Смешна метафизика за забавно развиващи се

by Иван Владимиров - Нав, Недялко Иванов - Нечо (Illustrator)

"Книга, която се чете леко. И най-големите дълбочини са прозрачни. Много объркана и подредена. Като физиката. От алегро до ададжио. Разликата е незабележима с "просто" око."
Людмил Станев

"Красотата на блогопрозата. Съчетанието на есе, разказ, стихотворение и писмо до далечен приятел. Когато се получи, прилича на приписка към свещена книга. Текст, обърнат към всички, но уцелващ те в сърцето. Нав е тези стрелци."
Йордан Ефтимов

Genres: Bulgarian Literature

200 pages, Paperback

First published January 1, 2009

About the author

Нав (1977) живее в Лас Вегас, където попива уроците на буквалната (Мохаве) и метафорична пустиня (MGM Grand и други казина), като паралелно с това кара докторантура по педагогическа психология в местното уни (ама във Вегас имало университет?). Завършил е магистратура по същото (пак там) и МИО (УНСС) и е съавтор на книгата „Две цигари“ (2002). Занимава се с философия, психология, източни учения и различни изкуства, като в свободното си време танцува в нощните клубове, спортува, татуира с поглед вдъхновяващи хора. Любимото му занимание е да изучава себе си и света, като и двете водят до все по-усилващ се смях, граничещ със земетресение. По тази причина му е забранено да стъпва в Калифорния и други сеизмични зони. Житейското му мото е, че животът е песен (стига да му хванещ цаката) и че няма по-добро предизвикателство от „трудните“ ситуации. По тази причина планира да се завърне в България, за да преподава (съответните цаки) и да пее (и танцува) с чудесните си приятели.

Reviews

[Kaloyana · Rating 2 out of 5]

За смешно, не е смешно. Но ми е ясно, защо си мисли, че е интелигентен хумор. Ми, не. Преднамерено е. Но авторът има супер самочувствие, това е ясно, харесва се много, чел е, постоянно ни го демонстрира, прибягвайки до цитати - или този ужасно тъжен похват и както казва еди-кой-си... Недоумявам как може да си фен на Даниил Хармс и да пишеш така. Алооо... Смятам, че ако харесваш Хармс, който е бог, трябва да се откажеш да се правиш на забавен.
Накъдрени и напудрени изречения, с претенциозни думи - комплексарщина от типа, да не би да си помислим, че не знае сложни думи. Освен това и от еротика и от секс го докарва, абе... китка от умения и таланти.
Не е идеално зле, скука, да, но имаше няколко готини изречения, но като цяло изглежда съвсем ясно как някой си е писал весели, хитроумни и забавни статуси и фейса и за зла беда, няколко чиляка са му рекли, аууу много яко, още се хиля, наплюх си екрана, и после най-страшното - що не напишеш книга?! Егото го е подвело и ето ти на - книга!
Все пак не е идеално зле и си мисля, че ако някой свестен и строг редактор го хване, този човек би написал добра книга. Друг е въпросът трябва ли.

П.П. Докато слушах, погледнах кога е писана и видях, че е през 2009-а година, викам си айде, ще му простя, но накрая имаше бележка от автора от 2017, която беше изригване мега яко по същия ужасно многословен и маниерен начин и си викам, аре чао.

[Aneliya · Rating 1 out of 5]

Съжалявам, аз тези велики мисли не ги проумях, камо ли пък да се смея. Изобщо не усетих смисълът от и на тази книга.

[Wayv · Rating 5 out of 5]

Писането на Нав е наистина е духовито: освободено и сетне насочено с философска (да!) прецизност.
Да прочетеш мислите си неизплагиатствани в добра, даваща книга е тръпка, която препоръчвам всекиго.
Разностранно четиво, което бързо възнаграждава питащия ум. Малко стъпалце към големи бъдещи търсения, препоръчвам го на всички свои приятели като покана да се вгледат в себе си и да се видят като едно смеещо се парченце от света.

[Albena · Rating 4 out of 5]

Защо да:
- защото е много искрена
- защото не се приема твърде насериозно и играе през цялото време
- историите са разказани интересно
- илюстрациите са чудни

Защо не:
- може да се стори твърде разпиляна и повърхностна
- в един момент стигаме до там, че авторът нищо не е искал да каже :)

[Bistra Ivanova · Rating 3 out of 5]

първата книга, която прочитам (почти) изцяло в тоалетната
адски забавна на места и също толкова досадна на други
да четеш всичко на хартия не е като да го четеш на блог - по един пост седмично в рамките на 3-4-5 години, може би оттам дойде... хм, разочарованието?