Защо не сме социалисти

by Георги Данаилов

"Защо не сме социалисти" е книга от 11 автори, която тези дни излиза от печат.

Сборникът е реплика към "Защото сме социалисти"- съчинение на министър-председателя Сергей Станишев, което бе разпространено на последния конгрес на управляващата партия през ноември миналата година.

Председателят на Българската социалистическа партия твърдеше, че трудът му е насочен към лявомислещите и другарите му по партийна принадлежност, защото вярата им била разколебана.

На корицата ликът на автора беше подреден до баба Тонка Обретенова, Карл Маркс, Николай Добрев, Тони Блеър, Никола Вапцаров, Сеголен Роаял, Йордан Радичков, Нелсън Мандела, Пабло Пикасо, Джон Ленън и други според Станишев "привърженици на лявата идея". Но кой знае защо липсваха Ленин, Сталин, Мао Цзедун и Ким Ир Сен.

Авторите на "Защо не сме социалисти" слагат на корицата на своята книга Алберт Айнщайн, Димитър Талев, Александър Солженицин, Елин Пелин, Фьодор Достоевски, Шарл дьо Гол, Роналд Рейгън, Андрей Сахаров, Димитър Петков, Борис Христов, Райко Алексиев, Албер Камю, Антоан дьо Сент Екзюпери, Захари Стоянов, Николай Бердяев, Иван Вазов, Христо Явашев-Кристо, Мик Джагър, Змей Горянин, Борис Пастернак, Пенчо Славейков и други.

А в центъра - между Стефан Стамболов, Маргарет Тачър, Никола Мушанов и Уинстън Чърчил - намига един клоун.

Автори в книгата са Георги Мишев, Георги Данаилов, Кръстьо Кръстев, Йордан Попов, Любослава Русева, Михаил Вешим, Йосиф Перец, Ганчо Савов, Георги Господинов, Стефан Вълев и Васил Станилов. Художник е Николай Пекарев.

Георги Данаилов е автор на есе за произхода и провала на социалистическата идея. Георги Мишев описва своя абсурдна среща с Тодор Живков, когато изключват писателя от БКП заради участието му в Комитета за спасяване на Русе от екологичната катастрофа през 1988 г.

Кръстю Кръстев в стила си на автор от в. "Стършел" описва на какво е приличала София по време на "Световния фестивал на младежта и студентите" през историческата за света 1968 г.

Георги Господинов разсъждава на тема как са се появявали и как изчезваха в магазините стоките по време на "реалния социализъм". Текстът на Михаил Вешим е за потрисащите му впечатления от кратък престой в Северна Корея…

За въведение на сборника авторите са избрали надписа на Паметника на жертвите от Унгарската революция през 1956 г., издигнат пред парламента в Буда Пеща. Той гласи:

"Комунистическата система се провали във всяко отношение. Но би било твърде неразумно, ако повярваме, че сме се отървали от комунистите. Голяма е опасността, че те като узурпатори на провалилата се система ще запазят това, което са плячкосали, и постовете във властта.

Който не познава Сибир, не познава Съветския съюз."

120 pages, Paperback

First published January 1, 2009

About the author

Георги Христов Данаилов e роден на 08.01.1936 г. в София. Завършва гимназия в Плевен (1953), химия и физика в Софийския университет (1958) Учител по химия и зав. заводска лаборатория в Свищов. През 1963-76 е асистент в Катедрата по органична и обща химия вьв ВХТИ - София. От 1976 е драматург в театър "Сълза и смях".
С литература се занимава от студентските си години. За пръв път печата през 1960 във вестниците "Народна младеж" и "Вечерни новини". Постоянен сьтрудник на списанията "Наука и техника" и "Космос", на вестниците "Орбита" и "Поглед" като научен паблюдател и автор на научнопопулярни статии. Автор е на научни трудове по проблеми на химията, публикувани в България и в чужбина. Премиерата на първата му пиеса е през 1975. Драматург, белетрист и киносценарист, Данаилов е един от най-плодовитите и популярни български творци. Пиесите и сценариите на съвременна тема се отнасят към т. нар. драматургия на ежедневието. Твърде често повод за написването на творбата е действителен случай, чрез който авторът прави значими социални обобщения. Развитието на действието обикновено изследва психологическите и социални мотиви на поведението на персонажите, които излизат извьн рамките на общоприетия охранителен морал. Тезй своеобразни "аутсайдери" не са герои в класическия смисъл на понятието - тяхната изключителност е преди всичко във верността кьм собствениге им нравствени принципи. Но патетично-героичната поза им е чужда, те защитават своята истина, воювайки с оръжието на интелекта, хапливата реплика, иронията, чувството за хумор. Успехьт иа пиесите на Данаилов се определя от умението му да строи лек, жив, жизненодостоверен, остроумен диалог и динамичен сюжет, да съчетава реалистичните и комедийно-сатирични елементи в изграждането на образите. Интересът на Георги Данаилов към личностните мотивации за действие остава неизменен и в историческите пиеси, изградени върху документална основа. Пиесата "Господин Балкански" и книгата "До Чикаго и назад - сто години по-късно" го разкриват като проницателен изследовател на устойчиви черти на националната психология, съчетаващ острата критичност на наблюдателя с авторската самоирония. Данаилов създава сценарии за филмите "Деца играят вън", "При ник