Ако си заек в ново даскало... Ако съученичката ти от задния чин е злобна манекенка... Ако лицето ти е като на модел, а тялото – на два модела : ( ... Ако двете с най-добрата ти приятелка се влюбите в най-харесваното момче в училище
Не ти остава нищо друго, освен да се стегнеш на мах…. и да станеш яко гадже!
За авторката: Юлия Спиридонова-Юлка е била и дебеланка, и страхотна мацка. Била е и тийнейджърка (не много отдавна). От онези трудни времена са й останали щуротията, влечението към шантави дрехи (да забравим, моля, за обицата от консерва "Копърка") и непреодолимата омраза към училището. Автор е на още четири книги, много телевизионни сценарии, някоя и друга анимация и куклена пиеса. Домашни любимци - два диви трола.
Юлия Спиридонова – Юлка е родена на 30.10.1972 г. в София, в семейството на художници. Работи като сценарист и райтър на свободна практика. Има над 400 заснети сценария, излъчени по БНТ. Автор е на няколко куклени поредици за „Лека нощ, деца“ и на седмичното тийн предаване на БНТ „Здравей“ – за интернет и електронни игри. Автор е и на приказни поредици за деца (сп. „Родители“, сп. „Диалог“ – Холандия) и на куклена пиеса. Публикувала е разкази в български литературни списания, но голямата ѝ любов е литературата за деца. Издадени книги: „Гугулетата“ (1999), „Приказки за гугулета“ (2000), „Приключения с Джиго“ (2003), романът „Любими попътечо“ (2007), спечелил конкурс на СБП, романът за тийнейджъри „Тина и половина“ (2009), първи роман от фентъзи трилогия „Страната на сънищата. Любими попътечо“ (2009) и „Кръстьо, частен детектив. В Долната земя“ (2009). На първите две книги е и илюстратор. Омъжена, с двама сина.
Харесва ми много начина на писане и мисленето на авторката. Много креативна и уникална книга. Наистина е прекрасна. Мисля да прочета още книги на Юлия. PS: Благодаря на сестра си, че ми я подари :)
Изключително свежа книга. Много ми допадна, независимо че съм много далеч от възрастовата група, за която се отнася. Да не говорим колко съм се смяла на дадени моменти или по-точно трябваше да си сдържам смеха, защото я четох на обществено място, чакайки дълго време, а после пътувайки във влака. Доста непознати хора са се зачудили какво ми става, но предполагам, като са ме видели с книгата в ръка, са се усетили.
Много смешна книжка, която изгълтах с удоволствие край басейна. Даа, спомням си, че хич не беше лесно да си тийнейджър :-)) Но от дистанцията на времето е доста забавно - всички драматични, комични, сериозни, объркващи, разтърсващи ситуации и проблеми... В случая едно дебело момиче иска да отслабне и да постигне мечтите си, но това хич не е лесна работа, когато си непохватен и несигурен :-)
Тийн история, в която има какво да прочетат и възрастните. Въпросът е в кой точно момент сте готови да дадете книгата в ръцете на малките, защото има едни моменти... И всъщност защо те трябва да чакат някой да им разреши :) В допълнение - Според мен корицата и сюжета не бива да заблуждават - може да се чете както от момчета, така и от момичета - според мен би било еднакво приятна. P.S. За разлика от други хора, на мен не ми допаднаха емотиконите. Някои не бяха точно на мястото си, но предполагам че така книгата става по-достъпна за децата. С изключение на това, че тези емотикони са от форум стайлинга преди 10 години. Сега се ползват други.
Смях се, плаках... Книгата е просто страхотна. Толкова ме впечатли, че прочетох "Графиня Батори" и "Всичко на Макс" на Юлия Спиридонова. Наистина ми хареса начина, по който е представена Тина. Посланието, което носи историята на едно момиче току-що постъпило в гимназията. Героите са невероятни и наистина ако се замислиш във всяко едно училище можеш да откриеш Макс, Тина и Графинята.
Много хубава книга, в началото е много тъжна и подтиква към размисъл, но краят е щастлив. Героите са страшни образи, много ме кефят, особено Ержи, а тъпата пръчка идеално пресъздава усещането в училище. Така е написано, че можеш да се върнеш в детството, и да си представиш живота през 2008г. все едно отново го преживяваш - дали чрез писането по скайп и емоджитата в книгата, или описанието на училищния живот и квартала... Все едно и ти посещаваш героите в къщите им и се чувстваш отново като дете. Толкова е хубаво и носталгично, макар и да има много тъжни моменти. Нямам търпение да прочета "Графиня Батори"!
Здравейте, и аз наскоро прочетох книгата! Давам 5⭐️, защото се припознах много в някои ситуации. През цялото време докато четох се смях и се биех по челото! Аз съм само на 13 години, но според мен е подходяща дори и за по-големи, защото ни учи на това какво да направим в дадена ситуация и какво да НЕ правим.
Доста се посмях с историята на Тинчето. Прескочила съм възрастовата граница, но определено ще изслушам и останалите част. Понякога човек има нужда да се върне назад и да се посмее!
Не знам дали съм справедлива в оценката си, но тази е най-слабата /ха, слаба!/ книга от поредицата. И аз съм изживяла тийн годините в същите драми, ама изглежда, че авторката не е била "дебела" никога. Егати слонокита я изкара тая Тина с тези 80 кила. Хипопотамите се описват по-нежно от 80-те кила на Тина. Бутовете на черните прасета, от които правят хамон, когато достигнат поне 170 кг., се тресат по-елегантно от 80-те кила на Тина. Изобщо, Тина е някакъв своеобразен танк от живата маса от 80 кг. Мас и лой текат по всяко време на денонощието от това огромно, разплуто 80-килограмово тяло. Абе, да има.
Тинчето, от своя страна, не набляга на това как да стане по-стойностен човек, тя мисли само за своето тяло и за своето его. Не се наемам да кажа доколко е добре това като пример за младите дами, които ще прочетат книгата. Може би те няма да разберат, че има поука, а ще разберат това, че на всяка цена трябва да са слаби, за да ги хареса някой. Не знам, не знам.
История – 7/10 Идея – 8/10 Изпълнение – 9/10 Интрига/Темпо – 5/10 Герои – 7/10 Стил на писане (За жанра) – 8/10 Eлементи на изнена��а – 7/10 Емоционален заряд – 6/10 Теми за размисъл – 8/10 Степен на оригиналност (за жанра) – 8/10
Исках да прочета тази книга, тъй като нейният автор Юлия Спиридонова пише във форум, в който често надничам, а нейните мнения са едни от най-забавните там. Често съм се смяла с глас, докато ги чета. Е, книгата не е толкова смешна, но все пак ми хареса. Не съм сигурна, доколко мога да бъда обективна в оценяването, тъй като съм далеч от възрастовата група, за която е предназначена. Може би, ако бях на 14 години, книгата щеше да ми хареса повече или по-скоро да бъде по някакъв начин важна за мен. А сега просто ми беше интересна и на моменти забавна. Предвид факта, че се чете бързо и леко, все пак си заслужаваше отделеното време. Но не е четиво, към което бих се върнала.
Tina is an overweight girl who is trying to loose weight while swirling in the life of a typical teenager: love, friendships, school, "forbidden fruits" and family relationships. It is a bittersweet success story that will make you smile, laugh, empathize, and even put your sneakers on and go outside to run. Because the book makes exercising and dieting feel fun and contagious which is a true accomplishment in the age when physicians, dietitians and health gurus are on the way to spoil your pleasure of life. One of the books that makes me thankful for I've read them.