В своя седемнадесети брой списанието за книги-игри прави гигантски скок в развитието си, като най-сетне се сдобива с име - Агамор, както и с обновен формат и визия. Съдържанието не отстъпва на външния му облик и в броя ще намерите не само пълноцветни вътрешни страници, но и:
„Сезон на тайни“ от Радослав Апостолов, познат ви като автор на „Убежището“ от брой 4 на „Призвание герой“. В тази атмосферична история ще имате не един, а цели петима герои – приятели, решили да празнуват Коледа в отдалечено българско селце. Там им предстои да разплетат кълбо от мистерии в най-дългото интерактивно произведение, публикувано някога в списанието.
„Миранда“ на Евгени Томов е едно от най-добрите произведения, написани за конкурса „Черно петле“ 2021. В тази екшън фантастика ще ръководите отряд космически командоси на мисия до един от спътниците на Уран. Предстои ви тактическа игра, съчетана с интересен сюжет.
„Мелинда: Първи пламъци“ на Кирил Иванов е своеобразен трибют към „Котарака и черният нарцис“ и ни представя малко познат момент от света на Крея. Провален морски десант, разбита флотилия и много смърт! Оцеляла като по чудо, Мелинда трябва да впрегне арсенала си на огнена магьосница, ако иска да оцелее насред земите на гоблините.
„Космически изроди“ е дебютът на Питър Ейтан в интерактивната форма. В тази кратка хумористична фантастика ще влезете в ролята на космически тираджия, който решава да се притече на помощ на дама в беда.
„Колекционера“ от Ал Торо е изненадата на броя, която пазехме до последно. Този нов разказ-игра от родоначалника на Новата вълна е съвременен трилър, в който млада жена е преследвана от тайнствен непознат.
В броя ви очакват и много допълнителни материали, обединени около една обща тема – 30-годишнината от зараждането на жанра в България: „30 причини да обичаме книгите-игри“ е своебразен лексикон от спомени на фенове, „30 въпроса към Майкъл Майндкрайм“ е обширно интервю с едно от най-големите имена в жанра, придружено от галерия с илюстрации от неиздаденото продължение на „Отново заедно“, а в „30 мразовити истории“ ще си припомните или тепърва ще научите кои са „зимните“ книги-игри. Не липсват и традиционните рубрики От кухнята на майстора с откъс от бъдещия учебник на Ал Торо, Разпарчетосване с ревю на „Асасините от Алансия“, Наше село с обзор на първата у нас Работилница за писане на книги-игри и Игротека, както и две чисто нови авторски колонки - Калъч и Декодер.
Без съмнение най-добрият брой на списанието, който съм чел досега. Оформлението е размазващо готино, новата визия - един път, а съдържанието вече мачка. Имаме хубава статия "30 причини да обичаме книгите-игри" (има ме и мен там с кратко текстче :P ), още ценни неща като "30 мразовити истории", Наше село и от Кухнята на майстора, та дори и Игротека! Вече книгите-игри вътре са най-доброто от доброто, колкото по-дълги, толкова по-добре. "Колекционера" на Торо е класическа история, написана с майсторство, докато "Космически изроди" ми бе истински приятна (Пепи, с удоволствие бил прочел още от приключенията на космическия тираджия, а защо не и на някой негов приятел - космически таксиджия?). "Мелинда" ме кара да очаквам с нетърпение продължението - Кириле, надявам се мацката да се ъпгрейдне и да използва повече магии ;) "Миранда" ми бе тотален кеф, имах нужда точно от космическа мини спейс опера, в която да има яко стрелби и екшън по планетите и между тях, отряд космически командоси винаги радва! А накрая, естествено, най-голямата книга-игра - "Сезон на тайни" на Радо гази. Започна, признавам, някакси обикновено (а аз много мразя битовизми и отношения между хора в съвременен сетинг), обаче става все по-интересно, все по-заплетено, и накрая вече разбива отвсякъде. За финалите няма нужда да отварям приказка - чисто удоволствие!Поздравления.
Като дете, любимото ми хоби беше четене и събиране на книги-игри.Може да се каже, че чрез тях се запалих изобщо по четенето! Този брой на Списание Агамор ме върна там - в детството, когато списание Мегаигра се чакаше като празник.Няколко думи за списанието- професионално направено, с интересни разкази-игри, много допълнителни материали и информация за юбилея 30 години книги-игри в България! Лични фаворити в броя - Сезон на тайни и 30 причини да обичаме книгите-игри!
С ръка на сърцето, това е най-добрият брой на Списанието досега. По дрехите посрещат, така е. Оформлението е прекрасно и прави много добро впечатление на вид и на допир. Цветните илюстрации, били те и генерирани с AI, грабват окото, особено червенокоските. Материалите са интересни и разнообразни, както и игрите вътре. Да, имаше дребни кусури в произведенията, които ми се набиха на очи, но те не бяха достатъчни, за да развалят цялостното удоволствие.
Агамор е един отличен продукт и определено вдигна високо летвата за следващия брой. Екипът зад него ще ме направи много щастлив, ако успее да поддържа темпото два пъти годишно!
Въпреки, че брой 17 на Списание за книги-игри е първият, който прочетох и първият, за който пиша реценцзия съм сигурен, че той е фундаментален за историята на изданието. Броят е юбилеен по случай 30 години от първата българска книга-игра, както и първият откакто е получил името си Агамор - на името на основния злодей от тази първа българска книга-игра, чието име няма да издам тук. Броят бележи страхотно дизайнерско развитие, корици и илюстрации в сравнение с предшествениците си. Откъм съдържание изпълва истинската цел на едно списание, а по-конкретно и на едно юбилейно списание - да те въвлича истински в темата. Със своите статии за 30 причини да обичаш книгите-игри, 30 зимни книги-игри и как се пише книга-игра, читателя се потапя в кухнята на темата за книгите-игри, а интервюто с българската легенда на жанра - Майкъл Майндкрайм, е разбира се... пикантно. Разказите-игри в броя са силни и стегнати, обхващащи разнообразни теми като фентъзи, научна фантастика и мистерия/трилър. Дългото произведение книга-игра пък е коледно младежко хорър приключение в хижа с елементи на битови и етно мотиви и за този тип фенове със сигурност ще е интригуващо за повече от едно минаване. Приятно игрочетене и аплодисменти за създателите! Силно препоръчителен брой!
Изданието наистина си заслужава. 216 страници в голям формат пълни с най-разнообразни книги-игри, статии, интервюта и страхотни илюстрации. Дори да не сте голям фен на жанра, „Агамор“ брой 17 е способен да ви направи такъв. Останах много приятно изненадан от изобилието на развлечение, което ми достави книжката, а това ме направи още по-благодарен, че изобщо са допуснали моята написана на шега творбица в такава страхотна компания и в такова добре изпипано издание. Освен че всички произведения са илюстрирани, всички са обработени и с подходящ за тематиката и нишата им шрифт, както и са редактирани и изпипани откъм стил и правопис.
Нямах големи очаквания към „Агамор“ брой 17 и вероятно затова изданието ме отвя и ми даде много повече, отколкото си мислех, че ще получа. Основното му произведение е превъзходно, има и достатъчно съпътстващ материал, който да ви развлича и от който да си намерите още поводи за книго-игрови кеф. Илюстрациите са страхотни и са в изобилие. Страниците са едри и на тях има много текст, което има своите визуални неудобства, но пък позволява по-малко обръщане и ровене из страниците, а и вероятно е било оптимално за печат. Като за такова пиршество от произведения и такова качество на изданието цената е перфектна. Силно препоръчвам!
Ново име, красиво лого, увеличен брой страници, които са вече и с цветен печат… Пред нас е дебютът на списание „Агамор“. Или иначе казано, 17 брой на добре познатото ни „Списание за книги-игри“, който всъщност се явява и първи брой на неговото ново лице. С това впечатляващо издание през декември 2022 екипът на knigi-igri.bg отбелязва 30-годишнината на книгите-игри в България. Закъснели сте за партито? Не се тревожете, първи брой на „Агамор“ е все още наличен и определено има много, с което да ви заинтригува! Прочетете ревюто на „Книжни Криле“: [https://knijnikrile.wordpress.com/202...
„Сезон на тайни“ е гвоздеят на броя и една от най-добрите бг книги-игри изобщо. Кратко и ясно.
От останалото в броя най-интересни ми бяха допълнителните материали, дори интервюто, което за пореден пък ми доказа защо не съм фен на интервюирания. Останалите игри бяха в най-добрия случай средна хубост.