Сказание за времето на Самуила

by Anton Donchev

Романът разказва за стълкновението между България и Византия в края на десети век - стълкновение не само между две държави, а и между два светогледа и две епохи, което ражда необикновени личности и необикновени постъпки. Тази невероятна борба понякога губи своите човешки измерения и се превръща в буря от страсти, за да завърши с ослепяването на 15 000 български войници-пленници - нещо неслучвало се в световната история.
Враждуващите държави са водени от две личности, които като два полюса събират в себе си силата и противоречията на своите страни и епохи - император Василий Втори - Българоубиеца, и българският цар Самуил.

Genres: Historical Fiction

848 pages, Hardcover

First published January 1, 1961

About the author

Anton Donchev graduated from the University of Sofia in 1953, but soon declined a position as a judge in a regional court and started writing. His first book was published in 1961 and was followed by the world-famous Time of Parting (1964) said to be written in only 41 days. Donchev went on to write a dozen novels and about half a dozen screenplays.

His latest book was published in 2016.

Bulgarian biography in Wikipedia

Reviews

[Maria]

Не мога да дам оценка на тази книга. Най-вече защото не е от жанр, който чета редовно и с удоволствие. А също така и защото не мога да съдя ценностите от онази епоха с морала и ценностите на днешното време. Но безспорно книгата има всички качества на стойностната литература. Богат език, живи образи, ярки картини. А също и крайни оценки. Антон Дончев ясно е изразил отношението си към събитията и към героите, ясно е дал да се разбере кои са добрите, кои са лошите, какво одобрява и кое заклеймява. А подобни оценки винаги ме предизвикват да споря. Не с фактите, а с оценките.
Хареса ми как е изграден образът на Самуил – житейският му път, борбата му да се откъсне от оковите, които го свързват със земния живот и грижите на обикновените хора. Целта, която си е поставил, не може да се съвместява с ежедневните грижи, с малките проблеми, които поглъщат времето и енергията. Изборът изсушава душата му, наранява близките му, обрича го на самота, но той е готов да плати цената. Такова е било времето – жестоко и свирепо, успяват само силните, тези, които не се разсейват по пътя си.
Аарон ми беше симпатичен, някак по-земен и разбираем. Но Антон Дончев е дал ясно да се разбере, че няма място за симпатия към предателите. Аарон е недъгав, слабоволен, без необходимата енергия и постоянство, за да е водач. И твърде здраво обвързан с човешки връзки, за да се издигне до някакво величие. Въпреки това ми беше по-разбираем и по-приемлив, съчуствах му за слабостта и за любовта, която изпитва.
Другата тема – богомилите и селячеството. Липсват ми познания, за да коментирам, но на места тази тема ми беше доста дразнеща и нереална. Някои размишления ми дойдоха като предвестници на Октомврийската революция и никак не успях да им повярвам. Също така не ми стана ясно как се пробужда патриотичното чувство у селяни, оскотяли от тежкия труд и робията на болярите, каква разлика има за тях на какъв език ще говори боляринът, който ще ги убива, ограбва и осакатява. За Змай и Житан няма разлика, те тръгнаха да бранят българската земя само заради Самуил, защото той им обеща свобода и права. За тях патриотизмът не беше някакво абстрактно понятие, а чувство, свързано с нивите и житата. Това разбирам доста по-добре.
Тежко ми е да чета такива книги, защото знам какъв е краят на историята, защото виждам как всички надежди и усилия ще се сгромолясат, хората от страниците са ми станали близки, а ще умрат.

[Petya Yaneva · Rating 4 out of 5]

Ако "Сказание за времето на Самуила" беше първата книга на Антон Дончев, която чета, сигурно оценката ми щеше да е максималната възможна. Сега, обаче, няма как да не я сравнявам с другите, особено със "Сказание за хан Аспарух...". Все чаках героите да станат по-задълбочени, все ми се искаше авторът да задълбае в духовните основи на общността и рода, но това не се случи. Някои от героите умиряха по средата на историята надве-натри и ме оставиха с усещане за нещо недовършено. Други просто бяха изоставени някъде из историята. И въпреки, че не е изпълнена с мистиката и психологизма, които така обичам в книгите на Антон Дончев, "Сказание за времето на Самуила" си струва да бъде прочетена, защото засяга въпросите за това какво прави група хора народ и се опитва да обясни какво може да накара отделния човек да жертва живота и семейството си заради идеята за нещо по-добро.

[Svilen · Rating 2 out of 5]

Обичам историята и харесвам историческите сюжети. За мое съжаление обаче, тази книга не ми допадна. Може би причина за това е предварително изградената ми представа за романите на Дончев ("Сказание за времето на Самуила" е първата негова творба, която ми попада),основно подхранена от съществуващото положително мнение за "Време разделно". От тази книга очаквах повече историческо повествование, исках повече за Самуил, Кракра, Аарон, Василий и не толкова за Змай, Гневота и Житан. Знаейки, че книгата е писана през 60-те оставам с впечатление, че авторът е положил усилия, повече от необходимото, за да се хареса. В тази връзка ще ми бъде интересно да прочета "Трите живота на Кракра", отразяваща приблизително същия период от историята, но появила се на бял свят значително по-късно.

[Hiraeth · Rating 4 out of 5]

Четири звезди заради близнаците Драгомир и Велемир, заради Рослава и Мария и заради Драгшан, който, ако не се лъжа, Василий побиваше на кол, иначе щяха да са три.
Слабо повествование, битката при Траянови врата - като на забавен каданс, като да я говори някакъв муден, футболен коментатор.
Аарон - твърде човечен.
Владислав - безличен.
Образа на Самуил не ща да коментирам, защото нямам право, но няма как да не го сравнявам, та и цялото "Сказание", с трилогията на Талев. Дума не може да става за сравнение.
Краят - неизмеримо глупав, увисващ.
Поклон за труда и за образите на ония, които са живели преди нас, но като цяло - не.