Brat

by David Albahari

Svojim novim romanom Brat Albahari se još jednom pokazuje kao autor čija poetika nikada ne miruje. Zadržavajući osnovne crte modela pripovedanja kakav je koristio u svom prethodnom romanu, u novom romanu autor istražuje ponore žuđene porodične bliskosti i nepremostive tesnace razdvojenosti deleći priču na dva dela, pripovedajući u dve brzine, sagledavajući svoje junake iz dve perspektive, svrhovito protivstavljajući jednu drugoj i mešajući psihologiju nedostajuće porodične intime sa psihozama usamljeničkog prekopavanja sopstvenih neusklađenosti. Ovu tajnovitu priču Albahari raspliće kontrastirajući blgost i surovu grubost, ljubav i ravnodušni cinizam, vid i privid, polnost i predrasude.

197 pages, Paperback

First published January 1, 2008

About the author

David Albahari (Serbian Cyrillic: Давид Албахари, pronounced [dǎv̞id albaxǎːriː] was a Serbian writer. Albahari wrote mainly novels and short stories. He was also a highly accomplished translator from English into Serbian.
Albahari was awarded the prestigious NIN Award for the best novel of 1996 for Mamac (Bait). He was a member of SANU (Serbian Academy Of Sciences And Arts).

Reviews

[Neva · Rating 5 out of 5]

Пълно, възхитително, радостно литературно самоволие. Албахари е гений.

[Кремена Михайлова · Rating 4 out of 5]

„Понякога си мислел, продължил Роберт, каза Филип, колко по-хубав щял да бъде светът без родители, макар да си давал сметка, че в такъв случай нямало да има свят и затова подкрепял от душа и сърце изследванията в областта на клонирането. Ако се окажат успешни, разсъждавал Роберт, каза Филип, родителите ще изчезнат, както изчезнали динозаврите, а посетителите ще се блещят в костите им редом с други експонати в Музея на родителите по същия начин, както днес оглеждат изровените скелети на динозаври в специализираните музеи по цял свят. Дотогава не ни оставало друго, освен да търпим присъствието им, стигнали до съгласие двамата, каза Филип, за да заключат веднага след това, че само едно нещо е по-лошо от тяхното присъствие, а то е тяхното отсъствие. Дори когато си отидат, когато се оттеглят на вечна почивка, те не престават да изискват целокупното ни внимание, всяка частица от него, даже най-малката.“

[Kesro · Rating 4 out of 5]

Interesting... This book has a quite special writing-style and also a special story. My thoughts went from "WTF" to "hehe, great" to "OMG!" to "WTF". If you like something "different", consider this a recommendation ;)

[Temz · Rating 4 out of 5]

Комплименти на изд. „Панорама“ за красивото издание, на Капка Кънева за корицата, както и на Рада Шараланджиева за превода. Макар „Гьоц и Майер“ да остава magnum opus-a на автора според мен, тази творба е пълнокръвно и цветно четиво, което печели уважение с общочовешката тематика, която подхваща.

[Zoli · Rating 3 out of 5]

This is the second novel by David Albahari I've read, and I'm still not entirely sure whether or not I like his writing. I'll give it another chance...