Господин никой

Емил Боев #1

by Богомил Райнов, Bogomil Rainov

Докато другите хора по улицата гледат витрините или краката на жените, аз трябва да гледам кой върви пред мене и подире ми и случайно ли е тук, или нарочно, Докато маса хора първо говорят, а после съобразяват какво са казали, аз съм длъжен да обмислям предварително всяка своя дума. Докато всеки наоколо си въобразява, че разполага с личен живот, на мене ми е доверена горчивата истина, че нямам личен живот. Най-смешното е, че макар ни за миг да не съм наистина сам, през цялото време изпитвам разяждащо чувство за самота. Вероятно подобно чувство изпитва човекът на трапеца в момента, когато се готви за смъртния скок над главите на две хиляди души.

Genres: Spy Thriller, Crime, Bulgarian Literature, Espionage

359 pages, Paperback

First published January 1, 1972

About the author

Богомил Николаев Райнов е български писател и професор по естетика, функционер на БКП.
Син е на академик Николай Райнов, от когото се отрича през 50-те години на ХХ век, и брат на скулптора Боян Райнов.
От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж. Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи.
Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много „идеологически заблудени“ български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно. Известният български литературен критик Борис Делчев го нарича в дневника си „подлец и полемист от висока класа“, „човекоядец“, „дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов“. Българската поетеса и преводачка Невена Стефанова го нарича „талантлив угодник“. Радой Ралин му лепва прословутото „Погодил Номерайнов“. След смъртта на Богомил Райнов са публикувани книгите му „Лека ни пръст“ и „Писмо от мъртвец“, изпълнени с груби нападки срещу Александър Жендов, Борис Делчев и Радой Ралин.
Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.

Reviews

[Eлина · Rating 3 out of 5]

2.5 - първата половина се влачеше доста бавно, а описанията на героите според цвета на косата почват да дотягат.

[LGmba Dess · Rating 4 out of 5]

интересна и динамична книга.

[Denitsa Dervenska · Rating 3 out of 5]

Макар и да започва малко вяло в началото и действието да е по-забавено, нещата после се забързват. Не съм много запозната с шпионските романи, но съм на мнение, че главният герой - Емил - е много добре измислен и притежава точно качествата, които са му нужни. Схватлив е, ловък е, непредвидим, не изразява открито позицията си и умее да лъже - всичко, което един шпионин трябва да прави. Единственият му минус е, че е циник, но това е разбираемо предвид живота, който е водил като дете и професията му. Разсъжденията му понякога дори забавляват, но някои от описанията могат да се нарекат предизвикателни и неприятни. През цялото време книгата изгражда представата, че главният герой е дебютант, още се учи и има още какво да развива в себе си, но в края Богомил Райнов определено показва колко е непредвидим и се оказва, че Емил Боев е всъщност много повече от това, което изглежда...
Като цяло сюжетът е отличен и книгата не е никак лоша, но заради това, че можеше да има малко повече напрежение и една идея по-малко описания, давам 3/5.

[Nickolai · Rating 4 out of 5]

Давно хотел начать читать серию книг про Эмиля Боева. Один из друзей постоянно цитировал главных героев. И вот наконец добрался до первого романа. Да, интересно. Да, местами держит в напряжении. Да, более серьезное произведение, чем книги про Джеймса Бонда. Но при этом чего-то все-таки не хватает. Местами чувствуется надуманность, местами поведение героя лишено всякой логики или здравого смысла. Надеюсь, что в дальнейшем эти недочеты автор устранит.

[Oleksandr · Rating 4 out of 5]

Радянський шпигунський детектив. Дуже добре порівнювати з Бондом.
Отже шпигунство більш серйозне, є сіть зв'язкових, таємні паролі. Болгарський шпигун не може ніяк повідомити свій центр, навіть напівофіціально.
Дуже звичний погляд на капіталістичний світ - алкоголь, зазвичай віскі, стриптиз, як частина офіційної програми, постійне стеження та намагання завербувати.

[Стилиян · Rating 5 out of 5]

Малко ми напомня стила на Чандлър. Книгата се изчита на един дъх. Имах чувството, че нещата, случващи се на главния герой са твърде нелепи, а той ги посреща доста равнодушно. Това е първата ми среща с Райнов и мисля, че няма да е последната!

[Ivo Atanasov · Rating 5 out of 5]

Въпреки, че Райнов е “пощипвал” от други автори (Чандлър, Хамет, вероятно и Иън Флеминг) при изграждането на образа на Боев, книгата е отлична! Боев, Емил Боев ;)