издателите. Масово читателите(вече прочели комикса или такива, които тепърва биха си го взели) бяха недоволни от цената. 28 лева. Както знаем комиксите изначално са скъпи. Там всичко е пълноцветно и в повечето случаи по-луксозно от обикновена книга. Това и предполага по-високата цена. Преди няколко години за по 25 лева се продаваха сборниците на Спайди, Дедпул, Венъм, Танос... Ако съпоставим новата "Дъга" и тия книжките цената на "Дъга" не е чак толкова висока, като имаме предвид и факта, че тук получаваме красив, двустранен плакат. В крайна сметка реших да си взема книжката, казвам в крайна сметка защото нямах такова намерение. Бях се отказал заради еуфорията за която споменах и факта, че не исках да си развалям спомените от култовите книжки които си взимах като дете от библиотеката... С часове ги прелиствах в захлас и разглеждах "картинките".
И така моето копие от първата книжка на третата генерация "Дъга" пристигна точно на 31дек., един вид да се зарадвам на празника с нещо любимо. Първото нещо което си помислих когато отворих плика от Спиди беше, че книжката няма вид и не се усеща като продукт който струва 28 лева. Просто не го почувствах като книга която струва толкова пари. Казвам го с ясното съзнание, че може да прозвуча меркантилно, но по-добре така, отколкото да съм неискрен и лицемерен. Друго нещо което не ми допадна още на "първо четене" бе корицата. И ако по-горе звуча меркантилно, то тук най-вероятно ще прозвуча като ония носталгици, които все повтарят "ти да знаеш едно време какво беше". Искаше ми се обложката да е като старите, няколко отделни панела с изображения от комиксите в броя, рамкирани с жълто или синьо, а над тях огромното лого "ДЪГА". Вместо това имаме обложка която е едно голямо изображение от комикс в конкретния брой. И така не е лошо, напротив, но аз предпочитам старият вариант, който би бил едно доста добро намигване към миналото. Разопаковах, прелистих набързо, разгледах плаката и четенето започна.
Нека все пак разгледаме и съдържанието, не четем корица или плакат. Новата „Дъга“ започва с комикс от добрия, стар Сатанасов. Той дава ударното начало с „Bonzai”. Чисто визуално историята ми напомни на Dragon Ball сериала от 1986г. Забавна, леко цинична история, която лесно прикова вниманието ми. Цветовете са ярки, живи, героите сякаш се движат по листа пред мен. Наистина чудесен комикс, който нямам търпение да допрочета. След „Bonzai” идва ред на „Пирамидата“, произведение на напълно непознат за мен автор. Няма да си кривя душата, сюжета ми хареса, героите бяха интересни и запомнящи се, арта върховен, нечовешки красив! Парадоксално, но точно един компонент от рисунките ми направи по-лошо впечатление и това беше цветовата гама. На места цветовете са толкова тъмни и преливащи се, че отделните елементи едва се отличават един от друг и все едно се сливат. Да, сюжетната линия предполага тъмни цветове и мрак, но в случая мисля, че е малко прекалено, поне за моя вкус. Пак казвам, самите изображения, сами по себе си са превъзходни, но тези тъмни и преливащи се цветове отнемат малко от емоцията. От друга страна едната страничка в края на комикса запълнена с обяснения от автора и сурови скици е много добра идея и за мен е отличен бонус.
Насочваме се към комикса-игра. Арта е добър, сценарият е приемлив, изпълнението отлично, но според мен мястото на такъв комикс, не е тук. В никой случай не искам да омаловажа труда на авторите, защото си личи колко усилие и енергия са вложили, но подобен комикс игра би паснал много по-добре в отделно издание посветено специално на комиксите-игри.
След комикса-игра „Малко Фантасмагории“ насочваме вниманието си към историческия комикс „Без Титла“. Той ни пренася в 1393 г. и ни представя по един нестандартен начин събитията около Шишман. Комиксът много ми хареса, допадна ми мрачната атмосфера която предава, съответна на времената за които разказва. Що се отнася до диалозите, ми се видя леко минималистичен, но това не го отчитам като проблема заради богатите на действие изображения. Двете неща се допълват.
„Прокълнатият Сапфир“ е черно-бял комикс, който ни представя много интересна и интригуваща история. Героите са още по-интригуващи и интересно, а рисунките точно в стила който харесвам, факта, че са черно-бели ги прави още по-привлекателни в очите ми.
Идва ред на „Лехаш“, това е комиксът който ми хареса най-малко. Да не кажа, че изобщо не ми хареса. Не знам защо, но първоначално като го видях, си помислих, че е от авторите на „Метаморфози“, станал известен с нелепата си визия и сценарий сред феновете на комикс изкуството. От там и сценария ми се стори леко объркан и скучноват.
След него на ред е „Русалии“, комикс който исках да прочета целия още сега, на момента, но ще трябва да чакам… Чудесен разказ с вълшебен мотив, много мистерия и някои прекалено интересни герои. Защо казвам прекалено ли? Ако решите да го прочетете ще разберете сами. „Русалии“ е една от любимите ми истории в книгата.
Нека разгледаме и една от перлите на книжката „Заповеди“. Интересен и много, наистина много динамичен комикс. Железни хора и дракони на едно място! Неочаквано добра комбинация. Тук всичко по мое му е перфектно. Рисунки, сценарий, детайли, фон… всичко една лоша страна не мога да кажа. Този комикс има една съществена особеност. Рисунките на преден план са много, наистина много детайлни. Фоновете не отстъпват в това отношение, преливат от детайли. Друг път бих казал, че това не ми харесва тъй като няма контраст между двете неща, но тук е изключително красиво тъй като детайлността в фона и предния план прави общото впечатление още по-внушително.
За финал е оставено нещо бих казал сравнително леко. „Гонитбата“ е забавна история, преливаща от екшън, макар и в малък обем, поне за сега. Изображенията с детайли, много красиви, тук детайлите не са в изобилие, но сякаш не е и нужно. „Гонитбата“ е друга от историите, които нямам търпение да дочета.
Заключението ми няма да е много многословно. Няма и нужда. Комикса ще се хареса на хора които не знаят що е то „Дъга“. Хора които тепърва се сблъскват за първи път с това явление в българската комикс култура. Ако сте фенове още на първата генерация, надали ще ви хареса. Ще се разочаровате и има риск да не посегнете към нищо ново, излязло с името „Дъга“. Аз съм от носталгиците, но от умерените. Какво имам предвид. На мнение съм, че комикса е брилянтен, но не ако носи името „Дъга“. Това име е натоварено с голяма тежест, то е титла според мен и трябва да се пипа с бели ръкавички. На мен ми е пределно ясно, че вече е 21 век и всичко е напълно различно от „едно време“, но ми липсва онова усещане, което носят старите „Дъги“. Вземаш книжката и се губиш в нея. Сега някой неща ми се видяха не до там изпипани и стерилни. Не обичам така. С това „ревю“ не искам да засегна никой, нито авторите, нито издателите, нито феновете на книжката. НЕ е това целта ми! Споделям искреното си мнение провокиран от факта, че дълго и с ентусиазъм очаквах тази книжка, а останах леко разочарован. Дали 28 лева е добра цена за подобен комикс, не знам, не разбирам нищо от ценообразуване и книгоиздаване. Усета ми подсказва, че няма как да е по два и нещо, както пишат заседналите в края на миналия век. Четох коментари „ама старата „Дъга“ беше два и петдесет“, ок ама това е новата „Дъга“. Все пак освен баналните компоненти, мастило и хартия, тук има вложени и много труд, енергия, хъс и талант, няма как да струват 2,50. Както споменах оня ден комиксите са субективна работа, негативите които виждам аз, може да са позитиви за някой друг. Четете и се забавлявайте!

[Veselin Nikolov · Rating 4 out of 5]

Мрачни комикси, разкъсани през средата от комичен и доста кратък комикс-игра. Реално нито един от тези комикси не би видял светлина без името "Дъга", което моето поколение свързва с детските години. Въпреки това ми допадна, имаше дракони, големи, елфи и хора, чиито мисии не са точно това, което са се надявали.

[Vyara Stancheva · Rating 2 out of 5]

Meh...

[Barahir Gray · Rating 1 out of 5]

Абсолютно к!

[Никол к. · Rating 3 out of 5]

Комикса не е много добър. Ако деца под 7/8 години го четат няма да го разберат и ще им е безинтересен.
Не го препоръчвам. Моят дойде с плакат,но и той не е як.Не мисля че си заслужава!