За мен тази книга е голямо разочарование. За да започнем от някъде: никъде няма информация как е компилирана – дали текстът е на самият проф. Филов или е текст, написан по негови лекции? Издаван ли е преди? В авторското каре отпред като година на създаване на текста е посочена 2022 г., което явно свидетелства за изключителната плодотворност на професора, който не спира да пише научни трудове дълго след смъртта си…
Първо, не препоръчвам за читателя-неспециалист, тъй като е неимоверно остаряла (Херкулан все още не е разкопан; Линеар Б все още не е разчетен; голяма част от термините са с изменено значение или изобщо не се ползват днес). Би създала погрешно впечатление за множество неща. Археологията е изминала огромен път от времето, в което са четени лекциите, затова тази книга представлява по-скоро куриозно четиво: някакво пътуване в миналото на археологическата наука, но не онова често романтизирано минало на Шлиман и Евънс.
Второ, без снимков каталог тази книга е абсолютно ненужна. Проф. Филов подробно, но най-вече объркващо изследва характеристиките на отделни художествени ателиета от Геометричният период от Късният елинизъм. Някои от обясненията са толкова отнесени, че създават впечатление, че се описва не, например, червенофигурна хидрия, а платно на Кандински.
Трето, пълната липса на редакторска (редактор дори не е посочен в карето отзад) и коректорска работа. Най-малкото, при научни трудове е редно да има не само редактор, а и научен редактор, чиято роля би била да не допусне да се пишат небивалици от сорта, че Аполон побеждава Тритон в Делфи (вместо Питон) и че статуята на Нике от Пеоний представлява жена, падаща от небето и носена от орел (статуята е една от най-типичните за богинята, представяща я в ход напред, със силно развят химатион и вдигната ръка, вероятно носила венец). Отказвам да повярвам, че проф. Филов е допускал подобни грешки, затова ги отдавам на анонимният компилатор.