„Ако търсиш справедливост, наеми вещер.“
„Кръвта на елфите“ е страхотно книжно преживяване! Книгата представлява трета част от „Вещерът“ и първи цялостен роман в поредицата. В него проследяваме нови опасни премеждия в този фентъзи свят и научаваме за жестоките войни между хора и елфи. Освен това, ставаме свидетели на развитието на Цири като личност, която постепенно се превръща в забележителна героиня. В началото тя се учи при вещерите в Каер Морхен, а впоследствие трябва да бъде обучавана и от магьосница. За да защити Цири, Гералт трябва да се противопостави на тайнствени злодеи, които я издирват...
„— Маестро Лютиче, нали така? Оставяте ни в неведение? Нали това не е краят на баладата ви? Изпейте ни какво е станало по-нататък!
— Песните и баладите — поклони се Лютичето — никога не свършват, госпожо, защото поезията е вечна и безсмъртна, не знае нито начало, нито край…“
„— А ти, Трис?
— Какво аз? — Тя преглътна с усилие. — Аз не се броя. Аз те разочаровах. Разочаровах те… във всичко. Аз бях… бях твоя грешка. Нищо повече.
— При мен се броят и грешките — изрече бавно той. — Аз не ги зачерквам от живота си и от спомените си. И никога не виня другите заради тях.“
„— Не бива да се приключва въпросително изречение по този начин, това е неучтива форма. Въпросът си личи от интонацията.
— Но децата от Островите…
— Ти не изучаваш скелигския жаргон, а класическата Стара реч.
— А защо трябва да уча тази Реч?
— За да я знаеш. Полезно е човек да учи това, което не знае. Този, който не знае езици, все едно е сакат.
— Така или иначе всички говорят на всеобщия език!
— Вярно е. Но някои — не само на него. Уверявам те, Цири, по-добре да се числиш към малцината, отколкото към всички.“
„— Сега вече разбираш ли какво представлява този неутралитет, който толкова те развълнува? Да бъдеш неутрален не означава да бъдеш равнодушен и безчувствен. И за целта не е необходимо да убиваш чувствата в себе си. Достатъчно е да убиеш омразата в себе си. Разбра ли?
— Да — прошепна тя. — Сега разбрах. Гералт, аз… искам да взема една… Една от тези рози. За спомен. Може ли?
— Вземи си — каза той след кратко колебание. — Вземи си, за да помниш.“
„— Невероятно! — чу той гласа на магистъра. — Не може да съществува такова животно! Или поне не би трябвало!
„Напълно съм съгласен с последното твърдение“ — помисли си вещерът, докато удряше с харпуна твърдата, осеяна с шипове хитинова обвивка на жагницата.“
„ ...Понякога, както в този конкретен случай, не мога да кажа на краля директно, че греши, и да го убеждавам да не извършва прибързани действия. Просто трябва да му попреча да извърши грешка. Разбираш ли ме?
Вещерът кимна. Лютичето се съмняваше, че Гералт разбира. Защото знаеше, че Филипа лъже като по ноти.“
„Камък — метал — кристал — помисли си Тисая де Врие. — Всичко, което носи Йенефер, е активно и неоткриваемо чрез психонаблюдение. Няма да я намериш по този начин, драги мой. Ако Йенефер не пожелае да се знае къде е, никой няма да узнае.“
— Пиши й — изрече спокойно тя, подравнявайки маншетите си. — И й изпрати писмото по обичайния начин. Ще пристигне непременно. А Йенефер ще отговори, където и да се намира. Тя винаги отговаря.“
„— Но искам да знам откъде си толкова сигурен? Както знам, не влизаш в Съвета на княза. А ако вчера са те назначили за воевода, похвали се. Ще те поздравя.
— Изучавал съм исторически трактати — изчерви се Яре. — От тях може да се научи повече, отколкото ако си част от Съвета.“
„Настъпиха тежки, изпълнени с труд дни, дни на напрегнато обучение и изтощителна работа. Йенефер беше решителна, взискателна, често строга, понякога плашещо властна. Но никога не беше скучна. По-рано Цири едва успяваше да не заспи в храмовото училище, а понякога даже задрямваше под съпровода на монотонните нежни гласове на Ненеке, Йола Първа, Заричка или другите учителки жрици. Но с Йенефер това беше невъзможно. И не само заради тембъра на гласа на магьосницата и не защото тя говореше с кратки, рязко подчертани изречения. Много по-важно беше съдържанието на знанията. Науката за магията. Увлекателна, възбуждаща, поглъщаща я изцяло.“