...Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят.
Георги Христов Данаилов e роден на 08.01.1936 г. в София. Завършва гимназия в Плевен (1953), химия и физика в Софийския университет (1958) Учител по химия и зав. заводска лаборатория в Свищов. През 1963-76 е асистент в Катедрата по органична и обща химия вьв ВХТИ - София. От 1976 е драматург в театър "Сълза и смях". С литература се занимава от студентските си години. За пръв път печата през 1960 във вестниците "Народна младеж" и "Вечерни новини". Постоянен сьтрудник на списанията "Наука и техника" и "Космос", на вестниците "Орбита" и "Поглед" като научен паблюдател и автор на научнопопулярни статии. Автор е на научни трудове по проблеми на химията, публикувани в България и в чужбина. Премиерата на първата му пиеса е през 1975. Драматург, белетрист и киносценарист, Данаилов е един от най-плодовитите и популярни български творци. Пиесите и сценариите на съвременна тема се отнасят към т. нар. драматургия на ежедневието. Твърде често повод за написването на творбата е действителен случай, чрез който авторът прави значими социални обобщения. Развитието на действието обикновено изследва психологическите и социални мотиви на поведението на персонажите, които излизат извьн рамките на общоприетия охранителен морал. Тезй своеобразни "аутсайдери" не са герои в класическия смисъл на понятието - тяхната изключителност е преди всичко във верността кьм собствениге им нравствени принципи. Но патетично-героичната поза им е чужда, те защитават своята истина, воювайки с оръжието на интелекта, хапливата реплика, иронията, чувството за хумор. Успехьт иа пиесите на Данаилов се определя от умението му да строи лек, жив, жизненодостоверен, остроумен диалог и динамичен сюжет, да съчетава реалистичните и комедийно-сатирични елементи в изграждането на образите. Интересът на Георги Данаилов към личностните мотивации за действие остава неизменен и в историческите пиеси, изградени върху документална основа. Пиесата "Господин Балкански" и книгата "До Чикаго и назад - сто години по-късно" го разкриват като проницателен изследовател на устойчиви черти на националната психология, съчетаващ острата критичност на наблюдателя с авторската самоирония. Данаилов създава сценарии за филмите "Деца играят вън", "При ник
Заобичах тази книга още от първите страници и така не исках да свършва! Книгата разказва за живота на малкия Юли и неговото порастване. Толкова искрена и мила история с изключително много моменти, на които съм се смяла с глас.
“Аз съм малък, пък като скочих в една локва, мама ми каза: - Не си вече малък. Може ли такива работи? А като я попитах какво е това лава, тя вика: - Малък си още, не мога да ти обясня.”
"...Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят."
Това е най-хубавата книга, която съм чел, след "Бабата бандит"! В нея се разказва за едно момче на име Юли, което прави всевъзможни смешни неща, като например да яхне прахосмукачката все едно е кола. Чудесна книга и я препоръчвам.
Прочетох комбинираното издание на "Деца играят вън" и "Убийството на Моцарт" и съм безкрайно впечатлена и благодарна на Георги Данаилов за тези прекрасни произведения.
"Да се познава психиката на едно дете, е трудна и объркана работа, но си заслужава всичките ни усилия.."
Като начинаещ родител аз прочетох доста книжки и наръчници за възпитание и отглеждане на деца. Някои от тях апелират към възрастните да видят света през очите на детето и да се опитат да го разберат. Но никоя от тези книги не ме впечатли така, както" Убийството на Моцарт". Георги Данаилов не е нито психолог, нито педагог или доктор по образование, но успява да ни даде уникални и безценни прозрения в детската психика и светоусещане. Успява да ни накара да се замислим над себе си и да поставим под въпрос приоритетите на забързаното си ежедневие на фона на приоритетите във възпитанието на децата ни.
Възгледите му да възпитанието, училището, религията, та дори и детските книжки съвпадат абсолютно с моите и ми е толкова тъжно, че книгата е писана още преди да се родя аз, а обърканите неща във възпитанието на децата са налице и до днес, когато аз съм в ролята на възпитател и родител.
Препоръчвам я горещо на всички родители. Ще я препрочитам, цитирам и препоръчвам навярно много пъти!
Беше ми приятно да погостувам в мислите на Юли и да проследя как те се променят през бурния етап на съзряването. През юношеските му години, признавам си, не ми беше толкова интересно, но пък намирам за прелюбопитно как Георги Данаилов е описал мислите на едно малко дете - сякаш пред себе си имах съвсем истински мъник, който иска да ми разкаже нещо и който лъкатуши от една тема в друга, без грам да може да структурира мисълта си.
История – 9/10 Идея –10/10 Изпълнение – 10/10 Интрига/Темпо – 7/10 Герои – 8/10 Стил на писане (За жанра) – 10/10 Eлементи на изненада – 5/10 Емоционален заряд – 9/10 Теми за размисъл – 7/10 Степен на оригиналност (за жанра) – 10/10
Много свеж хумор, детско въображение. Героят преминава през три възрасти, с техните проблеми. Засягат се и сериозни теми. Един български еквивалент на Малкият Никола, която много харесвах като дете.
Such a beautiful, touching, heart-warming, bitter-sweet, nostalgic story about a boy growing up... I loved it so much that I could hardly put it down! :)
Една от книгите, които всеки Човек трябва да прочете. История за красивото детство, което сякаш бавно-бавно се ниже пред очите ти... след едно мигване се бориш за последния миг животец.
Предполагам знаете какво е да се играе на вън,е за да си припомните прочетете тази интересна, забавна и изпълнена с приключения книга. В нея се разказва за едно момче на име Юли, което живее с майка си и баща си в една съвсем обикновенна къща. То много обича да чете, да играе и изобретява. Най интересно ми беше когато Юли уби една кукумявка с уникалната си прашка. Ако прочетете тази книга можеъе да си спомните своето детство! А СЕГА ВИ ОСТАВЯВАМ НА СПОКОЙСТВИЕ ДА Я ПРОЧЕТЕТЕ!!!!!!!!!!!!!!!🧡💛💚💙💜😀🤣😃😄💖💗💓💟💝
В книгата се разказва за едно момче на име Юли. Книгата се състои от три части. В първата част момчето е съвсем малко. Във втората Юли ходи на училище, а в третата вече е пораснал и се запознава с Лили на морето. Интересно ми беше как пораства едно момче и какво мисли.