Една от най-стабилните поетични книги от испански писатели, която е попадала в ръцете ми. Това, разбира се, крие и своята опасна страна - оригиналният стил е толкова свой собствен род, че в един момент се усеща повтарящ се, сякаш всичките стихове са частите от една наистина дълга песен. И все пак - познати и красиви образи (море, луни, целувки, тишина, пръст, градини...), звучна мелодия, красота и самота. Дърво, чиито плодове не са никому чужди.
P.S. Бонус точки за това, което ме спечели - заглавието. ВЛ