Decay

by Vladimir Zarev

„Разруха“ е роман за начина, по който бе обезкървена и ограбена България след промените през 1989 г., за буздушието на политическата ни класа и продажността на институциите, за невидимата и видимата ерозираща власт на парите у нас, за тайнствения „разум“ на световните пари. Това е роман за уязвимостта на човешкото достойнство и за любовта.

Genres: Bulgarian Literature, Contemporary

453 pages

First published January 1, 2003

About the author

Vladimir Zarev (born in Sofia in 1947) is a contemporary Bulgarian novelist.

He studied Bulgarian Philology at Sofia University and made his debut in 1972 with the short novel Riot of Emotions. To date Zarev has published 10 novels, several volumes of short stories, a poetry book, and two non-fiction books. Several of his works have been translated to Russian, German and English. Zarev achieved great literary acclaim through his novel Decay (first published in 2003, and translated to German in 2007) which describes the transformation of Bulgarian society during the county's political transition of the 1990s. Critics have praised the work as an important contribution to explaining the prevailing lawlessness and corruption in post-communist Bulgaria.

Zarev is the editor of the quarterly literary magazine Savremennik ('Contemporary'), which he preserved from closure during the 1990s.

Reviews

[Lyudmila Spasova · Rating 5 out of 5]

Не съм чела по-добър роман за Българския преход. Засега си остава ненадминат.
А краят му е неочакван, импровизиран, невъобразим в българската литература.
Голямо постижение на Владимир Зарев!

[Doroti · Rating 3 out of 5]

Най-после успях да предъвча тази книга. Много скука на фона на прекрасен език. Не мога да повярвам как е възможно да се пише толкова интелигентно и толкова скучно едновременно. И не, нямам предвид историята - те са две паралелни, разказ в разказа, все за прехода - за безработния интелектуалец и за новоизлюпения богаташ, по едно време се уеднаквяват някак, безобразно скачат от една в друга, а и хронологически в рамките на всяка, но някак гладко и ненатрапчиво. Стандартното за съвременните бг книги, описващи вечния преход.
Имаше много силни моменти на места, но те се размиват сериозно на фона на ненужно раздутата история.
Книгата е за две звездички, но заради изпипания стил, въпреки скуката, давам три.

[Nickolette · Rating 3 out of 5]

Съвременният български живот. Преходът като един от малкото исторически етапи, на които съм била свидетел никога не е предизвиквал интерес у мен. Напротив – правила съм се, че не съществува като някаква чужда реалност, не и моята. Като чалгата. Ако подозирах, че Разруха е почти документален разрез на това време, романът все още щеше да стои неразлистен на секцията ми, при това сред по-малко красивите книги. Но пък препоръчана ми от един от готините ми приятели, който на всичкото отгоре и чете, й дадох шанс. Сюжетът с писателя, предполагам донякъде биографичен, е безпощадно тягостен, отвратително истински. И ако това звучи приповдигнато, отдавам го на заразния дух на книгата, чиито стил на писане представлява смесица от по моему отживяла описателност и фрагменти от съвремието ни, като рекламни слогани например. В началото ми звучеше разностилово, дразнеше ме, но продължих да чета първо, защото ми я препоръча Вальо, второ, защото ми харесваха онези екзистенциални вмъквания в разказа, до които само човек с доза интелект може да стигне, и трето, заглавието ми кореспондира. Разрухата е едно от малкото неща, в които безусловно вярвам. Животът завършва с поражение, както и да го играеш.
Неетично е да разобличавам автор, който е заел фрази от класиците и ги е вкарал в устите на героите си като някакво проникновение, но дори аз, с далеч не богата литературна култура, припознах тези моменти. Това може би губи всякакво значение когато романът е добре написан и изпълнява целта си. Книгата е хомогенна и историята му позволява да философства без читателя, жаден за мутренски интриги да губи интерес. Нито пък има усещане за философстването като пълнеж. Но ме озадачават повторенията на описания. Дали е целено или това е така наречения стил на автора, от който сам не може да избяга.
Следя го като еднооко заптие да не е сгафил, но това е само заради посветено време от моя страна, което искам да оправдая за себе си. В крайна сметка истината е, че преживяването ми хареса, но не знам бих ли я препоръчала на приятел. Вече нямам смелост да препоръчвам филми, камо ли да нося тежката отговорност на книгата.

[Teodora Angelova · Rating 3 out of 5]

Не знам какъв рейтинг да дам на книгата, затова й дадох тройка. Защото тази книга е толкова болезнена, че не може да ти хареса. Аз съм родена в началото на прословутия преход, прекалено съм малка, за да съм участвала в играта. Затова съм благодарна на книгата, че ми обясни през очите на два персонажа, двете страни на една монета, защо е някои неща са толкова трудни и сиви у нас. Отлична илюстрация на това как пероидът, който трябваше да е чистилище и развързване на човешкия дух от многото невъзможности, се оказва ад, в който случайността, опортюнизмът, недоимъкът и безредието оголват личността от човешкото, ценностите и достойнството. Препоръчвам книгата на всеки, който се пита на какво се дължат тези рани у нас като общество, които не зарастват, а само са зашити от калпави хирурзи, докато отвътре гноят и болят.

[Йордан Колев · Rating 5 out of 5]

Това е най-добрия роман за прехода в Европа (мнение на немско-езичната преса). Просто искам да споделя още веднъж този всеизвестен факт.
Поклон!

[Марија Андреева · Rating 4 out of 5]

Одличен роман! Многу интересни и комплексни ликови, преку кои се проткајува цело едно минато, сегашност и иднина и цела една филозофија на различни делови од човечкиот живот: смртта, достоинството, верноста, чесноста. Особено ми се допадна концептот на роман во роман и како се направени паралели меѓу реалноста и романот.

[Georgi Nedelchev · Rating 5 out of 5]

По значимост сред модерните български романи го поставям почти наравно с "Възвишение" и "Чамкория" на Милен Русков. Европейските критици, които сочат "Разруха" като най-добрия източноевропейски романи за прехода, са напълно прави.

[Milena · Rating 4 out of 5]

Прочетох романа на моя преподавател по творческо писане Владимир Зарев със свито сърце. Прекрасен език, описващ болезнена история за унижението и унищожението, повсеместното, от която ти премалява.

[Gerda Jovancic · Rating 5 out of 5]

Прекрасен

[Vanya Prodanova · Rating 4 out of 5]

Като се абстрахира човек от това, което видиш ли, трябва да символизира романът, всъщност той е една много увлекателна история. :)

[Ivan Atanasov · Rating 4 out of 5]

Историята на един писател и един бизнесмен достигнали дъното във своя живот.

[Antonia Ivanova · Rating 3 out of 5]

Увлекателен разказ и доста добра психоанализа.

[Krasimir Georgiev · Rating 5 out of 5]

Какво да мисля за нещо което не съм прочел?

[Mihail Slavchev · Rating 4 out of 5]

Доста правдоподобна картина на прехода в България.